Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/28.05.2019г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - ХХХІІІ състав, в открито съдебно
заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2096 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по субективно съединени жалби на П.Р.П. с ЕГН ********** и Н.С.П. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, срещу заповед № 1788/15.05.2018 год., издадена от
заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 от ЗУТ е разрешено
на М.Х.Т. и на А.С.А. /собственици на ПИ с идентификатор 10135.2552.2411 по
КККР на гр. Варна/ прокарване на
временен път, като съществуващ път, обозначен в КККР на гр. Варна с
идентификатор 10135.2552.2395, да се разшири до ширина от 3 м с преминаване
през поземлени имоти с ид. №№10135.2552.2393 ; 101135.2552.2405
и 10135.2552.5145 по КККР на гр. Варна.
Релевира се съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.
Административния орган не е спазил чл.35 от АПК и обжалваният акт е постановен
при неизяснени факти и обстоятелства. Не са установени собствениците на ПИ с ид. 10135.2552.2405 по КККР на гр. Варна и те не са
уведомени за началото на производството по чл.190 от ЗУТ. Органът не е изследвал възможността за друг
вариант за осигуряване на достъп до имота на заявителите. Одобреният вариант на
временен път не е най-икономичен и целесъобразен , доколкото съществува
възможност достъп да се осигури и от югоизточната страна на ПИ с
ид-10135.2552.2411 по КККР на гр. Варна.
Оправеното към съда искане е отмяна
на оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателите не се явяват, но се представляват от адв. Д.И., която поддържа жалбите на изложените в
тях основания . В депозира писмени
бележки пълномощникът подробно аргументира тезата на незаконосъобразност на
оспорената заповед. Прилага се списък на направените разходи по водене на
делото.
Ответникът – заместник- кмет на
Община Варна, депозира писмено становище за неоснователност на жалбите като се претендира
присъждане на юриск. възнаграждение / л. 138 от делото/.
Заинтересованите страни – М.Х.Т.
и А.С.А. се представляват от адв. Хр. Г. – Д., която пледира за отхвърляне на
жалбите поради законосъобразност на атакуваната заповед , постановена при
правилно приложение на материалния закон. Подробно становище по повдигнатия
правен спор излага в писмени бележки. Претендира се присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, за които се представя списък по чл.80 от ГПК.
Заинтересованите лица Л. П. Б.- Г. и Д.А.Г., редовно призовани , се
представляват от адв. В.К., който излага
становище за нищожност на атакуваната по съдебен ред заповед поради неизяснени факти от адм. орган ,
неприложимост на чл. 190 от ЗУТ и неосигурено участие на всички заин.лица в адм. процес.
Съдът, след като съобрази
изложените в жалбата основания, доводите на страните и фактите, които се
извличат от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е съобщена на
жалбоподателите на 18.06.2018г. видно от представените на л.8 от
административната преписка известия за доставяне, а жалбите до териториално
компетентния адм. съд са подадени на 29.06.2018г, което предполага извод за
срочно упражнено потестативно право на жалба .
Оспорването изхожда от лица с активна процесуална легитимация- адресати на
заповедта , с която за тях възникват правни задължения и това обстоятелство
обуславя съществуването на техен правен интерес от съдебна проверка за
законосъобразност на адм.акт. В обобщение жалбите са процесуално допустими, а
разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:
Административното производство е
образувано по повод заявление рег. № АУ016006ВН от 14.02.2018г на М.Х.Т. и А.С.А.
,чрез пълномощник, с искане за прокарване на временен път до ПИ 1035.2552.2411
по КККР на гр. Варна / л. 48 от преписката/ . Към заявлението са приложени
титули за собственост – НА № 73, том ХХІХ, дело №7210/13.07.1993 г. на нотариус
при ВРС и НА за поправка на НА № 69, том І, рег. №
1107, дело № 75/19.02.1999 г. на нотариус с рег. № 194 при Нотариалната камара (л.51 и 52 от адм.
преписка), скица-предложение за временен път ведно с техническа експертиза към
нея, изготвени от лице с пълна проектантска правоспособност.
Двамата заявители са собственици
на ПИ с ид. 10135-2552.2411 и 10135.2552.2404 по КККР
на гр. Варна / л. 32 и 33 от делото/.
Искането на заявителите е
разгледано от назначена с нарочна заповед от Кмета на Община Варна Комисия за
определяне на трасета за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен
път по чл.190 и чл.191 от ЗУТ /л. 46-47 от преписката/ . Тази комисия на свое
заседание на 21.02.2018г. е разгледала заявлението на М. Хр. Т. и А. С. А.,
взела е решение за започване на процедура за прокарване на временен път с
ширина 3 м. до имота на заявителите – ПИ 10135.2552.2411 през посочените в
проекта-предложение ПИ 10135.2552.2393, ПИ 10135.2552.2405 и ПИ
10135.2552.2513, по уведомяване на заин. лица , дадено е
указание на заявителите да представят декларация, че нямат постигнато
съгласие със собствениците на обслужващите имоти /л. 43-45 от преписката/ .
С молба рег.
№АУ016006ВН_005ВН/15.03.2018г. заявителите са представили нотариално заверени декларации за липса на
постигнато съгласие за прокарване на временен път със собствениците на
засегнатите имоти (л. 26 – л.29 от адм. преписка).
По изпълнение на решението на
Комисията за уведомяване на заин. лица директорът на Дирекция „АГУП“ при Община
Варна е изпратил писмо рег.№ АУ016006ВН_001ВН до Дирекция „ИАО“ при Община
Варна за адресите на П.Р.П., Н.С.П. /собственици на ПИ 10135.2552.2393/ и на И
Ф /собственик на ПИ 10135.2552.2405 / л. 41/ . В отговор е постъпило Писмо рег.
№ АУ016006ВН_002ВН от 26.02.2018г., с което директорът на Дирекция „ИАО“ е
посочил адресите на първите две лица, а по отношение на лицето И. Фе посочил,
че за предоставяне на търсената информация са необходими повече данни – ЕГН,
дата на раждане, последен известен адрес или др./л.41/.
Уведомление по чл. 26 от АПК е връчено на жалбоподателите П.
и Н. Пс писмо рег. № АУ016006ВН_003ВН от 28.02.2018г.
, към което е приложена извадка от
ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“ в обхвата на обслужвания и обслужващите имоти с
нанесено върху нея трасе на проектирания временен път. В писмото ответникът
изрично е посочил възможността заинтересованите лица да направят възражения в
7-дневен срок от получаването му /л. 39/.
Тези лица са подали писмено
възражение срещу предложението за прокарване на временен път с довод, че проектът
не е най-целесъобразен и удобен за осигуряване на достъп до имота на
заявителите поради възможност за достъп от южната страна на ПИ 10135.2552.2411
по КККР на гр. Варна / л.33-34/.
С писмо рег. № АУ016006ВН_007ВН
от 16.03.2018г. (л.30 от адм. преписка) собствениците на ПИ 10135.2552.2513 – Р
П Г и Г А Г, също били уведомени за откритата административна процедура, както
и за възможността да направят възражения. Писмата са получени от адресатите на
19.03.2018г., видно от представените на
лист 31 от преписката копия на известия за доставяне. Във връзка със
съобщението заинтересованите лица Р и Г Гса изпратили
до Община Варна становище (л. 22 – л.24 от адм. преписка), в което изразяват
съгласие с представения проект за прокарване на временен път до ПИ
10135.2552.2411. Считат, че с новопроектирания временен път се възстановява
състоянието на съществувал до 1990 г. път „с ширина над 2 м.“, който е
осигурявал достъп с автомобил до техния имот и до този на заявителите,
впоследствие стеснен .
След отговора на Дирекция „ИАО“
при Община Варна за недостатъчни данни за собственика (собственици) на ПИ
10135.2552.2405 по КККР на гр. Варна е извършено тяхно уведомяване чрез
публикуване на обявлението на интернет страницата на Община Варна и на таблото
за съобщения в Община Варна на 17.04.2018г. / л.20 -21/. По одобрената кад. карта на гр. Варна вписан собственик на ПИ с ид.
10135.2552.2405 е И Ф /л. 13 , л.63-64
от делото/, а по подадено заявление от 26.09.2018 г. т.е. след датата на
издаване на обжалваната заповед, е
извършена промяна на записването в кад. регистър на
недвижимите имоти на гр. Варна в частта
на поземления имот със заличаване на това лице и вписване на Д.Г. и Л. Б.- Г. като негови съсобственици / л. 85-86
от делото/. В регистъра към КП на
„Франга дере до Домуз дере“
от 1973 г. И Ф е вписан като
собственик на имот № 3102, а Л. Б. – Г.
и Д.Г. на имот № 3102а на основание нот.акт № 36/2007 г. /л. 151-152 от делото/.
На заседание на Комисията по
чл.190 от ЗУТ, проведено на 19.04.2018г., е разгледано възражението на П. и Н. П.
Резултатите от заседанието са отразени в Протокол №4/ 19.04.2018г., приложен на
л.17 – 19 от адм. преписка. Видно от съдържанието на протокола възражението е
отхвърлено с конкретни доводи за неговата неикономичност и нецелесъобразност – засягат се повече имоти
и предложените варианти за временен път
са по-дълги.
За решението на Комисията
заявителите М. Хр. Т. и А. С. А. са уведомени чрез пълномощника си – Христина Г.-Д.,
както и заитересованите лица в административното
производство П. и Н. П, Р и Г Г(л.15 -16 ).
На 15.05.2018 г. заместник-кметът
на Община Варна П П на основание чл. 190, ал. 1, ал.
2, във вр. с ал. 6 от ЗУТ е издал заповед № 1788, с
която е одобрил предложения от заявителите вариант на временен път до ПИ
10135.2552.2411 по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ през ПИ 10135.2552.2393, ПИ
10135.2552.2405 и ПИ 10135.2552.2513 като посочил и размера на засегнатите
части от същите имоти / л. 4-6 от преписката/.
Със заповед № 657 от 13.03.2017 г.на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, § 1, ал. 3 от
ДР на ЗУТ, кметът на Община Варна е предоставил своите функции по ЗУТ на зам. -
кмета на Община Варна – П П/л. 9/.
От неоспореното
от страните и прието от съда като обективно , компетентно изготвено и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал заключение на СТЕ се
установява, че към настоящия момент достъпът до ПИ 10135.2552.2411 по КККР се
осъществява само по пътеки – едната, разположена южно от имота с дължина 86,50
м. и средна ширина 1,50 м., преминаваща покрай имоти 5077, 5078, 2523 и 2412,
2524, обозначена на скица №1 със зелен цвят и втора от северозапад, разположена
между имоти 2392, 2404 и 2393, 2405 със средна ширина 2,00 м. и дължина 65 м.,
оцветена на скица №1 към експертизата със син цвят.
Експертът в своето заключение и в
съдебно заседание изразява становище, че предложеният в жалбата за вариант на
временен път от югоизточната страна
на ПИ 10135.2552.2411 не е по-икономичен вариант , тъй като е с
по-голяма дължина от трасето на временен път по оспорената заповед и се засягат
повече на брой имоти и по-големи площи от тях. Освен това предложеният вариант
на временен попада в територия с денивелация , за разлика от одобрения вариант
, където няма денивелация , а нейното съществуване предполага нужда от
допълнително укрепване на терена , което не е най-икономичен вариант за
реализиране на временен път . Вещото
лице посочва, че трасето на одобрения със заповедта временен път напълно
съвпада с предвидената по ПУП-ПУР улична отсечка.
За територията, в която попадат
процесните имоти, са изработвани кадастрален и регулационен план на ж.к.
„Изгрев“, гр. Варна, одобрен със Заповед №175/25.07.1975 г. на ИК на ОбНС гр. Варна, извадка от който е представена на скица №2
от СТЕ , кадастрален и регулационен план на ж.к. „Изгрев“, гр. Варна, одобрен
със Заповед № РД-02-14-121/02.04.1987 г. на Министерски съвет ; одобрена
кадастралната карта на гр. Варна, район Приморски със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – София ; ПУП-ПУР,
одобрен с Решение №552-6 по Протокол №10/ 26. и 27.07.2012г. на Общински съвет
– Варна. Този план е влязъл в сила по отношение на описаните в заповедта имоти, но не е приложен. Същият план е отменен по съдебен ред в частта на ПИ № 2514
, през който имот жалбоподателите предлагат да преминава временния
път.
В т. 5 от експертизата вещото
лице сочи, че предвиденият с атакуваната заповед временен път е със следните
параметри: ширина 3,00 м. и дължина 65
м. Трасето му минава по съществуваща и към настоящия момент пътека – общинска
собственост и засяга следните имоти и съответните площи от тях, както следва:
ПИ 10135.2552.2393 /собственост на жалбоподателите Пл. и Н. П/ се засяга площ
от 37 кв.м.; ПИ 10135.2552.2405 – собственост на Л.П.Г.
и на Д.А.Г., се засяга площ от 34 кв.м.; ПИ
10135.2552.5145 /стар номер 2513/ собственост на Р П Г и на Г А. Г, се засяга
площ от 20 кв.м. /засегнатите площи са очертани на
скица №4 от СТЕ със зелен контур/. Според предвижданията на действащия ПУП-ПУР,
одобрен през 2012г., по трасето одобрения временен път има улица - о.т.1814, 1844, 1843 и 1842. Заключението на
експерта е , че не съществува по-икономичен и по-целесъобразен вариант за осигуряване
достъп до ПИ 10135.2552.2411 от предложения с оспорената заповед.
Според актуално към 12.02.2019 г.
извлечение от КРНИ на гр. Варна
собственик на ПИ с ид. 10135.2552. 2523 е И ДТ. / л. 149-150 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Предмет на оспореното
волеизявление е прокарването на временен път. Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ
временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината.
Новелата на §1 , ал. 3 от ДР на
ЗУТ гласи , че кметът на общината може да предостави свои функции по този закон
на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица
от общинската (районната) администрация. При изрично нормативно предвидена възможност за
прехвърляне на правомощие по издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ и
съществуване на нарочна писмена заповед по овластяване на заместник-кмета на
Община Варна съдът счита, че е налице произнасяне на компетентен
административен орган.
При издаване на обжалваната
заповед са спазени изискванията за форма на адм. акт, тъй като властническото
волеизявление се обективира в предвидената писмена форма. В обстоятелствена чат
на заповедта се съдържа изложение на възприетите от органа фактически данни и има посочване на нормативното основание на издаване на акта. В
разпоредителната част на заповедта в достатъчна степен на яснота е изложен
одобрения вариант на временен път с индивидуализация на засегнатите имоти по
действащата кадастрална карта и посочване на засегната площ, а освен това
произнасянето е графично онагледено и в цветна скица , неразделна част от
самата заповед.
Лишено от основание е оплакването
на жалбоподателите за допуснати
съществени нарушения на административнопроизовдствените
правила поради неуведомяване
по чл. 26 от АПК на собственика на ПИ с ид. 10135.2552. 2405 по КККР на гр. Варна, лишавайки го от
възможност да участва в адм. производство.
Безспорен факт е, че за
процесната територия , в която попадат имотите на жалбоподателите и
заинтересованите лица , има влязла в законна сила кадастрална карта , в чийто кадастрален
регистър на недвижимите имоти до момента на издаване на обжалваната заповед
като собственик е вписан И Ф , а съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР данните
в кадастъра за право на собственост върху недвижимите имоти са
доказателство за обстоятелствата , за които се отнасят до доказване на противното.
Заинтересованите лица Л. Б. –Г. и Д.Г. са подали заявление за тяхното
вписване в кадастъра едва на 26.09.2018 г. т.е. след постановяване на заповедта
и от тяхната пасивност по заявяване и
вписване в кадастъра на настъпилата промяна в правото на собственост още през
2007 г. не могат да извличат благоприятни за себе си правни последици под
формата на неспазено процесуална задължение на
ответника за уведомяване по чл. 26 от АПК. До датата на издаване на оспорената
заповед И Ф е бил вписан като собственик на поземлени имот с ид. 10135.2552.2405 по действащата кад.
карта на гр. Варна . Адм. орган не е бездействал по уведомяване на това
лице , а е изискал по наличните
данни от КРНИ на гр. Варна информация за адреса на Ф от Дирекция „Информационно и административно
обслужване“ при Общината , имаща достъп до националната база данни „
Население“. Въпреки липсата на отговор
за адреса на това лице , ответникът е проявил активност за уведомяване на заинтересованото лице ,
прилагайки §4, ал.2 от ДР на ЗУТ , като е
поставил обявления на интернет страницата на Община Варна и на таблото
за обявления в общината – на 16.03.2018г. и на 17.04.2018г.
В контекста на изложеното съдът
счита, че административният орган е
предприел възможните процесуални действия по уведомяване на всички
заинтересовани лица, включително и на вписания собственик на ПИ с ид. 10135.2552.2405 по КККР на гр. Варна И Ф . След
като правоприемниците на това лице ,
въпреки че са придобили собствеността на имота
още през 2007 г. / преди одобряване на кадастралната карта на гр. Варна
/, не са
обжалвали заповедта по одобряване на кадастъра, но и не са подали и
заявление за неговото изменение до момента на издаване на обжалваната
заповед, за да се отрази актуална
информация за промяната на носителите на вещното право , няма нормативно основание подобна пасивност
да обуслови незаконосъобразно поведение на административния орган.
Представения по делото препис на разписен лист
към предходен кадастрален план на
местност „Франга-дере – Домуз
дере“ не обуславя различен извод, защото
при действаща кадастрална карта за територията актуалната информация относно
собствеността върху поземлените имоти се извлича от кадастъра, а
не от предходен кадастрален план . Освен това в този разписен лист има
запис за И Фза собственик на имот 3102 , който не е
заличен , а е вписан на ръка и имот с различен номер- 3102А със собственици Л. Б – Г. и Д.А.Г. без данни кога е извършено това вписване ,
без информация за имена, длъжностно качество и подпис на лицето , извършило
това вписване в регистъра .
При изследване на материалната
законосъобразност на процесната заповед съдът се съобрази разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда
възможност, когато съгласно ПУП някои урегулирани поземлени имоти имат лице
само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината да
може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до съответните
имоти.
Безспорен факт е, че влезлия в
законна сила ПУП-ПУР за кв.
„Изгрев“ от 2012 г. не е приложен за
процесната територия. Няма съгласие на собствениците на засегнатите имоти ,
обективирано в писмен договор с нотариална заверка на подписите .
Според чл. 190 , ал. 3 от ЗУТ
временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по ПУП, като е
поставено и изискване временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да
не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни
дървета. Идеята на законодателя е преди да е приложен влязъл в законна сила
план за улична регулация да се осигури достъп до път на поземлените имоти по
начин , който да съвпада с бъдещото улично урегулиране на територията по
изпълнение на влязъл в законна сила план .
В конкретния случай одобреният
със заповедта вариант на временен път до ПИ 10135.2552.2411 съвпада с
предвижданията на действащия ПУП-ПУР , което предполага извод за спазване
предписанието на чл. 190 , ал. 3 от ЗУТ. Освен това одобреният временен път
според неоспореното от страните по делото заключение
на СТЕ е най-икономичен и целесъобразен вариант на временен път , понеже се
засягат най-малко на брой поземлени имоти и с най-малко площ – общо 91 кв.м. от трите обслужващи имота, без да засяга заварени
сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, каквото
ограничение е поставено в чл.190, ал.3 от ЗУТ. Този временен път според
сведението на собствениците на ПИ 10135.2552.5145 (стар № 2513), приложено на
л.22, 23 и 24 от административната преписка, попада в трасето на предходен път
до имота на заинтересованите лица , който е позволявал преминаване с автомобил
, но впоследствие /след 1990 г./ е бил стеснен до настоящите си размери на
пешеходна пътека.
Предложеният от жалбоподателите
вариант на временен път югоизточно от имота на заявителите М. Хр. Т. и А. С. А.-
ПИ 10135.2552.2411, не е по-икономичен , защото предполага отнемане на
по-голяма площ от три поземлени имота :
ПИ с ид. 10135.2552.2676, 10135.2552.2412 и
10135.2552.2514. Освен това по трасето на одобрения от ответника временен път
няма денивелация, за разлика от предложения вариант от жалбоподателите , което е допълнителен
аргумент за неоснователност на тяхното оплакване за възможен по-икономичен и
целесъобразен вариант на достъп до път на собствениците на ПИ с ид.
10135.2552.2411.
На следващо място , одобреният
план за улична регулация на ж.к. „Изгрев “
не е влязъл в законна сила в частта на ПИ 2514, поради което
предложеният от оспорващите лица вариант на временен път не може да изпълни
изискването на чл.190, ал.3 от ЗУТ да се
следват новите улици на подробния устройствен план.
В обобщение атакуваният индивидуален
административен акт е законосъобразен и не подлежи на отмяна или прогласяване неговата
нищожност .
Предвид изхода на правния спор на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 219 от ЗУТ съдът следва да удовлетвори своевременно направените искания от
заинтересованите лица М. Т. и А.А. за
присъждане на направените разходи по водене на делото : платени в брой адв.
хонорари от по 600 лв. по представени договори за правна помощ и защита ,
сключени с адв. Хр. Г. / л. 156 и 158 от делото/ . Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба №1/ 09.07.20014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела по ЗУТ е 600 лв., предвид което направеното от
процесуалния представител на оспорващите лица възражение за прекомерност по чл.
78 от ГПК е неоснователно. Отговорността на
съдебно-деловодни разноски не е
солидарна , а разделна, поради което всеки от жалбоподателите следва да заплати
по 300 лв. на М.Х.Т. и на А.С.А..
С оглед съдебното произнасяне по правния спор съдът
следва уважи и искането на ответника за присъждане на юриск възнаграждение в
размер на 100 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ т.е. всеки от жалбоподателите
следва да възстанови разходи от по 50 лв. на ответната страна по делото.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените
жалби на П.Р.П. с ЕГН ********** и Н.С.П. с ЕГН **********,*** , срещу заповед
№ 1788/15.05.2018 год. на заместник-кмета на Община Варна, с която е разрешено
на М.Х.Т. и на А.С.А. - собственици на ПИ с идентификатор 10135.2552.2411 по
КККР на гр. Варна , прокарване на временен път .
ОСЪЖДА П.Р.П. *** , ЕГН **********
, да заплати на М.Х.Т. с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА П.Р.П. *** , ЕГН **********
, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** сума в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Н.С.П. *** , ЕГН **********,
да заплати на М.Х.Т. с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА Н.С.П. *** , ЕГН **********,
да заплати на А.С.А. с ЕГН **********
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА П.Р.П. *** , ЕГН **********
*** юриск. възнаграждение в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Н.С.П. *** , ЕГН **********,***
юриск. възнаграждение в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от неговото съобщаване на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: