Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 10.09.16 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на
десети юни през 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН ТОПАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ДАМЯНОВА
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря И.К., като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 19058 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 29.05.14 г. СРС, 64
с-в, по гр.д.№ 33320/12 г. е отхвърлил предявения от от Н.А.А. иск срещу П.Л.П.
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.286 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че П.Л.П.
дължи на Н.А.А. сумата 4 500 лв., представляваща
неплатено, но дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
със серия A No 0938754/25.10.2011
г. ведно със законната лихва върху тази сума от 21.12.2011 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. 59
576/2011 г. на СРС, 64 състав/ до окончателното й изплащане.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Н.А.А..Въззивникът
твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на съществени
процесуални правила и при неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства.Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че първоинстанционният
съд не е отделил спорното от безспорното в отношенията между страните,
неправилно е разпределил доказателствената тежест във връзка с оспорения
документ, не е съобразил направени от ответника признания.Твърди, че е
предприел всички действия и способи за защита на клиента, включително съдебно
преследване на неговия длъжник въпреки липсата на съдействие от негова страна в
резултат на отправените му покани, с които е поставен в забава.Твърди, че
поканата за т.нар. „оттегляне“ на пълномощното е изпратена от ответника на
12.01.12 г., т.е. след като последният е получил поканите си по Булпост и е
уведомен за заповедното производство в негова полза и за необходимостта да
представи оригиналните документи и парични средства за заплащане на държавните
такси и дължимия хонорар.Поддържа становище, че договорът за правна помощ и
съдействие е в сила и към настоящия момент е не е прекратен, нито развален, и
че ответникът е в пълно неизпълнение на задълженията си.Излага оплаквания, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че показанията на свидетелката В.Б. са
тенденциозни и фактите не са възприети пряко от нея, и че свидетелката М.Б. е
заинтересована от изхода на делото и възпроизвежда казаното от ответника.Поддържа
становище, че е ирелевантно какви суми и за какви услуги са се обсъждали от
страните, както и на какъв кочан да бъде попълнен предвид наличието на подписан
договор с ясно посочена сума и услуги.В останалата част въззивната жалба съдържа
мотивиране на доказателствени искания пред настоящата инстанция.Моли съда да
отмени решението и да уважи предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- П.Л.П. оспорва същата.Твърди, че в нея се се съдържат
правно издържани аргументи, които да оспорят правилността на обжалваното
решение и моли съда да го потвърди.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.286, ал.1 ЗЗД.Ищецът-
Н.А.А. твърди, че с ответника П.Л.П. е сключил договор за правна защита и
съдействие серия А № 0938754/25.10.11 г. за извършване на извънсъдебни и
съдебни действия по споразумение от 25.03.11 г. между кредитора-заемодател П.Л.П.
и солидарните длъжници В. И.И.-заемополучател и Ц.С.Т.-солидарен длъжник за
заплащането и връщането на сумата от 42 000 лв. съгласно споразумение от
25.03.11 г. по договори за заем от 24.01.09 г. и от 14.12.09 г.Твърди, че в
изпълнение на договора той и помощниците му са преглеждали документи по
дължимите от длъжника на клиента суми; провеждал е срещи и разговори с
длъжника; извършвал е анализ на възможностите на последния за изплащане на
дълга, анализ на извършените имуществени разпореждания от него от отпускане на
заема до предявяване на иска с оглед преценка за умишлено намаляване на
имущественото му състояние и увреждане на кредитора; анализ на правните способи
за издължаване на дълга и заплащане на паричните суми, предоставени в заем;
анализ на книжа за задължения на други лица към длъжниците и способа за
прехвърляне на права, предявяване на правата на длъжника срещу негови длъжници,
даване вместо изпълнение; анализ на правата на други кредитори срещу длъжниците;
открил е имущество на длъжниците, които са изразили готовност да го прехвърлят
на кредитора вместо изпълнение /магазин № 2 в гр.С., бул. ********* с площ от
36,90 кв.м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото, респ. вземания към трети лица/; подал е заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците за сумата 42 000 лв
по споразумението от 25.03.11 г. и обезщетение за забава в размер на
25 200 лв.Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да заплати
незабавно договореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв.Ищецът
излага твърдения, че ответникът не му е оказал необходимото съдействие въпреки
отправените му покани, получени съответно на 31.12.11 г. и на 01.03.12 г. за представяне на оригинала на договора за
заем от 24.01.09 г. и сума за заплащане на ДТ в размер на 2% от претендираните
със заявлението суми и за обсъждане на подаденото заявление.В множество
телефонни разговори ответникът е обещавал, че ще плати различни суми, заявявал
е, че не желае да участва в преговорите, че иска да се убеди какви имоти
притежават длъжниците, как ще му ги прехвърлят, както и дали работят и
разполагат ли с доходи, заявявал е, че ще плати договорената в договора за
правна защита сума след заплащане на сумите от длъжниците му, с което ищецът е
изразил несъгласие.Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесната сума, по която ответникът е подал
възражение.Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 4 500 лв.-адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с.А № 0938754/25.10.11
г. със законната лихва от 21.12.11 г. до
изплащане на вземането.
Със
заявление вх.№ 3144206/14.11.12 г. Н.А.А. е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.Л. П. за процесната сума.На 08.02.12 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 59576/11 г. на СРС, 64 с-в за сумата
4 500 лв. със законната лихва от 21.12.11 г., като е отхвърлено
заявлението в частта, с която е поискано присъждане на законна лихва за забава
за периода 19.12.11 г.-20.12.11 г.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът
е получил съобщението за установяване на вземането по исков път на 11.06.12
г.Исковата молба е подадена на 07.07.12 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Със споразумение от 25.03.11
г., подписано между П.Л.П.-заемодател, В. И.И.-заемополучател и Ц.С.Т.-солидарен
длъжник, страните са приели за безспорно
установено и са се съгласили, че В. И. дължи връщане на П.П. на сумата в размер
на 33 000 лв., представляваща неизпълнено задължение, възникнало по силата
на договор за заем от 24.01.09 г., сключен между заемодателя и заемополучателя
с падеж 14.12.09 г.Заемодателят е предал на заемополучателя заемната сума в
размер на 9 000 лв. при подписване на споразумението, което служи като
разписка за получената сума или общата сума възлиза на 42 000 лв., която
сума заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя на 01.06.11 г.В
случай, че заемополучателят не върне дължимата сума в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на 1% от заемната сума за всеки просрочен ден до
окончателното издължаване на сумата.С подписването на споразумението В. И. и Ц.Т.
са се съгласили да отговарят солидарно за връщане на сумата от 42 000 лв.Представен
е и договор за паричен заем от 24.01.09 г., по силата на който П.Л.П. е предал
възмездно в собственост на В. И.И.
сумата от 33 000 лв., която сума заемополучателят се е задължил да върне
на части съгласно чл.3 с последна вноска до 14.12.09 г.В чл.5 е договорено при
забава от страна на заемополучателя същият да дължи неустойка в размер на 1% за
всеки ден просрочие върху сумата на заема.
Ищецът е представил договор за правна защита и
съдействие с.А № 0938754/25.10.11 г. със страни: П.Л.П.-клиент с посочено ЕГН и адрес в качеството му на
кредитор-заемодател на длъжника-заемател В. И.И. и Ц.С.Т.-длъжник, и адв.Н. А. А.
с посочен
адрес и телефон с предмет: оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в извънсъдебно и съдебно споразумение от 25.03.2011 г.; действия
по посоченото споразумение за заплащане от длъжника В. И.И. ЕГН *********** и Ц.С.Т.
ЕГН ********** на дължима сума от 42 000 лв. главница, лихви и разноски по
споразумение от 25.03.11 г. и договор за заем от 24.01.09 г. с договорено
възнаграждение от 4 500 лв.
По делото е представен и от
ответника договор с.А No 0938754/25.10.11 г., подписан между П.Л.П.-клиент
и адв. Н. А. А. с предмет: оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в извънсъдебно и съдебно
споразумение от 25.03.11 г., действия
по посоченото споразумение за заплащане от длъжника В. И.И. ЕГН ********** и Ц.С.Т.
ЕГН ********** на дължима сума от 42 000 лв. главница, лихви и разноски с
договорено възнаграждение от 4 500 лв.
Видно от
удостоверение изх.№ 2017/03.10.13 г. на САС адв.Н.А. е закупил от касата на САК
на бул. „Т.Александров“ № 137 кочан с договори за правна защита и съдействие с
№ 0938754 на 26.06.09 г.
Представена е покана, връчена на
ответника на 31.12.11 г. чрез Булпост, с която ищецът го е уведомил, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците В.
И.И.-заемополучател и Ц.С.Т.-солидарен длъжник за заплащане на сумата от
42 000 лв. по споразумение от 25.03.11 г., както и
25 200 лв.-лихва за забава, и е поискал предоставяне на оригинала на
споразумението от 25.03.11 г., на договор за заем от 24.01.09 г. и парична сума
в размер на 2% от търсената сума за главницата, лихвите и разноските по
заявлението, както и заплащане на сумата от 4 500 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Представен
е и нотариален акт № 42 по н.д.№ 39/11 г., от който е видно, че ЕТ „Ц.-В. И.“
чрез управителя В. И.И. е продала на „И.К.“ ЕООД търговски обект-магазин № 2 в
гр.С., бул. ********* с площ от 36,90 кв.м. със съответните ид.части от о.ч. на
сградата и мястото за сумата от 44 245 лв., както и нотариален акт № 26 по
н.д.№ 25/10 г., с който е оформен договор, по силата на който В. И.И. и С.Б.И.
са продали на И.Г.Л. апартамент № 5 в гр.С., ул. „Н.Славков“ № 43 за сумата от
126 402,20 лв.
Представени
са и извадки от справки на Службата по вписванията за В. И.И., разпечатани на
26.10.11 г.
С писмо,
адресирано до Председателя на СРС и до ищеца /с посочен адрес: гр.С., ул. „********,
ет.2/ ответникът е направил изявление за оттегляне на пълномощно № А0938754 от
адв.Н.А..Писмото е получено от служител на СРС на 13.01.12 г.С молби с вх.№ №
3112483/23.03.12 г. и 412/23.03.12 г. до СРС по гр.д.№ 54010/11 г. на СРС, 35
с-в П.П. е поискал прекратяване на производството, тъй като не е сезирал съда
със заявление за издаване на заповед и е уведомил съда, че адв.Н.А. няма право
да извършва действия от негово име.
Между
страните не се спори, че ищецът е подал заявление като пълномощник на ответника
за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу
В. И. за сумите по споразумението от 25.03.11 г., по което е било
образувано ч.гр.д.№ 54010/11 г., СРС, 35 с-в.
От
приетото по делото заключение на комплексна експертиза на в.л.Е.М. е
установено, че преди отделянето бланката на договора за правна защита и
съдействие с.А № 0938754, представена от ответника, е била част от
кочана-договор за правна защита и съдействие с.А № 0938742 до 0938774 на адв.Н.А.-САК.Ръкописните
буквени и цифрови текстове, препинателните и разделителните знаци в двете
бланки, описани в т.2 /на фиг.7 с пунктир са подчертани съвпадащите текстове,
знаци и подписи/ на изследователската част от експертизата са написани, а
подписите са положени едновременно.В т.2 от експертизата са посочени името и
ЕГН на клиента, името на адвоката; извънсъдебно и съдебно споразумение от
25.03.11 г., действия по посоченото споразумение за заплащането от длъжника В. И.И.
и Ц.С.Т. със съответните ЕГН на дължимата сума от 42 000 лв. главница,
лихви и разноски, датата и подписите, както и договореното възнаграждение от
4 500 лв./.Останалите ръкописни текстове, съдържащи се в бланката,
представена от Н.А. са дописани след отделянето на бланката договор за правна
защита и съдействие с.А 0938754, представена от ответника.Подписът за „клиент“
в договора за правна защита и съдействие с.А 0938754 е положен от П.Л.П..
Разпитаната по
делото свидетелка М.Б. заявява, че е приятелка на П. и по негова молба е
присъствала на срещата между страните по делото, когато са подписали договор за
правна помощ.Срещата се е състояла в офиса на адв.А., като той е трябвало да
представлява ответника в евентуално дело срещу В. И., която му дължи пари.Свидетелката
твърди, че двамата са разговаряли известно време, П. е изложил случая, а адв.А.
е казал да не се притесняват, че ще си вземат парите и е започнал да попълва
някаква бланка, като е казал, че това е договор между него и П.П..Ищецът е
казал, че ще сметне крайната сума за хонорар, като са говорили за суми от около
900-1000 лв.П. е казал, че не може да плати сумата наведнъж и е помолил за
разсрочено плащане, а адвокатът е казал, че няма никакви проблеми.След като
адвокатът е написал договора, го е дал на П. да го подпише и са продължили да
говорят за други неща.П. е подписал договора, дал му е документите, с които
разполага по случая и тогава изведнъж адв.А. е казал, че сумата за хонорар е
4 500 лв.П. е възразил и е казал, че не може да плати тази сума и е
помолил договорът да бъде унищожен, тъй като се отказва от услугите му.Адвокатът
е казал, че не може да направи това, защото договорът е от кочан, под строго
определен брой и той се отчита с него и е обещал, че ще го анулира и П. да не
се притеснява за това.П. му е платил 100 лв. хонорар за консултация и са си тръгнали.След това П. е търсил няколко
пъти по телефона адв.А. пред свидетелката, но той не е отговорил.След 4-5
месеца П. е получил писмо, с което адв.А. го е уведомил, че го съди за
неизплатена сума по хонорар по този договор.На срещата в кантората са били само
тримата-тя, П. и адв.А..Свидетелката твърди, че един-два дни преди срещата е
имало предварителни разговори между страните по делото в кафене на ул. „А.**********“,
на които тя също е присъствала.Твърди, че адв.А. ги е успокоявал, че нещата ще
се случат, че има и други начини П. да си вземе парите от жената, като е обявил
хонорар от 1 000 лв.П. отново е казал, че няма да може да събере тази сума
и е попитал ще може ли да ги изплати на части.Свидетелката твърди, че адв.А. не
е правил никакви действия по изпълнение на договора, които не касаят завеждане
на дело, като твърди, че справката от Агенцията по вписванията е дадена на
адвоката от П..
По делото е
разпитана и свидетелката В.Б., майка на М.Б., която има дела с адв.А..Свидетелката
твърди, че П. е приятел на дъщеря й М.Б., и че тя е препоръчала ищеца за
адвокат на П. преди да се разочарова от него.Разбрала е, че дъщеря й и П. са
останали недоволни от него поради сумата, която им е определил за работата,
която трябва да свърши-над 4 000 лв., платили са му 100 лв. за консултация
и П. се е отказал от неговите услуги.
Свидетелят Р.Д.
твърди, че работи заедно с адв.А. и познава П.П., който е дошъл с някаква жена в
офиса на ищеца на ул. „********.Свидетелят е бил в съседния кабинет на
приемната заедно със С. К. и Ж.Ч. и не е
присъствал на разговора, но вратата е била притворена и всичко се е е чувало.П.
е искал адв.А. да му съдейства да си получи обратно кредита, който е дал на В.
и са започнали да коментират как евентуално може да стане това.Разговорът се е
проточил около час и половина и след това са подписали договор и са се уточнили
как ще бъде изплатен хонорара.П. е казал, че не може да даде такава сума и че
до една седмица ще плати част от парите, а следващата част ще плати след 3
седмици.Свидетелят е видял договора впоследствие, в него са фигурирали имената
на страните, за какво става дума, датата на изпълнението и подписи.Предметът на
договора е бил за съдействие-съдебно или чрез преговори да се върне кредита.Свидетелят
твърди, че той заедно със С. К. и Ж.Ч. са помощници на адв.А..Сумата на
хонорара е била 4 500 лв., като при разговорите е имало възлагане на
съдебно дело.След 1-2 седмици П. не е платил никаква част от парите.Започнали
са да работят по документите, искани са оригинали на договора между П. и В.,
записа на заповед, но П. е избягвал разговорите със свидетеля, като се е
оправдавал, че е зает и не е оказал съдействие за изпълнение на
работата.Другите помощници също са провеждали разговори с него, но той е казал,
че ще плати хонорара, след като получи парите от В..Въпреки изпратените покани
ответникът не е платил никаква част от хонорара.
Пред настоящата
инстанция е разпитан свидетеля Ж.Ч., който твърди, че е работил в кантората на
адв.А. от 2000 г. и все още продължава да ходи там.Свидетелят твърди, че си
спомня клиента П.П., който е трябвало да
сключи договор с ищеца за някаква сума пари-около 49 000 лв., която да
предостави на две жени, които са имали бизнес с обувки, и е искал да се консултира.Договорът
между адв.А. и П. е бил подписан през 2011 г.Свидетелят е чул разговора между
страните, тъй като е бил в близко помещение и вратата е била открехната.Твърди,
че П. е бил с една жена, която може би е била дъщеря на една от тези жени, на
които той е предоставял кредит.Свидетелят не си спомня добре, но чрез този
договор адв.А. е трябвало да подготви договора така, че парите на клиента да са
достатъчно подсигурени.Завело се е дело от кантората срещу лицата, на които П.
е дал заем и са се предявили искания към П. за документи, които той е отказал
да даде.Свидетелят е присъствал на разговори на адв.А. с П., както и на други
лица, когато са искани тези документи и държавни такси и хонорари.Имало е и
опити за извнсъдебно разрешаване на въпроса, провели са се преговори с длъжника
на П.П.-В., която е идвала в офиса, но без резултат.На тези разговори е ставало
въпрос тя да ипотекира земи или да вземе заем, но нищо не е станало.П. е бил
канен, но не е присъствал на разговорите на адв.А. с В..Свидетелят му се е
обаждал, за да му каже да мине през офиса, но той не е дошъл и е отказал да се
води дело срещу В..По време на подписване на договора за правна защита не е
имало възражения от страна на ответника и той е бил абсолютно съгласен с
посоченото в договора възнаграждение от 4 900 лв.При подписване на договора
не се е извършило никакво плащане.Впоследствие след подписване на договора в
хода на изпълнението му ищецът е споделил пред свидетеля, че е имало изявления
от П., че ще му плати само когато му се съберат парите от В..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
събраните доказателства се установи, че на 25.10.11 г. между ищеца като
довереник и ответника като доверител е възникнало правоотношение по договор за
поръчка с предмет извънсъдебни и съдебни действия по споразумение от 25.03.11 г. за заплащането
от длъжника В. И.И. и Ц.С.Т. на дължимата сума от 42 000 лв. главница,
лихви и разноски с договореното възнаграждение от 4 500 лв.От претата
комплексна експертиза се установи, че съвпадащите текстове на двете бланки /по
т.2 от експертизата/ са написани, а подписите са положени едновременно.При това
положение с подписването на договора е постигнато съвпадане на волеизявленията
на страните относно съдържанието на договора за правна защита и съдействие.
Не се
установи договорът да е бил прекратен поради оттегляне на поръчката, тъй като
по делото не е представено писмено изявление от ответника, адресирано до ищеца
и несъмнено достигнало до неговото знание за оттегляне на поръчката на
основание чл.287 ЗЗД.Установи се, че ищецът е предприел действия по проучване
имущественото състояние на длъжниците на ответника, опити за провеждане на
срещи между ответника и длъжниците му, на които той е отказал да присъства,
както и подаването на заявление по чл.410 ГПК срещу заемополучателя и
поръчителя.Представеното писмено изявление е адресирано до Председателя на СРС,
както и по гр.д.№ 54010/11 г., СРС, 35
с-в, но липсват данни същото да е сведено до знанието на ищеца, който фигурира
като един от адресатите в титулната част на писмото с погрешно посочване на
адреса на кантората-ул. „******** вместо № 37.Съгласно чл.13 и чл.14 ЗЗД вр.
чл.44 ЗЗД, за да породи действие, изявлението на довереника за оттегляне на
поръчката трябва да достигне до адресата.
Дори и
да беше установено валидно оттегляне на поръчката, с оглед разпоредбата на
чл.288, ал.1 ЗЗД това не освобождава доверителя от задължението му да заплати
на уговореното възнаграждение на довереника, като в случая е приложима и
разпоредбата на чл.26 от Закона за адвокатурата, според която при неоснователно
оттегляне от клиента на пълномощията от адвоката, последният има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне му се дължи
възнаграждение само за положения труд /Р № 495/10 г. по гр.д.№ 1669/09 г. на
ВКС, III ГО, постановено по чл.290 ГПК/.
По
делото се установи изпълнение на задължението от страна на ответника за плащане
на договореното възнаграждение, поради което и с оглед липсата на валидно
оттегляне на поръчката искът по чл.422 ГПК вр. чл.286, ал.1 ЗЗД се явява
основателен.С оглед разпоредбата на чл.164, т.5 ГПК съдът не обсъжда
показанията на свидетелите Р.Д. и Ж.Ч. относно съдържанието на договора за
поръчка.Посочените свидетели установяват предприемането на действия от страна
на ищеца относно уреждането на среща между клиента и длъжниците му за постигане
на споразумение, завеждането на заповедно производство, изискване на оригинални
документи от страна на ответника, както и липсата на съдействие от страна на
ответника.
Твърденията
на ответника за водени преговори за заплащане на друг размер на
възнаграждението и за противопоставяне от негова страна на посочения в договора
размер са недоказани.Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Б., която
е приятелка на ответника и с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК отчита вероятната
й заинтересованост от изхода на спора.Същите не са подкрепени от останалите по
делото доказателства и противоречат на свидетелските показания на свидетелите Р.Д.
и Ж.Ч..Съдът не кредитира и показанията на свидетелката В.Б., която не
възпроизвежда лични впечатления, а споделеното от ответника и води дела с
ищеца.
Дори и
да се приеме, че ответникът впоследствие е искал да се откаже от сключения
договор, същият е следвало да отправи и връчи съответно писмено изявление на
довереника, като и в този случай с оглед изложените по-горе съображения се
дължи възнаграждение на довереника.По делото не е доказано такова писмено
изявление да е връчено на ищеца нито след подписването на договора, нито след
получаване на поканата за съдействие и за заплащане на възнаграждението.Следва
да се добави, че в случая договореното възнаграждение е посочено като абсолютна
сума и не е обвързано с определен резултат.
Несъстоятелно
е оплакването на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение, тъй
като такова възражение може да се прави само от насрещната страна.
Поради
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени, като вместо него се постанови ново, с което искът по чл.422 ГПК вр.
чл.286 ЗЗД да се уважи.
С оглед
изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
сумата 2 240 лв.-разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозити за
свидетели на основание чл.78, ал.1 ГПК.По отношение размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца пред СРС липсва възражение от ответника
по чл.78, ал.5 ГПК.
На
основание т.12 от ТР № 4/14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК на ВКС и чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 90
лв.-разноски за ДТ по заповедното производство.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 29.05.14 г. на СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 33320/12
г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.286 ЗЗД, предявен от Н.А.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***, офис „О.” ООД, че П.Л.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** му
дължи сумата от 4 500 лв., представляваща
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие със серия A № 0938754/25.10.2011
г. със законната лихва върху нея от 21.12.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Л.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Н.А.А. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, офис „О.” ООД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 90
лв.-разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА П.Л.П. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Н.А.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
офис „О.” ООД сумата 2 240 лв.-разноски за двете съдебни инстанции на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.