№ 110
гр. Тутракан, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100113 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Делото е за развод по исков ред, образувано по искова молба на А. А. Г.
с ЕГН ********** срещу Н. Г. Т. с ЕГН **********, и двамата български
граждани с настоящи и постоянни адреси в гр. Тутракан.
Тутраканският районен съд е родово компетентен, на осн. чл. 103 от
ГПК, и местно компетентен да разгледа делото на основание общата местна
подсъдност по чл. 105 от ГПК.
Внесена е държавна такса от 25 лева по чл. 6, т. 1 от Тарифа ГПК.
Ищцата А. А. Г., чрез процесуален представител, обосновава искането
си за развод с дълбокото и непоправимо разстройство на брака и с ответника.
̀
Излага, че с него са съпрузи от 15.12.2005 г. Имат пълнолетен син. Семейното
жилище на адреса в гр. Тутракан, ул. „Олтеница“ № 1а първоначално бил
собственост на нейните родители, впоследствие и го дарили. Проблемите
̀
между двамата започнали през лятото на 2024 г., когато ответникът отишъл да
работи по Черноморието, после се върнал за кратко през септември и пак
заминал нанякъде, без тя да знае къде, като той и казал, че отива да гради нов
̀
живот с друга жена. Отчуждил се от нея и сина им. Посочва септември 2024 г.
като момента на фактическата раздяла със съпруга и.
̀
Ищцата моли съдът да прекрати брака и с развод.
̀
Отбелязва, че семейното жилище е нейно, не претендира издръжка, не
желае да възстанови предбрачното си фамилно име, иска да запази
1
настоящото.
Ответникът Н. Т. не депозира отговор. Исковата молба е връчена на
сина му, който е пълнолетен и живее в семейното жилище на родителите си.
В хода на съдебното заседание ищцата поддържа иска, а ответникът,
който е редовно призован, не проявява никаква процесуална активност.
Съдът, като прецени направените искания, наведените твърдения и след
анализ на събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
Не е направено искане за произнасяне по вината за разстройство на
брака, поради което на преценка подлежи само дали е налице и дали е дълбоко
и непоправимо разстроена брачната връзка.
Макар да е изтъкнато, че семейното жилище е лична собственост на
ищцата, тя не е направила нарочно искане по чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК, а и
ответникът не е сторил същото, поради което въпросите, на кой адрес е, чия
собственост е и кой има жилищна нужда, не следва да бъдат разглеждани.
По същата причина, след като не е направено нарочно искане за
възстановяване на предбрачната фамилия – по чл. 53 от СК, както не е
поискана и издръжка, а напротив, изрично ищцата е заявила желание за
запазване на фамилното име и че не претендира издръжка, съдът не следва да
се произнася с нарочен диспозитив по тези въпроси.
Бракът между страните е сключен с акт № 64 от 15.12.2005 г. в гр.
Тутракан, общ. Тутракан, обл. Силистра.
Доказа се със свидетелските показания на Елена Христова и Северина
А., че лятото на 2024 г. ответникът заминал на работа по Българското
Черноморие. Дошъл си септември за няколко дни и тогава казал на ищцата, че
иска да си замине, да започне нов живот с друга жена. Заминал някъде,
оттогава не се е връщал в семейното жилище в гр. Тутракан. Мотивите на
ответника да напусне семейното жилище всъщност са преразказани на
свидетелите от самата ищца, но за факта, че той не се е връщал откакто е
заминал през септември 2024 г., впечатленията им са лични, тъй като не са го
виждали оттогава, а свид. А. живее в същата къща, но на друг етаж. На съда е
служебно известно гр.д.№ 573/2024 на ТнРС за развод по взаимно съгласие
между страните, образувано на 25.09.2024 г., на заседанието по което г-жа А.
Г. заяви, че не желае да се развежда. Обяснението и сега е, че към онзи момент
̀
желанието на съпруга и и е дошло внезапно и е взела прибързано решение за
̀̀
развод по взаимно съгласие. Тези събития потвърждават показанията на
свидетелките за неочакваната причина за фактическата раздяла между
съпрузите. Пасивното процесуално поведение на ответника също е
доказателство, че не желае да запази брака си.
С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати с
2
развод – на осн. чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. В случая не е
поискано произнасяне по вината за разстройството на брака и съдът не може в
разрез с диспозитивното начало да го стори, но тъкмо затова законът
предвижда алтернативна възможност да прецени по служебен почин кой е
недобросъвестният съпруг, за да възложи разноските нему. От една страна,
това е Н. Т., който от свидетелските показания става ясно, че силно е
редуцирал контакта си с ищцата по вайбър, а и съдът приема нейните
обяснения за достоверни, че той отказва да дойде в гр. Тутракан под претекст,
че няма пари, тъй като пасивното му поведение продължава и в хода на
делото. От друга страна, той ясно и е заявил преди охранителното
̀
производство по чл. 50 от СК по гр.д.№ 573/2024 на ТнРС, че иска да се
разведе, както и причината – нов живот, друга жена, и е бил инициаторът
бракът да се прекрати по най-евтиния начин, но ищцата тогава е отказала.
Колкото и да е шокиращо след 20-годишен брак, съдът си спомня
категоричността, с която тя заяви през септември 2024 г., че не желае развод, а
не че иска да се отложи заседанието по гр.д.№ 573/2024 на ТнРС, евентуално
за да обмисли по-добре становището си дали иска или не иска да се развежда.
Ето защо съдът намира, че и двамата съпрузи са недобросъвестни в
отношенията помежду си по прекратяването на брака (извън въпросът за
вината за разстройството на брачната връзка, който не е поставен за
разглеждане), а чл. 329, ал. 1 от ГПК в този случай гласи, че разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Единствено, на
основани чл. 6, т. 2 от Тарифа ГПК, съдът намира, че следва да определи
допълнителна държавна такса от 25 лева, която да бъде възложена в тежест на
ответника, тъй като първоначалната по чл. 6, т. 1 от Тарифа ГПК е платена от
ищцата.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбокото му и непоправимо
разстройство гражданския брак между А. А. Г. с ЕГН ********** и Н. Г. Т. с
ЕГН **********, сключен с акт № 64 от 15.12.2005 г. на длъжностното лице
по гражданското състояние в Община Тутракан, в гр. Тутракан, общ. Тутракан,
обл. Силистра.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по чл. 6, т. 2 от Тарифа ГПК
при решаване на делото в размер на 25 лева и
ОСЪЖДА Н. Г. Т. с ЕГН ********** да я плати (25 лева) по сметката
на Районен съд – Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00, както и 5
3
лева за издаване на изпълнителен лист, в случай че не плати задължението в
срока за доброволно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд – Силистра.
Препис от решението да се изпрати след влизането му в сила на
Териториално звено "ГРАО" – гр. Силистра за актуализиране на данните в
регистъра на населението.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4