№ 984
гр. П., 10.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100908 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Б. В. С. - редовно призован чрез процесуалния си представител,
се явява лично и с адв. Л. Л. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.
Ответникът М. Л. Ч. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. И. Б. от АК-П. - надлежно упълномощен
с ОИМ.
Вещото лице Д. А. Т. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба с вх. № 10735/25.04.2024 г. от същата, с която моли да й бъде удължен
срока за изготвяне на заключението, като изтъква подробни доводи в тази
насока.
АДВ. Л.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
АДВ. Л.: Поддържам исковата молба.
АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 15.11.2021 г.
ответникът М. Л. Ч. е депозирал в Районно управление на МВР - П. жалба №
18180017473 против ищеца по настоящото дело, като описал инцидент
случил се на 14.11.2021 г. пред жилищната кооперация, в която живеят и
двамата в гр. П., на ул. „Е. Й.” № 39.
В жалбата си ответникът твърдял, че Б. С. му направил забележка
заради мястото, на което е паркирал, като му казал, че това място е на сина му
и заплашително тръгнал към Ч.. След това му бил казал: „Защо паркираш тук?
Това място е на сина ми. Ще извадя оръжието от колата и ще те гръмна! Нали
знаеш, кой съм и с какво се занимавам, знаеш, че имам оръжие. Ако не
изместиш колата веднага, ще те гръмна тук на улицата! В жалбата си
ответникът Ч. пояснил, че Б. С. и съпругата му са охранители, и че С.
притежава огнестрелно оръжие.
Наред с гореизложеното ответникът Ч. отправил писмено по адрес на
доверителя ми и твърденията: „Б. е агресивен човек, той се е скарал с всички
съседи и тероризира цялата кооперация. Аз лично не си спомням да съм го
виждал, когато не е пиян. На партера в кооперацията Б. има стая, в която вари
ракия постоянно и не му остава време да изтрезнее “
Твърди се, че по време на инцидента на 14.11.2021 г. в 16:42 часа
съпругата на ответника Г. И.ова Ч.а се обадила на тел. 112, като подала сигнал
за закана с убийство. Пояснила, че Б. С. заплашва съпруга й, че ще го гръмне,
защото паркира колата до едно дърво.
На подадения сигнал се отзовали полицейските служители от РУ - П. И.
Зубев и А. Б.. Пред последните двама, ответникът М. Ч. и съпругата му Г. Ч.
заявили, че между тях и съседът Б. С. е възникнал скандал по повод на място
за паркиране, но не и, че са заплашвани с оръжие, както и, че от страна на С. е
отправена закана с убийство.
По повод на подадената жалба, ищецът бил призован в РУ - П. на
18.11.2021 г., където на основание чл. 65 от ЗМВР му бил съставен протокол,
2
като бил предупреден, както следва: да не се саморазправя с М. Л. Ч. и
членове на семейството му; да не нарушава обществения ред; при управление
на МПС да спазва стриктно правилата на ЗДвП, както и за наказателната
отговорност предвидена за престъпленията по чл. 144, чл. 130, чл. 216 ал. 1 и
чл. 325 ал. 1 от НК.
Същият ден от страна на органите на МВР била извършена проверка в
дома на Б. С., като е бил съставен констативен протокол за начина и
условията, при които съхранява в металната си каса законно притежаваното
огнестрелно оръжие. Не са били констатирани нарушения по ЗОБВВПИ. Била
извършена и проверка по твърдението, че С. изварява ракия в помещение на
партера в кооперацията, като такъв факт не бил установен.
Твърди се, че в хода на извършващата се проверка на 24.11.2021 г от
полицейския служител Виктор Йотов била изготвена докладна записка, в
която служителят отразил резултата от проведена беседа със съседи на Б. С.,
като посочил, че последният е познат като спокоен, културен и интелигентен
човек, без конфликти с близки и познати. Посочил, че С. не е протичал по
преписки и няма данни за противообществени прояви.
Твърди се, че на 06.12.2021 г. в Районна прокуратура - П. била
образувана прокурорска преписка № 6093/2021 г., и досъдебно производство
№ 1000/2021 г. по описа на РУ - П. за извършено престъпление по чл. 144 ал.
3 вр. с ал. 1 от НК, като било прието, че е налице законен повод - жалба от
страна на ответника Ч. до органите на досъдебното производство и Д.тъчно
данни - докладна записка, обяснения на М. Л. Ч., Г. И.ова Ч.а и Б. В. С..
В хода досъдебното производство ищецът бил призован на 25.11.2022 г.
за разпит като свидетел и на 29.11.2022 г. и бил поставен в очна ставка с
ответника М. Ч..
Като свидетели по досъдебното производство били разпитани и
полицейските служители от РУ - П. И. Зубев и А. Б., които в показанията
възпроизвели впечатленията и спомена си за посещението по повод сигнала
на М. и Г. Ч.и.
Твърди се, че след повече от година, на 04.01.2023 г. с постановление на
наблюдаващия прокурор Петя Ташкова, издадено на основание чл. 199 и чл.
243 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 21 ал. 1 т. 1 от НПК, наказателното
производство по д. п. № 1000/2021 г. било прекратено. Цитираното
3
постановление е връчено на ответника М. Ч. на 09.01.2023 г. и не е било
обжалвано пред Районен съд - П..
Твърди се, че депозираните с жалба № 181800-17473 на 15.11.2021 г., и
в хода на цитираното по-горе досъдебно производство от страна на ответника
М. Ч. неверни твърдения по адрес на Б. С. са клеветнически и обидни. Като
такива, твърденията на Ч. са опозоряващи и унизителни за С., накърняват
личното му достойнство, доброто му име в обществото, авторитета и
репутацията, с които се ползва. А, че доверителят ми Б. С. се е ползвал с
такива се потвърждава в Д.тъчна степен убедително от констатацията на
полицейския инспектор Виктор Йотов провел в хода на извършваната от него
проверка беседи със съседи на С..
В резултат на гореизложените събития - от момента на призоваването
му в РУ на МВР - П. на 18.11.2021 г., където на основание чл. 65 от ЗМВР му
бил съставен и връчен протокол за предупреждение, и в хода на проверката и
досъдебното производство, Б. В. С. е изпитвал, и преживявал силни
негативни емоции и притеснения, че е обвиняван от страна на ответника М. Ч.
в действия, които се квалифицират, като тежко умишлено престъпление по
чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Наред с горното, отново в хода на проверката и досъдебното
производство, на доверителя ми са станали известни и е възприел за обидни,
опозоряващи го и клеветнически твърденията на ответника Ч. по негов адрес,
че „той е агресивен човек, който се е скарал с всички съседи и тероризира
цялата кооперация, че е постоянно пиян, както и, че на партера в
кооперацията има стая, в която вари ракия постоянно и не му остава време да
изтрезнее“.
Твърди се, че е налице фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като в
съвкупност всичко гореизложено е причинило на ищеца значителни
неимуществени вреди поради това, че отправените от М. Ч. клеветнически,
позорящи и обидни твърдения, за един некратък времеви период са имали
като последица, преживяването от страна на Б. С. на интензивни и
продължителни негативни емоции и силен психически стрес.
Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 45, чл.
51 и чл. 52 от ЗЗД да осъди ответника М. Л. Ч. да заплати на Б. В. С. за
причинените му неимуществени вреди парично обезщетение в` размер на 5
4
000 лв. ведно
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който на първо място от обстоятелствата, които са изложени в исковата
молба и от направените искания правят извода, че съдът е сезиран с
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени „неимуществени
вреди“ от непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Фактически състав на правната норма включва
- деяние (действие или противоправно бездействие);
- противоправност на деянието (деянието трябва да нарушава
определена правна норма (законов или подзаконов нормативен акт, без
значение към кой клон от правото принадлежи) или да нарушава общото
правило на добрите нрави “да не се вреди другимо„) - вина на дееца (под
формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или
непредпазливост, под формата на „съзнавана„ или „несъзнавана„ небрежност
- чл. 11 ал. 3 от НК) - вреда (имуществена (под формата на претърпяна загуба
или пропусната полза) или неимуществени (морални )вреди ); - причинна
връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда
(вредите трябва да са „пряка и непосредствена последица от увреждането“ (
чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и
закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с
резултата);- при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване
на противното ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД). Деецът следва да обори презумпцията за
вина, за да се освободи от отговорност, като докаже, или че деянието му е
случайно, или че е бил невменяем по време на извършване на деянието, или
че е действал при условията на неизбежна отбрана, крайна необходимост,
изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за
увреждането му.
Твърди се, че от съдържанието на исковата молба следва извода, че
релевираното от ищеца непозволено увреждане се основава на нарушение
отстрана на ответника на императивни правни норми от областта на
наказателното право. Това са нормите на чл. 146 и чл. 147 от НК, а именно
съставите на „обида“ и „клевета“, като противоправното поведение на
5
ответника се обосновава именно с нарушение на тези прави норми. Според
текста на чл. 146, ал. 1 от НК обидата има две форми на изпълнителното
деяние - обидни думи и изрази, епитети, квалификации, сравнения или общо
казано “вулгарен и недопустим език“, или обидни действия, жестове, мимики.
Обидните думи или действия трябва да засягат честта или достойнството на
пострадалия, да представляват унизително отнасяне към пострадалия.
Обидните думи или действия трябва да са възприети от пострадалия (да са
достигнали до него). Това може да стане както непосредствено (чрез личното
присъствие на пострадалия по време на обидата), така и опосредствено (чрез
печата, радиото, телевизията, по телефона, чрез писмо, чрез трето лице,
дигитално, както и чрез всички съвременни форми на интерактивна
комуникация). Деянието трябва да бъде извършено умишлено. Допустими са
и двете форми на умисъла-пряк или евентуален умисъл. Същественото при
обидата е „целта“ на деянието. Обидните думи или действия трябва да имат
за цел именно да унизят честта и личното достойнство на пострадалия.
На следващо място клеветата по чл. 147, ал. 1 от НК също има две
форми на изпълнителното деяние. Първият е разгласяване на позорно
обстоятелство. Това представлява разгласяване на определен факт за
пострадалия, който е укорим от гледна точка на общоприетите морални
норми (брачна изневяра, побой, тормоз над близките, немърливост, мързелив,
корумпиран, алкохолик, наркоман и др.).
Другият състав на изпълнителното деяние е приписване на
престъпление. Престъплението трябва да е Д.тъчно описано, макар и не
напълно конкретизирано. Позорното обстоятелство или клеветата трябва да
са неистински, лъжливи, да не са извършени от оклеветения. Те трябва да
накърняват доброто име на лицето в обществото, да компрометират честта и
достойнството му, да го характеризират негативно, да уронват авторитета му
и оценката на околните за него. От субективна страна деянието трябва да бъде
извършено умишлено, като са допустими и двете форми на умисъла-пряк или
евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава неверността на разгласените
обстоятелства и въпреки това да ги разпространява. Разгласяването може да
стане по начините, които бяха описани за обидата, като деецът не са наказва,
ако докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните
престъпления (чл. 147, ал. 2 от НК). Основната разликата между обидата и
клеветата е в характера на информацията. При обидата дееца дава собствена
6
негативна оценка за личността на пострадалия, която се изразява в обидни
думи, изрази, епитети, квалификации или обидни жестове и мимики. При
клеветата такава собствена личностнова оценка липсва. Там имаме
разгласяване на определени неверни факти - невярно позорно обстоятелство
или невярно приписване на престъпление. По делото е представен препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като
доказателство.
Твърди се, че с действията си ответникът не е осъществил състава на
престъплението „обида“ и както бе посочено по-горе от обективна страна
обидата представлява обидни думи и изрази , квалификации, сравнения и
епитети, които унижават честта и достойнството на пострадалия. За обидни
действия в случая не може да се говори. Преценката е относно обидни думи и
изрази. Посочените в исковата молба твърдения от страна на Ч. не се
съдържат обидни изрази и думи по смисъла на закона. Употребените пред
органа на досъдебното производство думи и изрази не представляват вулгарен
и недопустим език. При положение, че съставът на престъплението “обида“
не е осъществен от обективна страна е безпредметно да се изследва
субективната страна на деянието - вината на дееца.
По отношение фактическия състав на твъдяното престъплението
„клевета“ се твърди, че също няма данни ответника „да е разгласил позорни
обстоятелства за ищеца,,. Както бе посочено по-горе, фактическият състав на
тази проявна форма на изпълнителното деяние предполага разгласяване на
определен факт, който е укорим от гледна точка на морала, като деецът
съзнава неверността на разгласения факт и въпреки това го разгласява. След
като не е осъществен от обективна страна фактическия състав на
престъплението „клевета“ не е необходимо съдът да изследва състава на
престъплението от субективна страна.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
от Б. В. С., с ЕГН **********, чрез Л. Л., адвокат от Пазарджишка адвокатска
колегия, искове по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпян психически стрес и негативни емоции,
ведно със законните лихви, считано от 18.11.2021 г., срещу М. Л. Ч.. Искането
е неоснователно както по основание така и по размер.
Претендират се разноски.
7
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва
да докаже факти, които се субсимират под хипотезата на гражданския деликт,
а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Доколкото
това са правопораждащи факти, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване.
Елементът вина, която се предполага до доказване на противното, по
отношение на този елемент за установяване на противното доказателствената
тежест е на ответнатата страна.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА днес изготвения проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 10875/26.04.2024 г. от РУ-
П., с което уведомяват, че ДП № 1000/21 г. по описа на РУ-П., пр. пр. 6093/21
г. по описа на РП-П. е приключено с мнение от 02.12.2022 г. е изпратено в РП-
П., поради което е невъзможно да бъде преД.вено.
АДВ. Л.: Поддържам искането си и ще ви моля да бъде изискано ДП №
1000/21 г. от РП-П..
Предвид обстоятелството, че ДП № 1000/21 г. по описа на РУ-П. е
приключено и върнато в РП-П., Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗИСКА от РП-П. горепосоченото досъдебно производство за
прилагане по настоящото дело.
АДВ. Б.: Госпожо съдия, по нашето искане, което сме направили още с
ОИМ за разпит на трима свидетели не сте се произнесли с определението си
8
по чл. 140 от ГПК. Водим само двама свидетели за днес, поради което ще
искаме допускане на двама. Това са Г. Ч. и А. Д..
АДВ. Л.: Не се противопоставям на искането на ответника за допускане
на свидетели, такова е направено още с ОИМ.
Относимо към предмета на делото е направеното с ОИМ искане за
разпит на свидетели, което е своевременно направено. След направеното
уточнение в днешното с. з. от адв. Б. това доказателствено искане следва да
бъде уважено, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ответника, а именно Г. Ч. и А. Д..
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. Г. С. – на 65 години, българка, българска гражданка, омъжена, не
осъждана, съпруга съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. С.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. С.А: Знам за инцидент между съпругът ми и съседите ни Ч.и. Знам,
че са се спречкали за паркомясто, обаче моят съпруг ги е попитал кога ще
махат дървото. За инцидента разбрахме след като бяха идвали полицаите в
службата на мъжа ми, не същата вечер. Моят съпруг е викан в полицията по
този повод, извършваха проверка в нашия дом, в стаичката на партера, след
това разбрахме, че полицаите са разпитвали съседи що за човек е моят съпруг.
В жалбата на М. пише, че държим казан за варене на ракия в стаичката на
партера. В тази стаичка е почти като склад, държим си зимнина даже имаше
там колелета. За този случай моят съпруг е предупреждаван след проверката
9
от полицията с протокол. Викан е в полицията по повод на тази жалба, да.
Моят съпруг сподели, че са го викали в полицията и при всяко викане той
ставаше нервен, раздразнителен, не можеше да спи. Започна пак да пуши
цигари, а не е беше пушил с години преди това, стана много нервен, кръвно
започна да вика. В деня на викането му в полицията беше вдигнал кръвното
много и ходихме на аптеката за лекарство точно по този повод. Той не може
да спи спокойно. Той като се събуди и аз се будя. Говорим за този случай.
Говорим си двамата, че му е неудобно от съседите и що за хора сме ние.
Неудобно му е за тези писания, които пишеше в писанието на М.. Споделили
ми, че там писало, че бил агресивен, че се карал с всички съседи, че
постоянно варял ракия, че бил не трезвен. Пише това, което е неистина. Като
цяло съпругът ми след този случай стана по-нервен, по- избухлив. Като се
сети за тези неща съпругът ми се разстройва нацяло. Това не е приключило. И
в момента продължава това му състояние. Във връзка с явяването му в
полицията не ми е казвал, че ще бъде осъден, но за неприятностите се
притесняваше, ето за тези нервни разстройства и работи. Започна да пуши
отново горе-долу след всичките тези неща. Еми след тези виканици в
полицията, след идването на полицаите вкъщи, ядоса се, притесни се, излиза
на терасата да запали цигара, пак говорим, такива неща. Скараха се за колите
за паркиране отвън. Но той ги е попитал кога ще режат дървото, което е пред
една от вратите. Това дърво е на улицата. Не М. да го отреже, а те подадохо
писмено искане в „Зелени системи“ или там както се казва. Не съм
присъствала на случая и не знам моят мъж да е употребил обидни думи срещу
М.. Става му неудобно, че е викан в полицията. Съседите ни разбраха за това
нещо. Съседите ме питаха мен защо така. Не мога да кажа моят съпруг дали
съседите са го питали за случая.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. И. У. – на 40 години, българка, българска гражданка, не омъжена, не
осъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. У.: Съседи бяхме до преди две години и половина с ищеца. Към
10
2021 г. бяхме съседи все още. Бяхме съседи на ул. „Е. Й.“. Ние живеехме на
третия етаж, врата до врата живеехме. Познавам Г. и М. Ч.и като съседи. Те
живееха в нашата кооперация, те бяха новодомци тогава. Докато бяхме там не
съм присъствала на инцидента, за който твърдят. За него научих от Б. С. и
неговата съпруга. Научих за конфликта и те ги обвиняват в безумни за мен
неща. С. е обвинен, че ги е заплашвал за паркомясто, доколкото разбрах.
Обвиняват го, че бил агресивен човек. От моето наблюдение и съжителството
с тях аз нищо лошо не съм видяла от тези хора. Не съм ставала свидетел Б. да
се е карал с хората от кооперацията, само положителни неща мога да кажа за
тях. Те едни прекрасни хора, трудолюбиви, услужливи и са ми били повече от
роднини във важните за мен моменти. Както знаете има една приказка, че
съседът е по-важен от роднините. Б. никога не съм го виждала пиян. Знам, че
има стая на партера в нашата кооперация, до която ние имахме достъп след
като ни се роди второто дете. Б. и съпругата му ни преД.виха ключ от тази
стаичка да прибираме детската количка и колелото на първото ни дете. В тази
стая си съхраняваха зимнина и вещи, които не са им необходими. Инсталация
за варене на ракия в тази стая не съм виждала. Не съм имала срещи с полицаи
и да са ми задавали въпроси за Б. С.. След инцидента със съседа Ч. Б. много
се промени, да. Промяната беше в това, че той беше притеснен, даже се
срамуваше от тази цялата ситуация, коята му се отрази негативно от всичко
това. Знам от Б., че е викан в полицията за това нещо. С подробности не са ми
споделяли от гедна точка на това, че им беше неудобно. Знам, че са викани в
съда и че има дело. Аз също не съм навлизала в подробности да дълбая
проблема и да ги разпитвам. Б. не пушеше по онова време, а сега пуши за моя
изненада и това го научих наскоро. Всичко, което знам ми е споделено от Б.
С. и съпругата му, точно така.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. А. К. – на 69 години, българин, български гражданин, женен, не
осъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. К.: Семейни приятели сме с Б. и се виждаме почти всеки ден.
11
Познаваме се от 1973 г. Заедно служехме, поддържаме контакти от тогава и
не сме ги прекъсвали. Знам, че през 2021 г. между Б. и негови съседи е имало
инцидент във връзка с паркиране и че за този инцидент е викан в полицията.
След този инцидент Б. се промени психически. Ми, най-малкото той не
пушеше цигари с години. Когато сме били заедно казва какви лъжи са по
негов адрес, че бил ги заплашвал с оръжие и т. н. Това е невъзможно, защото
аз го познавам много добре. Г-н С., в следствие на тези неща с неговите
съседи, си увеличи хапчетата за кръвно, тъй като е с високо кръвно налягане.
Това е, което мога да кажа. Споделял ми е, че е разпитван от полицаите и как
полицаите започват да го разпитват, че е заплашвал комшиите си с оръжие и
не знам какви ли не глупости и неговата психика много често и по телефона
като говорим, и като се събираем на празници двете семейства, Б. стана
съвсем друг човек. Казвал ми е, че е предупреждаван с протокол по ЗМВР в
тази връзка и се чувсташе не добре от това.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. И. Ч. – на 37 години, българка, българска гражданка, омъжена, не
осъждана, съпруга съм на ответника.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Ч.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ Ч.А: Б. ми е съсед. Знам за инцидента на 14.11.2021 г. Беше
следобедните часове около 16:30 ч. Прибирахме се с моя съпруг и точно пред
кооперацията ни, в която живеем ние и съседа Б. се засекохме на входната ни
врата. Той се обърна към съпруга ми. Става въпрос за едно паркомясто, като
започна да го обижда и заплашва – „Защо си спряла на това паркомясто? То е
на моя син“. Съседът ни беше пиян и беше отворил врата на гаража. Обърна
се към съпруга ми и каза, че ще отиде до колата, ще извади пистолета и „ще
те гръмна тук на място“. Лично аз много се уплаших, разтреперих се,
разплаках се и се обадих на телефон 112. Подадох сигнал, че заплашват мъжа
ми с оръжие. Госпожо съдия, оттогава до ден днешен много ме е страх, както
12
за моя съпруг, имаме две малки деца - породени са, стоя сама вкъщи и винаги
чакам някой придружител да имам, за да излезна навън. Аз се притеснявам за
съпруга си. На другия ден мъжът ми подаде жалба в полицията. Извикаха ни
на очна ставка. И мен ме извикаха заедно със съпруга ми и Б. С.. Виждала съм
бидони с джибрите и че вари ракия в помещението си долу Б. С.. Извършена е
проверка от органите на МВР. Знам и че за оръжието идва полиция, защото
на едните полицаи лично аз съм отворила входната врата. Ние живеем на
първия етаж и често звънят на моя звънец, за да се отвори входната врата. Аз
отворих вратата на полицаите и търсеха Б. С.. Аз им казах на кой етаж живеят
по повод жалбата на съпруга ми. Посетиха помещението, за което ние
твърдим, че Б. вари ракия. Лично аз съм виждала как вади бидоните и ги
товари и шишета, в които има ракия. От този ден на мен, лично моето
здравословно състояние се влоши и ми предстои операция, защото в мен има
страх за себе си и за съпруга ми. Преписката по жалбата я прекратиха.
Разбрах че на 14.11.2021 г. Б. миришеше на алкохол. Аз не пия алкохол и
имам много силно обоняние. Човек, който е здрав, не пил, едва ли ще си
позволи да заплаши някой с оръжие. Едва ли така се отнема човешки живот.
И по телефона, и на полицаите казах, че има заплаха за убийство с
огнестрелно оръжие.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. С. Д. – 55 години, българин, български гражданин, женен, не
осъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Д.: Семеен приятел съм на М.. Заедно работим с М. по обекти. Знам
защо съм тук. Това беше преди 2-3 години и тогава бяха малко стресирани и
уплашени. Комшията ги е заплашил по повод на едно паркомясто, което той
им казал, че е на сина му и те нямали право да спират там. Доколкото разбрах
този човек е някакъв охранител и има пистолет и щял да ги застреля.
Доколкото знам Г. е била много уплашена и е подала сигнал в полицията на
същия ден ли, на другия ли. Това го знам от М.. М. знам, че е подал жалба и
доколкото знам М. май после се е отказал от жалбата. Искал е да се разберат,
13
но от другата страна не се е получило нещо. М. живеят в кооперация, живеят
на ъгъла на Е. Й. и тази другата улица, живеят на първия етаж. Съседа им не
го познавам лично, но знам кой е /посочва ищеца/. Като се минава покрай
стаичката на съседа им в кооперацията и има миризма на ракия. Аз казан не
съм видял, но М. ми е казал, че се вари ракия. Има такъв мирис и тогава М.
ми каза, че съседът му си прави там ракия. Доколкото знам за отношенията
между страните по делото, комшията подминава М. след инцидента.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Ние сме в тази кооперация от 2017 г. и преди
инцидента бяхме в нормални отношения с Б.. Поздравявахме се.
АДВ. Л.: Госпожо съдия, имам доказателствено искане във връзка с
въпросите, които зададох на Г. Ч. по време на разпита. Моля да бъдат
допуснати до разпит полицейските служители, които са посещавали
кооперацията или поне единият от тях, защото те са разпитвани и в ДП. Моля
да бъде допуснат до разпит А. Б. по месторабота, а именно РУ-П..
Относимо е днес направеното доказателствено искане на адв. Л. за
разпит на полицейския служител А. Б. и като такова ще следва да бъде
уважено, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит А. Б. при режим на призоваване по месторабота.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания на
този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28.06.2024 г. от 10:30 часа, за която
дата и час страните по делото – уведомени лично от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Д. Т., като в призовката й се укаже да
изготви заключението си в законоустановения срок по ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят А. Б. по месторабота – РУ-П..
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:00 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
14