№ 1287
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110209880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. ИВ. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул.
„М.Б.“ № 4а, ет. 3-5, чрез адв. К. К., против наказателно постановление № 21-4332-
011111/02.06.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“
СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че вписаните в
АУАН свидетели са колеги на актосъставителя, което поставяло под съмнение
обективността им. Поставят се въпросите относно техническата изправност на АТСС, с
което е заснето нарушението, и спазени ли са условията за използването му.
За проведеното на 09.11.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят К. се
представлява от адв. К., който в дадения ход по същество поддържа доводите, изложени в
жалбата, и в допълнение застъпва, че не било доказано мястото на извършване на
нарушението, респективно наличието на ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 14.04.2021 г. в 18:07 ч. жалбоподателят И.К. управлявал лек автомобил „***“, ДК №
***, регистриран на „Б.Л.Л.“ АД, в гр. София, по ул. „Д. СТ. П.“, с посока на движение от
ул. „К.“ към „О. П.”. Преминавайки до спирката на масовия градски транспорт при
1
гробищен парк „Б.“, скоростта, с която се движел автомобилът, била 112 км/ч. /109 км/ч.
след приспаднат толеранс от - 3 % от измерената скорост/. Същевременно разрешената
скорост на движение за съответния участък от пътя била до 50 км/ч., което ограничение
било въведено с поставен пътен знак В26.
Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била
установена и заснета с АТСС ARH CAMS 1, № 1174ЗЕЕ, записваща и заснемаща дата, час,
скорост, място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та. Същата е одобрена и
вписана в регистъра на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрение на типа до
07.09.2027 г. Към процесната дата техническото средство било преминало последваща
проверка на 28.09.2020 г., със срок на валидност на проверката една година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка
относно собствеността на МПС, въз основа на която се установило, че заснетият лек
автомобил е собственост на лизингова компания. Жалбоподателят бил призован и на
14.05.2021 г. се явил в ОПП СДВР, където свид. Е.Б., мл. автоконтрольор при ОПП СДВР,
му предоставила да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.
188 ЗДвП. К. декларирал, че на 14.04.2021 г. около 18:07 ч. той е управлявал автомобила. С
оглед това свид. Б. го запознала с всички материали по административнонаказателната
преписка и му съставила АУАН № 884730/14.05.2021 г., в който описала подробно времето,
мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Като скорост на движение на
управлявания от К. автомобил възприела 109 км/ч., отчитайки - 3 % толеранс от измерената
скорост в полза на водача, с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото
средство толеранс. Квалифицирала нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ СДВР Г.Б., издала атакуваното наказателно постановление, с което
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложила на К. административно наказание глоба в
размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Е.Б.; веществени - приложен
снимков материал; писмени - декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.
188 ЗДвП; справка-картон на водач; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; заповед № 8121к-
9034/02.05.2019 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126; протокол за проверка № 60-С-ИСИ/28.09.2020 г.; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-20470/15.04.2021 г.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. Б. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани
и достоверни, съдът ги кредитира в цялост.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните
изисквания и е преминала последваща проверка за изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
2
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, мястото на позициониране на АТТС, органичението на скоростта
в съответния пътен участък, въведено с пътен знак В26, датата и часа на заснемането, и
измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво
посредством протокола за използване на АТСС. Посредством него се установяват също
датата, началният и крайният момент на използването му, наличието на въведено
ограничение на скоростта в участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч. Възраженията в обратната
насока не кореспондират със събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
предвид което съдът ги прецени като неоснователни.
Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал заснетото МПС в процесните дата и
час, се изяснява от саморъчно попълнената от него декларация.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-9034/02.05.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат всички
изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното
нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е
съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в
АУАН и НП - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е коректно
посочено и кореспондира на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, и
обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Съдът прецени като неоснователен и довода за нарушено право на защита, предвид
факта, че вписаните в АУАН свидетели са колеги на актосъставителя, доколкото последното
обстоятелство не води по презумпция до извод за пристрастност или предубеденост от тяхна
страна. Освен това, последните са свидетели по съставяне на АУАН, а не по установяване
на нарушението, което допълнително обезсмисля релевираното оплакване.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН
и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки в същите
като установена скорост 109 км/ч., вместо 112 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 3 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен.
3
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили процедурата по издаване на
АУАН и НП, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствата по делото се установи, че със своето поведение жалбоподателят К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, сигнализирана с пътен
знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост от 109 км/ч.,
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки разрешената
скорост с 59 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото К. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 59 км/ч., поради
което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е
правилно индивидуализирано - глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в
санкционната част.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН не се констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод
за занижена обществената опасност на осъщественото нарушение в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от същия вид.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-011111/02.06.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу ИВ. ИВ. К.
за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5