Р Е Ш Е Н И Е
№1749/24.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2171 по
описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД от Ф.И. ЕАД *** срещу М.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 667.88 (шестстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки)
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
592124362 от 20.06.2014 г., сключен
между „П.Ф.Б.” ООД, ЕИК ********* и М.С.К., сумата
от 202.45 (двеста и два лева и
четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 28.09.2014 г. до
16.08.2015 г., сумата от 180.88 (сто и
осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 28.09.2014 г. до
30.05.2017 г., сумата от 431.44
(четиристотин тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) лева,
представляваща такси за периода от 28.09.2014
г. до 16.08.2015 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
21.03.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.6.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4342/22.06.2017г.,
постановена по ч.гр. дело № 8207/2017г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника е
бил отпуснат заем в размер на 750 лева от „П.Ф.Б.” ООД, като страните са
уговорили фиксиран размер на лихва от 271,29 лева и такси.Сумата предмет на
заема е предадена на ответника срещу задължение от страна на последния да върне
същата в срок до 16.08.2015г. Настъпил е крайния срок за погасяване на
задължението, като ответникът не е заплатил дължимия остатък от усвоената
главница, съответното дължимите лихви и такси. Твърди, че по силата на договор
за цесия от 21.03.2016г. е придобил от кредитора вземането, като ответникът е
уведомен за осъществената цесия.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Излагат се възражения, като се сочи, че страните не се намират
обвързани по силата на договор за заем, съответно ответницата не е получавала
процесната сума. В условията на евентуалност се сочи, че договора не обвързва
страните доколкото кредитора не е представил на ответницата информация за
общата цена на финансовата услуга, която информация е дължима на потребителя.
Сочи, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 8 ЗПК. В евентуалност сочи, че
уговорените клаузи за лихви и такси по кредита са неравноправни по см. на ЗЗП,
респ. нищожни на основани чл. 146 ЗЗП. Счита, че липсва индивидуално уговаряне
на клаузи от съдържанието на договора. Уговорките са едностранно предложени от
кредитора без възможност на ответницата да постави каквито и да е условия по
тях. При тези съображения в евентуалност намира, че подлежи на връщане
единствено получената сума. Намира клаузите да определяне на лихва и такси за
нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави. Сочи, че цесията не е
съобщена на ответницата към момента на депозиране на заявлението в съда.
Релевира възражение за изтекла
тригодишна давност по отношение на претендираните лихви и погасителни вноски по
кредита.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
е по делото договор за потребителски кредит от 20.06.2014г., по силата на който
кредитора „П.Ф.Б.” ООД предоставя на ответника в качеството й на
кредитополучател сумата от 750 лева. Уговорено е заплащане на сумата от 37,50
лева – такса за оценка на досие, 271,29 лева – общ размер на фиксираната лихва,
както и сумата от 137,48 лева – такса за администриране на кредита, както и
сумата от 373,50 лева – такса домашно посещение. Общия размер на задължението
по договора е посочено в размер на 1569,77 лева, което задължение е уговорено
да бъде изплащано на 60 седмични вноски от 26,17 лева и последна погасителна
вноска в размер на 25,74 лева. Първото дължимо седмично задължение е уговорено,
че е с падеж 27.06.2014г., като е уговорено, че петък е денят от седмицата, в
който се дължат плащанията.
Представен
е формуляр за кандидатстване за кредит от 20.06.2014г., с който е заявено искане за отпускане на
кредит в размер на 1000 лева, е с който формуляр ответникът е посочил месечният
си доход.
От
заключението на съдебно – графологичната експртиза на вещото лица Ц.Ц. се
установява, че подписите в договор за потребителски кредит от 20.06.2014г. и
формуляр за кандидатстване за кредит от 20.06.2014г. принадлежат на
ответницата.
С договор за прехвърляне на вземанията от 21.03.2016г. „П.Ф.Б.”
ООД прехвърля на ищеца Ф.И.
ЕАД процесното
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит от 20.06.2014г.
Представено е уведомление от Ф.И. ЕАД в качеството му на пълномощник на „П.Ф.Б.” ООД, с което ответникът е уведомен за договора за цесия.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Д.П., в което се сочи, че ответникът е заплатил общо 268
лева, за периода 20.06.2014г.-27.09.2014г., които ищецът е отнесъл както следва
82,12 лева – главница, 68,84 лева – лихва, 7,93 лева - такса оценка на досие,
79,80 лева – такса домашно посещение и 29,31 лева – такса администриране на
кредита. При тези данни посочва, че размерът на дължимата главница възлиза на
667,88 лева, дължимата договорна лихва на 202,45 лева, такса оценка на досие в
размер на 29,57 лева, такса за „домашно посещение“ в размер на 293,70 лева, и
такса за администриране на кредита от 108,17 лева, или общо такси в размер на
431,44 лева. Експерта изчислява, че върху главницата от 667,88 лева се дължи и
мораторна лихва за забава м размер на 181,26 лева, за периода
28.09.2014г.-30.05.2017г.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
От представения по делото договор за потребителски кредит
се установява, че ответницата в качеството й на кредитополучател е получила в
заем от кредитора „П.Ф.Б.” ООД сумата от 750 лева. Във връзка с
осъщественото оспорване автентичността на представения от ищеца частен
документ, в частта положения подпис в договор за предоставяне на потребителски
кредит от 20.06.2014г. и формуляр за кандидатстване от същата дата, съдът откри
производство по реда на чл. 193 ГПК, като от заключението на съдебно – графологичната
експертиза на вещото лице Ц.Ц., приема че подписите положени в оспорените
документи са автентични, при което следва извода, че кредиторът и ответницата
се намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит. Съобразно разпоредбата на чл. 27 от
процесния договор с подписване на същия „клиентът“ потвърждава, че е получил пълната
сума по кредита. Така установената автентичност на положения подпис в договора
за кредит от 20.06.2014г. и включената в него клауза за получаване на сумата
предмет на договора, която следва да бъде разглеждана, като разписка за
получаване от заемополучателя, следва извода, че кредитора е изпълнил
задълженото си, като е предал сумата от 750 лева на ответника, с оглед на което
са неоснователни възраженията на ответницата в тази й част.
На
следващо място ответницата обективирана в отговора на исковата си молба
възражения, че не е надлежно уведомена за осъществената цесия, с която
настоящия ищец се легитимира като кредитор по процесното вземане.
Уведомяването на длъжника
няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. Съгласно
теорията и трайно установената практика разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД
предвижда задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Преследваната цел с това уведомяване е да се защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се
защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Принципно, с оглед характера и естеството
на съществувалата до момента на цесията стара облигационна връзка /стар
кредитор (цедент) – длъжник/ и възникналата на
базата на договора за цесия нова облигационна
връзка (цесионер-длъжник), в закона е акцентирано на изискването съобщението за
прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (от
цедента). Уведомяването, извършено
по този начин ще създаде в достатъчна степен сигурност за длъжника за
извършената замяна на
стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му.
Поставя се въпроса дали лично цедента трябва да извърши това съобщаване или
може да го възложи чрез упълномощаване на трето лице или на цесионера, още повече, че в случая съгласно
разпоредбата на чл.5 от договора за цесия е
учредено упълномощаване на цесионера
вместо цедента да извърши това съобщаване. Съдът
намира, че ще е налице валидно
съобщаване както в случаите, когато това
е направено лично от цедента, така и в случаите когато по пълномощие на
цедента, цесионерът извърши такова съобщаване. Съобщаване може да се направи
дори от което и да е друго лице, стига
същото да се легитимира като пълномощник на стария кредитор. В
случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде
извършено само и единствено от стария кредитор. Не може по никакъв начин да се игнорира института на
упълномощаването, като способ и начин да се постигне в крайна сметка целта,
преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно длъжника към новия
кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се
приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на
цедента е правно валидно, действително е и поражда правните си последици.
Не би имало пречка
уведомлението да се извърши и с подаването на исковата молба, в хипотезата
когато цесионера действа и като пълномощник на цедента.
В настоящия случай, към
исковата молба е приложен договора за цесия, като настоящия ищец и изрично упълномощен от
кредитора да осъществи уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав споделя изцяло
приетото в решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО,
съгласно което цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Безспорно
е по делото, че съобщението до ответничката е връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Установената в нормата на чл.47, ал.5 ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
На
следващо място ответницата обективирана
в отговора на исковата си молба възражения, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, като противоречащ на ЗПК.
В
съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и
погасителен план, на осн.чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК. Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е
императивна, като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Поставя се въпроса дали в
уговореното в процесния договор размер на седмично плащане с изключение на
последното в размер на 26,17 лева, както и размер на последното плащане в
размер на 25,74 лева, всички платими в срока на договора от 60 седмици, с падеж
на първото плащане 27.06.2014г. и падеж на определен ден (петък) на всяка
следваща седмична погасителна вноска, съставлява погасителен план, по см. на
чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
За да бъде прието, че определена
уговорка между страните представлява погасителен план по см. на цитираните
правни норми, следва да се съдържа на първо време информация за съответните
плащания и срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено,
доколкото ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 1569,77
лева следва да бъде заплатена на 60 седмични вноски, 59 от които на стойност от
26,17лева и последна погасителна вноска в размер на 25,74 лева. Уговорено е
падежа на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една
последваща такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е
спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се съдържат съответните
реквизити на погасителни план посочи в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. Анализа на цитираната норма на
ЗПК предпоставя две изисквания за да бъде приета една уговорка за погасителен
план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и срокове
за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това задължение, от
която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за лихви и
допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат. Във
втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката обективирана в процесния договор
за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за закона,
доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се формира
сумата от 26,17 лева съставляваща размер на седмична погасителна вноска с
изключение на последната, съответно как се формира сумата от 25,74 лева –
последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за кредитора е да
посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на
всяка една отделна погасителна вноска. В случая става ясно, че сумата от 1569,77
лева е съвкупност от сумата от 750 лева – главница по договора, сумата от 37,50
лева такса за оценка на досие, 271,29 лева – общ размер на
фиксираната лихва, 137,48 – такса за администриране на кредита, както и сумата
от 373,50 лева – такса за услугата „домашно посещение, но не е посочено как се
определя погасителната седмична вноска, т.е. в стойността на всяка една какъв е размера на главницата, на
лихвите и на допълнителните разходи. За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че дори и таксата „Домашно посещение” следва да намери разбивка в
погасителен план, доколкото на осн. чл. 25 от Общите условия, същата е платима
на равни седмични вноски за срока на договора, а не еднократно удържана.
При
изложените съображения възражението на ответника за нищожност поради
противоречие със закона, на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК се явява
основателно, като следва да бъде прието от съда, че договор за потребителски
кредит е недействителен, поради което и на осн. чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неоснователно се явява възражението на ответника за
погасяване на претенцията за заплащане на дължимата главница по давност, доколкото уговорените седмични
вноски, с които длъжникът следва да заплаща задължението си по кредита не могат
да бъдат разглеждани като периодично задължение,същите съставляват разсрочване
на основно задължение във времето, при което приложение намира общата
погасителна давност. Задължението по договора за кредит е падежирало на
14.08.2015г., на която дата е следвало да бъде
осъществено и последното уговорено между страните плащане по договора за
кредит. От този момент, в който вземането е станало изискуемо поради настъпил
падеж до депозиране на заявлението в съда 21.06.2017г. са изминали 2г. и 2
месеца, при което не е настъпила погасителна давност било то за главното
задължение в рамките на общата погасителна давност, било то за задължението
за мораторна лихва в тригодишния срок по
чл. 111, б.“б“ ЗЗД.
От
заключението на вещото лице Д. П., което се кредитира от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че общия размер на заплатеното от ответника
по процесния договор възлиза на 268 лева. При така приетото от съда заключение
по съдебно – счетоводната експертиза и при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът следва да заплати разликата между чистата стойност на
кредита и заплатената от него сума по
същия договор сума. Чистата стойност на договора за кредит съставлява
главницата по същия
или сумата от 750
лева, при което след приспадане на плащанията по договора в размер на 268 лева,
то задължението възлиза на 482 лева.
Върху тази сума под формата на уважена главница следва да бъде присъдена и
законна лихва считано от депозиране на заявлението в съда – 21.06.2017г. до
окончателно изплащане на задължението. За разликата над уважения размер от 482
лева до пълно предявения размер от 667,88 лева предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен.
При
гореизложените съображения във връзка с приложение на чл. 23 ЗПК, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени предявените искове за присъждане на
сумата от 202.45 лева представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2014 г. до 16.08.2015 г. и
сумата от 431.44 лева, представляваща такси за периода от 28.09.2014 г. до 16.08.2015 г.
На
осн. чл.99, ал.2 ЗЗС при прехвърлянето на вземането, новия кредитор придобива и
всички изтекли лихви. В случая се претендира и сумата от 180,88 лева –
мораторна лихва за забава върху търсената главница. Съдът прие, че задължението
по договора за кредит е станала изискуемо с настъпване падежа на последната
погасителна вноска по договора, уговорена на 14.08.2015г.В разпоредбата на чл.
28 от договора за кредит страните са уговорили плащане на точно определен
падеж, поради което след настъпване на крайния срок за изпълнение
-15.08.2015г., длъжникът изпада в забава.Не се установява по делото предсрочна
изискуемост на задължението, която да обоснове начален период на задълженото за
мораторна лихва в момент по-ранен от падежиране на задължението, доколкото
съобразно трайната съдебна практика кредитора следва да се позове на предсрочна
изискуемост на вземането си, което намерение да доведе до знанието на длъжника
и то преди да депозира заявлението в съда. С оглед изложеното и предвид
частичната основателност на вземането за главница и установената от съда
забава, считано от 15.08.2015г., то в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва
върху уважения размер от 482 лева, за периода 15.08.2015г. – 30.05.2017г.,
което задължение изчислено служебно от съда с помощта на програмен продукт
„Апис Финанси“ възлиза в размер на 87,76 лева. Предявения иск следва да бъде
уважен в размер на 87,76 лева, като
за разликата над уважения размер до пълно предявения от 180,88 лева, като и за
периода от 28.09.2014г. до 14.08.2015г., предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на
разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно уважената част на предявените искове, а именно в заповедното
производство сумата от 30,60 лева, а в исковото производство сумата от 302,42
лева, или всичко в размер на 333,02 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
М.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на от Ф.И. ЕАД *** сумата от 482 лева
– главница по договор за потребителски кредит № 592124362 от 20.06.2014 г., сключен между „П.Ф.Б.”
ООД, ЕИК ********* и М.С.К., което вземане е прехвърлено
с договор за цесия от 21.03.2016 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.6.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 87,76 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за периода
15.08.2015г.-30.05.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнени на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4342/22.06.2017г., постановена по ч.гр.
дело № 8207/2017г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.
Отхвърля предявените искове от Ф.И. ЕАД *** срещу М.С.К., ЕГН **********, в частта за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи сумата над уважения размер от 482 лева –
главница по договор за
потребителски кредит № 592124362
от 20.06.2014 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД, ЕИК
********* и М.С.К., което вземане е прехвърлено
с договор за цесия от 21.03.2016 г. до пълно предявения
размер от 667,88 лева, както и за сумата над
уважения размер от 87,76 лева - мораторна лихва до пълно предявения размер
от 180,88 лева, като и за периода 28.09.2014г.-14.08.2015г.,за които суми е издадена заповед за изпълнени
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4342/22.06.2017г., постановена по ч.гр.
дело № 8207/2017г. на ВРС.
Отхвърля предявените искове от Ф.И. ЕАД *** срещу М.С.К., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи сумата 202.45
лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014 г. до 16.08.2015 г., както и сумата от 431.44
лева, представляваща такси за периода от 28.09.2014 г. до 16.08.2015 г., по договор за
потребителски кредит № 592124362
от 20.06.2014 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД, ЕИК ********* и М.С.К., което вземане е прехвърлено
с договор за цесия от 21.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнени
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4342/22.06.2017г., постановена по ч.гр.
дело № 8207/2017г. на ВРС.
Осъжда
М.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Ф.И. ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 333,02 (триста тридесет и три лева и 2 ст.) лева, от които 30,60
лева съдебно – деловодни разноски сторени в заповедното производство и 302,42
лева съдебно – деловодни разноски сторени в исковото производство, съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :