Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-6 24.02.2021 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и
първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА
МАЙСКА
2.РАДОСТИНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 2783 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 264753/28.09.2020г. на
БРС от „ВАЯ Тур“ ЕООД с
ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.Одрин № 15, ет.11,
представлявано от управителя Димитър Дамянов Станчев, заявена чрез адв.М.Бузова
от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Кл.Охридски № 1, ет.3 чрез
адв.М.Бузова против Решение №
260179/08.09.2020г. по гр.д. № 9959/2019г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлена като
неоснователна претенцията на въззивника за осъждане на ответното „Мост Енерджи“
АД с ЕИК-20132537, да заплати на ищеца разликата над присъдената сума от
3066,74лв. до пълния претендиран размер от
11908,18лв..
Решението се обжалва като
недопустимо, като се твърди, че съгласно обективираната в мотивите решаваща
воля на съда, искът е частично отхвърлен на незаявени от ответника възражения.
Съдът в нарушение на диспозитивното начало е изследвал предходни взаимоотношения
между страните и е стигнал до заключение, че потребената през м.януари 2019г.
ел.енергия не е била заплатена изцяло, тъй като е счел, че ответника има право
едностранно да увеличава цената на 1МВтч, без да са сторени такива възражения
от насрещната страна, след което е прихванал на претендираната сума с вземането
на ответника за м.януари 2019г. без наличието на насрещен иск или възражение за
прихващане.
Моли на това основание решението
да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на БРС за
разглеждането му от друг състав на съда.
С въззивната жалба се моли
атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и постановено ново, с
което искът да бъде изцяло уважен. Счита, че първоинстанционния съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като без да са налични
конкретни възражения в отговора на исковата молба, или в първо по делото с.з.,
едва в трето по делото с.з. е приел представено от ответника писмено
доказателство, в нарушение на чл.131 ГПК и чл.147 ГПК. На следващо место навежда, че БРС неправилно е
приел, че ответника има право едностранно да
увеличава цената на продаваната от него ел.енергия, без да се произнесе по
наведените от ищеца твърдения, ч е ответното дружество неправилно е увеличило
цената на потребената от ищеца ел.енергия, като в тази насока излага аргументи
в жалбата при тълкувание на текстове от сключения между страните договор. Не
сочи доказателства. Претендира за присъждане на разноски в двете инстанции.
За въззиваемото дружество „Мост
Енерджи“ АД, представлявано от Тони Тенева, редовно уведомени чрез пълномощника
и съдебен адресат адв.Йордан Йорданов от САК писмен отговор на въззивната жалба
не е постъпил.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 266237/08.10.2020г.
от „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-*********
против Решение № 260179/08.09.2020г. по гр.д. № 9959/2019г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която е
уважена претенцията на „Вая Тур“ ЕООД за осъждане на „Мост Енерджи“ АД с
ЕИК-20132537, да заплати на ищеца сумата от 3066,74лв.. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не кореспондира с
приетите по делото писмени доказателства. В частност намира за неправилен
извода на БРС, че ответника няма право да задържи разликата между борсовата
цена от 134,08лв., за която е представена справка от „Българска независима
енергийна борса“ ЕАД и фактурираната цена от 146,21лева по фактурата за
м.януари 2019г.. Навежда, че фактурираната цена включва освен нетната цена за
доставка на ел.енергия и други компоненти, които се дължат на законово
основание и са част от формираната крайна фактурирана цена от 146,21лв., а това
са акциз, ДДС и такса задължения към обществото, поради което ответника е
фактурирал търговски обосновано и легитимно крайната цена.
Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде
изцяло отхвърлена. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от „Вая Тур“ ЕООД по въззивната жалба на „Мост Енерджи“ АД, с който
последната се намира за неоснователна, тъй като черпи аргумент от представено и
прието в нарушение на чл.147 ГПК доказателство.
Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване; съдържат необходимите реквизити по
чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и т.4 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова
молба на „Вая Тур“ ЕООД за осъждане на „Мост Енерджи“ АД да
заплати на ищеца сумата от 11 908,18лв., като платена без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба пред съда до окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения, че между страните и бил сключен на 30.09.2017г. договор за продажба
на електрическа енергия за обект СПА хотел „Орфей“-Пампорово при договорена
цена от 85,10лв. за МВтч/като в договора погрешно била изписана цифром сумата
от 88,00лв за МВтч/, върху която цена се начисляват допълнително ДДС, такса
задължение към обществото и нормативно определена добавка върху цената на
ел.енергия, които се фактурират в сроковете и съобразно измереното количество
потребена ел.енергия в чл.3 от договора. В чл.16 от договора е уговорена
възможност продавача при определени условия да има право да адаптира договора
към нововъзникнали обстоятелства. В тази връзка се сочи, че ищецът е получил
писмено уведомление от продавача с изх.№ МЕ№5216/29.01.2019г., че поради
повишаване цената на електроенергията продавачът упражнява правото си да извърши промяна в цената на доставяната
ел.енергия за м.януари 2019г., считано от 01.01.2019г. същата се определя в
размер на 146,21лв. за МВтч. На 31.01.2019г. ответникът е изпратил на ищеца
фактура № 45491, в която е калкулирана едностранно наложената от продавача нова
цена или на обща стойност от 46 714,38лв.. На 01.02.2019г. ищцовото
дружество писмено е възразило, като
едновременно с това е предизвестило
насрещната страна, че считано от 01.03.2019г. ще счита договора за прекратен.
Същия ден 01.02.2019г. ответникът е посочил писмено до ищеца, че не само че не
е увеличил цената, но е и намалил индивидуалната борсова цена с 10лв. за МВтч.
Последвала е кореспонденция в посочената насока между страните, като на
20.03.2019г. ищецът писмено е уведомил ответника, че ще извърши плащане на
цена, равна на последната заплатена от него - от 101лв. за МВтч, като е
извършил плащане по издадената фактура за м.януари 2019г. именно на тази цена
за МВтч. в общ размер от 35 295,93лв., а не на фактурираните 46 714,38лв..
Твърди се, че следващите фактури са заплащани регулярно от ищеца. Въпреки това
ищецът получил писмо с изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г., с което ответникът го е
уведомил, че е предприел процедура по чл.123 от ЗЕ за временно преустановяване
на ел.захранването до обекта на ищеца, поради неплащане на задължения по
фактури № **********/31.07.2019г. за сума в размер от 1870,01лв. и по фактура №
**********/31.08.2019г. за сума от 10 068,17лв. или общо
11 908,18лв.. Ищецът твърди, че задълженията по тези две фактури за изцяло
заплатени, но под страх от спиране на ел.захранването в обекта е извършил
повторно плащане на посочената в писмото сума от 11 908,18лв., която
счита, че е заплатил без основание, поради което и е предявил сложената за
разглеждане осъдителна претенция.
Исковата претенция е с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответното дружество, с който претенцията е оспорена
като неоснователна. Твърди, че изложените в исковата молба фактически
твърдения не отговарят на обективните
факти и обстоятелства, като в първо с.з. навежда и че ищецът е неизправна
страна по договора за доставка на ел.енергия и балансираща група. Н са сочени
доказателства.
Безспорно е по делото, че между
страните/ответника в качеството на продавач и ищеца в качеството на купувач/ е
бил сключен на 30.09.2017г. договор за продажба
на електрическа енергия за обект СПА хотел „Орфей“-Пампорово при договорена
цена от 85,10лв. за МВтч/съдът приема за достоверна цената изписана словом в
договора, а не изписаната цифром цена от 88,00лв. за МВтч/, върху която цена се
начисляват допълнително ДДС, такса задължение към обществото и нормативно
определена добавка върху цената на ел.енергия, които се фактурират в сроковете
и съобразно измереното количество потребена ел.енергия в чл.3 от договора. Съгласно
чл.13 страните са посочили, че договорът се сключва за срок от 12 месеца от
датата на първата доставка и се подновява всяка следваща година в случай, че
никоя от страните не поиска писменото му прекратяване в срок до 30 календарни
дни преди крайния срок, като крайния срок на доставката се явява и краен срок
на договора. Ищецът е изпратил уведомление по чл.13 от договора до ответника на
21.11.2019г./вж.л.81 по гр.д. № 9959/19г. на БРС/. Действително съобразно
възможността по чл.16 от договора продавачът е уведомил писмено купувача-ищец с
писмо изх.№ МЕ№5216/29.01.2019г., че поради повишаване цената на електроенергията
упражнява правото си да извърши промяна
в цената на доставяната ел.енергия за м.януари 2019г., считано от 01.01.2019г.
същата се определя в размер на 146,21лв. за МВтч. За потребената ел.енергия за
м.януари 2019г. е издадена от фактура № **********/31.01.2019г. на обща
стойност от 46 714,38лв./л.33 по гр.д. № 9959/19г. на БРС/, при единична цена
от 146,21лв. за МВтч, по която е постъпило плащане от купувача в размер на 35
295,93лв.. Ведно с така извършеното плащане на тази фактура за м.януари 2019г.
ищецът е изразил писмено несъгласие по новоопределената цена и е посочил, че
извършва плащането по единична цена за МВтч в размер на последната платена от
него от 101лв. за МВтч.. Липсват данни ответникът продавач да е възразил по
размера на плащането или да е предприел други действия във връзка с горното.
Доставките на ел.енергия до обекта на ищеца са продължили, съответно
потребената енергия е отчитана и фактурирана от продавача, а купувача е
извършвал плащания по издадените последващи фактури. Видно от представените
фактури, подробни извлечения към тях и платежни нареждания за периода
м.февруари – м.октомври 2019г. цената на 1 МВтч е варирала между 78,42лв. до
118,98лв.. От представените платежни нареждания и заключението по основната и
допълнителна СИЕ се установява че задълженията по издадените фактури за периода
м.февруари до м.октомври 2019г. са напълно погасени от купувача-ищец. Досежно
фактурата за м.януари 2019г. хронологията и действията на страните са посочени по-горе.
По делото е
представено писмо с изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г./л.27 по гр.д. № 9959/19г. на
БРС/, с което ответникът е уведомил ищеца, че е предприел процедура по чл.123
от ЗЕ за временно преустановяване на ел.захранването до обекта на ищеца, поради
неплащане на задължения по две фактури, както следва по ф-ра №
**********/31.07.2019г. за сума в размер от 1870,01лв. и по фактура №
**********/31.08.2019г. за сума от 10 068,17лв. или общо
11 908,18лв.. В уведомлението е посочено, че процедурата може да бъде
прекратена не по-късно от 2 работни дни преди физическото прекъсване на
ел.енергията при заплащане на дължимите суми. Сумата от 11 908,18лв. е
заплатена от купувача на продавача с платежно нареждане от 29.10.2019г. с
посочено в платежното нареждане основание изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г./л.31 по
гр.д. № 9959/19г. на БРС/.
На това основание ищецът-въззивник счита, че е бил
принуден да заплати повторно и без основание суми по вече платени задължения по
фактури за м.07 и м.08.2019г..
По делото са приети основно и допълнително
заключение по СИЕ, видно от което издадените от ответника фактури за периода
м.01-м.10.2019г. са на обща стойност 155 924,76лв., от които ищецът е
заплатил 144 503,31лв., като остава незаплатена сума от 11 418,45лв.
по фактура № **********/31.01.2019г.. Вещото лице посочва, че при тези
изчисления не е взето предвид извършеното от ищеца плащане на сумата от
11 908,18лв. с посочено в платежното нареждане основание изх.№
МЕ-5857/24.10.2019г. Остойностената ел.енергия за периода по цена, посочена в
договора от 85,10лв. за МВтч е 78 287,00лв. без ДДС. Отнесени към
стойностите по фактури, начислени по единична цена на ел.енергия от 85,10лв. за
МВтч при добавка „акциз по чл.20, ал.2, т.17“ и такса „задължения към
обществото“ вещото лице посочва, че стойностите възлизат на 132 781,82лв.,
а са налични плащания в размер на 144 503,31лв., то е посочено, че
фактурите са изцяло изплатени, като остава надплатена сума от
11 721,49лв..
За да уважи в посочената част предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ответникът,
в качеството си на продавач е имал право едностранно да увеличи цената на
продаваната ел.енергия, но не в определения от него фактуриран и посочен във
фактурата от м.януари 2019г. размер от 146,21лв. за 1 МВтч, а в посочената
среднопритегателна цена на ел.енергия за м.януари 2019г., съгласно посочените
данни в приетата по делото справка от „ЕНЕБ“ АД от 134,08лв за МВтч., към съдът
е която е преизчислил задълженията, респ.извършените плащания и е преценил
каква част е надплатена, съответно ответника няма основание да задържи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Правомощията на въззивният съд
съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му
част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването
и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Доколкото във въззивната жалба се навежда нарушение на
съдопроизводствените правила, то решението се обжалва като неправилно.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по наведените с въззивните жалби оплаквания за неправилност приема
следното:
По същество вземането от неоснователно обогатяване възниква при
доказано разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува
обвързаност от договорен или извъндоговорен източник на задължения. Tрайната
съдебна практика и правна доктрина поддържат становището, че начална липса на
основание е налице в случаите на разместване на имуществени блага при липса на
валиден юридически факт, който да оправдае имущественото разместване.
Основанието, по смисъла на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, е конкретният
източник на права и задължения, при липсата на който е налице неоснователно
обогатяване. Началната липса на основание предполага още при получаването на
престацията липсата на валиден юридически факт, който да оправдае разместването
на блага. Получаването на нещо без основание изисква предаване, съответно
получаване на нещо, т.е. фактическо действие по повод на едно облигационно
отношение, основано на нищожен акт, при плащане на повече от дължимото, в
случаите, когато дългът е изплатен от солидарен длъжник, след като вече е
платено от друг солидарно задължен длъжник, както и при липса на всякакво
правоотношение.
В исковата молба ищецът твърди, че е изпълнил в повече от дължимото, тъй като платената сума надхвърля размера на дълга и следователно като получена без основание, подлежи на кондициране. По-конкретно се твърди, че задълженията по фактури за потребена и отчетена ел.енергия за м.7-частично и м.8 2019г.-в цялост са двукратно заплатени-веднъж на падеж и втори път под заплаха от прекъсване на електрозахранването на обекта, обективирана в уведомление изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г. на ответното дружество, че е задействана процедура по чл.123 от ЗЕ.
В конкретния случай с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения, от значение по делото е, не дали продавачът има право да едностранно променя цената по договора, а дали има право да поиска, получи и задържи двукратно плащане на фактурите за потребена ел.енергия за месеците 07. и 08. 2019г., в какъвто смисъл са и указанията дадени с доклада от първостепенния съд при разпределение на подлежащите на доказване факти от страна на ищеца.
Видно от представените от ищеца и неоспорени от ответното дружество писмени доказателства по издадена от ответника фактура № **********/31.07.2019г./вж.л.57/ за потребена ел.енергия за периода 01.07.-31.07.2019г. е посочена сума за плащане от 10 304,74лв. с посочена дата на падеж – 19.09.2019г. е заплатена с три платежни нареждания с посочено основание процесната фактура на обща стойност от 10 575,11лв./сумата е по-голяма поради доплащане по предходна фактура/, извършени съответно на 07.08.2019г. за сумата от 3 270,77лв./л.59/ обхващащо доплащане по предходна фактура; платежно нареждане от 30.08.2019г. на стойност 4 000,00лв. /л.60/ и платежно нареждане от 25.09.2019г. за сумата от 3 304,74лв./л.61/. По издадена фактура № **********/31.08.2019г. за потребена ел.енергия за периода от 01.08. до 31.08.2019г. с посочена сума за плащане от 10 068,17лв. с падеж на 21.10.2019г./л.62/ е извършено плащане с платежно нареждане от 15.10.2019г. на цялата дължима по фактурата сума/вж.л.64/. Следователно по процесните две фактури ищецът е установил плащане, което се потвърждава и от заключението по СИЕ.
Установява се също така по делото и че с писмо с изх.№
МЕ-5857/24.10.2019г./л.27 по гр.д. № 9959/19г. на БРС/, ответникът е уведомил
ищеца, че е предприел процедура по чл.123 от ЗЕ за временно преустановяване на
ел.захранването до обекта на ищеца, поради неплащане на задължения по
посочените по-горе две фактури, както следва по ф-ра № **********/31.07.2019г.
за сума в размер от 1870,01лв. и по фактура № **********/31.08.2019г. за сума
от 10 068,17лв. или общо 11 908,18лв.. Сумата от 11 908,18лв. е
заплатена от купувача на продавача с платежно нареждане от 29.10.2019г. с
посочено в платежното нареждане основание изх.№ МЕ-5857/24.10.2019г./л.31 по
гр.д. № 9959/19г. на БРС/. Следователно ищецът доказва повторно плащане на суми
по процесните две фактури- на падеж и поради предприета процедура за спиране на
ел.захранването на обекта на ищеца.
Ответната страна не е посочила каквото и да било основание, че има право да задържи получената сума от 11 908,18лв., изплатена на основание уведомление изх.№ МЕ-5857/31.10.2019г., нито е представила доказателства съобразно указаната й доказателствена тежест. Със съобщението за връчване на исковата молба и приложенията, ответника е уведомен за съдържанието на писмения отговор и срока в който следва да го представи, съобразно чл.131, ал.1 ГПК. В конкретния случай в подадения писмен отговор ответникът се е ограничил до формалното заявление, че съдържащите се в исковата молба твърдения не отговарят на обективните факти и обстоятелства и че оспорва исковата претенция като неоснователна. Пропускането в рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК да се наведат съответните твърдения и възражения срещу иска е обвързано с настъпване на указаните в чл. 133 от ГПК неблагоприятни последици - ответникът губи възможността да извърши предвидените в чл. 131 от ГПК процесуални действия в по-късен момент, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Непредявяването на възражения с писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК обаче не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства по реда на чл.146, ал.3 ГПК, което не е сторено. В изготвения и приет без възражения от страните доклад по делото първостепенният съд в изпълнение на разпоредбата на чл.146 ГПК е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, подвел ги е под относимата правна квалификация и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Така с доклада по чл.146 ГПК на ответника е указано, че следва да проведе насрещно доказване, както и да установи наличието на валидно правно основание за получаване на процесните суми, като в случая е налице процесуално бездействие, тъй като ответната страна нито е посочила, нито е установила каквото и да било основание за получаване, респ. задържане на процесната сума. Липсва посочване по какви причини ответникът счита претенцията за неоснователна, нито защо счита насрещната страна за неизправна. Не следва да се обсъжда и поисканата за събиране едва във второ с.з. от ответника и представена в последно с.з. справка от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД съобразно разпоредбата на чл.133, вр.чл.131, ал.1, т.5 ГПК.
Както бе посочено по-горе по
иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил
ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че
някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането (в тази
насока е и т.1 на ППВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само
настъпването на този факт, което е и сторено. В
доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание
да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото
на ищеца да получи връщане на даденото. Съобразно
разпределената доказателствена тежест ответникът е следвало да изложи и
докаже фактите, изключващи правото на ищеца
да получи връщане на даденото. Тъй като ищецът установява
плащане в повече и по-точно двукратно плащане на потребена ел.енергия за
месеците юли и август 2019г. по процесните две фактури и получилият
повторно платената сума не доказва по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то
той дължи нейното връщане. В конкретния случай с оглед доказателствата по делото се установява, че е налице плащане от страна
на ищеца в
повече от дължимото и в претендирания размер, поради което и претенцията следва
да бъде уважена изцяло. С оглед частичното съвпадение на крайните изводи, съответно
обжалваното
решение в обжалваната му осъдителна част следва да бъде оставено в сила, а в
обжалваната му отхвърлителна част като неправилно обжалваното решение следва да бъде
отменено и поставен акт по същество на спора.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззивното дружество има
право да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски съобразно
представените по делото доказателства за извършването им, както следва: в общ
размер от 1676лв. за първоинстанционното производство, съобразно представен
списък и доказателства за действително сторени такива от 920лв. за адв.възнаграждение, държавна
такса от 476лв., 200лв. за СИЕ и 80лв. за допълнително заключение по СИЕ и
897лв. разноски пред въззивната инстанция, от които 720лв. за
адв.възнаграждение и 177лв. за заплатена държавна такса. От общо сторените
разноски пред първата инстанция следва да бъдат приспаднати вече присъдените в
размер на 431,43лв.. В молба вх.№ 260701/15.01.2021г. от „Мост енерджи“ АД е
посочено, че се прави възражение за прекомерност на претендираните от
въззивника съдебни разноски, което следва да бъде прието като възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е неоснователно, тъй
като адв.възнаграждение на насрещната страна на първо место е изцяло заплатено
и претендирано на определения по чл.7, ал.2, т.4, вр.ал.9 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на второ
место е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от общо 2 141,57лева, представляваща сторени по делото
разноски пред двете инстанции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 260179/08.09.2020г.
по гр. д. № 9959/2019 г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната част, с която е отхвърлена
като неоснователна претенцията на „Вая Тур“ ЕООД с ЕИК-********* за осъждане на ответното „Мост Енерджи“ АД с
ЕИК-20132537, да заплати на ищеца разликата над присъдената сума от 3066,74лв.
до пълния претендиран размер от
11908,18лв., като платена без основание, както и в частта, с която „Вая Тур“ ЕООД с ЕИК-********* е осъдена
да заплати на „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537 разноски в първоинстанционното
производство съразмерно с отхвърлената част от иска, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537 да
върне на „Вая Тур“ ЕООД с
ЕИК-********* разликата от присъдените 3066,74лв. до пълния претендиран размер
от 11908,18лв., представляваща повторно
заплатена и получена без основание цена на електрическа енергия за периода
01.07.-31.07.2019г. по фактура № **********/31.07.2019г. частично за
сумата от 1840,01лв. и фактура №
**********/31.08.2019г. за потребена ел.енергия за периода от 01.08. до
31.08.2019г. на стойност от 10 068,17лв. по договор за
продажба на ел.енергия от 30.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата начиная от 22.11.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260179/08.09.2020г. по гр. д. № 9959/2019 г. на Районен съд – Бургас, в обжалваната част, с която е уважена претенцията на „Вая Тур“ ЕООД за осъждане на „Мост Енерджи“ АД с
ЕИК-20132537, да заплати на ищеца сумата от 3066,74лв. като платена и получена без основание цена на
електрическа енергия по договор за продажба на ел.енергия от 30.09.2017г.
ОСЪЖДА „Мост Енерджи“ АД с ЕИК-20132537 да
върне на „Вая Тур“ ЕООД с
ЕИК-********* сумата от 2 141,57лева, представляваща сторени по делото разноски пред
двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: