Решение по дело №3304/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 263
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20222330103304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Ямбол, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330103304 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив,
представлявано от юрисконсулт С. П., срещу Х. Г. Ю. от гр.Я.. Ищецът твърди, че е
доставчик от последна инстанция по смисъла на чл. 95а от ЗЕ, който осигурява снабдяването
с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал. 1, до избора на друг доставчик или избраният доставчик не
извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Ответникът е небитов
клиент, ползващ ел.енергия за обект баничарница в с.Р., обл.Я., който не е изпълнил
задължението за заплащане стойността на доставена му от ищеца електрическа енергия и
мрежови услуги, доставени от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за периода от 23.04.2022 г.
до 22.07.2022 г. Ищецът като доставчик от последна инстанция събира от крайните си
клиенти всички суми за мрежови услуги, съгласно чл. 28 ал.2 и чл.29 ал.3 от ПТЕЕ. Между
ищеца и оператора на електроразпределителната мрежа от една страна и ответника от друга
съществуват отношения, основани на публично известните общи условия на двете
дружества. В приетите с Решение № ОУ-1 от 19.03.2021 г. на ДКЕВР ОУ на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, обвързващи потребителя съгласно чл. 104а от ЗЕ, е
уредено също задължението на потребителя да заплаща всички мрежови услуги, каквато е и
цената за достъп. Доставената от ищеца ел.енергия и мрежовите услуги, доставени от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, са на обща стойност 509,29 лв. за периода от 23.04.2022 г.
до 22.07.2022 г. За обекта на ответника, ползван въз основа на договор за наем, е отредена
измервателна точка номер ****. Тъй като не е заплатил задълженията си в сроковете,
определени с Общите условия, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
равно на 10,54 лв. за периода от 24.06.2022 г. до 25.09.2022 г.. Поради това от съда се иска
1
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -
от 26.09.2022 г. до плащането на сумата. Иска се и присъждане на направените по делото
разноски и тези по заповедното производство.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът чрез особения си представител оспорва исковете като
неоснователни. Излага доводи, че договорът за наем е с изтекъл срок преди издаване на
фактурите и ответникът не е имал качеството на наемател, съответно на потребител на
стоките/услугите, поради това няма задължения към ищеца. Освен това счита, че с исковата
молба се претендира цена за достъп до разпределителната мрежа, а във фактурите е
начислена и др.цена.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ответникът е титуляр на партида при ищеца за описания в
исковата молба обект. Представено е Заявление за услуга - смяна на клиент за обект на
регулиран пазар от 03.07.2020 г., подадено от ответника до ищеца като ползвател/наемател
на имот по договор за наем от 28.02.2020 г. Към заявлението са приложени Декларация за
достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за обект
баничарница в с.Р., обл.Я. - приложение №1 и Декларация за започване на продажба на ел.
енергия –приложение №2. Приложен е и Договор за наем от 28.02.2020 г., сключен с ПК
„***“ за срок от една година.
Видно от представените фактури, описани в исковата молба, на ответника като клиент на
ищеца са начислени суми в общ размер на 509,29 лв. за отчетен период от 23.04.2022 г. до
22.07.2022 г., който общ размер на вземанията не е спорен. Фактурата относно периода
23.04.2022 г.-22.05.2022 г. включва цена за доставена ел.енергия-197,17 лв. и цена за
мрежови услуги, такси и акциз. Фактурата относно периода 23.05.2022 г.-22.06.2022 г.
включва цена за доставена ел.енергия-252,21 лв., цена за мрежови услуги, такси и акциз.
Фактурата относно периода 23.06.2022 г.-22.07.2022 г. включва само цена за достъп до
електроразпределителната мрежа -23,14 лв. и ДДС-4,63 лв. Представен е Препис-извлечение
от сметка за същия размер на главницата и за обезщетение за забавено плащане - 10,54 лв. за
периода от 24.06.2022 г. до 25.09.2022 г. Не е спорно по делото, че размерът на
обезщетението за забава за процесния период е този.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2022
г. на ЯРС. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и
чл. 86 от ЗЗД.
Същите са допустими. Съдът счита, че и в заповедното производство, и в исковата молба
2
се съдържа позоваване от ищеца-заявител на вземане за предоставена от него ел. енергия в
обекта на ответника, като единствено за мрежовите услуги заявява, че са предоставени от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, но се претендират от ищеца съобразно цитираните от
него правни норми, даващи му правото да претендира цената и на енергията, и на услугите.
Поради това, не е налице разминаване между претенцията по заповедното производство и
по исковото и възраженията на ответника са неоснователни. Конкретизацията с излагане на
повече факти в исковото производство не означава различна претенция, а допълване по
смисъла на чл. 143, ал. 2 ГПК.
Ищецът се позовава на чл. 95а, чиято ал.1 е доп. с ДВ, бр. 21 от 2021 г., според която
доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1,
включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за
дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна
мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител, до избора на
друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния
клиент причини. Според ал.2 снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при
общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2
(уреждащи, че сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на
този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, които се публикуват от
енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им).
Доставчикът от последна инстанция е страна по сделките с електрическа енергия
съгласно чл.92 т.8, наред с крайния клиент по т.4 (съгласно §1 от ДР т.27г това е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване).
С разпоредбата на чл. 104а ал.1 от ЗЕ е уредено, че крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия.
Според посочената от ищеца разпоредба на чл.28 ал.2 от ПТЕЕ, крайни клиенти, в това
число производители в режим на потребление и оператори на съоръжения за съхранение на
електрическа енергия, присъединени към електроразпределителна мрежа, дължат утвърдени
от комисията за съответния ценови период цени за достъп и пренос до/през
електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа и за
други мрежови услуги по електроразпределителната мрежа, както и цени за достъп и пренос
за производители в случаите по чл. 27, ал. 5, т. 3, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител, и/или на доставчика от
последна инстанция, и/или на търговеца, с когото са сключили договор по чл. 11, т. 10. За
тези клиенти цените за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа се заплащат от
оператора на електроразпределителната мрежа на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Разпоредбата на чл.29 ал.3 урежда, че доставчикът от последна
инстанция събира от крайните си клиенти всички суми за мрежови услуги за съответния
3
ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия и ги заплаща на
оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти.
В случая вземането на ищеца като доставчик от последна инстанция и страна по
сделките с електрическа енергия съгласно чл.92 т.8 от ЗЕ произтича от обвързващи страните
договори при общи условия. Ответникът като потребител на ел.енергия за небитови нужди е
подал заявление за услуга - смяна на клиент, въз основа на ползване на обекта по наемно
правоотношение.
По делото е спорно съществуване на правоотношението между страните по продажба на
ел.енергия след изтичане на срока на наемния договор. Съдът намира, че този срок е
ирелевантен за отношенията между страните, доколкото не са договорили срок за доставка
на ел.енергия и не са обвързали предоставяните мрежови услуги с наемния срок.
Основателни са доводите на ищеца, че съгласно ЗЗД (чл. 236 ал.1) ако след изтичане на
наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Т.е. след като титулярът
на партидата-ответник не е заявил прекратяване на ползването на услугите, доставяни от
ищеца, поради прекратяване на ползването на обекта, няма основание същите да бъдат
прекратени. Касае се за "небитов клиент" по см. на т. 33а на §1 от ДР на ЗЕ- „клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди“. Законът характеризира субекта с качеството му на купувач на енергия и
предназначението на ползването й за небитови нужди, а не с правното основание за
ползване на обекта. След като е встъпил в продажбено правоотношение относно
ел.енергията, предназначена за небитови нужди, ответникът е страна по правоотношението и
след изтичане на срока на договора за наем на обекта, посочен в него, до прекратяването на
продажбената сделка въз основа на изрично волеизявление на страните по нея. Също така
според чл.9 т.11 от ОУ на „ЕР юг“, одобрени с решение на КЕВР на 19.03.2021 г.,
публикувани от енергийното предприятие на интернет страницата му, клиентът е задължен
в срок до 1 месец да уведоми писмено дружеството за всяка настъпила промяна, вкл. на
фактически и правни отношения, касаещи както статуса на клиента, така и на ползвания от
него обект. След като ответникът не е изпълнил задължението си, не може да черпи права от
това неправомерно бездействие. Поради това дължи заплащане на фактурираните суми на
кредитора на доставената ел.енергия, съответно мрежови услуги за процесния период и
искът за тези суми е основателен.
Дължи и обезщетение за забавено плащане и законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението. Вземанията са дължими, тъй като се касае до забава на парично
задължение, възникнала преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Искът за тях е основателен в претендирания размер, който не е спорен.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК (вкл. ДТ и юрисконсултско възнаграждение
от 100 лв.). Дължими са и разноските, направени в заповедното производство (ДТ и
4
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.).
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Г. Ю. от гр.Я., ******, ЕГН: **********, дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив, ЕИК ******, адрес гр.Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата от 509,29 лв., представляваща цена за доставена
ел.енергия и мрежови услуги за периода от 23.04.2022 г. до 22.07.2022 г. за обект
баничарница в с.Р., обл.Я., обезщетение за забава в размер на 10,54 лв. за периода от
24.06.2022 г. до 25.09.2022 г. и законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2022 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2022
г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Х. Г. Ю. от гр.Я., ******, ЕГН: ********** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на 575 лв. и
разноските, направени в заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5