О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр.Плевен, 17.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание
на 17.08.2017год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5784 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взема предвид:
Производството по
делото е образувано по постъпила искова молба от П.Х.Д. ***, с искане да се
осъди Република България регионално и финансово да му предаде цялото имущество
на България в собственост на родови вещи и във владение над родови вещи, които
не изброява. Същевременно в твърденията на исковата молба се твърди, че не е
поел управлението над неговото наследство, което е цялото имущество и
наследство на Република България, като повдига спор по чл. 59 от ЗН. Приложени
са доказателства, че ищецът е приел наследството на баща си Х.Ц.Д. и съдебни
актове във връзка с приемането на това наследство. Молбата е оставена без
движение с указания молителя да уточни обстоятелствата, на които се основава
иска, при което следва да се изложат кратки, ясни и логически свързани
твърдения – на кои индивидуално определени вещи твърди, че е собственик, в
каква връзка са те с получено от него наследство и от кой наследодател; оспорва
ли някое лице собствеността му върху тези вещи и в какво се състои оспорването
на собствеността му, владее ли оспорващия вещите и по какъв начин; да посочи
цена на иска, т.к. се касае за оценяем иск, да приложи данъчна оценка на вещите
и да заплати ДТ върху тяхната стойност, ако се касае за недвижими вещи – да
представи актуални скици; да уточни искането си и доколкото в исковата молба се
прави искане за предаване на владение и издаване на изпълнителен лист – да
посочи дали претенцията му е такава по реда на чл. 108 от Закона за
собствеността, а при положение, че се предявява установителен иск - да мотивира
правния си интерес. Указани са последиците от неизпълнение на указанията в
срок.
В срока за
изправяне на нередовностите, молителят е подал уточняваща молба, в която е
посочил, че е приел наследството в цялост, и не е възможно да определи
индивидуално вещите, които попадат в него, че наследодателят му е Х.Ц.Д., че
никой не оспорва наследствените му права, че няма лице, което да владее вещите,
че няма цена на иска, поради липса на друго лице с правата да наследява благата
и властта на България, освен ищеца. Счита, че след като е придобил имуществото
в цялост, то не се поддава на данъчна оценка и на оценяем иск, а се оспорват
права и задължения на наследници, каквито той няма. Поради горното счита, че
държавна такса не се дължи, а също и никъде не съществува скица на цялостта на
имуществото на Република България. Посочил е, че искът му е да управлява
собствеността си в цялост на имуществото на Република България и владение на
благата на България, но не е по чл. 108 от ЗС, защото не е поел управлението на
имуществото от друг и няма акт на невъздържане към собствеността му от
ответника. Според ищеца иск за влизане във владение е възможен само ако има
положително решение по чл. 59 от ЗН. Отново твърди, че е придобил в цялост
индивидуалното субективно право на собственост на благата и властта на РБ, за
това има съдебно удостоверение и по него е изчерпан всеки установителен иск.
Моли съда да тълкува това по реда на чл. 251 от ГПК. Прилага писмени
доказателства - че е приел наследството на баща
си Х.Ц.Д., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на Х.Ц.Д..
Съдът намира, че при
така изложените фактически твърдения, производство по реда на чл. 59 от ЗН,
каквото твърди, че води ищецът, е недопустимо. Въпреки, че по първоначално
изписания петитум в исковата молба е явно, че претенцията на ищеца е такава по
чл. 108 от ЗС – за признаване на собственост и предаване на владение на вещи,
то с уточняващата си молба, той вече изрично твърди, че няма оспорване и
оспорващо собствеността му лице. Изрично желае провеждане на производство по
чл. 59 от ЗН, което обаче не е допустимо в настоящия случай в нито една от
хипотезите по тази разпоредба – лицето, което има право да наследява е известно
и това е самият ищец, а ако той твърди, че не е поел управлението на
наследственото имущество и желае да го поеме, не би следвало да се назначава
управител. Още повече, че активната легитимация по тази разпоредба е на
заинтересованите лица – напр. кредитори на наследството – но не и на самия
наследник, който знае за наследството и желае да поеме неговото управление. Ако
ищецът твърди, че държавата свои имущество, което е негово наследство, тоест
негова собственост, и желае да защити правата си за конкретно такова, той има
на разположение исково производство срещу държавата, но не и производството по
реда на чл. 59 от ЗН. Допълнително направеното искане за тълкуване е недопустимо,
т.к. по делото няма издаден до момента съдебен акт, който да подлежи на
тълкуване.
По изложените
съображения, съдът намира, че производството по молба на осн. чл. 59 от ЗН на П.Х.Д.
се явява недопустимо, и като такова, следва да бъде прекратено.
Поради горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 5784 /2017г. на ПлРС, по молба на П.Х.Д., поради
недопустимост на подадената молба на осн. чл. 59 от ЗН и по чл. 251 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване от молителя пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: