Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055/28.1.2021г. 28.01.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 26.01
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 4098 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от
“ПРОФИ ЕКСПЕРТ“ООД против Й.Н.Г., с която се иска да се
приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи солидарно с три лица
на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че с договор за паричен заем от
10.10.2017 год. ищецът е предоставил на ответницата в
качеството на заемополучател и още три лица –
солидарни длъжници паричен заем в размер на 10 000 лв., която сума
следвало да бъде погасена на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на
1173, 33 лв., или общата сума от 14 080 лв. За погасяване на задължението
била внесена сумата от 5866, 65 лв., след което плащанията били преустановени,
ето защо договорът бил обявен за предсрочно изискуем.Съгласно чл. 6 от договора
при забава на плащане, заемателят дължал неустойка в размер на 1500 лв. Иска се
уважаване на претенциите.
В депозирания отговор искът се оспорва като неоснователен.
Не били представени доказателства кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.
Липсвали доказателства сумата да е реално получена. Договорът бил
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвала преддоговорна
информация, липсвали ОУ, подписани на всяка страница, не съдържал методика за
изчисляване на референтния лихвен процент, вкл. ГПР, липсвал посочен адрес на
кредитополучателя.Прави се възражение за нищожност на договорни клаузи, като
накърняващи добрите нрави, за което се излагат подробни съображения.Търсената
главница не съответствала на договорената сума по кредита, не били приспадната
внесените суми. Търсела се и непогасена застраховка, каквато не се претендирала
по ИМ или заявлението. Иска се отхвърляне на претенцията.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа
претенциите.
Ответницата
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за
изпълнение, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца, солидарно с
още трима длъжници посочените в
заповедта суми. Т.к. същата е била уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК
и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за паричен заем № *** от 10.10.2017 , сключен
между ищеца и ответницата в качеството й на заемател, както и още трима
солидарни длъжници, за сумата от 10 000 лв., която ще бъде преведена по
банкова сметка ***, със срок за връщане 12 месеца на 11 равни месечни
погасителни вноски и една вноска от 1173, 37 лв. Уговорено е да бъде върната
сума в общ размер на 14 080 лв., при фиксиран лихвен процент – 40, 80 % и
ГПР – 49, 56 %. С подписване на договора заемателят е удостоверил, че е бил
запознат и са му връчено СЕФ, ОУ към договора, копие от които е получил и се е
съгласил с тях. В чл. 6 от договора е
уговорено че в случай че заемателят не изпълни задължението си за заплащане на
една месечна погасителна вноска, се задължава да заплати неустойка в размер на
1500 лв.
Във връзка с оспорванията на
особения представител на ответника по делото са представени и приети – искане
за финансов заем от 09.10.2017 год., копие от СЕФ от 09.10.2017 год.,
уведомително писмо 25.05.2018 год. Ответницата не е оспорила в срок подписа си
под горепосочените документи.
Представени са още 3 бр. платежни
нареждания с получател Й.Н.Г. за сумата от общо 10 000 лв.
От приетото удостоверение от
14.06.2018 год. на ОББ АД се установява, че по сметка на ищеца и за погасяване на процесния кредит са постъпили
общо 5 вноски , всяка от по 1173, 33 лв.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че сумата , предмет на
договора е преведена от ищцовото дружество по банкова сметка ***.10, 12.10. и
16.10.2020 год. За периода 10.10.2017 – 12.03.2018 год.
по договора за извършени плащания в общ размер на 5866, 65 лв. Определило
е какъв е размерът на непогасените задължения – главница и лихви към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че ищцовото дружество и ответницата
са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за паричен заем. От приетите писмени
доказателства и изслушаната ССЕ се установява и изправността на ищеца по
договора, посредством изпълнение на задължението му да предаде заемната сума на
заемателя по уговорения начин.
Съдът
намира и, че ответницата е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.Както в заповедното производство, така и пред настоящата
инстанция е представено уведомително писмо, подписано лично от ответницата,
преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда. Не без
значение е и обстоятелството, че на осн. чл. 235 ,
ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид факта на настъпилия в хода на
процеса краен падеж на договора за заем – 10.10.2018
год.
В отговора на исковата молба са релевирани възражения за недействителност на договора за
кредит, по специално – липса на преддоговорна информация, липса на ОУ,
подписани на всяка страница от заемателя, в договора не се съдържала методика
за изчисляване на референтния лихвен процент, не се съдържал ГПР, липсвала
информация за правата на потребителя, както и адрес на заемополучателя.Следващата
група възражения касаят нищожност на договорни клаузи, като противоречащи на
добрите нрави, и по – специално клаузите, касаещи размера на лихвата и ГПР,
които били завишени, а освен това се търсела непогасена застраховка, каквото
твърдение липсвало в ИМ и заявлението.
Безспорно
в случая ответницата, в качеството си на физическо лице се ползва с
потребителска защита. Според съда твърдяната нищожност не е налице. Оспорените
клаузи за съставени по ясен и разбираем начин, като с полагането си на подпис
под договора заемателят е декларирал, че
е запознат със съдържанието им и е съгласен с него. Представени са и заемателят
е декларирал, че е запознат и приема СЕФ, ОУ към договора , получил е екземпляр
от последните и знае, че са публикувани на интернет страницата на дружеството
заемодател. Освен това в договора са посочени всички данни на заемателя и
солидарните длъжници, включително адрес.
Не се приемат за неравноправни и
нищожни, и клаузите касаещи размерът на
възнаградителната лихва и ГПР. Договорен е
фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент
на годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляването им. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото
българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава
размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е прието, че
максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава
е винаги ограничен от втората хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За
противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е
и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва.
Възнаградителната лихва е възнаграждението на кредитора
за предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да отпуска
кредити без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще
получи сумите обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не
надвишава най – високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратния
размер на законната за страната лихва. От друга страна, предвид принципа на
свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните са се съгласили да уговорят
предвидения в договора годишен лихвен
процент. Ответникът се е съгласил с тази цена на кредита при преддоговорния етап, както и към момента на сключване на
договора, както и поради факта, че не се е възползвал от правото да се откаже
от сключения договор. Поради всичко изложено до тук, възражението се приема за неоснователно. Не без значение е факта, че в настоящия процес не се
установи трикратният размер на законната лихва.
Застрахователна премия от страна на
ищеца не е претендирана.
В обобщение, съдът намира претенциите за
основателно. Размерът им е безспорно установен от приетата и
неоспорена ССЕ.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 718 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 915, 33 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител. Претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лв. не се присъждат, т.к. до приключване на делото пред
настоящата инстанция надлежни доказателства същите да са уговорени и заплатени
не са представени.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Н.Г., ЕГН **********, че дължи , солидарно с «ПРЕСТИЖ- 666»ЕООД, П. И. И.и М. Н. Н. на «ПРОФИ ЕКСПЕРТ»ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 5833,
35 лв. -главница,1020 лв. – договорна лихва за периода 11.03.2018 – 10.06.2018 год., 1500 лв. - неустойка, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 26.06.2018
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Й.Н.Г., ЕГН **********
да заплати на «ПРОФИ ЕКСПЕРТ»ООД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 718 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 915, 33 лв. – разноски за настоящата
иснтанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: