О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../ .09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.09.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от председателя на състава
въззивно търговско дело № 1484 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е по въззивна жалба на „Добрин-371“ ЕООД гр. Варна против Решение №
2995/02.07.2019 г. на ВРС по гр.д. № 549/2018 г. по описа на същия съд, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че „Добрин-371” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ДЪЛЖИ НА Технически университет-Варна, БУЛСТАТ *********,
гр. Варна, сумата
от 10355,00
лв., представляваща неплатен наем за
периода от 01.02.2017год. до 10.02.2017год. по договор за наем №84 от 30.05.2016год., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и обезщетение за ползване на недвижимия имот
след прекратяване на въпросния договор за периода от 11.02.2017год. до 28.02.2017год., на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД., както следва: начислена наемна цена на стойност
3 340.29лв. и начислено
обезщетение за ползване без основание на стойност 7014.71лв., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д №
17269/2017г. по описа на ВРС 31 състав
по чл.410 от ГПК, на основание
чл.422,ал.1 от ГПК.
В жалбата си въззивникът обосновава подробно
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в цялост като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложен материален закон следствие неправилна оценка на доказателствата по
делото. Акцентира, че основният въпрос за това коя е изправната страна по
договора, включително с оглед твърденията му /в отговора/, че имотът е предаден
в състояние негодно за ползване по предназначение, е останал неразрешен, а
съдът не е изследвал доказаността на възраженията за неизпълнение на договора
от страна на наемодателя. Според въззивника негодността на имота води до извод,
че няма надлежно предаване на същия за възмездно ползване, а и имотът обективно
не е ползван. Сочи и коментира съдебна практика по релевираните оплаквания.
Претендира
решението да се обезсили и делото върне на друг състав за произнасяне отново, в
условията на евентуалност - отмени и предявеният установителен иск да се
отхвърли като недоказан с произтичащите от това последици включително с
присъждане на разноски.
Становището
на въззиваемата страна, обективирано в депозирания писмен отговор е за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че обстойно ВРС е изследвал релевантните
факти по спора и е достигнал до правилния извод за основателност на заявената установителна
претенция. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения. Моли за
потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във връзка с релевираното оплакване за
допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав не констатира непълнота на доклада с произтичащата от това
необходимост от даване на указания на страните да предприемат процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали
да извършат в първата инстанция. В доклада са отразени всички възражения на
ответника, а по отношение на неприетите за разглеждане са изложени подробни
съображения.
Във
въззивната жалба е отправено искане за уважаване на доказателствени искания,
заявени в първата инстанция в депозирана молба по реда на чл. 143 ГПК /л. 100 и
следващи от първоинстанционното дело от 22.10.2018 г. и последваща молба от
13.02.2019 г./. Следва да бъде посочено, че по представените с първата молба
писмени доказателства отсъства произнасяне на съда относно приемането,
респективно неприемането им, а доколкото са допустими настоящата инстанция ще
ги приеме като доказателства по делото. Относимостта им е въпрос по същество.
Приложените към молбата от 13.02.2019 г. експертизи касаят неприетото
възражение за прихващане и са неотносими към предмета на спора.
Исканието
за допускане на СТЕ се преценява като неотносимо към предмета на спора,
доколкото касае извършени в имота ремонтни дейности.
Искането
за допускане събирането на гласни доказателства за установяване състоянието на
обекта към момента на твърдяното му предаването на наемателя и дали е извършен
оглед на имота по време на тръжната процедура и при предаване, е своевременно
направено и относимо с оглед релевираните от ответника възражения за негодност
на наетата вещ за обичайното й използване, като останалите факти, чието
установяване се иска, не са относими към предмета на доказване. Искането е било
оставено без уважение от първоинстанционния съд, поради което на осн. чл. 266
ал.3 от ГПК съдът ще даде възможност на двете страни /с оглед реципрочност и на
въззиваемата/ да ангажират гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за
установяване състоянието на предмета на наемния договор към момента на
твърдяното му предаване.
Искането,
отправено от въззиваемата страна за приемане на писмени доказателства,
представени към отговора по жалбата, като отправено при условия на процесуална
преклузия ще бъде установено без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
въззивна жалба на „Добрин-371“ ЕООД гр. Варна против Решение № 2995/02.07.2019
г. на ВРС по гр.д. № 549/2018 г. по описа на същия съд, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че „Добрин-371” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, ДЪЛЖИ НА Технически университет-Варна, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, сумата
от 10355,00
лв., представляваща неплатен наем за
периода от 01.02.2017год. до 10.02.2017год. по договор за наем №84 от 30.05.2016год., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и обезщетение за ползване на недвижимия имот
след прекратяване на въпросния договор за периода от 11.02.2017год. до 28.02.2017год., на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД., както следва: начислена наемна цена на стойност
3 340.29лв. и начислено
обезщетение за ползване без основание на стойност 7014.71лв., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д №
17269/2017г. по описа на ВРС 31 състав
по чл.410 от ГПК, на основание
чл.422,ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА до събиране в съдебно
заседание писмените доказателства, представени от „Добрин-371“
ЕООД към молба от 22.10.2018 г., представена в производството пред ВРС.
ДОПУСКА събиране
на гласни доказателства на всяка от страните, чрез разпит на един свидетел при
условията на довеждане, за установяване на състоянието на наетия имот към
момента на предаването му и факта дали е извършен оглед от наемателя на имота
по време на тръжната процедура и при предаване, като оставя без уважение
искането в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за
допускане на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззиваемия за приемане на писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 02.10.2019
г. от 14.30 часа, за която дата и час да
се призоват страните с препис от настоящето определение. За датата на съдебното
заседание да се уведомят и чрез процесуалните представители по телефон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.