Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 583 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от о.К. срещу Д., представлявана от М. Н. З., Х. и Г., за предаване собствеността върху
поземлен имот № …………. по кадастралната карта и регистри на гр. К., одобрени със
заповед № ..-..-../……………. г. на ИД на АГКК, с площ 783 640 кв. м.,
местността „Б.“, вид
територия – горска, начин на трайно ползване друг вид горски имот, стар номер …., при съседи: ……………, ………….., …………., ……………, ………….., ……………, ……….., ………….., …………., …………., …………., ………….. и други.
Твърди се в исковата молба, че с решение №
126/02.08.2000 г., постановено по гр. д. № 122/2000 г. на РС – гр. Пирдоп, било
признато за установено по отношение на ПК – гр. К. правото на о.К. на
възстановяване собствеността върху гори, горски земи, пасища и други горски
имоти, сгради и съоръжения, в размер на 108 129. 37 дка, което било влязло
в сила на 25. 08. 2000 година. С решение № ../………… г. на ОСЗГ – гр. К. на основание
цитираното съдебно решение, чл. 2, 3, 4, 6, 8 и 9 от ЗВСГЗГФ, протокол по чл.
13, ал. 2 от ППЗВСГЗГФ и на основание чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ е отказано да се
възстанови правото на собственост на три недвижими имота, съответно с площ от
55 368 дка, 9 115 дка и 41 576 дка.
С решение № 102/16. 06. 2003 г. по адм.
д. № 16/2003 г. на РС – гр. Пирдоп, влязло в сила, се изменяло това на
общинската служба (решение № 38/27.11.2002 г.), като на о.К. била възстановена собствеността върху
имот № 1 от заявлението, заявен като гора широколистна, с площ от 45 000
дка (за разликата
до претендираните 55 368 дка жалбата на общината
е отхвърлена), за втория
имот жалбата била отхвърлена, а за третия имот от заявлението, описан като
пасища, ниви и непроизводствени земи, е постановено възстановяване на
41 756 дка, находящи се в м. „С. Г.“, при граници
съгласно протокол № ../…………. година.
В изпълнение на това съдебно решение било постановено протоколно
решение № ../………….. г. на ОСЗ –
гр. К., с което в т.
1 и т. 4 се признавало правото на възстанвовяване на собствеността
в стари реални или възстановими граници по чл. 4, ал. 1 ЗВСГЗГФ съобразно
съдебното решение. С решението на ОСЗ – гр. К. се възстановявало на общината
правото на собственост върху 107 имота по картата на възстановената
собственост, представляващи отнети земи и гори от горския фонд на общината с
обща площ от 45 927, 937 дка.
В обобщение ищецът заявява, че с влязлото в сила съдебно
решение му било възстановено правото на собственост върху широколистна гора с
площ от 45 000 дка, находяща се в местността „С. Г.“, в землището
на гр. К., както и
собствеността на пасища, ниви и непроизводствени земи с площ от 41 756
дка, находящи се в местността „С. Г.“, землището
на гр. К., при граници
съгласно протокол № ../………….. г., или общо
86 756 дка, като с решение № ./……………. г. на ОСЗГ – гр. К. се възстановявало на общината
правото на собственост върху 107 имота по картата на възстановената
собственост, представляващи отнети земи и гори от горския фонд на общината, с
обща площ 45 927, 937 дка. Разликата между възстановеното със съдебното
решение право на собственост и това с решението на ОСЗГ– гр. К. гора била 40 828.
063 дка, която се държала и ползвала без основание от ответника – Д., чрез
структурите, на които е възложеното управлението на горите.
Ищецът
заявява, че с предявения срещу Д., представлявана от М. Н. З. и Г., иск
претендира предаване собствеността на един от многото имоти, собственост на
общината, възстановен с решение № 102/16. 06. 2003 г. по адм.
д. № 16/2003 г. на РС – гр. Пирдоп, който в кадастралната карта и регистри бил
записан като частна държавна собственост, като предмет на иска бил поземлен
имот № ……………… по
кадастралната карта и регистри на гр. К., с площ 783 640 кв. м. в
местността „Б.“ вид
територия – горска, начин на трайно ползване други вид горски имот, стар номер ….,
при съседи: ………………., ……………, …………….., ………………, …………….., ………………, ………………, ……………, ……………., ……………., ……………., ……………. и други.
Ответникът в
подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор е оспорил иска възражението, че в
реституционното съдебно решение, с което на общината била възстановена
собствеността върху гора с площ 45 000 дка, находяща
се в м. „С. Г.“, в землището
на гр. К., както и
собствеността върху пасища, ниви и непроизводствени земи, с площ 41 756
дка, находящи се в същата местност, при граници
съгласно протокол № ../……………… г., съставен
от пирдопския държавен лесничей, общо 86 756
дка, липсвала индивидуализация на спорния имот, който не бил сред
възстановените на общината имоти. Съдебното решение не „представлявало титул за
собственост“, а с него било признато единствено правото на общината да поиска
от ОСЗ – гр. К. да постанови
реституционно решение. Твърди се, че процесният недвижим имот представлявал частна държавна
собственост. С оглед изложените
съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на
разноските по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното.
С влязло в сила решение № 126/02.08.2000 г. по гр. д. №
122/2000 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, постановено в производство по иск с
правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ,
било признато за установено по отношение на административния орган по
реституция правото на о.К. на възстановяване собствеността върху гори, горски
земи, пасища и други горски имоти, сгради и съоръжения с обща площ от 108 129.
37 дка.
С решение № ../……………. г. на ОСЗГ – гр. К. на основание №
126/02.08.2000 г. по гр. д. № 122/2000 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, чл. 2,
3, 4, 6, 8 и 9 от ЗВСГЗГФ, протокол по чл. 13, ал. 2 от ППЗВСГЗГФ и на
основание чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ е отказано да се възстанови правото на
собственост на три недвижими имота, съответно с площ от 55 368 дка,
9 115 дка и 41 576 дка.
С решение № 102/16.06.2003 г. по гр. д. № 16/2003 г. на
РС – гр. Пирдоп, постановено в производство по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, оставено
в сила с решение от 29.11.2004 г. по адм. д. №
31/2003 г. по описа на СОС, решение № 38/27.11.2002 г. на ОСЗГ – гр. К. е било
отменено в отхвърлителните части, като вместо него е
постановено възстановяване правото на собственост в полза на о.К. върху
следните имоти - имот № . от заявлението, заявен като „гора широколистна с
произход семенно – издънков“, с площ от 45 000
дка при граници според протокол № ../……………. г., стопанска карта и списък към нея – указ № ../……………. г. (за разликата
до претендираните 55 368 дка жалбата на общината
е отхвърлена, както и за втория имот), както и върху имот с номер три от заявлението, описан
като „пасища, ниви и непроизводствени земи“, с площ от 41 756 дка, находящи
се в м. „С. Г.“, при граници
съгласно протокол № ../……………. година.
В изпълнение на решение № …/………….. г. по гр. д.
№ 16/2003 г., постановено в производството по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, е постановено и решение № ../………… г. на ОЗС –
гр. К., с което в
полза на о.К. се възстановява правото на собственост върху 107 имота по картата
на възстановената собственост, представляващи отнети земи и гори от горския
фонд на общината с обща площ от 45 927,937 дка.
Съгласно протокол № ../…………… г. , съставен на основание чл.
3 от Закона за горите (отм.) от пирдопския държавен
лесничей, границите на копривщенската общинска гора и пасбища с обща площ то
105 000 дка (42 000 дка гора, 43 000 дка пасбища и 20 000 дка работна
земя), са следните:
на изток „К.“ („М.“), гробовете от
там Р. Р. в р. Т., на север -
по дерето на „Г. З.“ на „Ч.“ до шосето,
на запад - все по шосето към юг до „Г. Д.“, от там по
течението на „Г. Д.“ до дерето между „К.“ и „Г. Г.“, от тук до
поляната в дерето между двата елови бряга в р. „К.“ и из река К. по дерето на
„Б. В.“, от там по
коларски път за „З.“ и от „З.“ до „Ч. – б.“ и до „К. П.“, гдето се
сбират панагюрската и пирдопските граници. На юг–
върха на „Б.“ по „Е. П.“ на С. по
седловината и между „Г.“ и „М. Б.“, слиза на „Ч.“ на „Ч. – А.“ и направо на
върха на „К. – т.“ и по права
линия на южната част на „Ч. Б.“ на гробовете „М. – А. или „П. А.“ - срещу „К. С.“ и направо
към изток на „Б. – д.“ и по
неговата долина към „К. Д.“ до върха при „Н. Г.“; от тук по
пътеката на върха „В.“, където се събират трите граници на общините О., К. и С.; оттук върви
водоразделната линия и излиза на седловината между „Г. и М. Б.“. Г. От тук завива към север
на излиза на „Н.“ по водораздела край „К. Г.“ все по билото; пътят излиза
на върха „Б. К.“, от „Б.к.“ на „К.“ или „М.“.
По силата на Постановление № …../…. г. на Д. Н. Г.и Л., обнародвано
в ДВ …/…. г., предмет
на горското стопанство занапред са определени общински и училищни гори с площ
от 108 159. 27 дка с посочени в постановлението граници.
Съгласно приложения към делото стопански план на
общинската гора на гр. К., утвърден с Указ № ../……….. г., обнародван в ДВ, бр. …/…………. г., лесоустройственият обект е в площ от 10 605.94 ха.
Представен по делото е протокол от 01.09.1950 г. на
комисия, назначена със заповед № …/………… г. на главен директор на ОГСП „Д. Г.“, съгласно
който лесоустройственият план на горско-стопанската единица „К.“ възлиза на
10 513 ха.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
на вещото лице Р.К. поземлен имот …………. по КККР на гр. К., одобрени със
заповед № .. – .. – ../ ………….. г., с площ от
783 640 кв. м., находящ се в м. „Б.“, не е
включен в границите на общинските гори, възстановени на ищеца с решение № …/…………. година. Съдът
не кредитира заключението на вещото лице, тъй като изводите му са необосновани
– за да достигне до крайното си заключение, вещото лице се е позовало
единствено на КВС от 12.04.2005 г., както и на вписванията в кадастралната
карта и регистри от 2017 година. Липсва анализ, съпоставка и оттам извод за
местонахождението на терените, описани в
протокол № ../………… г., и
границите на имот ……………, предмет на спора.
Съгласно заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице М.,
и устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание м. „Б.“ не попада в
границите на горите, възстановени с решение № …/……….. г. на РС – гр. Пирдоп, макар
да е в рамките на териториите, чиито граници са описани в протокол № ../………… година. За да
достигне до този извод, вещото лице е посочило, че е изследвало
местоположението на имота по кадастралната карта. Съдът не кредитира
заключението на вещото лице, тъй като одобрените по
реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно действие,
от тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите, а въз основа
на какви обективни данни е обоснован извод, че имот с идентификатор ………………. не е включен
в границите на общинските гори, възстановени с решение № …/…………… г. по описа
на РС – гр. Пирдоп, вещото лице не сочи.
Според заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза на вещите лица М.Г., В.К. и Н.С., което съдът като обективно,
компетентно изготвено и обосновано кредитира изцяло, процесният
имот с идентификатор ………….. с площ от 783. 64 дка в м. „Б.“ се включва в границите на
общинските гори на о.К. описани в решение № 102/16.06.2003 г. по гр. д. № 16/2003
г. по описа на РС – гр. Пирдоп. За да достигнат до този извод, вещите лица,
извършили оглед на имота, сравнили описаните гранични местности по
топографската карта на Р България, по картата на възстановената собственост в
ОСЗ– гр. К., по картите
към лесоустройствените проекти от …. г. и …. г., както и по КККР на гр. К. При обосноваване на крайния
си извод вещите лица са изследвали местоположението на местностите по
топографската карта на Р България и установили, че имената им съвпадат с тези
по протокол № ../…………. г. и
лесоустройствения проект от ….година. При сравняване номерацията на отделите и тяхното
местоположение по картите от …. г. и …. г. вещите лица установили, че те са приблизително
еднакви.
Останалите доказателства съдът самостоятелно не обсъжда,
тъй като те са от значение единствено за вещите лица, които са работили по тях.
При тези факти съдът прие следното от правна страна.
Чрез петиторния осъдителен иск
ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да
установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение
като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца
и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който
я владее или държи без да притежава правно основание за това, да предаде
фактическата власт върху спорна вещ на собственика. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на
правото на собственост върху спорната вещ на основание реституция по ЗВСГЗГФ,
както и че ответникът я владее или държе, а за да
бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжн
да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на заявеното вещноправно основание. Това доказване следва да бъде пълно
и главно.
В настоящия случай правото на
възстановяване на ищца е признато в административното производство по чл.
13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, по което административният орган, като част от
структурите на държавата, е бил страна и е могъл да ангажира доказателства, а
съдът е извършил пряк контрол за законосъобразност на административния акт, с
който първоначално е постановен отказ за възстановяване, и е решил спора по
същество - признал е правото на възстановяване на собствеността върху процесните гори в полза на общината. Съгласно чл. 302 ГПК
влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд
относно това дали админисративният акт е валиден и
законосъобразен. Затова държавата е обвързана от решението, с което е признато
правото на възстановяване на общината в административното съдебно производство (в същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 5 от 14.01.2013 г. на
ВКС по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГК).
Спорният по делото въпрос е дали поземлен
имот с идентификатор ………….. по КККР
на гр. К., одобрени със заповед № .. – .. – ../ …………. г., с
площ от 783 640 кв. м., находящ се в м. „Б.“, е сред възстановените с решение № 102/16.06.2003
г. по гр. д. № 16/2003 г. на РС – гр. Пирдоп, тъй като относно границите
решението препраща към протокол № ../…………… г., съставен на основание чл. 3 от
Закона за горите (отм.) от пирдопския държавен лесничей. За да
приеме за установен този факт, съдът кредитира заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза, въз основа на което обосновава фактическия извод
за наличие на такава идентичност.
Тъй като ответникът не установи да
упражнява фактическа власт върху имота въз основа на противопоставим на ищеца
юридически факт, ревандикационният иск следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по водене на делото
в размер на 9 961.60 лв. според представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д., представлявана от М.н.з., х.
и г., че о.К. е собственик на основание реституция по ЗВСГЗГФ на поземлен
имот № …………. по
кадастралната карта и регистри на гр. К., одобрени със заповед № ..-..-../………….. г. на ИД на АГКК, с площ 783 640 кв. м.,
местността „Б.“, вид
територия – горска, начин на трайно ползване друг вид горски имот, стар номер ….., при съседи: ………….., ……………, ………….., ……………., ……………., …………….., ……………., ……………, ……………., ……………, …………….., …………… и други и ОСЪЖДА на основание
чл. 108 ЗС Д.,
представлявана от М.н. з., х. и г., да предаде на о.К.
владението върху този имот.
ОСЪЖДА Д., представлявана
от М. н. з., х. и г., да заплати на о.К. сумата от общо
9 961.60 лв. (девет хиляди деветстотин шестдесет и
един лева и 60 ст.) – разноски по производството.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: