Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Варна, 25.06.2019г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в
публично съдебно заседание на четиринадесети май 2019г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 710 по описа на ВОС за
2019,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 18100/11.03.2019 от Д.И.И. против решението на ВРС-49с-в №
700/20.02.2019, с което е постановено изменение
на определените с решение №4869/5.12.2011г по гр.д.№4828/2011г на ВРС,
мерки, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на
лични контакти и издръжката на детето **** ЕГН **********, като Е
ОПРЕДЕЛЕНО
местоживеене на
детето ****,
при неговия баща Н.И.М.
ЕГН **********, на адрес: ***;
ПРЕДОСТАВЕНО
Е упражняването на родителските права по отношение на детето **** на бащата Н.И.М.;
ОПРЕДЕЛЕН
е режим на лични контакти на майката Д.И.И. ЕГН ********** с детето ****, както следва: майката да вижда и взема детето всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00ч в събота до 18.00ч в
неделя, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск;
ОСЪДЕНА
Д. Ив.И.
да заплаща в полза на детето ****, чрез нейния баща и законен
представител Н. Ив.М., месечна издръжка
в размер на 150лв с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законова причина за нейното прекратяване или
изменяне, на осн.чл.143 ал.1 СК;
ОСЪДЕНА
Д. Ив.И.
да заплаща в полза на детето ****
чрез нейния баща и законен представител Н. Ив. М., издръжка за минал период в размер на 1200лв за времето от 19.09.2017г
до 19.09.2018г – датата на завеждане на ИМ в съда, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 19.09.2018г до изплащане на сумата, на осн.чл.149 вр.
чл.143 СК;
ПОСТАНОВЕНО
предварително
изпълнение на решението в частта по присъдената издръжка, на осн.чл.242 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕНА
Д. Ив.И. да заплати
в полза на Държавата, по сметка на РС Варна, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 264лв и 5лв
за служебно издаване на ИЛ;
ОСЪДЕНА Д. Ив.И. да заплати на Н.И.М., ЕГН **********
сумата от 680лв, представляваща
сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и моли
за неговата отмяна, като бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск.
Претендира присъждането на разноски.
В депозирания в срока по чл. 263 ГПК
писмен отговор от Н.И.М. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
постановеното от ВРС решение.
Претендира присъждането на сторените
за въззивната инстанция разноски.
Контролиращата
страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.
Производството
по делото пред РС е образувано по исковата
молба на Н.И.М. срещу Д.И.И. за изменение на
определеното с решение на ВРС-ІХс-в по гр.д.№ 4828/2011 упражняване на
родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете ****,
род.***г, които са били предоставени на майката Д.И.И., като бъдат предоставени
на нейния баща Н.И.М., както и за определяне размер на дължимата от майката, в
полза на детето месечна издръжка.
В обстоятелствената част на ИМ се
излага, че с влязлото в сила решение на ВРС-ІХс-в по гр.д. № 4828/2011г, е бил прекратен
бракът между него и Д. Ив.И., като упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака им деца: А. Н.М., род.***, и Й. Н.М., род.***г,
били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка от
150лв за всяко дете.
Твърди, че към настоящия момент
дъщеря им А. Н.М. е навършила пълнолетие и живее самостоятелно, като работи в
чужбина.
В началото м.август 2017г ответницата
решила да замине за чужбина, като по нейни обяснения щяла да си търси работа
там. Затова в отсъствието на ищеца оставила дъщеря им Й. в дома му с думите
„Ако искайте я гледайте, ако не искате оправяйте се". Оттогава детето живее
при ищеца и той, заедно със своята майка, полагат преките и ежедневни грижи за
него, докато ответницата не упражнява предоставените й РП. Твърди още, че
привързаността между него и детето е силна. Той му осигурявал добро социално
обкръжение и отлични битови условия, като Й. разполагала със самостоятелна стая
с всичко необходимо в нея - бюро, легло, телевизор, таблет и най - важното
телефон, с който не губят контакт непрекъснато и е на разположение при всяко
положение. Твърди, че вследствие на положените грижи детето е отличничка в
училище, получава грамоти, има подходяща за възпитанието среда, ходи на балетна
школа в читалището на кв.“Галата“, за която ищеца заплащал месечна такса в
размер на 35лв. Излага още, че в грижите за детето е подпомаган от своята майка,
с която живее в едно домакинство, и по този начин когато е на работа има кой да
да се погрижи за детето, когато се прибере от училище
Сочи, че през тази една година
ответницата е контактувала с детето основно по телефона, срещала се е с него за
2-3 дни през м.юли 2018г, след което го оставила на бившата си свекърва, докато
той бил на работа.
Твърди се още, че майката не е
изпращала никакви средства за издръжката на детето, не е изпращала и подаръци. Единствените
средства, които е дала, били върнатите от нея месечни издръжки от 150лв, които
му се удържали от заплатата съгласно решението по развода.
Излага още, че му се налагало да
представлява дъщеря си за различни действия, но тъй като не е определен за
упражняващ РП, а в същото време майката не контактува с него, което му създава
сериозни затруднения, когато се налага детето да пътува по екскурзии,
организирани от училище,а след време ще бъде проблем и за получаването на лична
карта на детето и за други подобни административни дейности, за които му е
нужна представителна власт.
Твърди, че в момента работи като
бояджия към „СДР“ООД със седалище в гр.Варна и получава възнаграждение средно в
размер над 800лв месечно, което се формира от минималната заплата за страната
плюс допълнително материално стимулиране, които варират месечно от 200 до 500
лв.
В о.с.з. е направил изменение на
иска на осн.чл.214 ГПК чрез уточняване адреса, на който желае да бъде
определено местоживеенето на детето - гр.Варна кв.“Галата“ ул.“Калиакра“ № 6.
Ответната
страна Д.И.И., чрез
процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор със становище за
неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Не оспорва фактическите твърдения за
прекратяване на брака, родените от брака деца, определеното УРП и размера на
присъдената издръжка.
Признава, че, действително, е имало
период, през който детето не е било при нея, както и че е връщала на ищеца
превежданите от него суми за месечна издръжка за детето Й. по 150лв месечно.
Оспорва твърдението след м.август
2017г да е настъпила промяна във фактическата обстановка, изразяваща се в
неупражняване от нейна страна предоставените й РП, като грижите за детето от него
момент се полагали от бащата.
Признава факта, че през м.август
2017г е заминала в Германия, но причината за това била, че не получила съгласие
от бащата за пътуването на детето в чужбина. Затова отпътувала сама, тъй като
заминаването й било наложително. Освен това, се надявала, че ще може да убеди
ищеца да даде съгласието си, за да може да вземе детето при себе си. Въпреки
многократните разговори, ищецът Н.М. не дал разрешение детето да пътува извън
страната. През цялото време, когато била разделена от дъщеря си, ответницата
контактувала с нея по телефона, а през лятото, когато се е върнала в България
за кратко, успяла да се види с нея.
Оспорва твърденията в ИМ, че детето
живеело при ответника и майка му, която му помагала в подготовката на Й. за
придобиване на знания, трудови навици и морални ценности, за нейното възпитание
и отглеждане. Твърди, че разполага с данни за това, че през цялото време, за
което ищецът твърди, че детето било оставено на неговите грижи, той е бил в
чужбина, а детето било оставено при неговата майка, баба на Й.
Поради изложеното намира възразява
да са налице основания за промяна на мерките относно УРП и предоставянето им на
ищеца.
Така
предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.4 СК.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, предвид становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са
родители на детето ****, род.***, както и че на майката е било предоставено УРП
по силата на решението за прекратяването на брака
по гр.д.№ 4828/2011г на ВРС-IXс-в, като бащата е бил осъден да заплаща издръжка
150лв за всяко дете.
Не е спорно, че през м.август 2017г
майката е напуснала Р България и започнала работа в чужбина; а също и че е
връщала на бащата удържаните от заплатата му месечни издръжки от 150лв. за времето,
когато е била в чужбина; а също и че от м.август 2017г и то понастоящем детето живее
при баща си.
Не е спорно и това, че бащата отказал
да даде съгласие да бъде изведено детето в чужбина.
Контролираща страна Д“СП”-Варна е
изготвила социален доклад изх.№ 0301-11-00-3783/31.10.2016г на база извършено посещение в дома на
семейството и проведена среща с детето Й. М., с бащата Н.И.М., бабата по бащина
линия А.Н. На 29.11.2018г била проведена среща в дома на Д. И.И. и с настоящия
й партньор **** Г. Указано е, че към
настоящия момент Й. се отглежда в семейна среда от своя баща Н.М. с подкрепата
на неговата майка. При посещението на дома, в който се отглежда Й. е установено,
че за детето има обособен личен кът - самостоятелна детската стая, създадени са
подходящи условия за правилното й отглеждане. В дома са налице нужните за
нормалното функциониране на домакинството мебели и уреди. Поддържаната хигиена
е на добро ниво. Не са констатирани опасности, които да произтичат от битовите
условия. Изтъква се, че момичето не е прекъснало контакта с майка си, общуват
чрез разговори във вайбър и чрез лични срещи, когато майката е на територията
на Република България. Към
момента на извършване на социалното проучване основните грижи по отглеждането
на Й. се полагат в семейна среда от нейния баща, баба и дядо по бащина линия.
По данни на членовете на семейството майката е оставила детето при тях и
заминала за Република Германия. При завръщането на г-жа И. същата се среща с Й.
и тя гостувала в дома й, двете поддържат връзка предимно чрез социалните мрежи.
В доклада е посочено още, че
потребностите на Й. от подслон, лично пространство, вещи и дрехи, поддържане на
хигиена, храна се задоволяват адекватно. Към момента основните ежедневни грижи
за детето се полагат в семейна среда от бащата. Помощ се оказва от родителите
на бащата. Детето има определен личен лекар -
д-р Костадинова в кв.“Галата“-гр.Варна, като за Й. се осигуряват прегледи при
личен лекар при нужда, детето е водено преди от баба си А. З. Изтъква се, че
жилищните нужди на детето са изцяло задоволени в къща, собственост на
родителите на ищеца, като детето разполага със самостоятелна стая. Изтъква се,
че бащата е трудово ангажиран и регулярно полага труд, от който реализира
доходи в размер на около 5000лв. месечно, даващи възможност за поддържане на
нормален стандарт на живот. Изтъква се, че детето редовно посещава училище,
като през учебната 2018-2019 година е ученичка в трети клас в ОУ "Кап.Петко
войвода"-Варна. Изтъква се, че Й. има изградена емоционална връзка с
членовете на семейството, в което се отглежда. В проведения разговор със
социални работници от ОЗД, детето споделя, че се чувства добре в дома на баща
си, но й липсва и майка й Д.. Споделя и това, че често се чувала с майка си чрез
социалните мрежи и когато тя била в България се виждат през почивните дни.
Приложено е у-е от ОУ „Кап. Петко
Войвода“-Варна, от което е видно, че през учебната 2017/2018г. детето Й. е била
ученичка във втори клас, а от служебна бележка Изх.№ УВД-410/04.09.2018г се
установява, че в момента е вече ученичка в 3-ти клас. Приложена е грамота от
училището, за постигнат от Й. отличен успех през учебната 2017/2018г.
От приложена служ.бел. от НЧ„Васил
Левски – Галата, 1927“ е видно, че Й. Н.М. посещава занимания по модерен
балет в читалището при месечна такса от
30лв
Представени
са първични счетоводни документи, удостоверяващи извършени плащания от ищеца
към ответницата на издръжка за детето Й..
От справка, изд. от НАП-Варна се
установява, че в периода 27.04.2018г.-03.08.2018г. ищецът е бил в последното
ретгистрирано до момента трудово правоотношение, като от справката се
установява, че със същия работодател „Сий Райдинг Скуадс“ООД е сключвал общо 5
трудови договори /вероятно до приключването на определен вид работа/ през
периода 2016-2018г, което е индиция за относително постоянна негова трудова заетост.
Данни за доходите на майката не са
представени.
От представеното по делото обявление
за публична продан е видно, че апартамент № 1, намиращ се на 1-ви етаж в жилищна
сграда в гр.Варна, кв.“Галата“ ул.“Калиакра“ № 6, собственост на страните по
делото, е обявена за продан.
По делото в първата
инстанция са събрани гласни доказателства -показанията на свидетелите: М. С. Д. /без родство и дела със
страните/ и А. Н. З. /майка на ищеца
и баба на детето Й./, сочени от ищцовата страна, които съдът възприема в
частта, обективираща непосредствените им впечатления за релевантните за спора факти.
В показанията на свид.М.Д., която живее в съседна къща
на тази на ищеца и неговите родители, излага, че Д. заминала първо за ****, а
после за Германия. Първоначално оставила и близнаците на мъжа , от когото ги
родила /свид.**** Г./ да се грижи за тях и той наел гледачка. А за Й. казала
„Ако искате го гледайте, аз го оставям до
вратата и заминавам“. Това се случило през лятото на 2017г, когато Д. в
буквалния смисъл оставила детето пред вратата и заминала. Тогава Й. била на 7 години.Детето
било прибрано от бабата- свид.А. З.
Известно време Д. живяла
сама в Германия, но впоследствие, като разбрала, че ако трите деца са при нея,
щяла да получава много големи социални надбавки. Затова поискала децата да са
при нея. Свидетелката излага, че тук бабата на Й. се грижи за детето, което е
интелигентно, развива се добре, учи се успешно в училище и ходело на балет. За
сравнение свидетелката посочва, че Д. и Н. имат дъщеря, която вече е
пълнолетна, но едва успяла да завърши основно образование, сега е омъжена, има
дете и живее със съпруга си в ****.
По мнението на
свидетелката Д.И. не била майка, а само производителка на деца, с цел да живее
от тях и да изнудва мъжете. Затова решила да „акостира“ в Германия, понеже
надбавките там били високи, без да има намерение да се грижи за децата. Освен
това ,тя нищо не работгела.
Изложеното по-горе се подкрепя и от показанията на свид.А.З. /баба на Й./. Свидетелката набляга на това, че синът й не
би искал с Й. да стане така, както се е случило с голямата им дъщеря А., вече
19годишна, омъжена и с дете, едва успяла да завърши основно образование и то поради
настояването на бащата. За това че Д. не работи нищо в Германия свидетелката
съди от провежданите разговори по телефона между нея и детето, от които ставало
ясно, че тя по всяко време си е вкъщи. За бащата Н. казва, че работи като
корабен монтьор и затова 20 дни работи в Холандия и 20 дни е в България.
С оглед изричното изявление на процесуалния представител на
ответницата, че исканите от нея гласни доказателства са били за установяване
факта на несъгласие на бащата детето да бъде изведено в чужбина, който факт не
е оспорен от него, допуснатите в нейна полза свидетели, са били заличени.
Такива са изслушани пред въззивната инстанция – свид.**** **** и ****след направеното от процесуалния представител
на ответницата уточнение, че чрез същите цели да установи, че майката е
способна да продължава да отглежда детето Й.; преди да замине за Германия се е
грижела за него и в момента има такава възможност да го прави.
По отношение на искания от адв.П. свидетел **** **** процесуалният
представител е заявил, че е настоящият съжител на неговата доверителка, от
когото тя има две деца, 4-5годишни. Майката работела като чистачка в
Германия. За **** твърди, че в момента работел в България, но възнамерявал да
се върне в Германия.
Самият свидетел **** **** излага,
че съжителства с Д. на семейни
начала от 15.08.2013г и има родени от нея две момчета **** и **** - близнаци на
4 години. Освен това, има и още едно дете от друга жена, което се казва Емилия,
15год., която живее с майка си в гр.Варна. Отв.Д. живеела в гр.Берлин, в жилище
под наем, което се състояло от хол, кухня, спалня и санитарни помещения.
Спалнята се ползвала от децата. По неговите думи „съжителство“ означавало, че двамата с Д. не са променили
отношението един към друг и се грижели заедно за общите им деца, но не живеели
заедно. Не бил виждал децата си от 5.12.2018г. Там Д. работела само в събота
и неделя като продавач-консултант в хранителен магазин.
Заявява, че никога не е живял и не е работил в
Германия, но имал намерение да се установи там. В момента работел в България
като аналитик в строителна компания „БОРД“ ЕООД, но «скоро щял да работи в Германия». Живее в
гр.Варна на ул.„Цар Асен“ № 12. Засега не пътувал до Германия и бил ангажиран 7 дни в седмицата. Възнамерява
като заживее с Д. и децата си в Германия да си вземели по-голямо жилище, което
да подхождало на съответния брой обитатели в него. Да замине „скоро
за Германия“ за него означава, че ако утре го уволнят от работа, «хваща първия
самолет и заминава при тях». Не смята, че ще има проблем с намиране на работа в
Германия, тъй като имал «инженерно образование, завършена магистратура в
Норвегия на чужд език и квалификация „сертифициран финансов аналитик“ от световно известна
американска организация».
Излага още, че когато Д. заминала за първи път в
Германия през 2013г, свидетелят се грижил за близнаците в продължение на една
година, защото отказал да подпише декларация за разрешение децата му да пътуват
в чужбина, тъй като не искал да бъдат подлагани на риск. Това за него
означавало достъп до образование, невъзможност за бързо намиране на квартира и
работа, осигуряване на доход, който може да позволи да се отглежда едно дете по
подходящ начин.
Знае, че Н. на 26.07.2018г е депозирал декларация
детето Й. да не напуска България. Майката дори и да искала да я вземе при себе
си в Германия, нямало как това да се случи.
Заявява, че би гледал детето Й., след като го е правил
и през периода 2013–2017г и помощ не му трябвала, щом като се бил справил сам с
отглеждането на близнаците си в продължение на една година. По неговите думи, грижите
му Й. пред времето 2013-2017г се изразявали в това да осигурява транспорт
/водене вземане от детска градина и училище, контакти с учителите/.
Известно му е, че в момента Й. живее в кв.„Галата“ ул.„Калиакра“ № 6. Тъй като родителите на Н.
се развели, затова предполага, че живеели в отделни домакинствата от това на
самия Н.. Детето има две баби – по майчина линия се казвала М. и живеела в
гр.Пловдив. Виждал я бил и контактувал с нея, когато била няколко пъти на гости
в дома на свидетеля.
От изложеното от свид.****излага, че познава само Д. и детето Й. от 7 години.Предполага,
че Д. е в Германия вече втора година. Поддържал контакт с нея чрез социалните
мрежи и по телефона. Познава свидетеля ****, от който Д. има две деца. Знае, че
той живее във Варна. Доколкото му е известно Д. работела в Германия като чистачка.
Пътувал е до Берлин, но не бил посещавал дома на Д.. Знае, че Й. е на 8-9 години
и учи в България. Няколко пъти присъствал, когато вземали детето с Д.. По негово
мнение детето е е изпълнително и дейно. Откакто Д. заминала за Германия, само
три пъти се била връщала в България.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.59 ал.9 СК, ако обстоятелствата, с оглед на които е взето
решението относно упражняването на родителските права се изменят, съдът по
молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови. Следователно, за основателността на иска следва да се
прецени дали е налице промяна в обстоятелствата, при които са били постановени
първоначалните мерки, като промяната в обстоятелствата следва да е трайна. Това
е така, защото всяка една промяна се отразява върху психо-емоционалното
състояние на детето, така и върху неговото ежедневие и социална среда, в която
расте. Затова не би било в интерес на детето всяка инцидентна или
непродължителна промяна в обстоятелствата да води до промяна в титулярството на
РП.
Затова във всички
случаи съдът има задължението да следи за интересите на децата. Под
"интереси на децата", както е разяснено още с ППВС № 1/1974г, следва
да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие /физическо, интелектуално, психическо, емоционално и
нравствено/, създаването на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Преценката в каква степен ще са задоволени интересите на децата се
извършва на база анализа на родителския капацитет - родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и
др.; морални качества; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на
децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица
и др.
При разглеждането
на иска с правно осн.чл.51 ал.4 ГПК следва да се прецени дали се установява трайно
и съществено изменение по някой от посочените критерии, които засягат интереса
на детето по начин, водещ до нуждата от промяна на титуляра на упражняване на РП.
От анализа на
събраните по делото доказателства /гласни и изготвеният социален доклад/ се
установи, че ответницата Д.И. е заминала първоначално за Великобритания, а от
м.08.2017 живее в Германия, където се намира и понастоящем и където се е
установила да живее заедно с двете си деца-близнаци на по-ниска възраст, 4год.,
родени от свид.**** М.. Още в писмения си отговор по ИМ самата ответница излага
и това се потвърждава от показанията на свидетелите Д. и Зафирова, че заминавайки
за Германия, оставила детето Й. в дома на баща му, като заявила, че трябвало
вече да се грижат за нея.
Ищецът признава, че
не е дал съгласие детето да отпътува при нея в Германия, когато Д. му отправила
такова искане при идването си във Варна през м.юли 2018г, т.е. година по-късно.
Същевременно, не се представят доказателства от ответницата да е предприела
някакви действия по снабдяване с разрешение от съда, заместващо съгласието на
бащата за пътуване на детето в чужбина.
Установи се, че между
детето Й. и неговите родители има изградени емоционални връзки.
Установи се, че
бащата полага труд по трудово правоотношение и реализира постоянни доходи, което
му дава възможност да осигури нормален живот на семейството си. Поради
естеството на работата му, се налага да отсъства за кратки периоди от дома,
през което време е подпомаган успешно от своята майка при отглеждането на
детето Й. - свид. А. З. с която детето също има изградена силна емоционална
връзка и привързаност като резултат от полаганите от нея ежедневни грижи за
отглеждане и образование. Бащата е осигурил много добри битови условия за живот
и възпитание на детето Й., което посещава училище и извънкласни занимания.
Същевременно,
ответницата не представя каквито и да било доказателства за трудова заетост или
за получавани от нея средства за издръжка. Същата не внася яснота дали има
намерение да запише детето на училище и къде ще учи. Ответницата не сочи свой
адрес в Германия; само от показанията на свид.Йорданов косвено става ясно, че
живее в Берлин.
Що се отнася до изнесеното
от свидетелите Д. и З. за намерението на ответницата да вземе при себе си Й. с
цел да получава в Германия съответните обезщетения за отглеждането й, с каквато
цел е взела и другите си две деца, съдът намира, че не е лишено от основание с
оглед цялостното поведение на майката и липсата на каквито и било доказателства
или дори твърдения за упражнявана от нея трудова дейност и получаване на доходи
от такава. В тази връзка буди съмнение изложеното от свд.**** М.Г., че бил високо
квалифициран и нямало да има проблем с намирането на работа в Германия ввъ
всеки един момент, което не е подкрепено от предприемането на някакви конкретни
действия за преместването му в Германия, за да живее с Д. и да участва непосредствено
в отглеждането и възпитанието на двете си деца. Свидетелят не изяснява при
високата му квалификация дали участва и с какви средства в издръжката на Д. и
децата си и при това положение каква е причината тя работи като продавачка /по
неговите думи/ или чистачка /по думите на останалите свидетели/, за което
отново е налице неяснота и противоречие. На следващо място, без да е убедителен в това как и какви
грижи полага за собствените си деца, свидетелят заявява,
че можел да се грижи за чуждото дете.
Въз основа на изложеното съдът прави извод, че неследва да дава вяра на
показанията на свидетеля, намирайки същите за неубедителни и целящи единствено
да подпомогнат ответната страна.
Що се отнася до втория свидетел, съдът намира изложеното от него за
доста кратко и схематично, което говори за повърхностни или непреки
впечатления. С други думи, свидетелят не излага детайли, въз основа на което да
се направи извод, че има лични впечатления за събитията. Още повече, същият не
познава едната от страните по спора - бащата.
По изложените съображения
и предвид разясненията, дадени с ППВС № 1/1974г, съдът приема, че
демонстрираната от страна на ответницата незаинтересованост от отглеждането и
възпитанието на детето Й. е от кръга обстоятелства, които водят до влошаване на
положението му при родителя, на когото е предоставено УРП.
Крайният извод е за
наличие на изменение в обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, които
предпоставят необходимостта от изменението на мерките, постановени с решението
по гр.д.№ 4828/2011г на ВРС, като УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСККИТЕ ПРАВА се предостави на
бащата.
С оглед промяната в
родителската власт, следва да се определи РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката и детето, който да способства за
съхраняване емоционалната връзка между тях.
Детето Й. предстои
да навърши 10-годишна възраст през м.октомври 2019.
Както се изясни,
физически майката и детето са отдалечени на голямо разстояние – живеят в
различни градове и държави и поддържат контакт предимно чрез социалните мрежи и
по телефона. При това положение определеният обичаен режим в частта му майката
да има възможност да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя би бил нецелесъобразен и би поставил ответницата в невъзможност да
го изпълнява, още повече като се има предвид и факта, че има задължението да
полага ежедневните грижи за другите си две деца - близнаци на 4 години. При
желание за добросъвестно изпълнение от страна на родителя да изпълнява
вмененото му от закона задължение /на което кореспондира правото на детето да
се вижда с него/ не би следвало да бъде поставено в изначална невъзможност да
бъде спазвано. Ето защо се налага изводът, че в конкретния случай подходящият режим
на лични отношения следва да бъде:
един месец през
лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, при
предварителна уговорка между родителите не по-късно от един месец преди
определения период за виждане на майката с детето;
първите пет дни от
Коледната ваканция на всяка четна година и
първите пет дни на
Великденската ваканция на всяка нечетна година.
Посоченият режим на
личен контакт е в рамките на обичайния и не ограничава възможността за контакти
на родителя с детето.
Следва да се
отбележи за яснота, че решението се постановява в производство на спорна
съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова всяка
последваща трайна промяна в обстоятелствата може да е предпоставка за промяна в
упражняването на родителските права и/или в режима на лични отношения.
С оглед изхода на
спора ответницата следва да заплаща парична ИЗДРЪЖКА в полза на детето Й..
Съобразно правилото
на чл.142 ал.2 СК, с оглед нуждите на детето, обусловени от неговата възраст, и
при липсата на каквито и да било доказателства за доходите на майката, съдът
приема, че същата следва да заплаща 150лв
месечно, считано от влизане на настоящото решение в сила.
По делото се
установи по убедителен начин, че от м.август 2017г бащата е отглеждал и издържал
детето Й. и затова ответницата следва да заплати издръжка за период една година назад, на осн.чл.149 СК,
Съдът приема, че дължимата издръжка следва
да бъде определена в минималния предвиден от закона, а именно сумата от 130лв
месечно, т.е. общо в размер от 1560лв, от които следва да бъде приспадната
заплатената от ответницата сума от 360лв /по данни от процес. представител на
ищеца/, като остава остатък от 1200лв.
Фактът, че
ответницата е връщала сумите, превежданите ежемесечно суми от бащата за дължимата
от него издръжка на детето Й., не се приема като заплащане от страна на майката
на издръжка.
При този изход на
делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определената по делото издръжка в размер на 264лв. и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид изхода на
спора ответницата дължи на ищеца сторените от него разноски по делото в размер
на 680лв за заплатени ДТ за
образуване на делото и заплатено адвокатско възнаграждение за І-та инстанция.
Съвпадащите крайни
прави изводи двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС, като
следва да боде изменено само досежно определения от ВРС РЛО на майката ,
съобразявайки го в по-голяма степен с нейните възможности за регулярно
осъществяване на срещи с детето поради отсъствието й от страната.
Предвид изхода на
спора в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за ІІ-та инст-я – 400лв, поискани още с писмения отговор и представени
доказателства за това, като по отношение размера няма наведено възражение от
въззивната страна.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-49с-в № 700/20.02.2019, постановено по гр.д.№ 14079/2018 в частта
му, с което са изменени определените
с решение № 4869/5.12.2011г по гр.д.№ 4828/2011г на ВРС мерки, касаещи
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и
издръжката на детето **** ЕГН **********, както следва
ОПРЕДЕЛЕНО
Е местоживеене на
детето ****
при неговия баща Н.И.М.
ЕГН ********** на адрес: ***;
ПРЕДОСТАВЕНО
Е упражняването на родителските права по отношение на детето **** на бащата Н.И.М.;
ОСЪДЕНА
Д. Ив.И.
да заплаща в полза на детето ****, чрез нейния баща и законен
представител Н. Ив.М., месечна издръжка
в размер на 150лв с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законова причина за нейното прекратяване или
изменяне, на осн.чл.143 ал.1 СК;
ОСЪДЕНА
Д. Ив.И.
да заплаща в полза на детето ****
чрез нейния баща и законен представител Н. Ив. М., издръжка за минал период в размер на 1200лв за времето от
19.09.2017г до 19.09.2018г – датата на завеждане на ИМ в съда, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 19.09.2018г до изплащане на сумата, на
осн.чл.149 вр. чл.143 СК;
ОСЪДЕНА
Д. Ив.И. да заплати
в полза на Държавата, по сметка на РС Варна, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 264лв и 5лв
за служебно издаване на ИЛ;
ОСЪДЕНА Д. Ив.И. да заплати на Н.И.М., ЕГН **********
сумата от 680лв, представляваща
сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ решението на ВРС-49с-в № 700/20.02.2019, постановено по гр.д.№ 14079/2018 в частта
му досежно изменения режим на лични контакти на майката Д.И.И. с детето ****,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на майката Д.И.И. ЕГН ********** с детето ****, както следва: майката да
вижда и взема детето
един месец през лятната ваканция, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск, при предварителна уговорка между родителите не
по-късно от един месец преди определения период за виждане на майката с детето;
първите пет дни от Коледната ваканция на всяка четна
година и
първите пет дни на Великденската ваканция на всяка нечетна
година.
ОСЪЖДА Д.И.И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.М. ЕГН **********
сумата от 400лв /четиристотин лева/,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на
страните, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: