РЕШЕНИЕ
№ 16.04.2018 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На шестнадесети март, две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №2440 по описа
за 2017 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „*********“№*,
офис сграда Л., ет.*, оф.*,
представлявано от Н. С. - изпълнителен директор, срещу М.Н.Н.,ЕГН-********** ***, с цена на
иска – 2710.14 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество,
в която се твърди, че на 01.06.2015г. е било подписано Приложение l към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Aceт Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2134215/25.08.2014 г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
Длъжникът Н. е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
Твърди се в
исковата молба, че на 25.08.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/
и М.Н.Н. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с №2134215, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1200 /хиляда и двеста цяло и нула стотинки/ лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1386.88/ хиляда триста осемдесет и шест цяло и
осемдесет и осем стотни/ лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 186.88 /сто осемдесет и шест цяло и осемдесет и осем
стотни/ лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 22.04.2015 г. на 8/осем/ равни месечни погасителни вноски, в
размер на 173.36/ сто седемдесет и три цяло и тридесет и шест стотни/ лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 24.09.2014 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 22.04.2015 г.
Твърди се в
исковата молба, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява,
че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор,
съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Твърди се в
исковата молба, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай, че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 /тридесет/
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на
9.00/девет/ лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30/тридесет/ дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30/тридесет/ календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45.00/ четиридесет и пет цяло и нула
стотинки/ лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е била
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 /
четиридесет и пет цяло и нула стотни/ лв.
Твърди се в
исковата молба, че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в
3/три/дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30/тридесет/ дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 1090.16/ хиляда и деветдесет цяло и шестнадесет
стотни/ лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
8/осем/ равни вноски, всяка в размер на 136.27/ сто тридесет и шест цяло и
двадесет и седем стотни/ лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателят, била в размер на 309.63/триста и девет цяло и
шестдесет и три стотни/ лева.
Твърди се в
исковата молба, че на основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 25.09.2014 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
361.10 лв./триста шестдесет и едно цяло и десет стотни/ лева, който е съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска.
Твърди се в
исковата молба, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента е в размер на 173.00/ сто
седемдесет и три цяло и нула стотни/ лв., с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение в размер на 136.27/сто тридесет и шест цяло и
двадесет и седем стотни/ лв., такса разходи в размер на 18.00/ осемнадесет цяло
и нула стотни/ лв. и договорна лихва в размер на 18.73/ осемнадесет цяло и
седемдесет и три стотни/ лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 22.04.2015 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Алтернативно, моли
се съдът да приеме като доказателство към настоящата искова молба-уведомлението
за извършената цесия с изх.№УПЦ-П- ИАМ/2134215/10.06.2015 г., от „Изи Асет
Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД-
пълномощник, което да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Цитира се съдебна практика - Решение №123 от 24.06.2009Г.
на ВКС по т.д №12/2009, II ТО, ТК, постановено по реда на чл.291 от ГПК,
съгласно което „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не
може да бъде игнорирано". В тази връзка за „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД е възникнал правния интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. №1476, XI- гр.състав по описа на Районен
съд гр.Пазарджик е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е било
депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата
искова молба.
Моли се съдът да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение
на ответника М.Н.Н. с ЕГН **********, в качеството на Заемател по Договор за
заем на физическо лице, сключен на 25.08.2014 г. с № 2134215, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сума в общ размер на
2710.14/ две хиляди седемстотин и десет цяло и четиринадесет стотни/ лв, от
които: главница в размер на 1200,00/ хиляда и двеста цяло и нула стотни/ лв.,
договорна лихва в размер на 168,15/сто
шестдесет и осем цяло и петнадесет стотни/ лв. за периода от 24.09.2014 г. до
22.04.2015 г., неустойка за неизпълнение 953,89/ деветстотин петдесет и три цяло
и осемдесет и девет стотни/ лв., за периода от 24.10.2014г. до 22.04.2015 г.,
обезщетение за забава в размер на 361,10/ триста шестдесет и едно цяло и десет
стотинки / лв. за периода от 25.09.2014 г. до датата на подаване на заявлението
в районен съд и такса разходи в размер на 27,00/ двадесет и седем цяло и нула
стотинки/ лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението. Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
разноските в настоящото производство, включително държавната такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста) лв. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че така предявеният
иск е изцяло неоснователен и недоказан.
|
< |
Твърди се в отговора на исковата
молба, че на първо място ответника М.Н.Н. няма никакви отношения с ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, до неговото знание не е достигала
информация, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило на ищеца свои
вземания, вкл. и по процесния договор за паричен заем N92134215/25.08.2014г. В
тази връзка се оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е кредитор на ответника.
Ответникът не му дължал каквито и да било суми. Също така се оспорва Приложение
№ 1/01.06.2015г., и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., като се възразява, че същият в частта му, с която се
договаря прехвърляне на бъдещи вземания, е нищожен. Твърди се, че съгласно
чл.99, ал.2 ЗЗД, предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи
вземания, като неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя е извършена. Твърди се, че тъй като в процесния рамков
договор за цесия, в чл.2.1, изр. трето е посочено "следващите
вземания" (които щели да се индивидуализират от страните в ново Приложение
№1 със съответна нова дата), същият е нищожен, поради липса на предмет на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че тъй като процесният договор за
паричен заем е от 25.08.2014г., а договорът за цесия е от 16.11.2010г., то
претендираното вземане на "Изи Асет Мениджмънт" АД към ответника М.Н.
по цитирания договор за заем е възникнало много време след сключване на
рамковия договор за цесия, поради което и същият има характер на бъдещо
вземане, отнесено към договора за цесия. Твърди се, че Приложение №1 е
недействително, тъй като не е посочено между кои страни е сключено - не става
ясно, кой е продавач на вземанията, нито на кого принадлежат подписите,
поставени върху документа. Също така, въпреки изричния текст на чл.2.4 от
рамковия договор за цесия, никъде в приложението не е посочена покупната цена,
срещу която се закупуват вземанията. Направено е възражение за нищожност на
Приложение №1 към рамковия договор за цесия, поради липса на предмет, липса на
надлежно посочване на страните, липса на посочване на съществен елемент от
договора за цесия - продажната цена на вземането. Оспорва се и датата на
сключване на приложение №1, както и автентичността му. Твърди се, че ответникът
М.Н. не е бил уведомяван за твърдяното прехвърляне на вземане. Ищецът не е
представил доказателства, че прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ноторно е
известно, че доколкото, в случая, са предявени установителни искове по чл.422 вр.
чл.415 от ГПК, а не осъдителни такива - то връчването на исковата молба, ведно
с приложенията към нея до ответника, не може да се приеме, че представлява
уведомление за извършеното прехвърляне на вземане по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. При сключването на договора за
заем, ответникът М.Н. е предоставил за контакти и кореспонденция, както
постоянен така и настоящ адрес, а видно от известието за доставяне кредитора
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, не е положил усилия да бъде
уведомен ответника, още повече, че в обратната разписка към писмото категорично
е посочено, че търсеното лице е в чужбина. Отделно, съдържанието на
уведомителното писмо, ведно с поканата за доброволно изпълнение, страда от
недостатъци, поради което считам, че не може същото да се третира като
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, тъй като цедентьт"Изи Асет
Мениджмънт" АД, макар и да е посочил, че целият дълг по процесния договор
за заем е прехвърлен на ищеца, не е посочил в какъв размер е дългът, а в
изписаната на същия лист покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищеца
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД, е посочено, че целият дълг на
ответника е в размер на 2394.53 лева, без да се посочва по кой договор се дължи
тази суми, както и без да се изяснява каква част от дълга е главница, лихва,
неустайка и разноски.
Твърди се в исковата молба, че
сключеният между "Изи Асет Мениджмънт" АД и М.Н., договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и следв. от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени в посочената разпоредба реквизити, сред които общият
размер на кредита и условията за усвояването му (т.7), лихвеният процент по
кредита, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора (т.10) и условията за издължаване на кредита
от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11). Твърди се в
исковата молба, че по отношение на визираните в договора за заем обезпечения
става ясно само, че е предвидено заемателят да предостави такива - двама
поръчители или банкова гаранция, но не е посочено кой от двата вида
обезпечение, поради което липсвало ясно и категорично съгласие между страните,
относно това какво точно обезпечение да се предостави, поради което и няма
никакво основание да се претендира предвидената в договора за заем неустойка за
неизпълнение. Възразява се, че тази определена неустойка от 1090.16 лв., е
прекомерна по размер. Оспорва се като неоснователни и претендираните в договора
"разходи" в размер на 136.27лв., за всеки месец от договора към всяка
вноска, като се твръди, че липсват доказателства такива разходи да са били
извършени, както и конкретизация, кога и как са извършени, а и същите са в
прекомерен размер. Предвид изложеното, тъй като не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК.
Правят се възражения за
прекомерен размер на неустойката, договорената лихва и годишния процент на
разходите, водещ до нищожност на договора в тази част, като договорени между
страните в противоречие на закона и в нарушение на добрите нрави. Неустойката
по договора в размер на 1090.16лв., за заем в размер на 1200лв., т.е. неустойка
от 90%, за прекомерно висока и незаконосъобразно определена в нарушение на
чл.92 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, тъй като законните рамки на договорната свобода и
определяне на размера на неустойката, която обезпечавала изпълнението се
ограничават от ЗЗП в полза на по-слабата страна в договор за заем между
юридическо и физическо лице, като в случая това е М.Н.. Нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Преценката за нищожност на
клаузата за неустойка се извършва към момента на сключване на договора за заем,
поради което уговарянето на такава без краен предел, до който да се начислява я
прави нищожна, тъй като касае последващи сключването на договора за заем
обстоятелства.
Моли се съдът да отхвърли
предявения от ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, иск срещу
ответника М.Н.Н. с ЕГН:**********, като неоснователен и недоказан. Претендират се всички сторени от ответника
съдебни разноски и заплатен адвокатски хонорар по делото.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Правната квалификация на така
предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Приложено е ч. гр. д. №1476/2017
г. по описа на РС-Пазарджик, от което се установява, че по заявление на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, депозирано на 01.04.2017г. е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Н.Н.,
ЕГН-********** за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу заповедта е
подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на които е изпратено
съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по
чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
От приетите по делото
доказателства, съдът намира за безспорно
установени по производството следните обстоятелства:
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Н.Н.,ЕГН-**********
*** е подписан договор за паричен заем
№2134215 от 25.08.2014г. С посочения договор на ответника по производството е
предоставена заемна сума в размер на 1200.00 лева. Фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.03 %.
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 22.04.2015 г. на 8 равни
месечни погасителни вноски в размер на 173.36 лева всяка. Съгласно чл. 4, ал. 1
от процесния договор заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения
– две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия или
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2,т.7 от договора и
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора. Според чл. 8, ал. 1 от договора е уговорено, че ако заемателят забави
заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят
ще бъде принуден да направи разходи за събирането, изразяващи се в изпращането
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни
разговори. Страните са договорили и
размера на разходите – 9 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 45
лева. Съгласно чл. 8, ал. 3 от договора при забава на плащането, на която и да
е погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки
ден забава.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са цедирани от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. На 01.06.2015г. е било подписано Приложение l към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Aceт Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2134215/25.08.2014 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
ЕИК *********. Длъжникът Н. е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне. Съдът намира
представените документи за достатъчни доказателства за установяването на това
обстоятелство. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпълнена с връчването на препис от приложенията към
исковата молба на ответника по производството.
Възражението на ответника, че доколкото, в случая, са предявени
установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК, а не осъдителни такива,
връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея до ответника, не
може да представлява уведомление за извършеното прехвърляне на вземане по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД, е неоснователно. Съгласно приетото по делото, като
доказателство пълномощно, ответникът е бил надлежно упълномощен да връчва
съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради и което следва да се
приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има
право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика, съдът
счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца, поради
което следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца, касаещи
действителността на сключения договор за паричен заем.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
правоприемник на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ООД, поради което ищецът
е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното
правоотношение по договора за паричен заем.
Относно действителсността на процесния договор за заем:
Съдът е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор, вкл. следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато:
- е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;
- е относимо е до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
- е налице противоречие с добрите
нрави, съгласно решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.
- е налице неравноправна клауза,
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които
преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В конкретният случай, Договорът
за паричен заем №2134215 от 25.08.2014г. е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като формат и размера на шрифт е не
по-малък от 12. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради
следното: критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер, който е близък до размера на заемната сума /неустойката е в
размер на 1090.16 лева/. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор
е видно, че размерът на уговорената неустойка – 1 090.16 лв., е незначително
по-нисък от размера на заемната сума /1200.00лв./ Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска
по договора. Според настоящия съдебен състав , такава клауза изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението
на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечение на главното задължение, т. е. и санкционната функция на клаузата е
вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до чувствително увеличаване на подлежаща на връщане
сума , което е в контраст с разумните
граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
Относно задължението за разходи:
Клаузата на чл. 8, ал. 1 от
процесния договор предвижда, че при забава плащането на погасителна вноска с
повече от 30 дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране
– писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разгори, като заемателят
дължи на заемодателя тези разходи в размер на 9 лева за всеки 30-дневен период,
но до максималния размер от 45 лева. Въпреки, че заемодателят „“ще бъде
принуден“, то направата на подобни разходи зависи изцяло от неговата воля. По
производството не са ангажирани никакви доказателства за изпращане на писма,
съобщения, провеждане на телефонни разговoри. Т. е. не се установява направата
на действителни разходи по договора за заем, поради което така предявеният иск
за сумата от 27.00 лв. за заплащане на
направените разходи ще бъде отхвърлен.
Относно размера на вземанията:
По производството е
изслушана ССчЕ във връзка с установяване точния размер на претенциите. Съдът
кредитира експертизата в частта й касаеща остатъка на задължението по
счетоводни данни на ищеца за главница /1200.00 лева/ и на задължението за договорна лихва /168.15
лева/. От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента е в размер на 173.00 лв. / сто седемдесет и три лева/ , с която са
погасени както следва: неустойка за неизпълнение в размер на 136.27/сто
тридесет и шест цяло и двадесет и седем стотни/ лв., такса разходи в размер на
18.00/ осемнадесет цяло и нула стотни/ лв. и договорна лихва в размер на 18.73/
осемнадесет цяло и седемдесет и три стотни/ лв. Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 22.04.2015 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Съдът намира за установено по
делото, че с постъпилите плащания са погасявани задълженията по начина, по
който това е отразено при първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Не
се установи по делото да са налице плащания в хода на процеса. Ето защо в
отношенията между страните ще се признае за установено, че ответникът М.Н.Н.,ЕГН-**********
*** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 1200.00 лева
главница по договор за паричен заем сключен между длъжника и цедента „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2017г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 168.15 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 24.09.2014 г. до 22.04.2015 г.
Относно лихвата за забава:
Установи се по делото, че част от
задълженията по договора не са погасени, за което не се спори между страните по
делото. Съгласно чл.8,ал.3 от Договор за паричен заем с №2134215 от 25.08.2014г.,
при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на
заемодателя законна лихва за всеки ден забава, поради което претенциите на
ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за забава се явяват основателни.
Съдът следва да определи размера на
обезщетениeто за забава върху всяка една погасителна вноска, съобразно чл. 8,
ал. 3 от процесния договор, като общият
размер на обезщетението за забава за периода от
25.09.2014 г. до датата на подаване на заявлението в РС-Пазарджик /01.04.2017 г./ е 361.10 лева.
Съдът не споделя становището на
ответника, съгласно което уговорените размери на договорната лихва и лихвата за
забава противоречат на добрите нрави, тъй като същите не надхвърлят значително
нормалния и справедлив размер на същите.
По разноските: На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. При този изход на
делото, ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сторените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете. Видно от материалите по делото,
ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на
гр.дело №2440/2017г. в общ размер на 595.80лв. /195.80лв. – държавна такса,
300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100.00лв. възнаграждение за вещо
лице/ Ищецът е направил разноски в
заповедното производство / по ч.гр.дело №2965/2016г. по описа на РС-Пазарджик/
в размер на 104.20лв /54.20лв. – държавна такса и 50.00лв. – възнаграждение за
процесуално представителство/, които също следва да му бъдат присъдени
съразмерно на уважената част от исковете му.
Предвид изложеното, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 380.16 лв. за
сторените от него разноски по гр.дело №2440/2017г. , както и сумата от 66.48лв.
по ч.гр.дело №1476/2017г. по описа на РС-Пазарджик. Заплатеното от страната възнаграждение за процесуално представителство не е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното юрисконсултско
възнаграждение от страна на ищцовото дружество, съдът приема за неоснователно.
Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални
действия, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани
въз основа на направените от ответната страна възражения, делото се явява
сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че
заплатеното от ищеца възнаграждение се
явява справедливо и не е
прекомерено. Същото се отнася и до
направеното възражение за прекомерност
от страна на ищеца, тъй като претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00лв. е съобразено с фактическата и правна сложност
на делото.
Ищецът също следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените по
делото документи, ответникът е направил
разноски в общ размер на 400.00 лв. Същевременно,предвид отхвърлената част от предявеният
иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 144.77лв. за сторените от него разноски
Воден от горното Пазарджишкият
Районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „*********“№*, офис сграда
Л., ет.*, оф.*, представлявано от Н. С. - изпълнителен директор,
срещу М.Н.Н.,ЕГН-**********
***, положителни установителни искове, че М.Н.Н.,ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №2134215 от 25.08.2014г., сключен между длъжника-ответник и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД: сумата от 1200.00 лева
/хиляда и двеста лева/, представляваща незаплатена главница от договор за Договор за паричен заем №2134215
от 25.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2017 г. до
окончателното изплащане; сумата от 168.15 лева /сто шестдесет и осем лева и
петнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 24.09.2014 г.
до 22.04.2015 г.; сумата от 361.10 лева /триста шестдесет и един лева и десет
стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 25.09.2014г. до
01.04.2017г., за които суми е била издадена Заповед №892 от 26.04.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1476/2017г. г. по
описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление -
гр.София, бул. „*********“№*, офис сграда
Л., ет.*, оф.*, представлявано от Н. С. - изпълнителен директор,
срещу М.Н.Н., ЕГН-**********
***, положителни установителни искове, за признаването на установено, че М.Н.Н., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №2134215 от 25.08.2014г., сключен между длъжника-ответник и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - сумата от 953.89 лв. /деветстотин петдесет и три лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора за периода
24.10.2014 г. – 22.04.2015 г. и сумата от 27.00 лева /двадесет и седем лева/,
представляваща такса разходи по чл. 8, ал. 1 от процесния договор, за които
суми е била издадена Заповед №892 от 26.04.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1476/2017г. г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА М.Н.Н.,ЕГН-********** ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул. „*********“№*,
офис сграда Л., ет.*, оф.*,
представлявано от Н. С. - изпълнителен директор, сумата
от 380.16 лв.
/триста и осемдесет лева и шестнадесет стотинки/ за сторените от него разноски по гр.дело
№2440/2017г. , както и сумата от 66.48лв. /шестдесет и шест лева и четиридесет
и осем стотинки/ по ч.гр.дело №1476/2017г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул. „*********“№*,
офис сграда Л., ет.*, оф.*,
представлявано от Н. С. - изпълнителен директор, да заплати на М.Н.Н.,ЕГН-********** ***, сумата
от 144.77 лв. /сто
четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ за сторените от него разноски по гр.дело
№2440/2017г.
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: