Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160
гр. Перник, 18.03.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник,
Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при секретаря Цветелина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6051 по описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от П.К.С.
срещу В.Д.И. и Е.Д.Е. (наследници на Д.
Е. Н.) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на 4/6 ид. ч. от масивна жилищна сграда, състояща се от
мазе и два етажа, със застроена площ от 60 кв.м., която сграда е построена в
УПИ ХІ – 1113, кв. 111 по регулационния
план на **** утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м. по
скица, заедно с 4/6 ид.ч. от учреденото на прехвърлителя с договор от
07.12.1974г. право на строеж върху УПИ ХІ – 1113, кв. 111 по регулационния план
на с. Студена, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., прехвърлени на ищцата
от наследодателя Драган Е. Николов с договор прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 138, рег.
№ 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. по описа на нотариус Маруся Маркова, с
район на действие Районен съд – гр. Перник, срещу грижите и издръжката, които е
полагала за него ищцата от 1998г. до 21.05.2014г. и срещу задължението на
ищцата да се грижи и да го издържа до края на живота му, като му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водил до момента, като при изповядване на
сделката с нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г., по
вина на Община Перник и против волята на прехвърлителя Д. Е. Н. е допуснато
грешно записване на имота, предмет на сделката - вместо УПИ ХІ – 1113, кв. 111
по действащия рег. план на с. Студена, е записан УПИ ІХ – 1111, кв. 111 по
действащия регулационен план на *****
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
чрез процесуалния им представител адвокат Б. оспорват предявената искова
претенция. В подадения отговор се излагат съображения, че предмет на договора,
обективиран в нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. по
описа на нотариус Маруся Маркова, с район на действие Районен съд – гр. Перник,
е имот различен от процесния, доколкото в нотариалния акт е изписано, че Д.Е. Н.
се разпорежда с идеални части от масивна жилищна сграда изградена в УПИ ІХ –
1111, кв. 111 по действащия регулационен план на ****, а не в УПИ ХІ – 1113,
кв. 111 по действащия регулационен план на *****. В контекста на изложеното се
поддържа, че двата имота са различни по местонахождение, площ и граници, поради
което процесната сделка не е произвела вещно прехвърлително действие по
отношение на сградата и правото на строеж върхъ УПИ ХІ – 1113. При условията на
евентуалност ответниците правят възражение, в случай че съдът приеме, че
наследодателят им се е разпоредил със сграда изградена в УПИ ХІ – 1113 в полза
на ищцата, че сделката е недействителна на основание чл. 76 ЗН.
С определение от 21.10.2015г.
производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до
приключване на производството по гр.д. № 4786/2015г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, предмет на което е предявен от В.Д.И. и Е.Д. Н. против П.К.С.
главен иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищците по наследство притежават
право на собственост при равни дялове на масивна жилищна сграда изградена в УПИ
ХІ – 1113, кв. 111 по действащия регулационен план на с. Студена. В
производството по гр. д. № 4786/2015г. е предявен евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. по
описа на нотариус Маруся Маркова, с район на действие Районен съд – гр. Перник,
поради липса на основание, като е предявен и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД
за осъждане на ответника да им върне имота. Предявен е и втори евентуален иск с
правно основание чл. 87, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за разваляне на договора за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу издръжка и гледане, поради
неизпълнение на задълженията на приобретателя.
С определение от 16.11.2018г. производството
по настоящото дело е възобновено. Предвид обстоятелството, че ответникът Е.Д.Е.
е починал в хода на процеса, на основание чл. 227 ГПК в процесуалните му права
е конституиран наследника му по закон Е.Е.Е..
По делото е постъпила молба от
03.12.2018г., с която В.Д.И. поддържа, че настоящото производство е
недопустимо, тъй като ищцата няма правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост, доколкото с влязло в сила решение по гр. д. №
4786/2015г. по описа на Районен съд – гр. Перник спорът между страните е
разрешен. Ответникът поддържа, че се е разпоредил с притежаваната от него 1/6
ид. ч. от вещта по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 17, том I, нот. дело № 12/2018г. по описа на нотариус *****, с район на
действие Районен съд – гр. Перник, поради което не е пасивно материално правно
легитимиран да отговаря по предявената претенция.
По направеното възражение за недопустимост на настоящото
производство:
Съдът намира, че липсва тъждество
между производството по настоящото дело и това по гр. д. № 4786/2015г. по описа
на Районен съд – гр. Перник. Както бе посочено производството по гр. д. №
4786/2015г. по описа на Районен съд – гр. Перник е образувано по искова молба
от В.Д.И. и Е.Д.Е. против П.К.С., в която са изложени твърдения, че ищците са
придобили по наследство от починалите им родители Д.Е. Н. и Я. А. Н. право на
собственост върху масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и два етажа, със
застроена площ от 60 кв.м., която сграда е построена в УПИ ХІ – 1113, кв. 111
по регулационния план на с. Студена, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г.,
с площ от 569 кв.м. по скица. С оглед наведените твърдения е направено искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците са
титуляри на право на собственост придобито по наследство върху процесния имот и
ответникът бъде осъден да им предаде владението върху вещта. Основателността на
иск с правно основание чл. 108 ЗС се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху
индивидуално определен материален обект – вещ, същата да се владее или държи
без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от
упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на
собственост. От изложеното следва, че предмет на доказване в производството е
правото на собственост на ищеца, а не това на ответника. При евентуално
отхвърляне на иска с правно основание чл. 108 ЗС със сила на пресъдено нещо ще
бъде разрешен спорът дали ищците по този иск са собственици на процесния имот
на соченото в исковата молба основание, но не и дали ответникът е собственик на
вещта и ако да на какво основание. С решение по предявения в настоящото
производство иск по чл. 124, ал. 1 ГПК със сила на пресъдено нещо между
страните ще бъде установено правото на собственост твърдяно от ищеца, който е
бил ответник по иска по чл. 108 ЗС. В подкрепа на изложеното е и Определение № 534/01.11.2011г. постановено по
ч. гр. д. № 468/2011г. по описа на ВКС, I ГО.
Изводът за липса на идентитет
между настоящото производство и спора по гр. д. № 4786/2015г. по описа на
Районен съд – гр. Перник не се променя от обстоятелството, че в мотивите си
съдът е разгледал основанието, на което П.К.С. поддържа, че е придобила право
на собственост върху 4/6 ид. ч. от процесния имот. Съгласно трайното разбиране
в теорията и практиката мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, а
такава има единствено диспозитива на съдебното решение. В подкрепа на
изложеното е и Решение № 141/14.07.2016г. постановено по гр. д. № 7446/2014г.
по описа на ВКС, IV ГО.
Неоснователно е наведеното от В.Д.И.
възражение за недопустимост на производството, тъй като ответникът се е
разпоредил с притежаваната от него 1/6 ид. ч. от процесния имот, поради което
страната не била пасивно легитимирана да отговаря по предявената искова
претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото следва своя
ход между първоначалните страни. Предвид изложеното и при съобразяване на
датата на извършеното от В.Д.И. разпореждане, а именно в хода на настоящото
производство, съдът намира че разглеждането на делото следва да продължи при
първоначалните страни, доколкото не са налице предпоставките по чл. 222 ГПК за
замяна на страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:
Страните не спорят, а и от
представеният по делото договор за отстъпване на правото на строеж ( суперфиция)
върху държавна земя от 07.12.1974г. се установява, че Д.Е.Н. е
закупил правото на строеж върху дворно урегулирано място с площ от 560 кв.м,
съставляващо парцел V – 993 в кв. 10 по плана на с. Студена за построяване на
жилищна сграда, като не се спори, че правото на строеж е реализирано и в него е
построена процесната масивна двуетажна жилищна сграда.
По делото не е спорно, че правото
на строеж е закупено по време на брака между Д.
Е. Н. и Я. А.Н. Бракът
е съществувал при действието на Семейния кодекс от 1985г., като съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от закона правото на строеж е придобило характер на съпружеска имуществена общност трансформирало се
впоследствие в съпружеска суперфициарна общност върху построената в имота
масивна жилищна
сграда.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 148/02.06.2015г., издадено от
Община Перник, Я.А.Н. е починала на 08.07.1997г., като след смъртта си е
оставила за законни наследници Д.Е.Н.( съпруг), Е.Д.Е. ( син) и В.Д.И. (
дъщеря). Със смъртта на Я. А. Н. съпружеската имуществена общност върху
процесната сграда е прекратена съгласно чл. 27 от СК от 1985г. / отм./ при
равни дялове. От изложеното следва, че Д. Е. Н. е придобил на собствено
основание ½ ид. ч. от процесната сграда, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН
останалата ½ ид. ч. на починалата съпруга от прекратената съпружеска
имуществена общност се разпределя поравно между преживелия съпруг и децата от
брака, т.е. по 1/6 ид. ч. от вещта за Д. Е. Н, Е.Д.Е. и В.Д.И..
С договор прехвърляне на идеални
части от недвижим имот срещу гледане и издръжка от 21.05.2015г., обективиран в
нот. акт № 138, рег. № 1309, т. І, д. № 120/21.05.2014г. по описа на
нотариус Маруся Маркова, с район на действие Районен съд – гр. Перник, Д. Е. Н.
е прехвърлил на ищцата 4/6 ид. ч. от масивна жилищна сграда, състояща се от
мазе и два етажа, със застроена площ от 60 кв. м., построена в УПИ ІХ – 1111,
кв. 111 по действащия регулационен план на с. Студена от 2000г., с площ от 519
кв. м. по скица, а по договор за отстъпено право на строеж 560 кв. м, както и
4/6 ид. ч. от правото на строеж върху мястото, срещу грижите и издръжката,
които е полагала за него П.К.С. до настоящия момент и срещу задължението на приобретателя
да се грижи и да издържа прехвърлителя до края на живота му, като му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега. При съставяне на нотариалния
акт са представени освен документи за собственост, така и удостоверение изх. №
14/ТР-1883/13.05.2014г. за идентичност между имота, описан в договора за
отстъпено право на строеж върху държавна земя и този, посочен в скицата, както
и удостоверение за данъчна оценка № Д0001770/08.05.2014г., касаеща двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, находяща се в имот пл. № 993,
УПИ № 5, с площ от 560 кв. м.
От удостоверение изх. №
14/ТР-1833-1/14.09.2015г., издадено от Община Перник се установява, че в
издаденото удостоверение за идентичност с изх. № 14/ТР-1883/13.05.2014г. е
допусната техническа грешка, като е отразено, че част от УПИ V – 993 в кв. 10
по отменения план на с. Студена 1961г. е идентичен с УПИ ІХ -1111, кв. 111 по действащия рег.
план на с. Студена от 2000г., вместо УПИ ХІ -1113, кв. 111 по рег. план на с.
Студена от 2000г., което се потвърждава и от заключението по приетата съдебно –
техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено.
Изложената фактическа обстановка по спора налага
следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с
правно основание чл. 124 ГПК е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на юридическите факти, от които извежда твърдяното право на
собственост върху процесния имот.
Съгласно трайно застъпваното в съдебната практика
схващане индивидуализацията
на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен
статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат
да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи
идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с
различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и
граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели
на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,
достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното
право на собственост. Сигнатурата на имота по плана не е присъщ белег, тъй като
може да се променя при изменение на плана или да бъде грешно посочен.
С Решение № 107/07.07.2017г. постановено по гр. д. № 4580/2016г.
по описа на ВКС, I ГО е прието, че при прехвърляне
на право на собственост върху сгради следва да бъдат посочени техният вид и
предназначение, застроената площ, етажността и др., както и имотът в който са
построени според неговия актуален устройствен статут. При неяснота или липса на
определен индивидуализиращ признак на недвижимия имот, предмет на
разпореждането, действителната воля на страните подлежи на тълкуване на
основание чл. 20 ЗЗД, като тя следва да се разкрие както от отделните уговорки
на съглашението, така и факти, и обстоятелства, стоящи извън договора. В
подкрепа на изложеното е и Решение № 202/13.07.2012г. постановено по
гр. д. № 680/2011г. по описа на ВКС, I ГО. Касационната инстанция изрично е приела, че за
изясняване на волята на страните досежно обекта на прехвърлянето, могат да
бъдат съобразени и документите, които са представени при нотариуса, както и да
бъде отчетена грешката на техническите органи, издали удостоверение за
идентичност на недвижим имот по отменен и действащ план.
Предвид изложеното и при
съобразяване на документите представени пред нотариус **** при изповядване на
процесната сделка, а именно удостоверение изх. № 14/ТР-1883/13.05.2014г. за
идентичност между имота, описан в договора за отстъпено право на строеж върху
държавна земя и този, посочен в представената по преписката скицата и удостоверение
за данъчна оценка № Д0001770/08.05.2014г., както и удостоверение изх. №
14/ТР-1833-1/14.09.2015г., издадено от Община Перник, от което се установява,
че в издаденото удостоверение за идентичност с изх. № 14/ТР-1883/13.05.2014г. е
допусната техническа грешка, като е отразено, че част от УПИ V – 993 в кв. 10
по отменения план на с. Студена 1961г. е идентичен с УПИ ІХ – 1111, кв. 111 по
действащия рег. план на с. Студена от 2000г., вместо УПИ ХІ – 1113, кв. 111 по регулационния
план на с. Студена от 2000г. и доколкото по делото не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, че Д. Е. Н. е притежавал право на собственост
върху УПИ ІХ – 1111, кв. 111 по действащия регулационен план на с. Студена от
2000г., съдът намира, че предмет на процесния договор за прехвърляне на право
на собственост е 4/6 ид. ч. от масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и
два етажа, със застроена площ от 60 кв.м., която сграда е построена в УПИ ХІ –
1113, кв. 111 по регулационния план на ****, утвърден със заповед №
2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м. по скица, заедно с 4/6 ид.ч. от
учреденото на прехвърлителя с договор от 07.12.1974 г. право на строеж върху
УПИ ХІ – 1113, кв. 111 по регулационния план на с. Студена, утвърден със
заповед № 2070/17.11.2000г.
По направеното от ответниците в срока по чл. 131 ГПК
възражение по чл. 76 ЗН, съдът намира следното:
От съдържанието на чл. 76 ЗН, а именно – актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети
не се паднат в негов дял при делбата, и от систематичното място на текста, а
именно – глава V „Делба
на наследство“ следва, че разпоредбата намира приложение в делбеното производство. Съгласно разясненията дадени с
Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК искът с правно основание чл. 76 ЗН може да се упражни
единствено в първата фаза на делбата под формата на инцидентен установителен
иск или правоизключващо възражение. Изрично в т.1, абзац 12 от цитираното
тълкувателно решение е разяснено, че искът по чл. 76 ЗН може да се упражни
единствено в делбеното производство, от което следва, че възражението на
ответници не следва да се разгледа по същество в настоящото производство. В подкрепа на изложеното е и Определение № 119/05.03.2013г. постановено по
гр.д. № 709/2012г. по описа на ВКС, I ГО.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявеният установителен иск за собственост е изцяло основателен.
Независимо от изхода на спора на
ищеца не се следват разноски, доколкото изрично в съдебно заседание на
24.01.2019г. процесуалният представител на П.К.С. заявява, че се отказва от
искането си за присъждане на съдебни разноски.
На основание чл. 77 ГПК ответниците следва да
заплатят по сметка на Районен съд – гр. Перник сумата в размер на 80 лева,
представляваща невнесен депозит по поставените в срока по чл. 131 ГПК
допълнителни задачи към поисканата от ищеца съдебно – техническа експертиза, на
които вещото лице е отговорило.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявен от П.К.С., ЕГН **********,*** против В.Д.И., ЕГН **********,*** и Е.Е.Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, действащ чрез своята майка и законен представител Д.А.Ц.,
конституиран в производството на основание чл. 227 ГПК в процесуалните права на
починалия в хода на процеса Е.Д.Е.,***, починал на 08.03.2017г., че ищцата
притежава право на собственост върху 4/6 ид. ч. от масивна жилищна сграда,
състояща се от мазе и два етажа, със застроена площ от 60 кв.м., която сграда е
построена в УПИ ХІ – 1113, кв. 111 по регулационния
план на *****, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г., с площ от 569 кв.м. по
скица, заедно с 4/6 ид.ч. от учреденото на прехвърлителя с договор от
07.12.1974г. право на строеж върху УПИ ХІ – 1113, кв. 111 по регулационния план
на с. Студена, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000г.
ОСЪЖДА В.Д.И.,
ЕГН **********,*** и Е.Е.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действащ чрез своята
майка и законен представител Д.А.Ц., конституиран в производството на основание
чл. 227 ГПК в процесуалните права на починалия в хода на процеса Е.Д.Е.,***,
починал на 08.03.2017г., да заплатят на основание чл. 77 ГПК по сметка на
Районен съд – гр. Перник, сумата в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Дата
на обявяване на решението: 18.03.2018г.
Съдебен деловодител: