РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Силистра, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20243400100435 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени кумулативно
обективно съединени искове от И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес
гр.Силистра, общ. Силистра, ул. „Драгоман“ №11, вх.Б, ет.1, ап.2, чрез адв. К.
Л. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов и
Крум Крумов да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 90
000лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
/25.09.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
2999лв. /две хиляди деветстотин деветдесет и девет лева/, представляваща
законна лихва за забава, изчислена за периода от 30.06.2024г. /датата на
изтичане срока на произнасяне по застрахователната претенция/ до датата на
предявяване на иска.
Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2023г. в гр.Силистра на
пешеходна пътека по ул. “7-ми Септември” настъпва ПТП, при което водачът
на лек автомобил марка „Волво” с рег. №СС 0666 АН - Н.й В. М. нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се
движил със скорост 55.37км/ч, или над максимално допустимата такава от
50км/ч в населено място, както и на чл. 116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не
бил внимателен и предпазлив към пешеходците и не е пропуснал стъпилия на
пешеходната пътека ищец, като намали скоростта си на движение или спре.
1
Образувано било ДП №1886 ЗМ-393/2023г. по описа на РУ – Силистра, пр. пр.
№2480/2023г. С одобрено от съда и влязло в сила споразумение от 13.02.2024г.
по НОХД № 814/2023г. по описа на РС –Силистра делинквентът се е признал
за виновен и е осъден за престъпление по чл.343, ал.3, б. “а”, пр. второ във вр.
чл.343, ал.1, б. “б”, предл. “второ” във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла увреждания и е
приета за лечение в МБАЛ – Силистра, Отделение по ортопедия и
травматология, където е престояла за периода от 11.08.2023г. до 18.08.2023г.,
вкл., извършена е оперативна намеса по отношение на счупване на горното
рамо на дясната пубисна /срамна/ кост с разместване, закрито. На 12.08.2023г.
й е извършена операция – закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация, тазови кости. От 07.11.2023г. до 14.11.2023г. и от 09.01.2024г. до
16.01.2024г. ищцата отново твърди да е престояла в МБАЛ – Силистра,
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина. Излага, че
причинените от ПТП увреждания се изразяват в счупване на горното рамо на
дясната пубисна /срамна/ кост с разместване, сериозни мекотъканни травми на
дясното бедро с хематом, кръвонасядане по пръстите на лявата ръка,
травматичен отток в лявата слепоочна област на главата, охлузна рана в
областта на дясното коленно капаче и в лява хълбочна част с диаметър 6см.
Първоначално за период от около два месеца е била напълно обездвижена на
легло, като не е могла да се обслужва сама по никакъв начин, изпитвала
изключително силни болки и страдания. Била подпомагана от нейната майка и
съпруга й. След това, до края на м.март, началото на април 2024г. се
придвижвала с помощта на патерици, като отново имала нужда от помощ за
обслужването, изпитвала болки и не можела да полага грижи за двете си деца.
Едва края на м. май 2024г. се твърди, че спира да ползва патерица, но е с
накуцваща походка, което й причинявало болка, затруднение при
придвижването и социално битовите й нужди. Продължава да изпитва силни
болки в областта на уврежданията до настоящия момент, не може да спи на
дясната си страна, уморява се лесно. Поради инцидента е била в болничен в
периода от 11.08.2023г. до 05.06.2024г., а оздравителния процес не знае дали
ще отшуми, както и силния шок от случилото се. На 29.03.2024г. ищцата е
предявила претенция към застрахователя, с който за процесния автомобил има
сключена активна застраховка “Гражданска отговорност”, но до настоящия
момент твърди, че няма плащане по претенцията. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор, чрез
адв. М. Г., с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил Волво с рег. №СС
0666 АН, както и наличието на извършено деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца. Оспорва, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди по вид и степен.
Счита, че повърхностните наранявания на глава – подкожен хематом /4 см
2
диаметър/ в лявата челно-теменна област, дясно бедро – охлузна рана в горна
трета /10х10см/, лява ръка – охлузване на пръстите са причинили болка и
страдание в първите дни и са с оздравителен период около 2-3 седмици.
Травмата на таза, изразяваща се в счупване на дясната срамна кост /ос пубис/
лечението е консервативно, с трайно ограничение на движенията на десния
долен крайник над 30 дни, с обичаен оздравителен период около 2-3 месеца.
Навежда, че евентуално получените от ПТП увреждания са довели до
продължителни болки и страдания, както и че същите са в резултат
единствено на предходни заболявания, от които ищцата е страдала преди ПТП
и/или от неспазване на лекарските предписания. Прави възражение за
съпричиняване вредата от страна на ищцата, която предприела внезапно
пресичане на пътното платно и ненужно удължавайки времето за пресичане,
без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното
платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение, в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗДвП и чл.114, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предприетото пресичане било при наличие
на забранителен сигнал за това.
Оспорва претенцията и по размер, като навежда, че същата не отговаря
на критериите за справедливост и на икономическата конюнктура. Мораторна
лихва не дължи, поради това, че е в изключението по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Моли за отхвърляне на исковите претенции, в евентуалност редуциране на
претендирания размер.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител поддържат изразената позиция по спора. Претендират се
разноски. Депозирани са писмени бележки.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
явява, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено
становище и писмени бележки.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че: по отношение лек
автомобил „Волво”, с рег. № СС 0666 АН е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ с
ответното дружество, че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от
КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент,
като няма платено обезщетение, а тримесечният срок е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба, както и че е налице влязло в сила Споразумение
по НОХД №814/2023г. по описа на РС – Силистра.
С протоколно определение от 13.02.2024г. РС – Силистра е одобрил на
основание чл.382, ал.7 НПК постигнатото Споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД № 814/2023г. по описа на Районен съд
3
гр.Силистра, като подсъдимият Н. В. М., ЕГН **********, с адрес
гр.Силистра се признава за виновен в това, че на 11.08.2023г. в гр.Силистра по
ул. „Седми септември” при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Волво”, модел „S 60” с рег. №СС 0666 АН, негова собственост, е
нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по
пътищата, а именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 55.37
км/ч, над максимално допустимата от 50 км/ч в населено място и правилата по
чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходците и не е пропуснал стъпилата на пешеходната
пътека И. Н. Р., ЕГН **********, като намали скоростта си на движение или
спре и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост с разместване,
вкл. и сериозни мекотъканни травми на дясното бедро, които съвкупно са
обусловили трайно затруднение движенията на десния крак за период по-
голям от един месец, средно 2-3 месеца, при благоприятно развитие на
оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”, предл. „второ” от НК във вр. чл.343, ал.1,
б., предл. „второ” от НК и чл.342, ал.1 от НК. Споразумението има
последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл.383, ал.1 от НПК.
За твърдените телесни увреждания са приобщени Експертно решение
на ТЕЛК №00159 от 042/20.03.2024г., Експертно решение №00268 от
070/20.05.2024г., двете при „МБАЛ Силистра” АД – гр. Силистра, Болничен
лист № Е20232048872/18.08.2023г., Болничен лист №
Е20232849777/06.10.2023г., Болничен лист № Е20232850082/06.11.2023г.,
Болничен лист № Е20232850325/04.12.2023г., Болничен лист №
Е20240963295/11.04.2024г., Болничен лист № Е20232850610/08.01.2024г.,
Болничен лист № Е20232850909/06.02.2024г., Болничен лист №
Е20240963474/26.04.2024г., Болничен лист № Е20240963967/21.06.2024г.,
Болничен лист № Е20240963980/24.06.2024г., видно от които ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност в срок до 05.06.2024г.
Установява се от представени амбулаторни листи от 20.09.2023г.,
06.10.2023г., 16.10.2023г. 17.10.2023г., 06.11.2023г., 15.11.2023г., 08.12.2023г.,
08.01.2024г., 06.02.2024г., 27.02.2024г., 05.03.2024г., 22.04.2024г., 03.09.2024г. и
копие от компютърни томографии на корем, гръден кош, гръбначен стълб и
главен мозък и друга медицинска документация /л.76-90/, че ищцата е
извършила посещения при различни специалисти във връзка здравословното
състояние и са назначени множество изследвания.
Видно от Епикриза от „МБАЛ - Силистра” АД, Отделение по
ортопедия и травматология от 18.08.2023г., ищцата е била в болнично
заведение в периода 11.08.2023г. до 18.08.2023г. с поставена диагноза
„счупване на пубиса /срамна кост/, закрито”. При описване на обективно
състояние на пациента са посочени: хематом с диаметър 4см. в челно-теменна
област вляво, спонтанна и силна палпаторна болезненост в дясна тазова
половина, охлузна рана в горна трета на дясно бедро латерално на площ
4
10/10см., охлузна рана в областта на дясното колянно капаче, охлузна рана в
лява хълбочна област с диаметър 6см., лява ръка –кръвонасядане на пръстите
на ръката, болезнени движения. На 12.08.2023г. е осъществено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тазови кости. Поради ниски
стойности на Hb на 13.08.2023г. и 17.08.2023г. е проведено кръвопреливане на
1 сак ер.маса. Изписана с указания за постелен режим, вертикализиране и
ходене с помощни средства за срок от три месеца.
Установява се от два броя епикризи от „МБАЛ - Силистра” АД,
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина /ОФРМ/, че в периода
07.11.2023г. до 14.11.2023г. и 09.01.2024г. до 16.01.2024г. ищцата е постъпила
в лечебно заведение за физиолечение. Изписана с препоръка за ХДР – спане
на твърдо легло, избягване на тежък физически труд и резки движения, ходене
с почивки.
Представени са два броя удостоверения за раждане, от които се
установява, че ищцата има две деца, на възраст 14г. и 8г. към датата на ПТП.
За установяване на претърпените от Р. неимуществени вреди от ПТП,
са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Неделчо
Ангелов Добрев /баща на ищцата/, който излага, че дъщеря му след
инцидента била със счупен таз и по лекарска препоръка трябвало да бъде
неподвижна. След изписването от болницата била в техния дом, тъй като тя
живеела на четвъртия етаж, без асансьор. Той и съпругата му са се грижили за
нея. Първите два месеца била неподвижна, на легло, с подлога. След това
започнала раздвижване с рехабилитатор. Започнала да ползва патерици. До
декември месец била при тях, а след това се е прибрала при семейството си,
тъй като децата много настоявали да са с нея. С патерици била до месец март.
После останала само с една патерица. Патериците ги премахнала към май
месец. Накуцва и изпитва болка оттогава до настоящия момент. Към датата на
инцидента била администратор в хотел. От датата на инцидента до края на май
била в болничен. През месец юни 2024г. се върнала на работа, поради липса на
средства. Когато се върнала на работа не е била възстановена, имало стрес и
физическа болка. Налагало се е да я подкрепят на моменти. Страхувала се е да
пресече на пешеходна пътека, особено на мястото на инцидента. Шофьор е, но
не кара, страх я е. Нямала е предходни заболявания. Още има и хематом на
дясното бедро, в горната част, където е бил удара. Говорила, че ще прави
операция.
Свидетелят Р.К.ов Р. /съпруг на ищцата/ излага пред съда, че не е пряк
очевидец, но я видял веднага след инцидента, паднала на пътното платно в
кръв. Дошла линейка и я откарали в спешното. Имала счупени частици на
таза, не знае дали са й правили операция. Два месеца била при родителите й, те
извършвали всичко необходимо за нея. Около Нова Година я прибрал вкъщи,
защото децата не издържали вече. Вкъщи стояла само на легло, ходела полека,
вече била с една патерица. Влизала с патерица в банята да се къпе, той й
помагал. Водил я е на рехабилитация постоянно, три-четири курса направила.
Патерицата я е махнала края на март, до края на май имала накуцваща
5
походка. Оттогава досега се придвижва само с автомобил, тъй като след един-
два километра спира от болка в мускула на крака и не може да продължи. Има
четири хематома, които след два-три месеца ще оперират. Не може да спи на
дясната си страна и понастоящем, некомфортно й е. Налага й се и при
домакинска работа да сяда и да почива. Отделно преди три седмици, при рязка
смяна на времето я заболяло мястото на счупване. Преди това там не е имало
болка. Изпитва и страх при возене в автомобил и при пресичане. Когато се
налага да ходи сама до работа стояла по десет минути на пешеходната пътека
и чакала да няма коли. Не шофира от страх заради инцидента.
По искане на ответната страна е разпитан и свидетелят Н. В. М., който
споделя как е настъпил инцидента. Не помни в коя лента е станал същия, нито
дали е бил сам на пътното платно. Не е видял пешеходеца. Усетил сблъсъка и
спрял. По принцип знае, че на мястото на ПТП има пешеходна пътека и по
принцип намаля скоростта.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните,
приета от съда като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на механизма:
Процесното пътнотранспортно произшествие е реализирано чрез
сблъсък между движещ се автомобил и пешеходец, който пресича
направлението на движението на автомобила перпендикулярно, в посока
отляво-надясно спрямо посоката на движение на автомобила. След удар,
реализиран с предна част /в областта на десен фар/ на движещия се автомобил,
тялото на пешеходеца е подхвърлено нагоре и надясно и след летеж е
изпаднало в дясната част на пътното платно. Пътното платно на
местопроизшествието се състои от две пътни ленти, разделени с прекъсната
разделителна линия, с широчина – 7.50м., или всяка от лентите от по 3.75м.
При извършения оглед на местопроизшествието не е намерен светофар за
пешеходци. Изчислява скоростта на движение на автомобил „Волво” към
момента на удара и в момента на задействане на спирачната му система -
57.52км/час. Експертизата приема, че водачът на автомобила преди
задействане на спирачната му система е предприел завиване в посока наляво.
Пешеходката попада в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е
имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Нямал е
ограничение на видимостта. Няма внезапен характер появата на пешеходеца.
Водачът на движещия се в дясната лента автомобил е възприел навлизането на
пешеходката на пътното платно и е предприел спиране, от което експертизата
приема, че и пешеходката е имала видимост към приближаващите от дясната
й страна автомобили. Водачът на л.а. „Волво” също е имал видимост към нея.
В с.з. уточнява, че водачът е закъснял с реакцията. Спирачните следи,
които са намерени започват след пешеходната пътека, а водача на дясно
разположения джип е видял жената, предприел е мерки и е спрял преди
пешеходната пътека. В лявата лента на платното е станало ПТП. Видно от
спирачните следи водачът е предприел някаква М.ра да избегне удара. Вина в
6
пешеходката няма.
По отношение на уврежданията:
В резултат на това, че на 11.08.2023г., като пешеходец И. Р. е
претърпяла ПТП, е получила травматичен хематом в лява челно –теменна
облат на главата, травматичен хематом по външната повърхност на дясното
бедро, охлузна рана в горна трета на дясното бедро, охлузна рана по дясното
коляно, охлузна рана в лява хълбочна област, кръвонасядане на пръстите на
лявата длан, многофрагментно счупване, с разместване на фрагментите на
горното и долното рамо на дясната срамна кост. Транспортирана и приета в
Отделение по Ортопедия и травматология при „МБАЛ - Силистра” АД за
периода 11.08.2023г. – 18.08.2023г. На 12.08.2023г. е извършено закрито
наместване на счупването на тазовите кости. Вещото лице посочва, че
описаните травматични увреждания са довели до излив на значително
количество кръв, довели до развитието на остра кръвоизливна анемия,
която обуславя разстройството на здравето временно опасно за живота.
Поради ниски стойности на хемоглобина в кръвта са кръвоприлети два сака
еритролитна маса /на 13.08. и 17.08./. Изписана с подобрение, с указания за
постелен режим, вертикализиране и ходене с помощни средства за срок от 3
месеца. От 07.11.2023г. до 14.11.2023г. И. Р. е провеждала рехабилитация в
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина /ОФРМ/ при „МБАЛ -
Силистра” АД, изписана с подобрение, намаляла болкова симптоматика,
увеличен обем на движения в дясна ТБ става, увеличен функционален
капацитет за движение и самообслужване. Дадени указания за спане на твърдо
легло, избягване на тежък физически труд и резки движения, ходене с почивки
и физиотерапия. От 09.01.2024г. до 16.01.2024г. И. Р. е провеждала
рехабилитационни процедури в Отделение по физикална и рехабилитационна
процедури в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина /ОФРМ/
при „МБАЛ - Силистра” АД. Постъпва с болки и ограничени движения в
дясна тазобедрена става и дясно бедро, накуцваща походка. Изписана с
подобрение на болковия синдром, функционалната и двигателна активност на
пациента, намаляла болкова симптоматика, подобрено движение в дясна ТБ
става, увеличен функционален капацитет за движение и самообслужване.
Дадени указания за спазване на ХДР – спане на твърдо легло избягване на
тежък физически труд и резки движения, ходене с почивки. Курсове по
физиотерапия два пъти годишно. Счупването на дясната срамна кост е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период от 3.5 – 4 месеца. Останалите описани травматични увреждания
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Установените при проведения на 16.12.2024г. клиничен преглед белези са
слабо отчетливи, не причиняват асиметрия в нормалния човешки облик.
Напълно е възстановено движението.
В с.з. вещото лице посочва, че препоръчителния постелъчен режим
след изписване от болницата е от порядъка на 20 дни до 4 седмици. Не може
да каже защо пострадалата е лежала толкова дълго време. Счита, че това е
7
противопоказно за мускулатурата на тялото. Същевременно сочи, че това не е
допринесло за забавяне на възстановителния период, а напротив колкото
повече не се движи, толкова по-добре за счупването. Пострадалата няма
фиксация на таза и костите са си зараснали отсамосебе си, няма извършена
операция. След постелъчния режим по принцип е препоръчано три седмици
да ходи с помощни средства, за да може тежестта да отива върху въпросното
помощно средство, а не върху засегнатия долен крайник. Счита, че за период
от 3.5 - 4 месеца абсолютно се е възстановила от счупването, има пълно
възстановяване на ситуацията. Според вещото лице болките, които ищцата
има не са от счупването, а от усложнилия се оздравителен процес на
хематома на дясното бедро. Определя го по-скоро като дискомфорт. Не
смята, че продължителното ползване на патерици е вследствие на това
количество кръв, кето се е изляло от въпросния хематом. При прегледа от
вещото лице не е накуцвала. Съобщила й за болка в дясната ингвиниална
гънка при изкачване на стълби и застудяване, която вещото лице посочва,
че е възможно да е от счупването. Предвид, че има дискомфорт от
хематома и срастванията и понастоящем е хубаво да се предприеме
оперативно отстраняване, за да може да се възстанови тъканта. Може и така
да си живее, но оздравителния процес е усложнил развитието в образуването
на съединителна тъкан. Има усложнение. Няма бездействие от страна на
ищцата по повод на предприето лечение или неизпълнение на лекарски
предписания.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Силистренски окръжен съд формира следните правни изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквент при ответника-застрахователно дружество. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК. Съдът приема, че
надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната
в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирала с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена от ответника на
29.03.2024г. Исковете са предявени на 25.09.2024г., като ищцата не е получила
плащане по заявената претенция.
Предмет на спора е един деликт и настъпили от него физически и
душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват
съвкупност от негативни преживявания на пострадалата. Физическото и
психическото състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със
съответното деяние увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно,
при разграничаване поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка
отделна физическа или психическа травма.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: 1/ противоправно поведение от страна на делинквента; 2/
8
вреда /в случая се перетендира неимуществена/; 3/ причинна връзка между
деяние и вреда; 4/ вина /като същата се презумира – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/; 5/
наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
Доколкото сключеното в наказателното производство споразумение по
чл.384 от НПК има последиците на влязла в сила присъда на основание
чл.383, ал.1 от НПК, то фактическият състав на престъплението е установен
по съдебен ред и има обвързваща сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд.
В конкретиката на случая, с оглед изложеното и на основание чл. 300 от
ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил марка „Волво“, модел „S 60“,
рег. № СС 0666 АН Н. В. М., който поради нарушаване на правилата за
движение, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост
55.37км/ч, над максимално допустимата от 50км/ч в населено място и
правилата по чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е бил
внимателен и предпазлив към пешеходците и не е пропуснал стъпилата на
пешеходна пътека ищца, като намали скоростта си на движение или спре и по
този начин по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горното рамо на дясна пубисна /срамна/ кост с
разместване, вкл. и сериозни мекотъканни травми на дясно бедро, които в
съвкупност са обусловили трайно затруднение движенията на десния крак за
период по-голям от един месец, средно 2-3 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени /претърпяни
загуби и пропуснати ползи/, така и неимуществени /болки и страдания,
изобщо негативни психически преживявания, които търпи или ще търпи
увреденият/, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички
предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са
налице: установен деликт при съответно авторство /Н. В. М./,
противоправност, вина, настъпили неимуществени вреди от получените
9
увреждания /като следва да се има предвид, че не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са
увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключението на вещо лице, съгласно чл. 162 от ГПК – в този смисъл Решение
№ 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о./, причинна
връзка между деянието и неимуществените вреди, наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване
на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Писмените и гласни доказателства, ведно с гореописананата приета
комплексна експертиза и други медицински документи, с категоричност
установяват, че травмите на ищцата се намират в пряка причинно-следствена
връзка с осъщественото противоправно поведение от застрахования при
ответното дружество водач.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№ 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: приобщената по делото медицинска документация и основно приетото
и неоспорено по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, дават основание на съда
да приеме, че причиненото на ищцата вследствие ПТП телесно увреждане,
изразяващо се в травматичен хематом в лява челно –теменна област на
главата, травматичен хематом по външната повърхност на дясното бедро,
охлузна рана в горна трета на дясното бедро, охлузна рана по дясното коляно,
охлузна рана в лява хълбочна област, кръвонасядане на пръстите на лявата
10
длан, многофрагментно счупване, с разместване на фрагментите на горното и
долното рамо на дясната срамна кост, несъмнено е дало повод на ищцата на
възраст към датата на инцидента 40г., да изпитва интензивни болки и
неразположение и да търпи трайно затруднение в движенията на долния десен
крайник за период от около четири месеца, като травматичните увреждания са
довели до остра кръвоизливна анемия, която обуславя разстройство на
здравето временно опасно за живота. Извършено е закрито наместване на
счупването на тазовите кости и кръвопреливане на ер. маса.
Наличието на обширен хематом по външната повърхност на дясното
бедро в своя оздравителен процес е усложнил развитието в образуването на
съединителна тъкан, който води до известен дискомфорт и до настоящия
момент /преглед при вещото лице – една година и четири месеца след ПТП/ и
който дава основание за оперативно отстраняване. Вещото лице не отрече
възможността от наличие на болка при изкачване на стълби и застудяване,
които също съпровождат ищцата до настоящия момент.
От събраните гласни доказателства чрез провеждането на разпит на
бащата и съпруга на ищцата, чиито показания, съдът преценява съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява отражението на събитието във
физически и психически план, затрудненията, които е изпитвала при
обслужването си, в този период. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
в частта, в която същите кореспондират с приетото и неоспорено по делото
заключение по СМЕ, като приема, че е налице абсолютно възстановяване на
счупването в рамките на около четири месеца, от които два месеца ищцата е
била на постелен режим и болка и неразположение от хематома на десния
крак и понастоящем.
Основната задача на заключението е именно въз основа на анализ на
медицинските документи по делото и извършване на преглед на лицето да
даде компетентното си становище както за причинените увреждания, така и за
действителния период на възстановяване. Въпреки наличната документация,
сочеща ползване на помощни средства за период до март месец, впоследствие
накуцваща /походка - анталгична/ до май месец, в с.з. вещото лице
категорично отрече възможността това да е от счупването, като не се направи
връзка и за продължителното ползване на патерици с наличния хематом. На
въпрос – възстановени ли са двигателните функции вещото лице отговаря, че
са възстановени още към четвъртия месец. Експертизата не е оспорена.
Съдът кредитира свидетелски показания, които установиха негативни
психически отражения у ищцата предвид, че изпитва и до настоящия момент
страх в качеството си на участник в движението. В активна възраст същата за
дълъг период от време не е можела да изпълнява служебните, а и лични
ангажименти, като родител на две деца, което в допълнителна степен е
причинило психически дискомфорт и страдание.
Отчитайки характера и степента на уврежданията, проведеното
лечение, рехабилитации и периода на възстановяване, наличието на
усложнения досежно хематома на дясното бедро, съществуващия и към
11
настоящият момент дискомфорт, възрастта на ищцата към момента на
произшествието, както и икономическата конюнктура в страната към момента
на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на присъжданите
обезщетения по сходни казуси /така, 1/ Решение №139/19.07.2016г. по т.д.
№3179/2015г., I т.о. – размер на НИ при ПТП от 2013г. - счупване на дясна
срамна кост на таза; вътреставно счупване на дясна седалищна кост на таза;
разкъсване на вътрешния бедрен мускул на дясно бедро с хематом в мускула,
на фона на коксартроза; затруднението в движението на крака ще продължи
цял живот – 40 000лв.; 2/ Решение № 50014 от 07.02.2024 г. по т. д. №
1917/2022 г. на II т.о. - ПТП 2018г., 47 г. - политравма, травматичен шок,
закрита многофрагментна фрактура на лявата тазобедрена става, обхващаща
предната, задната колона и долното рамо на лявата срамна кост; закрита
фрактура на дясната ключица; охлузвания и подкожни хематоми в областта на
счупванията, ключицата е зараснала окончателно с малка деформация,
движенията на рамото са възстановени, но отвеждането встрани е с намален
обем от 15 градуса, две операции за всяка от фрактурите, при което е
поставена метална остеосинтеза, ранни артрозни изменения, които са сигурен
бъдещ източник на болки, остатъчни явления – ограничения обем на
движение на рамото и болезнено придвижване, общият оздравителен период
осем месеца, с чужда помощ за битово и хигиенно обслужване, близо три
месеца на постелен режим - 120 000 лв.; 3/ Решение №199/30.11.2016г. на ВКС
по т.д. №2432/2015г. – НИ – 39г., ПТП- 2012г. - счупване на лявата седалищна
кост и дясната срамна кост на таза, счупване на 6-то, 7-мо ребро вдясно и 5-то
ребро отпред, травматичен шок/, продължителността на проведеното лечение
/период от около четири месеца/, интензитетът и продължителността на
претърпените от ищеца физически и емоционални болки и страдания –
55 000лв.; 4/ Решение № 50011 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 945/2022 г., I
т. о., ТК ПТП – 2019г., НИ - контузия на ляв бъбрек; многофрагментно
счупване на средната тръбеста част на лявата бедрена кост; счупване на лявата
голямопищялна кост в областта на вътрешния кондил с линеарна фрактурна
линия по оста от костта; счупване на лявата глезенна става - трайно
затруднение на ляв долен крайник за срок не по-малък от 9-12 месеца за
бедрената кост; прогнозата е, че левият крак на ищеца няма да се възстанови
напълно функционално с възможност да възникнат допълнителни
усложнения; травматичен шок, поради съпровождащата болка; след
извършената операция - пет месеца и половина на легло; инцидентът се е
отразил върху съня и психиката на ищеца - първите три месеца не спял "по
цели нощи", стряскал се и викал; вследствие от инфекция, настъпили
допълнителни усложнения, свързани с уринирането, поради което около месец
и половина е бил с катетър и не е ставал от леглото; след като започнал да
ходи, в продължение на пет - шест месеца се е движил с помощни средства
като продължава да изпитва болки и затруднения; намален обем на
движението в тазобедрената, колянната и глезенната стави поради оток, болка
и контрактура в ставите – 80 000лв. и др./, настоящият съдебен състав намира,
12
че сумата в размер от 70 000лв. справедливо обезщетява претърпените от И. Р.
неимуществени вреди. С посочената сума съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно за спазен
принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, което се твърди в случая, така и със
същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е
допринесло за настъпване на вредите, т. е. поведението му да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника
действия /така Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II
т. о./.
В случая ответното дружество, навеждайки възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, е посочило, че пострадалата е
допринесла за настъпване на инцидента, доколкото предприела внезапно
пресичане на пътното платно и ненужно удължавайки времето за пресичане,
без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното
платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение, в нарушение на чл.113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗДвП и чл.114, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предприетото пресичане било при наличие
на забранителен сигнал за това.
На първо място, по делото категорично се установи, че на мястото на
инцидента няма светофар за пешеходци, поради което съдът приема това
възражение за неоснователно.
На второ място, съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Ето защо
възражението за съпричиняване също се оценява като неоснователно.
Не се установи поведение на ищцата, с което да е възпрепятствала или
забавила времето на възстановяване, като същата е спазвала всички лекарски
предписания. Не се установиха и предходни заболявания, имащи отношение
към уврежданията.
13
По претенцията по чл.86 ЗЗД:
По въпроса за началния момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, е налице разяснение в следните актове на ВКС:
Решение № 50135/11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г., I т. о., Решение №
50106/03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г., I т. о.; Решение № 50102/20.10.2022
г. по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., Решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г., I т. о., Определение № 291/27.05.2021 г. по т. д. 1343/2020 г. на
ВКС, II т. о. и в Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС,
Iт. о. В последното решение, към което препращат предходно цитираните
актове на ВКС, е посочено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в
границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ - да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от КЗ /отм./,
новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
сума, лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, в застрахователната сума по чл. 429
14
КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът е отправил
застрахователна претенция, получена от застрахователя на 29.03.2024г., от
който момент може да бъде присъдено обезщетение за забава. Ищцовата
претенцията е за начисляване на законна лихва върху определеното
обезщетение, считано от 30.06.2024г., като с оглед диспозитивното начало
именно от този момент следва да бъде присъдена такава.
Съдът изчислява размера на мораторната лихва за периода от
30.06.2024г. до датата на предявяване на исковата молба с помощта на
calculator.bg в размер на 2306.05лв.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на лихва,
като същото е бланкетно.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
срещу застрахователното дружество иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 70 000 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /25.09.2024г./ до
окончателното изплащане на задължението и отхвърлен за разликата над тази
сума до предявения размер от 90 000 лв. Мораторна лихва върху главницата
следва да бъде присъдена, считано от 30.06.2024г. до 24.09.2024г., вкл. в
размер на 2306.05лв. и отхвърлена за горницата над тази сума до
претендирания размер от 2999лв.
По разноските в процеса:
С оглед своевременно отправените искания, представените
доказателства и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2
от ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в исково
производство, на основание някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА,
насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ. Възнаграждението следва да
бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ, а не на страната,
която представлява, като съдът го определя на 6250лв.
Ответникът от своя страна също претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение - 10 200лв. с ДДС и депозити за вещи лица -
924.38лв.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 10 200лв. с ДДС, което настоящият
състав намира за основателно за размера над 6250лв. с ДДС, с оглед
фактическа и правна сложност на делото и извършените действия по защитата
на страната от процесуалния представител. Следва да се има предвид, че с
оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС
с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с наредбата
15
възнаграждения не са задължителни за съда. Същите обаче служат за
ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Съразмерно отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в
размер на общо 1596.35лв., от които 1390.67лв. за адвокатски хонорар и
205.68лв. депозити.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6
от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете /Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о./. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата от 2254.74лв., от която 2176.99лв.
държавна такса и 77.75лв. – депозит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ на И. Н.
Р., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, общ. Силистра, ул. „Драгоман“ №11,
вх.Б, ет.1, ап.2 сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 11.08.2023г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба /25.09.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 2306.05лв. /две хиляди триста и
шест лева и пет ст./, представляваща мораторна лихва, изчислена за периода
от 30.06.2024г. /датата на изтичане срока на произнасяне по застрахователната
претенция/ до датата на предявяване на иска, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над сумата от 70 000 лв. до предявения размер от 90 000 лв., както и
иска за обезщетение за забава за сумата от 2306.05лв. до предявения размер от
2999лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена нарочна банкова сметка: „ОББ“ АД, IBAN BG42
UBBS 81551 02147 6889, BIC UBBSBGSF, с титуляр И. Н. Р., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ на АДВ.К.
16
Л., вписан в АК - Силистра, с адрес гр.Силистра, ул. „Драгоман” №11, вх.Б,
ет.1, ап.2 сумата от 6250лв. /шест хиляди двеста и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, общ.
Силистра, ул. „Драгоман“ №11, вх.Б, ет.1, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов сумата от 1596.35 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и шест лева и тридесет и пет ст./, представляваща разноски за
първоинстанционното произвоство, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Силистра, сумата от
2254.74лв. /две хидяди двеста петдесет и четири лева и седемдесет и
четири ст./, представляващи държавна такса и депозит, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
17