№ 136
гр. Стара Загора, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20245500500165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на М. Й. К., действаща чрез адв. В. К.,
срещу решение № 1125/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4371/2023 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която са уважени
предявените от Ф. В. В. срещу въззивницата искове за собственост на три
пътни превозни средства /ППС/.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
необосноваността му, постановяването му в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Излагат се оплаквания за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд, че процесните три броя ППС са били използвани от
Ф. В. В. за упражняване на негова професия, обусловила и неправилно
приложение на материалния закон при уважаване на иска.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а на
страната бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – Ф. В. В., с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част е правилно, т.к. изводите на съда, че процесните три броя ППС
1
служат на въззиваемия при упражняване на професията му по конен спорт са
обосновани посредством събраните по делото доказателства.
Претендира за потвърждаването на обжалваното решение в съответната
му част.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от
пълномощника си-адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за
уважаването й, както и за присъждането на разноските, направени пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз
основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Ф. В. В. срещу
М. Й. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове за собственост на недвижими имоти и движими вещи, а
именно: 1) Поземлен имот с идентификатор № 31276.54.31, с адрес: с. З.,
местност „Сирева поляна“, с площ: 7004 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, с
категория на земята: 8, с номер по предходен план: 054031, при съседи:
31276.54.27, 31276.54.28, 31276.54.32, 31276.54.36, 31276.54.38, 31276.54.483,
31276.54.19, 31276.54.20, 31276.54.26; 2) Поземлен имот с идентификатор №
31276.54.19, с адрес: с. З., местност „Сирева поляна“, с площ:1100 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, с категория на земята: 8, с номер по предходен план: 054019,
при съседи: 31276.54.31, 31276.54.38, 31276.54.483, 31276.54.18, 31276.54.20;
3) Поземлен имот с идентификатор № 31276.54.26, с адрес: с. З., местност
„Сирева поляна“, с площ: 2292 кв.м, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 8, с
номер по предходен план: 054026, при съседи: 31276.54.33, 31276.54.27,
31276.54.31, 31276.54.20, 31276.54.20, 31276.54.22, 31276.54.17; 4) Лек
автомобил „Хонда ЦРВ“ с рама № SHSRE58807U029414 и рег. номер
РВ1195ВС, цвят-сив металик; 5) Специален автомобил „MAH L 2000” с рама
№ WMAL205071G093515 и рег. № СТ***ВР, цвят - бял; 6) Товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рама № ZFA25000001412185 и рег. № СТ***РК, с
цвят - сив; и 7) ремарке за лек автомобил „Хумбаур Атис“ с рама
WHDR2042B80443785 и рег. № СТ***ЕН.
Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
бил прекратен чрез развод на 24.09.2021 г.
Процесните недвижими имоти и пътни превозни средства /ППС/ били
придобити по време на брака чрез възмездни сделки, но в резултат на
2
трансформация на лично имущество на съпруга - ищец, представляващо
сумата от 58 000 лв., получена при продажбата на негов собствен недвижим
имот, и сумата от 20 000 евро, получена от продажбата на състезателен кон,
закупен с дарена му от баща му сума от 10 000 евро.
Ищецът е поискал да бъде признат за собственик на тези недвижими
имоти и вещи на основание трансформация на негово лично имущество при
придобиването им.
Ответницата е оспорила исковете като неоснователни с доводи, че
имуществото не е било закупено чрез трансформацията на лично имущество
на съпруга.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за
установено по отношение на М. Й. К., че Ф. В. В. е изключителен собственик
на следните придобити по време на брака им МПС и ППС, които му служат за
упражняване на професия, а именно: 1) Специален автомобил „MAH L 2000”
с рама № WMAL205071G093515 и рег. № СТ***ВР, цвят - бял; 2) Товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рама № ZFA25000001412185 и рег. № СТ***РК, с
цвят - сив; и 3) ремарке за лек автомобил „Хумбаур Атис“ с рама
WHDR2042B80443785 и рег. № СТ***ЕН.
За да признае Ф. В. В. за изключителен собственик на придобитите по
време на брака му с М. Й. К. специален автомобил, товарен автомобил и
ремарке за лек автомобил е приел, че не е доказана твърдяната от ищеца
трансформация на лично имущество при придобиването им, но същите
представляват лично имущество на съпруга по смисъла на чл.22, ал.2 от СК,
т.к. са били придобити за упражняване на професията му на жокей.
Отхвърлил е като неоснователни предявените от Ф. В. В. срещу М. Й. К.
искове по чл.23, ал.1 от СК за признаване за установено, че е изключителен
собственик на трите недвижими имота и лекия автомобил „Хонда ЦРВ“ с
рама № SHSRE58807U029414 и рег. номер РВ1195ВС, цвят-сив металик,
поради закупуването им по време на брака изцяло с лично имущество.
В отхвърлителната му част първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
При изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му
част е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Предмет на делото представлява спорното материално право,
претендирано от ищеца, което е индивидуализирано от основанието и
петитума на иска.
Основанието на иска се извлича от заявените в исковата молба
обстоятелства, от които ищецът твърди, че произтича претендираното от него
право.
Когато съдът определи предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, т.к. в
нарушение на диспозитивното начало е разгледал иск на непредявено
основание.
3
В конкретният случай Ф. В. В. е предявил искове за собственост на
придобити по време на брака му с ответницата /сега въззивница/ недвижими
имоти и движими вещи на основание пълна трансформация на лично
имущество при придобиването им.
Заявил е, че макар тези имоти и вещи да са придобити по време на брака
на страните, придобиването им е станало посредством влагането на негово
лично имущество, представляващо сумата от 58 000 лв., получена при
продажбата на негов собствен недвижим имот, и сумата от 20 000 евро,
получена от продажбата на състезателен кон, закупен с дарена му от баща му
сума от 10 000 евро.
С решението си първоинстанционният съд е признал за установено
правото на собственост на Ф. В. В. на три от движимите вещи, но не на
основание придобиването им в резултат на твърдяната трансформация на
лично имущество, а защото е приел, че същите представляват лично
имущество по чл.22, ал.2 от СК, т.к. служат на ищеца за упражняване на
негова професия.
Първоистанционният съд обаче не е бил сезиран с такива искове, поради
което се е произнесъл в нарушение на принципа на диспозитивното начало
като е признал претендираното от ищеца право на собственост на различно от
заявеното от него основание.
Ето защо в тази му обжалвана част решението на Районен съд – Стара
Загора е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото да
бъде върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг
състав, който следва да се произнесе по предявените от Ф. В. В. искове.
Относно разноските:
Въпросът за отговорността за разноските в настоящото производство
следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на
делото.
Относно обжалваемостта:
С оглед разясненията за приложението на закона, дадени с ТР №
1/17.07.2001 г. на ВКС – т.3, съгласно които въззивните решения, с които се
прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения,
като делото се връща за ново разглеждане, подлежат на касационно
обжалване, следва да се приеме, че настоящото решение подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд, независимо, че единствено
цената на иска с предмет правото на собственост върху моторното превозно
средство - товарен автомобил „Фиат Дукато“, е над 5 000 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 Окръжен съд
– Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1125/29.12.2023 г., постановено по гр.д. №
4
4371/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
признато по отношение на М. Й. А., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***,
че Ф. В. В., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** е изключителен
собственик на следните придобити по време на брака им МПС и ППС, които
му служат за упражняване на професия, а именно: 1) Специален автомобил
„MAH L 2000” с рама № WMAL205071G093515 и рег. № СТ***ВР, цвят -
бял; 2) Товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рама № ZFA25000001412185 и
рег. № СТ***РК, с цвят - сив; и 3) ремарке за лек автомобил „Хумбаур Атис“
с рама WHDR2042B80443785 и рег. № СТ***ЕН.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за ново разглеждане в
тази му част от друг състав и произнасяне по предявените от Ф. В. В., ЕГН –
**********, с адрес: гр. С.З., *** срещу М. Й. А., ЕГН – **********, с адрес:
гр. С.З., *** кумулативно обективно съединени искове по чл.23, ал.1 от СК за
признаване правото му на собственост върху следните придобити по време на
брака им МПС и ППС, които му служат за упражняване на професия, а
именно: 1) Специален автомобил „MAH L 2000” с рама №
WMAL205071G093515 и рег. № СТ***ВР, цвят - бял; 2) Товарен автомобил
„Фиат Дукато“ с рама № ZFA25000001412185 и рег. № СТ***РК, с цвят - сив;
и 3) ремарке за лек автомобил „Хумбаур Атис“ с рама WHDR2042B80443785
и рег. № СТ***ЕН, на основание пълна трансформация на лични средства при
придобиването им.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5