№ 19556
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря А.Н.К.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110172116 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на “С” АД против Р. К. П., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „С“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Р. К. П. за сумата 1025,66 лева, представляваща предоставени от ищеца
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
06.02.2018г.- 09.06.2021г. в обект, намиращ се в гр. София, район К, бул. “Х.Б.” № 5, ет. 5,
ап. 11, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 01.10.2021г., до окончателното плащане, както и мораторна лихва в
размер на 45,41 лв. за периода 09.03.2018г.- 09.06.2021г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне на ВиК
услуги. Същият релевира твърдения, че ответницата е носител на правото на собственост
върху имот, намиращ се гр. София, район К, бул. “Х.Б.” № 5, ет. 5, ап. 11. При това
положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
1
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/ 2004г.), същият се явява
потребител на ВиК услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени твърдения,
че през процесния период доставил питейна вода в имота, като ответницата не изпълнил
задължението си да престира насрещно, като плати цената на питейната вода.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземането му за сумата 1025,66 лева,
представляваща предоставени от ищеца услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 06.02.2018г.- 09.06.2021г. в обект, намиращ се в
гр. София, район К, бул. “Х.Б.” № 5, ет. 5, ап. 11, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.10.2021г., до
окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на сумата 45,41 лв. за периода
09.03.2018г.- 09.06.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 25.10.2021г. по ч.гр.д. № 56903/ 2021г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание същата изразява становище за неоснователност на исковете,
обосновано с доводи, че погасява задължението си ежемесечно. Сочи, че по искане на съдия
изпълнител ежемесечно се правят удръжки от трудовото възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставил В
и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или
на ползване на водоснабдявания обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
2
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Конкретиката на случая сочи, че от събраните по делото доказателства може да бъде
изведен извода, че ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.
Между страните не е спорен и въпросът, че през процесния период доставено ли е в имота
количество питейна вода, съответстващо на претендираната цена.
Ответницата е навела възражение, че задължението е погасено чрез плащане. Досежно
посоченото възражение пред настоящата инстанция е назначена назначена съдебно-
икономическа експертиза (СИЕ). Съгласно заключението на СИЕ, за процесния период
ищецът е издал фактури за цена на питейна вода на стойност 1669,32 лева. В периода
27.12.2018г.- 12.01.2021г. са извършени плащания в размер 700 лева, с които са погасени
задължение за главница в размер на 695,10 лева и задължение за обезщетение за забава в
размер на 4,90 лева. Вещото лице обобщава, че размерът на неплатената главница за цена на
питейна вода, доставена през процесния период е 1071.07 лева и обезщетение за забава в
размер на 45,41 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона. Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който
се погасява облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от
основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва да
съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и
правните норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството,
мястото и останалите характеристики на задължението.
Когато задължението е парично, изпълнението му обикновено се извършва чрез плащане.
Основно задължение на купувача по договор за търговска продажба е плащането на цената
на стоката- предмет на договора. Съществуват различни начини на плащане- плащане в
брой (напр. чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка или плащане в брой
срещу издаване на касов бон), безкасово плащане чрез платежни операции, чието
изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка (напр. с платежно нареждане
или директен дебит). Плащането на паричното задължение по който и да е от посочените
начини погасява вземането на кредитора. Когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата
по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката. Това
правило съответства на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент, в
който задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено. В конкретния случай се
установява, че преди образуване на съдебното производство ответницата е платила сумата
700 лева, с което е погасила задължението си за главница за цена на питейна вода в размер
на 695,10 лева и обезщетение за забава върху същата главница в размер на 4,90 лева, което е
3
съобразено от кредитора преди образуване на съдебното производство.
Във връзка с възраженията на ответницата следва да се посочи следното:
Ответницата е възразила, че ежемесечно плаща задълженията си, както и, че се правят
ежемесечно се правят удръжки от трудовото възнаграждение. Във връзка с наведеното
възражение същата е представила писмени доказателства- фишове за работна заплата и
разписки. От представените фишове за работна заплата се установява, че от трудовото
възнаграждение на ответницата са правени удръжки, с посочено основание, съответно
“съдия- изпълнител 1” и “съдия- изпълнител 2”.
В чл. 272 от Кодекса на труда изрично са изброени случаите, при които е допустимо
работодателят да прави удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя,
без негово съгласие, вкл. при запори, наложени по съответния ред. Запорът е принудителна
съдебноизпълнителна мярка, която е наложена от кредитора за негово вземане срещу
получаване възнаграждение за труд. Запорът е мярка в изпълнителното производство,
налагана от съдебния изпълнител при принудително изпълнение по пътя на установено по
законен път задължение. Следователно, налагането на запор по съответния ред предполага
образувано изпълнително производство, което предполага наличие на изпълняемо право,
изпълнително основание и изпълнителен лист. Предявеното по реда на заповедното
производство вземане не се ползва със сила на пресъдено нещо, докато заповедта не влезе в
сила (процесната заповед за изпълнение не е влязла сила). В аспекта на изложеното,
обстоятелството, че от трудовото възнаграждение на ответницата се удържат суми по
наложени запори, е неотносими към предмета на спора и възражението на ответницата, че
задължението е платено чрез плащане. Представените разписки също са ирелевантни.
Същите се отнасят до плащане на задължения, възникнали след настоящия период.
Изложеното обуславя извод, че от събраните по делото доказателства се установява
съществуването на вземането на ищеца за цена на питейна вода, доставена в периода
06.02.2018г.- 09.06.2021г. в имот, намиращ се на административен адрес:гр. София, район К,
бул. “Х.Б.” № 5, ет. 5, ап. 11. Съгласно заключението на изслушаната СИЕ неплатената цена
на питейна вода е в размер на 1071,07 лева. С оглед диспозитивното начало в процеса и
изискването вземането, предмет на производството за установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, да е идентично с това, предмет на заповедта за изпълнение,
предявеният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер, за сумата 1025,66 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на главен
дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до които съдът достигна по
отношение на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на лихва за забава,
доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в приложимите към
договора общи условия- чл. 33, ал. 2, вр. чл. 44- падежът на съответното месечно вземане
настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка фактура, след който
момент се дължи мораторна лихва в размер на законната.
4
Изложеното обуславя извод, че по делото е установено съществуването на вземането на
ищеца и основателност на исковете на ищеца, поради което същите следва да бъдат
уважени.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в заповедното
производство в размер на 75 лева (държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева) и в първоинстанционното исково производство- в
размер на 475 лева (държавна такса в размер на 75 лева, депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева). С оглед
изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в
размер на 75 лева и в първоинстанционното исково производство- в размер на 475 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. П., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “С” АД, с ЕИК *************, за сумата 1025,66 лева
(хиляда двадесет и пет лева 66 ст.), представляваща предоставени от ищеца услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
06.02.2018г.- 09.06.2021г. в обект, намиращ се в гр. София, район К, бул. “Х.Б.” № 5, ет. 5,
ап. 11, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 01.10.2021г., до окончателното плащане, на основание чл. 422 ГПК
вр. вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи вр. § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ и сумата 45,41 лева (четиридесет и пет лева 41 ст.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.03.2018г.-
09.06.2021г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2021г. по ч.гр.д. № 56903/
2021г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА Р. К. П., с ЕГН **********, да плати на “С” АД, с ЕИК *************, сумата 75
5
лева (седемдесет и пет лева), представляваща разноски, направени в производството по ч.гр.
дело № 56903/ 2021г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, сумата 475 лева
(четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща разноски, направени в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6