В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Анна Стоянова

в съдебно заседание на 22 януари 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 796 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 120 от 30.09.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 313/2018 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК .., да заплати на ищците Й.Т.Т., ЕГН ********** и Н.С.Т., ЕГН ***********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от по 90 000 лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания причинени от смъртта на сина им С. Н. Т., настъпила в резултат на ПТП, настъпило в л. а. „О.“, модел „К.“ с рег. № .. на 06.03.2017 г. по главен път І-8, км. 191+460 м., в посока от гр. П. към гр. П., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 19.03.2018 г. до окончателното изплащане на главниците“.

За разликите над 90 000 лв. „до пълния предявен размер от 100 000 лв. за всеки един от ищците“ исковете са отхвърлени като неоснователни, в полза на Й.Т.Т. и Н.С.Т. са присъдени разноски в размер на сумата 13 869 лева, а в полза на З. „Б.И.“ АД – разноски в размер на сумата 1 230 лева.

В осъдителната му част това решение се обжалва от З. „Б.и.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответниците по жалбата са на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:

- първо, дали загиналият син на Й.Т. и Н.Т. е допринесъл за настъпването смъртта си и

- второ, дали и доколко ищците са претърпели неимуществени вреди, които да подлежат на репариране в размер на присъдените от съда обезщетения от 90 000 лева, дължими от застрахователя З. „Б.и.“ АД по предявения от тях пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

1. Възраженията на ответника по първия въпрос са:

- че загиналият С. Т. е пътувал като пътник на задната седалка без поставен обезопасителен колан и

- сам се е поставил в повишен риск тъй като е знаел, че водачът на колата, предизвикал катастрофата, е употребил алкохол и наркотично вещество.

1.1. Според подробното заключение на приетата по делото автотехническа експертиза на вещото лице инж. В.М. (л. 135 и сл.), „при конкретния механизъм на сблъсъка и тоталното смачкване на горната част на автомобила (предното стъкло и тавана, дори и поставени – коланите не биха могли да спомогнат за намаляване на степента на нараняване на който и да е от пътниците и избягване на фаталните травми“. Затова обосновано окръжният съд е приел, че това възражение е неоснователно.

1.2. Съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р П. М. (л. 126 и сл.) е констатирала, че – според направените след смъртта на водача изследвания – той е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта му от 0.93 промила, съответстваща на „лека степен на алкохолно опиване“, както и с установени в кръвта му морфин 0.03 mg/mL и метадон 0.04 mg/mL. Според вещото лице, признаците на алкохолното опиване се проявяват при алкохолна концентрация 0,9 – 2,5 промила, а водачът на автомобила, макар и минимално надвишаващата долната граница концентрация (0,93 промила), „е бил в тези граници“ и „околните са могли да възприемат състоянието на водача, като на лице, употребило алкохол“, както поради външните признаци на алкохолно опиване, така и „поради усещането на мирис на алкохол, което става при концентрация над 0,5 промила“.

Освен тези теоретично предвидими в общия случай признаци на алкохолното опиване и съответно – на възможността третите лица да го възприемат и преценят управляването на автомобила като опасност, други конкретни доказателства – за знанието на пострадалото момче и за пренебрегването на очевидна в случая опасност – по делото няма. Няма доказателства, кога и при какви обстоятелства С. се е качил като пътник на задната седалка на колата, дали е знаел и/или дали въобще е можел да прецени, че водачът на катастрофиралия впоследствие автомобил е в „лека степен на алкохолно опиване“.

Затова, единствено при събраните в процеса теоретично предвидими данни и при тежестта на ответника да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които е основал своите възраженията си против иска (чл. 154, ал. 1 ГПК), преценката на окръжния съд, че в сравнение с поведението на водача на катастрофиралия автомобил, допринасянето на загиналия С. Т. за собствената му смърт е било установено в процеса в границата на не-повече от една десета от съвкупните причини, довели до фаталния му край, е била обоснована.

2. По въпроса за претърпените от Й.Т. и Н.Т. болки и страдания от нелепата смърт на 19-годишния им син, в съдебното заседание от 25.06.2019 г. (л. 122 и сл.) свидетелят Н.С.Т. е установил, колко тежко родителите на С.са приели ненадейната смърт на сина си и как всекидневно изживяват деня на катастрофата, наложило се е бащата да остане при родителите си за да ги подкрепя и тях в страданията им за загубата на едва навършилия пълнолетие техен внук, а майката – да отиде да живее при дъщеря си. А свидетелката П.С. Г. е потвърдила, че след загубата на сина и контактът с майката на С. бил много труден, тя била „в състояние неадекватно, не говореше, не контактуваше дори с очи“, а в следващите месеци, когато родителите вече осъзнали факта на загубата на сина им, били в постоянна депресия, при споменаване на каквото и да било, свързано с него, майката продължавала да плаче, а бащата бил „съкрушен, остарял, рязко остарял“.

При тези събрани в процеса доказателства, приетите от окръжния съд размери на паричните обезщетения, претендирани в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от родителите на загиналото момче неимуществени вреди, са били присъдени правилно.

Заключението е, че в обжалваната му част решението на Пазарджишкия окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на окръжния съд.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120 от 30.09.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 313/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК .., да заплати на ищците Й.Т.Т., ЕГН ********** и Н.С.Т., ЕГН ***********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от по 90 000 лв., за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания причинени от смъртта на сина им С. Н.Т., настъпила в резултат на ПТП, настъпило в л. а. „О.“, модел „К.“ с рег. № .. на 06.03.2017 г. по главен път І-8, км. 191+460 м., в посока от гр. П.към гр. П., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 19.03.2018 г. до окончателното изплащане на главниците“,

както и в частта му, с която З. „Б.И.“ АД, ЕИК.., е било осъдено, да заплати на Й.Т.Т., ЕГН ********** и Н.С.Т., ЕГН ***********, сумата 13 869 лева разноски по делото,

а също и в частта му, с която Й.Т.Т., ЕГН ********** и Н.С.Т., ЕГН ***********, са били осъдени, да заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК …, сумата 1 230 лева разноски по делото.

В останалата му част Решение № 120 от 30.09.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 313/2018 г. – като необжалвано – е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Номер на акта:	124
Дата:	2 април 2020 г.
Съдия:	Красимир Костов Коларов

Дело:	20195001000796
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	19 декември 2019 г.

Решение по дело №796/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА