Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 59
гр. ВРАЦА, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд ,гражданско отделение,в публичното заседание на 27
февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
с участието на секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното
от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`57 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид:
Адв. К.К. ***,
в качеството на особен представител на Е.Б.М. ***, е подал въззивна жалба против решение
№12 от 02.01.2019 г по гр.д.№ 1558/18
г по описа на ВРСъд, с което решение е признато за установено,че Е. Б.М. *** сумата от 71,66 лв представляваща
главница за незаплатена консумирана питейна вода за периода 21.04.2016 г. до
03.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2017г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5178/2017г. на ВРС, както
и разноски от 575 лв за заповедното и първоинстанционно производства.
В жалбата се навеждат доводи ,че атакуваното с жалбата решение било
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено и постановено друго с отхвърляне на всички искове спрямо Е.Б.М. ***.
В жалбата се
твърди ,че ответникът "В и
К"ООД гр.Враца бил ненадлежно упражнил правото си на иск по чл. 422 ал.1
от ГПК, тъй като петитумът на ИМ
включвал стойността на общия размер на
деветте процесни издадени фактури фактури
за потребена вода, без индивидуализация на всяка една като отделни
искове с начален момент на възникване на всяко едно от задълженията на Е.М.
към дружеството- ответник. Освен това
Общите условия на "В и К" ООД, послужили като основание за
претендиране облигационни задължения към жалбоподателя М. , не били приети от
ДКЕВР , а и извлечението от ОУ по делото
не било подписано, което ги правело порочни и нищожни.В ОУ имало
неравноправни клаузи и съдът следвало служебно да се произнесе и да прецени
дали такива клаузи относно получаване услуги
В и К са нищожни или не?
От друга страна
претенциите към М. не били доказани, поради факта ,че карнета не
установявал ,че именно М. е получател на предоставената от ответника- ищец услуга, тъй като не било
доказано кой е положил подписа си в
тях за 9-те месеца доставено количество
вода.
Жалбоподателят
е заявил още ,че липсвал документ за собственост по отношение на ап. 62 в
гр.Враца ул.***, за да се възприеме ,че М.
има някакви задължения за това жилище по отношение консумирана
вода.Представеното извлечение- справка
от АВ не била титуло за собственст.
С жалбата не
се правят нови доказателствени искания.
В законния
срок за отговор на въззивната жалба " В и К" ООД гр.Враца е
депозирала такъв, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена с всички законни
последици. В отговора е взето становище по всяко от седемте възражения на жалбоподателя, че са неоснователни.
Моли се решението на ВРСъд да бъде потвърдено с
присъждане разноски за въззивното производство като не се правят нови
доказателствени искания пред ВОС.
Съд. състав приема ,че въвзивната жалба на
осн. чл.267 ал.1 от ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния
срок от страна с право на обжалване ,срещу
акт от категорията на
обжалваемите, а
разгледана по същество същата е н е о с
н о в а т е л н а по следните
съображения:
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, гр.Враца е предявила
против Е.Б.М. *** обективно
съединени искове за признаване за
установено, че ответника дължи сумата 71.66 лева главница за незаплатена
консумирана питейна вода за периода 21.04.2016г.-03.01.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане и направените деловодни разноски.
В ИМ
дружеството твърди, че като доставчик на
В и К услуги е изпълнил задължението си към абоната – ответник за процесния
период, но последния не е заплатил стойността им. Установителния иск е предявен
след указания от съда на осн. чл. 415
ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането по издадена
по ч.гр.дело № 5178/2017г. на ВРС заповед за изпълнение.
Исковете са предявени с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен
отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител
адв.Кр.К., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните и истинността на представените от ищеца Общи
условия. Поддържа, че представените от ищеца писмени доказателства по своята
същност са частни документи, не се ползват с доказателствена сила, тъй като
удостоверяват изгодни за издателя обстоятелства. Желае да бъде задължен ищеца
да представи надлежно издадени и заверени копия от процесните 9 бр. фактури
като оспорва истинността на справки от
20.10.2017г. и от 27.07.2017г. и желае откриване на производство по оспорването
им. Оспорва и истинността на извлечение
от партидна книга /карнет/, поради противоречие на отразеното с обективната
фактическа обстановка.
След преценка събраните в производството
доказателства, въз. състав намира за установено от фактическа страна следното:
По заявление на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.11.2017г. по
ч. гр. дело №5178/2016г. по описа на РС Враца, с която е разпоредено длъжникът
– настоящ ответник да заплати на заявителя за жилище, находящо се на адрес гр.
Враца, ул. ***сумата 71,66 лева - главница за неплатени ВиК услуги за периода от 21.04.2016 г. до 03.01.2017 г.;
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.05.2016 г. до 20.10.2017 г. в
размер на 6,86 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2017 г. до окончателното изплащане,
както и разноските по издаване на заповедта за изпълнение в размер на 25,00 лв.
Съдът е указал
на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
По делото е
представено справка-извлечение № 36698 за възникнали към 20.10.2017г.
задължения, според което ответникът дължи претендираните суми, извлечение от
партидна книга /карнет/ и покана за доброволно изпълнение от 27.07.2017г., с
отбелязване, че адресата й-ответник не е открит.
ВРСъд е
Изслушал специализирана
съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че при ищеца е открита и
се води партида № 2391124 на името на ответника за имот в гр.Враца, ул. ***. Установено
е ,че са извършвани отчитане показания на водомер и са издадени
фактури за дължими ВиК услуги, отразени по дати с начислени показания,
разпределено количество от разлики в общ водомер, начислена и неизплатена сума.
вещото лице е посочила, че по партидата
на ответника за периода 21.04.2016 г. до 03.01.2017 г. са дължими главница
71.66 лв. и лихва от 6.79 лева /която не е предмет на делото/, при отчетени
количества вода по показания на един водомер, вкл. разпределени от общ водомер.
Във връзка с възражението на особения представител, че
ответникът не е абонат на ищцовото дружество, е представена справка от Сужба по
Вписвяния към АВ Враца, според която Е.Б.М. е собственик на процесния имот,
където са потребени В и К услугите.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.Законосъобразно
ВРсъд е приел , че на основание НАРЕДБА № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
Общите условия на „ВиК” ООД Враца за предоставяне на ВиК услуги, жалбоподателят
М. е бил в облигационно отношение с дружеството- ответник,а на осн.чл. 8 от Наредба №4/2004 г.
получаването на услугите В и К е
осъществявавана при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика водоснабдителните и канализационните системи
или от съответен регулаторен орган, създаден със закон.
В случая жалбоподателя твърди, че представените ОУ не били подписани и нямало
как да бъдат приети от ДКЕВР. Същите
обаче са одобрени от ДКЕВР и публикувани в два
ежедневника, което не ги прави нищожни, напротив на осн. чл.6, т.2 от тях /ОУ/ за обл. Враца, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6,
ал.1, т.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ) с Решение № ОУ-019/09.06.2006г. е предвидено, че потребителите
са длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги съгласно чл. 31, ал.2 - в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 42 от същите условия
предвижда, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
2. При
гореизложената правна уредба се налага извода, че за жалбоподателя е възникнало
задължение по силата на закона да заплаща на
дружеството количеството потребена вода и стойността на ползваните
канализационни услуги, консумирани в жилището му.
В чл. 32 от Общите условия е посочено, че възражения
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят
писмено пред ВиК оператора в срок от 7 работни дни, считано от датата на
получаване на фактурата.По делото липсват всякакви доказателства за направени възражения от М. по отношение на
начислените му от ищеца суми за плащане на отчетени и таксувани потребена вода и
канализационни услуги за процесния период. Поради това
предвид размера на предявения иск и
заключението на експертизата, следва да бъде прието за установено, че жалбоподателят
дължи на ищеца сумата от 71.66 лева главница за незаплатена консумирана питейна
вода за периода 21.04.2016 г. до 03.01.2017 г., видно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й
изплащане.
3.Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, чрез особения му представител, че представената
от АВ разпечатка на персоналната партида
на М., не доказвала ,че той е собственик на процесния имот, където е потребена и не заплатена процесната В и К услуга. Тази разпечатка- справка към
29.10.2018 г показва ,че още през 1995 г М. е закупил с нот.акт№112 том 5/1995
г вписан на 14.07.1995 г в АВ ,процесния имот на същия адрес от ИМ и е станал
негов собственик. След прехвърляне на
собствеността длъжник по вземането е новия собственик на имота.
С оглед гореизложеното предявения уст. иск е доказан и при
съвпадение изводите на
първоинстанционния съд и въззивния, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на ответното
дружество се дължат разноски от 300 лв пред въззивния съд- 100лв юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв за особения
представител на жалбоподателя.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №12/02.01.2019 г по гр.д.№ 1558/18 г по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА Е.Б.М. *** с ЕГН ********** да заплати на
"В и К" ООД гр.Враца сумата от 300
лв/триста лева/ разноски пред въззивната инстанция.
На осн. чл. 280
ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/