Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
Град Пловдив, 08.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в открито заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Дичо Дичев
Членове: Анелия Харитева
Мариана Михайлова
при секретар
Теодора Ценова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.д. №
2574 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кристиван“ ООД
срещу решение № 260002 от 21.05.2021 г. по адм. дело № 33 по описа на
Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е отхвърлена жалбата на
„Кристиван“ ООД срещу заповед № РД-04-1811 от 04.11.2020 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие” Пловдив, с която е наредено да се изземат от „Кристиван“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. ***,
поземлени имоти № 56784.322.33, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5,716
дка, ІV категория по картата на възстановената собственост на землището на град
Пловдив; № 56784.323.25, с начин на трайно ползване – нива, с площ 2,270 дка,
ІV категория по картата на възстановената собственост на землището на град
Пловдив; и № 56784.335.12, с начин на трайно ползване – нива, с площ 3,612 дка,
ІV категория по картата на възстановената собственост на землището на град
Пловдив; представляващи собственост на Държавния поземлен фонд.
Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на
направените разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът в отговора си счита касационната жалба за
неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди първоинстанционното решение.
Съдът намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е неоснователна поради
следните съображения:
За да отхвърли жалбата, районният съд е приел, че фактическият
състав на чл.34, ал.8 ЗСПЗЗ, посочен като правно основание за издаване на
оспорената заповед, включва три елемента: 1) земеделската земя, обект на
изземване, да представлява такава от държавния поземлен фонд (ДПФ); 2) земята
да се ползва от трето лице, различно от титуляра на собствеността; 3)
ползването да се извършва неправомерно – липса на правно основание, отпаднало
основание или не по предназначението, за което е предоставена земята. От
фактическа страна районният съд е установил, че комисия от ОСЗ Пловдив е
извършила проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ, за което е
съставен протокол от 28.05.2020 г. по реда на чл.47, ал.8 ППЗСПЗЗ. Този
протокол според районния съд представлява официален свидетелстващ документ,
съставен от длъжностни лица в кръга на службата им, ползващ се с материална
доказателствена сила и обвързващ съда с вярност на удостоверените в него факти
и обстоятелства, т.е., протоколът установява ползването на земеделските земи.
Според районния съд тези констатации не са опровергани от ангажираните от
жалбоподателя доказателства, а точно обратното, представените справки за
ползването на земеделските земи потвърждават изводите. В този смисъл признатото
според справката ползване на всички имоти, съседни на процесните,
констатираното засаждане на пшеница и посочената от самия жалбоподател липса на
граници между имотите според районния съд подкрепят извода, че ползването се
осъществява именно от жалбоподателя. Като неоснователна и недоказана е
преценена тезата на жалбоподателя, че изводите са направени на базата на
предположения, защото е извършена проверка на място, а протоколът съставлява
доказателство за извършените от длъжностните лица действия по чл.47, ал.8,
изр.2 ППЗСПЗЗ. Районният съд е преценил, че жалбоподателят е бил уведомен за
започналото административно производство и е бил поканен да се яви за
изясняване на фактите, с което му е била предоставена възможност да се запознае
с материалите по преписката и да възрази по констатациите, евентуално да
представи доказателства в подкрепа на своите възражения. Управителят на
дружеството е депозирал писмено възражение, което според районния съд се
изчерпва с оспорване на констатацията, но в същото време включва признание за
обработването на всички съседни имоти. Като неоснователно е преценено също
възражението за неспазване на срока за уведомяване, защото ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не
предвиждат при проверката да присъства лицето, за което има данни, че ползва
имотите. В същото време страната е била уведомена за проверката и е била
осигурена възможност да участва в производството, в административното
производство пред органа и при оспорването пред съда страната е имала
възможност да ангажира всякакви доказателства в подкрепа на възраженията си, а
прибирането на реколтата по никакъв начин не обосновава невъзможност да бъдат
ангажирани доказателства за опровергаване на констатацията. Според районния съд
атакуваната заповед не е засегната от пороци по смисъла на чл.146 АПК, защото е
издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
мотивирана е, в нея е направено позоваване на констативния протокол от
28.05.2020 г., в който се съдържат фактическите основания за издаване на
властническото волеизявление на административния орган, установените факти са
подведени под нормата на чл.34, ал.8 ЗСПЗЗ, което сочи на правилно приложение
на материалния закон. Съответно направен е извод, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Решението е правилно.
Противно на заявеното в касационната жалба, районният
съд е направил цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорената
заповед на всички основания по чл.146 АПК, видно от съдържанието на обжалваното
решение. Районният съд не се е ограничил единствено и само да преценява
наведените от касатора възражения, доколкото в жалбата си до районния съд той е
посочил единствено нарушения на административнопроизводствените правила, докато
районният съд е преценявал също наличието на компетентност у органа, издал
заповедта, наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта,
наличието на мотиви, доказването на фактите от значение за правилното решаване
на възникналия въпрос с неправомерното ползване на земи от ДПФ, спазването на
процедурните правила и на материалноправните норми.
Обоснован и съответен на правната норма е изводът на
районния съд, че в случая са били налице предпоставките на чл.34, ал.8 ЗСПЗЗ,
чието наличие е безспорно доказано от събраните по делото писмени доказателства
– регистър на имотите, съдържащ данни за техния идентификатор, начин на трайно
ползване и вид собственост и констативен протокол от 28.05.2020 г.
Неоснователно е възражението на касатора за
неправилност на извода на районния съд за липса на
административнопроизводствените нарушения. Напротив, този извод се явява
напълно обоснован, доколкото производството по издаване на оспорената заповед е
започнало след установяване на правнорелевантните факти – наличие на
неправомерно ползване на земи от ДПФ, установени именно чрез проверката на
терен и чрез съпоставянето на данни от
изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената
собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени за
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.
С оглед установените факти административният орган е
изпълнил задължението си за уведомяване на дружеството за започване на
производство по чл.34 ЗСПЗЗ. Неглижирането на отправеното уведомление и липсата
на процесуална активност от страна на дружеството да се запознае с всички
установени факти, съответно да ангажира доказателства за тяхното оборване, е
негово право, но от това свое бездействие то не може да черпи благоприятни за
себе си последици. В този смисъл правилен и съответен на закона и на
съществуващата съдебна практика е изводът на районния съд, че в
административното производство по издаване на оспорената заповед не са
допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за нейната отмяна само на това основание.
Правилен е изводът на районния съд, че оспорената
заповед е в достатъчна степен обоснована от събраните доказателства, като е
подчертана материалната доказателствена сила на официалния документ, която не е
оборена от дружеството при негова доказателствена тежест. Ако дружеството е притежавало
документи за правомерно ползване на процесните имоти, то е имало възможност да
ги представи като доказателства както пред административния орган, така и пред
съда, но такова пълно насрещно доказване не е било проведено.
От друга страна, касаторът е поискал събиране на
писмени доказателства и това искане е било уважено от районния съд, т.е., от
страна на районния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са довели до непълнота на доказателствата, които са били от
значение за правилното решаване на спора.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е обстоятелството по чия инициатива са събрани
доказателствата в процеса, доколкото съдът преценява тяхната относимост и
значимост за установяване на правнорелевантните факти и тези качества не се
влияят от извършените или неизвършени процесуални действия на страните по
делото.
Водим от изложеното, съдът намира, че решението като
допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода
на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260002
от 21.05.2021 г. по адм. дело № 33 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.