Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр.
Русе, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, IX-ти състав, в
открито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 205 по
описа за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Р.В.Т. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0290-000050/14.03.2023 г., издадена от Началник група
РУ – Кубрат към ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Мерцедес А170 с рег. № **********
- за срок от 6 месеца, като са отнети свидетелството за регистрация на МПС и два
броя регистрационни табели. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли съда да отмени същата
или, в условията на евентуалност, да счете, че случаят е маловажен.
Ответникът Началник група РУ – Кубрат към ОДМВР – Разград, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0290-000050/14.03.2023 г., издадена от Началник група РУ – Кубрат към ОДМВР
– Разград, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Видно от
отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си
на 03.04.2023г.
В мотивите на заповедта е посочено, че Р.В.Т.
е допуснала управлението на собствения й лек автомобил Мерцедес А170 ЦДИ с рег.
№ ********** от Д. К. Г., който на 08.03.2023 г., около 02:10 часа в гр. Кубрат,
по ул. Цар Освободител, го управлявал със свидетелство за управление на МПС –
английски образец, което не е издадено от държава – членка на ЕС, след
влизането и пребиваването му в Р България повече от три месеца. Датата на
последното му влизане в Р България е 28.05.2022 г., установено след справка, направена от служител в РУ –
Кубрат и приложена към административната преписка по делото. За
извършеното нарушение на водача е съставен АУАН серия GA №
664713 от 08.03.2023 г. Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият не
е подписан от Д. К. Г., като в акта е отразено "отказвам”.
Последвало е издаване на НП № 23-0290-000121/16.03.2023
г. на Началник група РУ – Кубрат към ОДМВР –
Разград
спрямо водача Д. К. Г., с което на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., връчено на 04.04.2023 г.
Жалбата
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0290-000050/14.03.2023 г., издадена от Началник група РУ – Кубрат към ОДМВР
– Разград е подадена на 12.04.2023г.
директно пред Административен съд – Разград. С Определение № 29 от 13.04.2023
г. по административно дело № 73/2023 г. по описа на Административен съд –
Разград, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Русе.
От представената
справка за нарушител се установява, че Д. К. Г. е притежавал СУМПС,
издадено на 22.03.2021г. от ОД МВР
Разград, валидно до 23.03.2031г., което към момента на извършване на справката
е със статут унищожен.
С
жалбата жалбоподателката представя самолетни билети, видно от които е пътувала
от Лондон за София на 07.03.2023г. с
полет от 07.40ч., във връзка с твърденията й, че не е предоставяла лично
автомобила на Д. К. Г., който го е управлявал на 08.03.2023г. около 02ч. Представен е и превод/л.9 АД
№37/2023г. на АС Разград/ на Международно свидетелство за управление на МПС –
Конвенция за пътно движение от 08.11.2024г., издадено на Д. К. Г. на
04.11.2021г. , валидно до 03.11.2024г. с посочен номер на национално
свидетелство за управление, издадено от Обединено Кралство на Великобритания и
Северна Ирландия. В свидетелството са поставени кръгли печати на Министерство
на транспорта върху категории А, А1 и В.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – Началник група РУ - Кубрат към ОДМВР – Разград,
като по делото е прието представеното заверено копие на Заповед № 330з-1 от
04.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Разград, с която заповед началниците на групи "Охранителна
полиция" на РУ – Кубрат към ОДМВР - Разград са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Така посоченото определяне на служби за
контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и
оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на
служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради
което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което
обстоятелство не е спорно и между страните.
От
гледна точка на формата, порокът в обжалваната ЗППАМ, който следва да се
отбележи, е този за частично неизпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК – посочен е срока, в който заповедта
може да се обжалва, чрез кой орган, но не е съобразено от издателя й, че се
ползва регулярна бланка за издаване на ЗППАМ и че в случая, тъй като
нарушителят е с постоянният адрес гр. Русе, то компетентен
да се произнесе по подадената жалба е АС – Русе, т.е. приложим е чл. 133, ал. 1 от АПК, в редакцията му след
изменението обнародвано в ДВ , бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.,
съгласно препращащата норма на чл. 172, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Този недостатък
обаче никога не обуславя незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
тъй като законодателно порокът се преодолява в полза на адресата на акта, като
се прилага разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от АПК,
съгласно която - когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, а
самостоятелно, ако жалбата е подадена в срок до некомпетентен съд, то е налице
хипотезата на чл. 133 АПК.
Спазени са
административнопроизводствените правила и не е нарушено изискването за форма на
административният акт по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК
– заповедта се явява мотивирана, доколкото съдържа данни за адресата, неговото качество
и обстоятелствата, за които се прилага. Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП,
за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Посочени са
обстоятелства относими към последната хипотеза.
Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В чл.3, ал.3 от Закона
за българските лични документи, свидетелството за управление на МПС
удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани -
и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в
него данни. Издаването на СУМПС се предхожда от придобиване на правоспособност,
като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно
СУМПС. Видно от справката за нарушител Д.К.Г. е притежавал СУМПС, издадено на 22.03.2021г. от ОД МВР Разград,
валидно до 23.03.2031г., което към
момента на извършване на справката е със статут унищожен. Същевременно водачът
е притежавал СУМПС, английски образец, в срока на неговото действие. Спорният
въпрос се изразява в това - свидетелство за управление на МПС валидно ли е, съответно водачът правоспособен
ли е, с оглед приложението на нормата на
чл.162, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че българските граждани
могат да управляват МПС на територията на РБългария с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български
гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени
хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на
техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3.
СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския
съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското
икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на Д.
К. Г. е издадено на 04.11.2021г. , валидно до 03.11.2024г. от Обединено
Кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Към момента на издаването му е
влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020 г./
Великобритания не е
член на ЕС,
считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и
"преходният период" до 31.12.2020 г., в който законодателството на ЕС
ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство /Великобритания/. Предвид изложеното,
към датата на издаване на СУМПС англ.образец държавата – издател не е била
държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1
към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г.
относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на
Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединено кралство
Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че
до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания
взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима
Конвенцията за движението по пътищата, от 08.11.1968 г., подписана във Виена.
Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство
Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020
г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на
приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към
Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално, включват като
задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за
валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания е
предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС.
На официалната електронна страница на
Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Брекзит е
общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в
Република България СУМПС, издадено от Обединено кралство, ще бъде признавано
като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение №
6 към нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба,
която да изключва валидността на издадените от Обединено кралство
Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие
с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединено кралство от
след края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за
последователност и предвидимост по чл.13 от АПК, компетентният орган –
Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се
третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6
към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл.162, ал. 1 от ЗДвП за признаване
валидността на СУМПС, издадено от друга държава. Правната уредба, касаеща
правата и задълженията на водачите на автомобили, относно свидетелствата за
право на управление на МПС се намира в Конвенцията за пътното движение,
подписана във Виена на 08.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията,
влезли в сила на 03.09.1993 г. Според чл. 41, §.1, б."а" от
Конвенцията всеки водач на автомобил трябва да притежава свидетелство за
правоуправление. Съгласно §.2 на същия член, договарящите страни ще признаят:
a) всяко свидетелство за управление, преведено на техния език или на един от
техните езици, или ако не е преведено на един от тези езици, придружено със
съответен превод; b) всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на
положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция; c) или всяко национално
свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на
настоящата Конвенция като валидно за движение на техните територии за превозно
средство, съответстващо на категориите, за чието управление е издадено
свидетелството за управление, при условие че въпросното свидетелство е във
валиден срок и че е издадено от някоя друга от Договарящите страни или от
техните териториални подразделения, или от организация, упълномощена за тази
цел от името на друга Договаряща страна или от едно от нейните подразделения.
Аналогичен е текстът на чл. 161, т.1 от ЗДвП, според който свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията
В настоящия случай, към момента на
проверката-08.03.2023г., свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е
издадено от Обединено кралство Великобритания на 04.11.2021г. и е със срок на
валидност 03.11.2024г. Видно от представения по делото превод на документа, в
същия са налице реквизитите, посочени в Приложение 1 към конвенцията за
движение по пътищата. Предвид изложеното и по силата на Споразумението за
оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединено
кралство от след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление
на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, процесното
свидетелство английски образец е валидно свидетелство за управление на МПС за
категориите, посочени в него на територията на Република България.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално
незаконосъобразна и следва да се отмени.
По
делото, на л. 4 от приложената административната преписка, се намира Справка за
нарушител/водач, съгласно която Д.К.Г. има издадено българско СУМПС на
23.03.2021 г. със срок на валидност 23.03.2031 г., със статус в БДС: унищожен,
което не е представено. С допълнение към жалба с вх. № 650 от 19.04.2023 г. по
описа на РС – Разград /л. 7 от адм. дело №73/23 г. по описа на АС – Разград/,
жалбоподателката е представила по делото копие на Международно свидетелство за управление на МПС
на името на Д. К. Г., ведно с превод от английски на български език. От него се
установява, че: същото е издадено в Обединеното Кралство, съгласно Конвенция за
пътното движение от 08.11.1968 г., по която Обединено Кралство на
Великобритания и Р България са договарящи страни, на 04.11.2021 г.; валидно е
до 03.11.2024 г.; посочен е номер на националното свидетелство за управление на
МПС – GEORG905149DK9AW21; обхваща категориите А, А1, В; Предвид
наличието на посочените реквизити на документа, същият отговаря на изискванията
на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Посоченото международно свидетелство
отговаря на изискването и на чл. 161, т. 4 от ЗДвП, което е едно от
алтернативно предвидените условия за признаване валидността на СУМПС, издадено
в друга държава.
Така от събраните в хода на делото
доказателства не може да се приеме, че е доказано наличието на основание за
прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на жалбоподателката Р.В.Т..Именно
с представянето на данни относно правоспособност на лицето Д. К. Г. /такава е
призната в Обединеното Кралство и му е издадено и международно СУМПС/, които не
са оспорени по надлежния ред от административния орган, който носи тежестта на
доказване на фактическите и правни основания за издаването на оспорения
администратвен акт, отпада и условието за прилагане на принудителна
административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че
не са били налице материалните предпоставки за издаване на процесната заповед в
тежест на настоящия жалбоподател.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез
която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените
от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени /арг. от чл. 22
и чл.23 от ЗАНН/.
Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не
е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС.
Следователно процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била
налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване
на оспорената заповед. Същата се
явява незаконосъобразно издадена и следва да се отмени.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Русенският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Р.В.Т. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0290-000050/14.03.2023 г., издадена от Началник
група РУ – Кубрат към ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Мерцедес А170 с рег. № **********
- за срок от 6 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
Съдия: