Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.11.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и осми октомври Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 2391 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № *** от 03.07.2020 год. на началника на
Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед
№ 349з-196 от 20.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР.
Жалбоподателят Г.Х.Х. твърди, че НП
е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощеия си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара
Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за
движението по пътищата (“Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП (“По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата“), изразяващо
се в това, че на 07.03.2020 год. около 15:55 часа в град Стара Загора, по бул.“Руски”
до № 5 управлявал лек автомобил марка “Р.Л.“, с рег.№ ***, негова собственост,
чиято регистрация е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП (“Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство“), тъй като МПС е закупено на 11.12.2019 год. от
предстоящ собственик Петко Пенчев Муховски с договор за покупко-продажба № 5049/11.12.2019
год., като сделката е изповядана от нотариус с рег.№ 472 и информацията е
подадена по електронен път в сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив и до 11.02.2020
год. не е го е регистрирал на свое име в службата за регистрация по постоянен
адрес.
В НП е отразено, че АНО
(административнонаказващият орган) го е издал, след като се е запознал със
съставения за нарушението АУАН (акт за установяване на административно
нарушение) – серия АА, бланков № 625695 от 07.03.2020 год. (л.11от делото),
както и че АУАН е бил докладван в РП Стара Загора, но на 07.04.2020 год.
прокурорът отказал да образува досъдебно производство с мнение за налагане на
административно наказание с постановление (л.9 от делото), получено в Сектор “ПП“
към ОД на МВР град Стара Загора. Следователно не става ясно дали НП е било
издадено в АНП (административнонаказателно производство), образувано със
съставянето на цитирания в него АУАН, т.е. в хипотезата на чл.36, ал.1 от ЗАНН
– Закон за административните нарушения и наказания (“Административно наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение“) или в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН (“Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган“),
т.е. въз основа на цитираното в него постановление на прокурора за отказ да
образува наказателно производство.
В случая, видно от АУАН,
образуваното със съставянето му АНП е било прекратено с резолюция (под
подписите на актосъставителя и свидетелите) на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН (“При констатиране
на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор...“) и
преписката е била изпратена в РП Стара Загора за произнасяне по компетентност. От
друга страна, видно от постановлението на РП Стара Загора, за да откаже да
образува наказателно производство, прокурорът е приел, че деянието не
съставлява престъпление, а административно нарушение, в частност – че е бил
нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП. Следователно ако се приеме, че обжалваното НП е
било издадено въз основа на цитирания в него АУАН, НП се явява
незаконосъобразно, тъй като АНП, образувано въз основа на този АУАН е било
прекратено, след което НП за същото деяние е било възможно да бъде издадено единствено
в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН или въз основа на съставен след това АУАН.
За да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние
(действие или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, т.е.
деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е
възможно да наруши установения ред на държавно управление (нормативно
установено правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на
определено действие). В случая от приетата като писмено доказателство по делото
справка за собствеността на процесното МПС се установява, че същото е
собственост на Петко Пенчев Муховски и не са налице данни за придобиването му
от страна на жалбоподателя. При тези данни, имайки предвид, че към датата на
извършване на нарушението автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя и е
бил с поставени регистрационни табели, съдът намира, че жалбоподателят не е
знаел, че управляваният от него чужд автомобил е бил с прекратена регистрация,
поради което и нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което той е бил
санкциониран с обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно
– ако и формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение
по чл.175, ал.3 от ЗДвП по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели
с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по
посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено,
респективно да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без
регистрация, включително и служебно прекратена такава или че пътното средство е
регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази връзка
релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 07.03.2020 година
жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, описан в НП знаейки, че автомобила
е със служебно прекратена регистрация. По делото не се спори, че е налице
служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В разглеждания случай отсъствието
на умисъл като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради
липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй като деецът не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е
знаел и че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване.
При така установеното съдът
намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Наличието на постановление на Районна
прокуратура Стара Загора за отказ за образуване на наказателно производство и
изпращането му на административнонаказващия орган не сочи за обратното. Това е
така, защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си убеждение по
фактите, съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се основава
на констатациите, съдържащи се в постановлението на прокурора. Последното, за
разлика от определенията, решенията и присъдата на съда, не се ползва със сила
на присъдено нещо, още повече, че в конкретното постановление е посочено, че
преписката се изпраща за реализиране на административнонаказателната
отговорност по отношение на нарушителя.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление № *** от 03.07.2020 год. на началника на Сектор ”Пътна
полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед № 349з-196 от
20.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: