№ 92
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Търговско дело № 191/2021г. по описа на Варненски окръжен съд е
образувано по жалба с вх.№ 20210322112143, подадена от И. Б. И. с ЕГН
********** с адрес гр.Б., общ.Б., обл.В., ул.Г. ***, чрез пълномощник адв.
М.С. М. ВАК, като съдружник във „ВАРНА-БУС 2000“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик 158
Автогара Варна, срещу отказ с рег.№ 20210317092907 от 18.03.2021г. на
длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията към
Министерство на правосъдието на Република България по заявление с вх.№
20210317092907 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на
дружеството, подлежащи на регистрация, а именно относно заличаване на И.
Б. И. с ЕГН ********** като съдружник, вследствие прекратяване на
участието му на основание чл.125, ал.2 от ТЗ.
Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, като оспорва
мотива на ДЛР, че напусналият съдружник не може да бъде заявител за
вписване на промени по партидата на дружеството. Като се позовава на
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, съгласно която при непълен нормативен
1
акт за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят
до подобни хипотези, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България. Сочи се, че при липсва на предвидена
законова възможност на прекратилия участието си съдружник да поиска
заличаването си като такава по аналогия следва да се приложи разпоредбата
на чл.141, ал.5 от ТЗ, която овластява отказалия се управител да поиска
заличававето си от ТР при бездействие на дружеството да предприеме
необходимите действия. Оспорва се извода на ДЛР, че не може да се приложи
разпоредбата на чл.141, ал.5 от ТЗ, и да се признае правото на съдружника,
чието членство в дружеството е прекратено, при бездействие от страна на
дружеството, представлявано от управителя, да заяви за вписване в ТР
прекратяване на участието си в дружеството. Счита, че отричането на
процесуалната легитимация на напусналия съдружник води до нарушаване
принципите на достоверност и публичност на ТР, залегнали в чл.10 и чл.11 от
ЗТРРЮЛНЦ, т.к. вписването на прекратеното членство в ТР има
оповестително действие. На следващо място се изтъква, че за напускащия
съдружник е налице правен интерес, т.к. незаличаването му от ТР пряко
влияе върху правната му сфера, доколкото е ограничен при упражняването на
други гарантирани му и признати от закона права като напр. да стане член на
друго дружество или кооперация, да заема публична длъжност и др. Настоява
се, че писменото предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ е изпратено, съотв.
получено от упълномощен служител на адреса на управление на дружеството,
обявен в ТР, поради което и по смисъла на чл.50, ал.3 от ГПК връчването на
съобщението следва да се приеме за редовно. Така с получаване на
предизвестието от дружеството, считано от 10.12.2020г. е започнал да тече 3-
месечния срок, изтекъл на 10.03.2021г. Счита се, че в случая на доброволно
прекратяване на членството по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ законодателят не
изисква произнасяне на ОС на ООД относно съдбата на освободените
дялове.
Настоява се за отмяна на отказа и даване на указания на АВп за
извършване на исканото заличаване и вписване на промени в обстоятелства.
Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
2
В отговора си Агенцията, чрез пълномощник юрк И.К., счита жалбата
за допустима, но неоснователна, а отказът на ДЛР при АВ за правилен и
законосъобразен. Изразява се становище, че различното правно положение на
съдружника като носител на членствено правоотношение и на управителя,
като орган на управление на дружеството, определя извода за липса на
подобие в хипотезите като условие за прилагане по аналогия на чл.141, ал.5,
изр. трето от ТЗ. Като се позовава на ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк.дело
№1/2002г., ОСГК на ВКС, сочи, че вписване, което е извършено по заявление
на лице извън кръга по посочените в чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ би било
недопустимо. Поддържа се извода на ДЛР, че от представените със
заявлението документи не може да се направи заключение, че предизвестието
по чл.125, ал.2 от ТЗ е произвело правно действие, доколкото от известието за
доставяне не се удостоверява качеството на лицето, което е получило
предизвестието, съотв. не е започнал да тече срока по чл.125, ал.2 от ТЗ.
Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а отказът – да
бъде потвърден. На осн.чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр.чл.81 от ГПК
настоява за присъждане на юрк възнаграждение.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн.чл.25 от ЗТР, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от оправомощено лице в рамките на
законоустановения седемдневен срок от съобщаването по електронен път за
изготвения отказ - арг.чл.25, ал.1 от ЗТР. Внесена е изискуемата държавна
такса, на осн.чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Същата е ДОПУСТИМА, поради което следва да се
разгледа по същество.
Предвид въведените оплаквания, представените при регистрацията на
заявлението документи, и след справка чрез публичния и служебен достъп до
вписаните данни в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията,
жалбата е неоснователна по следните съображения :
Пред Агенцията по вписванията Търговски регистър адв. М.С. М., в
качеството си на пълномощник на И. Б. И., по силата на изрично
пълномощно, подава по електронен път заявление А4 № 20210317092907 за
3
вписване на следните обстоятелства : заличаване на И. Б. И. с ЕГН
********** като съдружник във „ВАРНА-БУС 2000“ ООД ЕИК *********,
вследствие прекратяване на участието му на основание чл.125, ал.2 от ТЗ.
Длъжностното лице по регистрацията постановява отказ по направеното
искане с доводи, че заявлението е подадено от неоправомощено лице, тъй
като съгласно чл.15, ал.1, т.1 и т.4 от ЗТР във вр.чл.141, ал.2, изр. второ от ТР
заявител за вписване на промени, вкл. заличаване на съдружник в резултат на
писмено предизвествие може да бъде само управителя на ТД или адвокат,
упълномощен от него. В случай, че законодателят е искал да предостави
възможност на напускащия по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ съдружник, то той
щеше изрично да го предвиди, така както е сторено по отношение на
управителя в чл.141, ал.5 от ТЗ. На второ място, преценено е, че
представеното предизвестие за доставяне не удостоверява качеството на
лицето, което е получило предизвестието.
По същество : Членството в ООД се прекратява доброволно и
принудително.
При доброволно прекратяване в хипотезата на напускане, съдружникът
отправя писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяване на членството – чл.125, ал.2 от ТЗ. Срокът, визиран в закона, е
регламентиран в интерес на дружеството, което с изрична разпоредба в
дружествения си договор то би могло да го продължи, но при определяне на
по-кратък срок приложение ще намери разпоредбата на закона.
Съгласно представените със заявлението документи – предизвестие от
И. Б. И. на основание чл.125, ал.2 от ТЗ и чл.40, ал.2 от Дружествения договор
и известие за доставяне с бар код ИД PS9178001WH6Q с изрично посочена
пратка „Предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ“, на дата 09.12.2020г., получена на
адреса на търговеца, обявен по партидата на дружеството в ТР, с положен
подпис и изписани имена на получател, е напълно удовлетворено изискването
на закона.
Предвид наличните данни за редовно връчване на предупреждението за
напускане, то срокът за прекратяване на членственото правоотношение е
започнал да тече, съотв. е изтекъл към момента на подаване на заявлението
4
пред АВп.
Безспорно е, че в случай на доброволно прекратяване на членственото
правоотношение не се изисква решение на общото събрание, защото
напускането е доброволен акт на съдружника, който не е обусловен от
съгласието на останалите съдружници. Членството се прекратява автоматично
с изтичане на срока на предупреждението.
Но и при доброволното, и при принудителното прекратяване на
членството, за да се извърши вписването му в ТР, трябва да се представят
доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на прекратилия
членството си съдружник. За да бъде допуснато вписване в Търговския
регистър на прекратеното от съдружника участие е необходимо да бъде взето
решение от Общото събрание, с което да се уреди статута на дружеството
предвид освободения от съдружника дял от капитала в резултат на
прекратеното му участие, като същото следва да бъде обективирано в изменен
дружествен договор, представен за обявяване. В конкретния случай не е
спазено изискването на чл. 119, ал.4 ТЗ за представяне на препис от
дружествения договор, съдържащ направените изменения, заверен от органа,
представляващ дружеството. Нормата на чл. 119, ал.4 ТЗ има изричен
характер и изключения в приложението й не са предвидени.
При заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците,
съдът е длъжен служебно да следи за съдбата на освободените дялове /така
решение № 230/30.11.1995 год. по ф.д.№ 21/1995 год., ВС, V г.о./. Това
задължение произтича от необходимостта за защита на дружествения капитал
и запазване на неговото покритие. Дружеството разполага със следните
алтернативни права – да намали капитала; оставащият съдружник да поеме
освободените дялове или същите да бъдат изкупени от трето лице. ТЗ не
познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни,
непоети дялове.
Именно поради императивната необходимост за уреждане на
посочените последици, законодателят е поставил изискването прекратяването
на членственото правоотношение с едностранно предизвестие да се заявява
единствено от действащия управител на дружеството, но не и от
заинтересования напуснал съдружник. Настъпилата промяна в персоналния
5
субстрат на дружеството следва да бъде заявена от органите, които
осъществяват неговото представителство. В конкретиката на случая е налице
хипотезата, при която липсват данни оставащият съдружник да е пожелал да
поеме освободените дялове, а изплащането на дела на напусналия съдружник
води до намаляване на имущество на дружеството под регистрирания
капитал. Това от своя страна изисква предприемане на действия по
намаляване на капитала, в съответствие с разпоредбите на чл. 150 -153 ТЗ,
предвиждащи защита на кредиторите при намаляване на капитала.
Необходимостта от изпълнението им произтича от факта, че исканото
заличаване на напусналия съдружник не може да бъде самостоятелно
отразено по партидата на дружеството. С напускането на съдружника са
настъпили промени, които водят до необходимост и до изменение на
Дружествения договор на дружеството, като при неговото изменение, препис
от същия следва да бъде представен за обявяване в ТР. Тъй като настъпилата
промяна в дружествения договор е свързана с напусналия съдружник,
вписването на двете обстоятелства следва да се извърши едновременно, при
което обявяването на дружествения договор, съдържащ всички съществени
елементи, съгл.чл.115 от ТЗ /вкл. името на съдружниците и капитала/, и
заличаването на съдружника подлежат на едновременно отразяване по
партидата на дружеството.
Това обуславя извода, че не са налице предпоставките за вписване на
заявената промяна – заличаване на съдружника И. Б. И. като съдружник,
вследствие прекратяване на участието му на основание чл.125, ал.2 от ТЗ.
Констатираните нередовности на заявлението не могат да бъдат отстранени
чрез допълнително представяне на писмени доказателства, а само чрез ново
заявление, подадено от лице, визирано в разпоредбата на чл.15, ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ.
С оглед резултата в производството в полза на ответника по жалбата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева –
юрквъзнаграждение, на осн. чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ във вр.чл.78, ал.8 от ГПК.
По посочените съображения и на осн.чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег.№ 20210317092907 от 18.03.2021г. на
длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията към
Министерство на правосъдието на Република България по заявление с вх.№
20210317092907 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата
на„ВАРНА-БУС 2000“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик 158 Автогара Варна,
подлежащи на регистрация, а именно относно заличаване на И. Б. И. с ЕГН
********** като съдружник, вследствие прекратяване на участието му на
основание чл.125, ал.2 от ТЗ.
ОСЪЖДА И. Б. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., общ.Б., обл.В., ул.Г.
***, да заплати на Агенция по вписванията разноски в размер на 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя и Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7