Решение по дело №10/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. С., от гр.Троян, [улица], чрез адв. М. М. И. съдебен адрес: гр. Ловеч, бул. България, № 1, ет. 2 срещу решение №48/13.11.2024г. постановено по нахд №101/2024 г. по описа на PC-Кнежа.

В жалбата се посочва, че процесното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания съгласно член чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.

Посочва, че не е съгласен с изложеното от първоинстанционния съд, че АНО е доказал по безспорен и категоричен начин извършеното от жалбоподателя виновно вмененото му административно нарушение, както и че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП не са били извършени съществени процесуални нарушения от актосъставителя и административно-наказващия орган на ЗАНН, които да нарушават правото на защита на въззивника.

Посочва се, че неясно остава и изложеното от съда, че преди процесното кръстовище е имало ограничение на скоростта за движещите се ППС по [улица]от 30км.ч., „която вероятно също не е била спазена от въззивника“, тъй като е недопустимо съдът да се аргументира на допускания, които не се подкрепят от нито едно доказателство по делото и дори не е повдигнато обвинение за такова нарушение. Твърди се, че е налице сериозен порок на вътрешното убеждение на съда, което е самостоятелно основание на постановения от него съдебен акт.

Счита, че съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като не е коментирал нито едно от възражения на касатора срещу процесното НП и по този начин е издал немотивиран съдебен акт.

Твърди, че е установено по делото, че нарушението не е констатирано на място от свидетелите К. и В., като процесния АУАН е съставен няколко часа по-късно, като не е правен оглед на автомобилите, не е приложена към АНП декларация от собственика на автомобила по член 188 ЗДвП - кой го е управлявал на процесната дата и час, тъй като собственикът и водачът са различни лица. Посочва, че в съдържанието както на процесния АУАН, така и на атакуваното НП липсват данни за собственост на товарния автомобил.

Намира, че актосъставителят е съставил процесния АУАН при неизяснена и недоказана фактическа обстановка, каквато е изложил в обстоятелствената част на същия, която е пренесена и в атакуваното НП, като по този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя и е допуснато съществено процесуално нарушение.

Сочи, че липсват доказателства, кой е бил водач на автомобила на процесната дата и час, като в случая, след като нарушението не е установено на място от контролните органи, а собственика на процесното МПС е различно от нарушителя лице, то е следвало съгласно член 188 ал.1 ЗДвП да се попълни декларация от собственика на процесния автомобил.

Твърди, че е нарушената и разпоредбата на член 40 от ЗАНН, тъй като процесният АУАН е съставен в присъствието на един свидетел - полицейски служител, който не е очевидец на нарушението, а само е присъствал при съставянето на акта.

Счита, че свидетелят В., посочен в процесния АУАН, не е очевидец на въпросния инцидент, поради което е следвало в цитирания АУАН да бъдат посочени двама свидетели - каквито е имало на място. Твърди, че това обстоятелство е видно както от материалите по преписката, така и от гласните доказателства, като е налице нарушение на императивна разпоредба, а това от своя страна представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Намира, че вписването в акта като свидетели на лицата, присъствали при установяване на нарушението цели доказване на самото нарушение чрез разпита им при евентуално оспорване на наказателното постановление, като нарушаването на изискването по чл.40, ал.1 във връзка с ал.З от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление, понеже води до невъзможност да се установи обективната истина, а оттам и до необоснованост и недоказаност на обвинението.

Посочва, че в обстоятелствената част на процесния АУАН и пренесено в НП не са посочени или ако са посочени, същите са противоречиви, множество съществени обстоятелства, а именно: точния час на нарушението, собствеността на двете МПС, посоката на движение на процесния товарен автомобил, щетите по същите и причинно следствената връзка между тези щети и настъпилото ПТП.

Посочва, че не е ясно на базата на какви доказателства съдът приема, че нарушението е извършено в 14.00 часа, като в приложената по делото преписка на РУ Долни Дъбник, образувана по писменото възражение на жалбоподателя, е посочено че инцидента е възникнал в 15.45 часа - видно от докладна записка с per. №257р-2333/22.03.2024г. Твърди, че от разпечатката на РСОД - Ежедневната форма на отчет на служителите К. и В. се вижда, че процесния АУАН е съставен в 17:45 часа на посочената дата, а в АУАН и НП е посочен час 14.00.

Твърди, че не е описано също така, каква е хоризонталната и вертикална маркировка на процесното кръстовище, както и на кръстовището преди него, с оглед установяване по категоричен начин вината на съответните водачи на МПС. Посочва, че в тази връзка са представени и съответните доказателства - за липса на съответната вертикална и хоризонтална маркировки, които да сочат била ли е улицата по която се е движил жалбоподателя с предимство или не и ако е била за определен участък от пътя, след кое кръстовище вече не е с предимство, като тези съществени за вината на жалбоподателя обстоятелства въобще не са изяснявани както от полицаите на място, така и от АНО и в последствие от съда.

Посочва се, че причиняването на пътно-транспортно произшествие е самостоятелен състав на административно нарушение или престъпление, което има за изпълнително деяние нарушаване на правилата на ЗДвП с настъпване на съставомерни вреди за здравето или имуществото като предмет на защита са едни и същи права, а разликата е в интензитета на засягането им, поради което описаният в конкретното НП удар между двата автомобила ще се яви част от механизма на извършване на нарушението или престъплението - причиняване на пътно транспортно произшествие, когато е довел до съставомерни вреди, а при тяхното отсъствие ще бъде факт, доказващ формалното административно деяние по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП. Посочва се, че съприкосновение между пътни превозни средства, настъпило поради нарушаване на чл.48 ал.1 ЗДвП доказва състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, когато не е причинило щетите по §6 т.30 от ДР на ЗДвП и ще бъде елемент от механизма на деянието по чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, когато те са настъпили. Счита, че следва обаче във всички случаи да бъдат вменени, чрез обстоятелствената част на НП, за да е възможна и преценката за степента на обществената опасност на деянието и оттам отграничаването му от идентичния състав на престъпление по НК/ Решение №323/13.10.2020г. по КАНД №300/2020 г. на АС Стара Загора/.

Намира, че съдът не е отчел нарушенията допуснати в хода на АНП, както от актосъставителят, така и от АНО. Първият актосъставителят не е извършил цялостна и задълбочена проверка по случая и не са установявани свидетели, не са проверявани камери за видеонаблюдение в района, не са включили своите боди камери, не са извършили оглед на процесиите автомобили и не са описали щети. Не са установили хоризонталната и вертикална маркировка на улицата, на кръстовището, на което се сочи, че е възникнало ПТП, както и на целия участък, т.е не са извършили необходимото да установят обективната истина по случая.

Посочва, че в случая няма данни да е била налична такава табела Т13, която да указва на жалбоподателя, че напуска пътя с предимство и следва да съобразява поведението си на водач с разпоредбата на член 103 от правилника, респективно член 40 от ЗДвП.

Намира, че в случая не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и АНО не е обсъдил доказателствата, от които да е видно, на базата на кои от тях е издал това НП.

Намира, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 339 от НПК въобще не обсъдил възражения и респ. убедително и ясно обосноваване на начина на формиране на вътрешното убеждение по правно-значимите факти за законосъобразността на процесното НП, като тези сериозни недостатъци в мотивировката, на практика предпоставят извод за „липса на мотиви" по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

Намира, че в решението липсват мотиви, от които да е видно, на базата на кои факти и обстоятелства, съда прави своите правни изводи за законосъобразност на процесното НП, а от друга - същите са неправилни, като мотиви в тази връзка посочихме, както в писмените си бележки в хода на делото по същество, така и в настоящата жалба.

Моли да се отмени решението, а алтернативно, ако решаването на делото по същество от касационната инстанция е обективно невъзможно, доколкото районният съд не е обсъждал всички доводи, свързани с незаконосъобразност на обжалваното НП и не е формирал изводи за фактическите и правни установявания, свързани с тези доводи, моли на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, да се отмени решението като неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, след което делото да бъде върнато на PC Кнежа за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски .

В съдебно заседание касаторът -Н. И. С., от гр.Троян, [улица], редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. М. И., като счита решението на РС-Кнежа за незаконосъобразно. С оглед събраните доказателства към момента счита, че са налице основания за отмяна на решението като незаконосъобразно, както и на НП, което е издадено срещу касатора. Претендира разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ответникът Началник РУ-Д. Д., редовно призован не се явява, не се представлява

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, с оглед събраните по делото доказателства, счита, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да я уважи.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №24-0257-000126 от 26.03.2024г. на началник РУ Долни Дъбник в ОДМВР- Плевен, с което на Н. С. за това, че на 07.03.2024г. в 14:00ч. в с.Староселци на кръстовище на [улица]и [улица]като водач на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“311 с рег.№**** управлява горепосоченото МПС като навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище като не пропуска движещия се от дясната му страна лек автомобил „Субару Аутбек“с per. №[рег. номер], като го блъска странично и реализира ПТП с материални щети по автомобилите, с което виновно е нарушил чл.48 от ЗДвП- не пропуска ППС, намиращи се или приближаващи от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища и на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е постановил решение, в което въобще не е обсъдил наведените в жалбата и писмени бележки възражения за незаконосъобразност на АУАН и НП, доводите, че не е установен час на нарушението, посока на движение на автомобилите, собственост на същите, не е изследвано от органите с оглед мястото на ПТП, пътят част от общинската или републиканска пътна мрежа и с оглед този факт, кои са приложимите правни норми за определяне на предимство, за да се установи, налице ли е соченото нарушение или е приложим чл. 104, ал. 2 от ППЗДвП, доводи за съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, нарушение на чл. 42, т. 9 от ЗАНН.

Съдът е възпроизвел написаното относно фактическата обстановка от НП и е изложил бланкетни мотиви относно законосъобразност на НП и липса на процесуални нарушения по принцип , като е цитирал нормата, която е приета за нарушена –чл. 48 и санкционната норма - чл. 179 от ЗДвП и само е посочил, че нарушението е осъществено, като липсва анализ на установените факти, не са изложени решаващи мотиви по възраженията на жалбоподателя и не може да се извърши проверка от касационната инстанция за правилно прилагане на закона.

Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и водят до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. В случая е недопустимо изводите за материалната законосъобразност на акта и НП за пръв път да бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната се лишава от право на съдебна защита на две инстанции.

По изложените съображения решението на РС Кнежа следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде отговор на всички изложени възражения на жалбоподателя, относно съставомерност на нарушението, процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, приложение на закона, като се произнесе и по искането за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №48/13.11.2024г. постановено по нахд №101/2024 г. по описа на PC-Кнежа.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Кнежа при изпълнение на указанията на настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.