Решение по дело №5042/2008 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 88/10.1.2009г.,  гр. Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

            Варненски районен съд, ОСМИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р.П.

 

            при участието на секретаря М.Д. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5042 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са  в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД от Ж.М.Ж. и В. Д. Н. против М.С.Т..

Ищците твърдят в исковата си молба, че предвид родствените  и добри отношения на ищеца и ответницата, през 2004г. същата е поискала парична сума, за да започне бизнеса си в Германия, тъй като същата е омъжена за германски гражданин и се е установила да живее там. Постигнатата уговорка е била всеки от ищците да й предостави сума от по 10 000 евро, получена от техни близки, което е станало чрез банкови преводи на 04.08.04г. Уговорено било сумата да се върне до края на 2004г., което ответницата не е спазила. В тази връзка, бащата на ищеца, който всъщност е предоставил сумата от 20 000 евро на ищците, е подал жалба в полицията, но сумите отново не са върнати. Отправените до съда искания след направеното в с.з. изменение и допълнително уточнение на основанието на предявения в евентуалност иск, са да се осъди ответницата да върне на всеки едни от ищците получените в заем суми от по 10 000 евро, а ако този иск се отхвърли – в условията на евентуалност ответницата да бъде осъдена да заплати тези суми на ищците на неосъществено основание – несключен договор за заем или за поръчка /вкл. и при условията на скрито пълномощие/, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В с.з. претенциите се поддържат чрез процесуален представител.

Ответницата чрез процесуални представители е подала в срок писмен отговор на исковата молба /протоколно определение от 09.10.08г./. В същия не се оспорва, че на 05.08.04г. банковата сметка на ответницата в „Д.б.” АД-Г. е била заверена с обща сума от 20 000 евро по частни преводи. Тези преводи се оспорва да са в изпълнение на задължения по договори за заем, а поради наличието на други уговорки между страните, различни от твърдяните в исковата молба. В с.з. се уточнява, че между страните е било уговорено ищците да предоставят тези парични средства на ответницата, която е следвало за тяхна сметка и от свое име  /”само като преносител на тези суми”/ да ги внесе във финансова институция в Германия, като след определен срок да върне парите, заедно с лихвите, начислени от тази небанкова финансова институция. Това задължение не било изпълнено поради фалиране на тази финансова институция. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и да се присъдят направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените копия на вносни бележки, подписани от двамата ищци, както и от известия за извършени банкови операции /л. 6-13/ се установява, че на 04.08.04г. всеки един от двамата ищци е внесъл сума от по 10 000 евро, в офис Ш.-В. на „Б.” АД, захранвайки банкова сметка с оглед осъществяване на валутен превод. Такъв трансфер на паричните средства е осъществен на 05.08.04г. от българската банка в „Д.Б. ” АД, Ф., Г. по сметка на ответницата, като частен превод /относно идентичността на лицето, направило превода в полза на ответницата, досежно разликата във фамилното име Ж. и Ж., е налице декларация от ищеца – л. 21/. Ищците са сключили граждански брак на 02.09.07г.

Образуваната по жалба на М. Ж. М. прокурорска преписка с № 4526/07г. на ВРП е приключила с отказ да се образува досъдебно производство. В жалбата си бащата на ищеца е твърдял, че на 04.08.04г. той е дал на племенницата си – ответницата по това дело, сумата от 20 000 евро като заем до края на годината, като обещанието е било, че сумата ще се върне в размер на 30 000 евро. Майката на ответницата /сестра на жалбоподателя/ е обяснила, че действително е била получена тази сума, за да се вложи в някакъв фонд в Германия, от което М. да спечели дивиденти. Посочено е било още в тези обяснения на майката на ответницата, че тя е върнала на брат си сума от 15 000 евро, а остатъка се прихваща от получаваните от М. *** помещение, ползвано като магазин.  

Съобразно установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Договорът за заем е реален, двустранен договор, който се счита за сключен с предаването на вещта или сумата от заемодателя на заемополучателя. Установи се по делото, че всеки от ищците чрез банков превод е предоставил на ответницата сума от по 10 000 евро. Не се установи обаче от ищците /предвид предприетото от ответницата оспорване характера на облигационното правоотношение/ да е бил сключен именно договор за заем, поради което и предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

При това положение следва да се разгледат предявените в условията на евентуалност искове – за присъждане на сумите като получени от ответницата на неосъществено основание. Доказателствената тежест, при констатацията за получаване на паричните суми от ответницата за установяване наличието на правно основание за получаване на сумите, е върху същата. Ответницата твърди, че е било постигнато съгласие относно поети насрещни задължения от страните, които имат белезите на договор за  поръчка при условията на скрито пълномощие. Не се установи сключването на този договор. При това положение следва да се приеме, че парите се дължат поради неосъществено основание /дали е било с оглед сключване на договор за заем или друг договор е без значение/ и предявените в евентуалност искове следва да се уважат, ведно с присъждане на законната лихва от 03.07.08г. до окончателното изплащане на сумите.   

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 3860.65 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж.М.Ж., ЕГН ********** и В. Д. Н., ЕГН ********** *** против М.С.Т., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване в с. К., общ. В., ул. „В.Л.”, №  ** за заплащане на сумите от по 10 000 евро на всеки от тях, като дадени по договор за заем от 04.08.2004г. с уговорен срок за връщане – края на 2004г., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване в с. К., общ. В., ул. „В. Л.”, №  ** да заплати на Ж.М.Ж., ЕГН ********** и В. Д. Н., ЕГН ********** *** сумите от по 10 000 евро (десет хиляди евро) на всеки от тях, получени на 05.08.2004г., поради неосъществено основание, на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 03.07.08г. до окончателното им изплащане, КАКТО и общо на двамата сумата от 3860.65 лева (три хиляди осемстотин и шестдесет лева и шестдесет и пет стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: