№ 2364
гр. С., 10.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110133867 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа
на Искова молба, вх. № 174200/19.06.2023г. на СРС.
Ищцата Г. С. П. чрез адв. Я. П. – АК-С., е предявила срещу ответника „***********“
ЕАД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че Г. С. П. не дължи на „***********“ ЕАД сумата от 367,43 лева,
представляваща главница за доставка на топлинна енергия за м.01.2020г. до недвижим имот
в град С., ж.к. „***********“, бл. 6, вх. 2, ап. 96, инсталация ***********, по Фактура №
**********. Ищцата твърди, че на 28.02.2023г. получила описаната по-горе фактура за
описаното в нея задължение. Действително ищцата с нотариален акт от 17.12.2019г.
придобила собствеността върху топлоснабдения имот, но тя не се явявала негов ползвател,
тъй като владението ù било предадено, съобразно уговорка с продавачите, по-късно – едва
на 19.01.2020г. Така тя била ползвателка едва от м.02.2020г. и нямало как да отговаря за
задълженията за топлинна енергия за периода преди това, тъй като липсвала облигационна
връзка с ответното предприятие. Нямало логическа възможност да потреби каквато и да е
енергия в апартамента. За потребител на топлинна енергия следвало да се счита ползвателят,
в случая – продавачите на апартамента, а не ищцата, тъй като тя се явявала „гол собственик“
и била лишена от възможността да го ползва. Превес имало правото на ползване върху
имота, затова ползвателят следвало да отговаря за натрупаните задължения за топлинна
енергия. Ищцата направила опит да уреди извънсъдебно спора с ответника, но дружеството
окачествило претенциите ù като неоснователни, отбелязвайки, че тя, като титуляр на
партидата, трябва да заплати задълженията по нея. С определение от 14.11.2023г. съдът е
допуснал изменение на предявения иск чрез добавяне на ново основание – погасяване на
задължението по давност, което изменение, на основание чл. 214 ГПК и по аргумент от ТР
4/2014-2016-ОСГК, т. 2в, е допустимо. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищцата не се явява, като се представлявлява от адв. П., която поддържа
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 28869/30.01.2024г. на СРС.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „***********“ ЕАД чрез юрк. Б.Д. е подало
Отговор на исковата молба, вх. № 254316/14.09.2023г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Сочи, че ищцата като собственик на имота отговаря за
задълженията за доставената до него топлинна енергия за битови нужди от момента на
придобиване на имота – 17.12.2019г. Представеният приемо-предавателен протокол не
можел да се цени като доказателство относно обстоятелството кога е предадено владението
върху имота, тъй като съставлявал само отчитане на електромерите. Не бил представен
нотариално заверен споразумителен протокол с междинно засичане, както изисквали общите
условия на дружеството. Съгласно същите новият собственик на имота се задължавал за
всички суми, възникнали след датата на смяна на собствеността. В насрочените по делото
публични съдебни заседания се представлява от юрк. Д.П. / юрк. Р.П.. Предявеният иск се
оспорва, включително в хода на устните състезания. Процесуалният представител на
ответника, въпреки заявеното желание и предоставена възможност, не е депозирал писмени
бележки в указания за това срок.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не
са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с
неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва
пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват и са дължими и изискуеми. Във връзка с евентуалното им погасяване по
давност ответникът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до
спиране/прекъсване на погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от Нотариален акт № 167/17.12.2019г., т. 17, рег. № 34213, дело № 2871/2019г.
на Нотариус № *** – М.Г. /пом.-нотариус Г.Н./, Г. С. П. е закупила от В.О.Б. и И.О.Б.
недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „********“, бл. 6, вх. Б, ет. 2, ап. 96, с
прилежащите площи, права и помещения. В нотариалния акт е уговорено, че владението
върху имота ще се предаде на купувачката в срок до 20.01.2020г. Представен е приемо-
предавателен протокол за отчитане на топломерите и водомерите за топла вода от
19.01.2020г. Със заявление с вх. № Г-2073/28.01.2020г. на „***********“ ЕАД е поискала
прехвърлянето на партидата за топлоснабдяване на имота на нейно име.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
2
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В настоящия случай
ищцата е собственица на топлоснабдения имот от датата на сключване на договора за
покупко-продажба на същия /17.12.2019г./, поради което от тази дата отговаря за
задълженията, свързани с доставка на топлинна енергия до имота ù. Ирелевантно е кога ù е
предадено владението от продавачите, доколкото наличието на облигационно отношение в
конкретния случай се обуславя единствено от притежанието на право на собственост или
вещно право на ползване върху имота. Следва да се акцентира, с оглед твърденията в
исковата молба, че действително вещното право на ползване обуславя задължение за
ползвателя да заплаща на топлоснабдителното предприятие цената на услугите, свързани с
доставка на топлинна енергия, като освобождава от тази тежест носителя на правото на
собственост върху имота, т.нар. „гол собственик“. В случая обаче, тъй като продавачите не
са носители на вещно право на ползване, а единствено са задържали фактическата власт
върху имота след продажбата му, ищцата няма качеството на „гол собственик“ и следва да
отговаря за всички задължения за доставена до имота топлинна енергия след 17.12.2019г.
При заплащането им, доколкото фактически тя не е ползвала съответните услуги, същата би
разполагала с право на иск за неоснователно обогатяване спрямо лицата, които фактически
са ползвали доставената топлинна енергия.
Основателен е обаче доводът, че задължението е погасено по давност. Съобразно чл.
33 от ОУ на дружеството, задължението за доставена топлинна енергия е следвало да се
плати в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, т.е. до 17.03.2020г.
включително. Доколкото падежът на задължението попада в периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г., през който давността е спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМИДВИПОРНПП
и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г., давност за вземането започва да тече от
21.05.2023г. Същата, тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и ТР 3/2011-2012-ОСГТК, е изтекла
преди подаването на исковата молба на 19.06.2023г. От страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на давността,
съответно неизтичането ù.
Поради това предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищцата. Същата своевременно е заявила претенция за разноски, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Ищцата е доказала и в нейна полза следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50,00 лева.
Доколкото ищцата е защитавана в производството безплатно от адв. П. на основание
чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. П. следва да се присъди
хонорар, който съдът определя на 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. С. П., ЕГН
**********, от град С., не дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., сумата от 367,43 лева, представляваща главница за доставка на топлинна енергия
за м.01.2020г. до недвижим имот в град С., ж.к. „***********“, бл. 6, вх. 2, ап. 96,
инсталация ***********, по Фактура № **********, поради погасяване на задължението по
давност.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да заплати
на Г. С. П., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00
лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адв. Я. И. П. от АК-
С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00 лева, представляваща хонорар за
оказана безплатна адвокатска защита по делото на ищцата Г. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4