Номер 87317.07.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 17.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Въззивно гражданско дело №
20203100501590 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 1, т. 3, предложение второ ГПК,
образувано по подадена Жалба с вх. № 6378/12.06.2020 г. от Н. И. Д. с ЕГН **********,
чрез адв. Даниела Демерджиева от ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Зеленика 1-ва“ №
131 в качеството му на взискател по изп. д. № 20207190400398, срещу Постановление от
27.05.2020 г. на ЧСИ № 719 Станислава Янкова, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 7
вр. с чл. 519 ГПК е прекратено образуваното производство, поради невъзможност да бъде
изпълнено принудително срещу имущество на длъжника Изпълнителна агенция „Морска
Администрация“.
Жалбоподателят Н. И. Д. твърди, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно
и моли за отмяната му, както и за присъждане на направените разноски. Излага, че
съдебният изпълнител следва да продължи изпълнителните действия по делото, защото
длъжникът - Изпълнителна агенция „Морска Администрация“ не е държавно учреждение,
срещу което да не се допуска принудително изпълнение по смисъла на чл. 519 ГПК. Сочи,
че длъжникът е бюджетно субсидирано заведение, което се ползва само с частичната
закрила срещу принудително изпълнение по чл. 520 ГПК. Излага подробни правни
аргументи в защита на това становище, като твърди, че съгласно чл. 5 от Устройствения
правилник, бюджетът на Агенцията се формира от бюджетни средства и приходи от
собствена дейност, т.е., че се формира и от други източници, извън държавния бюджет.
Предвид това, жалбоподателят намира, че ИА „Морска администрация“ има нормативно
предвидена възможност да реализира собствени приходи, като по отношение на нея следва
да намери приложение нормата на чл. 520 от ГПК и да бъде допуснато и проведено
изпълнително производство по реда на ал. 3 от същия член на кодекса.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжникът Изпълнителна агенция „Морска
Администрация“, представлявана от к.д.п. инж. Живко Петров – изпълнителен директор,
чрез главен юрисконсулт Мартина Маринова , изразява становище, че жалбата срещу
постановлението на ЧСИ Янкова е неоснователна. Сочи, че Агенцията е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, като статутът изрично е уреден в чл. 360 от КТМ, както и в чл. 2 от приетия
от Министерски съвет Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“. Предвид това твърди, че непререкаемо агенцията попада в приложното
поле на нормата на чл. 519 от ГПК. Сочи, че цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.
5 от Устройствения правилник на агенцията не регламентира начина на формиране на
нейния бюджет. Твърди, че чл. 6 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ изрично предвижда как се формира издръжката на Агенцията, а
именно от бюджетни средства. Предвид това намира, че разпоредбата на чл. 7 от същия
правилник, не променя факта, че Агенцията е държавно учреждение. Моли съда да остави
жалбата без уважение, като претендира и разноски по делото.
В писмените си мотиви ЧСИ № 719 Станислава Янкова е описала извършените по делото
процесуални действия и сочи, че съдебната практика, цитирана в становището на взискателя
по изпълнителното производство, е по реда на обжалване на действията на ЧСИ, поради
което решенията нямат сила на пресъдено нещо и не са задължителни за съдилищата, като
няма нито едно приложено решение на ОС Варна. Предвид това, ЧСИ Янкова е оставила
решението по основателността на жалбата на преценката на съда.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК -
съобщението за обжалваното постановление на ЧСИ е получено по електронна поща от
пълномощника на взискателя на 01.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 12.06.2020 г.
Подадена е от процесуално легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предложение второ от ГПК, а именно Постановление за
прекратяване на принудителното изпълнение и отговаря на изискванията за съдържание по
чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Настоящият състав, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на Н. И. Д. , въз основа на
Изпълнителен лист № 864/06.11.2018 г., издаден по административно дело № 2848/2016 г.
по описа на Административен съд – Варна, XII състав, съгласно който Изпълнителна
агенция „Морска администрация“, представлявана от изпълнителния директор к.д.п. инж.
Живко Петров, е осъдена да заплати на Николай Друмев сумата в размер на 600 лева,
представляваща разноски по административно дело № 2848/2016 г. по описа на
Административен съд – Варна.
На 15.04.2020г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по пощата с
обратна разписка.
На 29.04.2020 г. е входирано възражение от длъжника, с което е изразил становище за
недопустимост на принудителното изпълнение спрямо него. Препис от възражението е било
връчено на взискателя по електронна поща на 29.04.2020г., като в законоустановения срок е
постъпило и становище от страна на Николай Друмев, че производството следва да бъде
продължено по реда на чл. 520 от ГПК.
На 27.05.2020г. ЧСИ Станислава Янкова е прекратила производството по изпълнително
дело № 20207190400398 с Постановление № 8452/27.05.2020г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
7, вр. с чл. 519 от ГПК.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият състав достигна до следните
изводи от правна страна:
Основният спор между страните се състои в това кои са субектите, които са държавни
учреждения по смисъла на разпоредбата на чл. 519 ГПК. В българското законодателство
липсва легална дефиниция на понятието държавно учреждение, поради което следва
неговите съдържателни признаци да се извлекат по тълкувателен път. Няколко са
съществените юридически характеристики на правния субект - държавно учреждение. То
представлява изкуствено социално образувание, което е признато за правен субект-
юридическо лице, за носител на материални права и задължения, за адресат на материални
правни норми, което обаче не притежава собствен патримониум, а титуляр на всички
имуществени права е държавата. То се създава, за да подпомага организационно съответните
държавни органи, включени в единния държавен апарат, при упражняване на своите
властнически правомощия. Но тъй като това юридическо лице, учредено за постигане на
определени публични (държавни) цели, не притежава свой патримониум, за да осъществява
своята организационна и служебна дейност, е на бюджетна издръжка, разпоредител е с
бюджетни кредити, като от държавата са му предоставени сгради и друго имущество за
управление и стопанисване. Държавните учреждения се създават с нормативен акт, за да
подпомагат административните органи, включени в единния държавен апарат, при
осъществяване на техните властнически правомощия, ръководители на тези ведомства се
назначават от други държавни органи и самите те притежават държавни властнически
функции.
В контекста на настоящото производство спорът между страните се заключава в това дали
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се издържа изцяло от бюджетни средства,
както е посочено в чл. 6 от Устройствения правилник, което би довело до извода, че
същата е държавно учреждение, или реализира и собствени приходи от дейностите,
посочени в чл. 7 от същия акт, което ще доведе до извода, че е бюджетно субсидирано
заведение.
По този въпрос е постановена съдебна практика, в която се застъпват различни становища.
Настоящият съдебен състав на Варненския окръжен съд споделя тази част от съдебната
практика, според която юридическите лица на бюджетна издръжка имат качеството на
държавни учреждения по смисъла на чл. 243, ал. 2 и чл. 519 ГПК, като определящо в случая
е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране, а обстоятелството, че в устройствения
подзаконов акт на учреждението може да са предвидени и други източници на приходи,
които да обезпечават извършване на конкретни дейности по предмета на дейност, не
променят статута му на държавно учреждение (в този смисъл Определение № 386 от
03.06.2010 г. по ч.т.д. № 402/2010 г. на ВКС, II т.о; Определение № 397 от 09.06.2014 г. по
ч.гр.д. № 3328/2014 г. на ВКС, III г.о; Решение № 6303 от 7.09.2017 г. по в.гр.д. № 9310/2017
г на Софийски градски съд; Решение № 3889 от 29.05.2014 г. по в.гр.д. № 6721/2014 г. на
Софийски градски съд и др.). Предвид това, съдът намира, че Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ има качеството на държавно учреждение по смисъла на чл. 519
ГПК, поради което спрямо нея не следва да се допуска принудително изпълнение, дори да се
приеме, че Агенцията може да реализира приходи и извън тези, предвидени в бюджета и
предоставени ѝ като бюджетни средства.
Съдът счита, че начинът на формиране на бюджета на Агенцията и източниците на средства
за нейната издръжка не могат самостоятелно да оказват определящо значение за това какъв е
статутът , а следва да се държи сметка за наличието на всички юридически характеристики
на правния субект-държавно учреждение, каквито бяха посочени и по-горе.
В тази връзка, съдът съобрази, че от нормативния акт, който урежда статута на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и по-конкретно от чл. 6 се установява, че
същата се издържа от бюджетни средства.
Налице е и другият основен признак, а именно юридическото лице да е създадено за
постигане на конкретни публичнозначими цели, които са изрично посочени в чл. 4 от
Устройствения правилник на агенцията. За да бъдат осъществявани те, финансовите
средства на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се осигуряват от държавния
бюджет чрез бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, съгласно чл. 6 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, а нейната издръжка се формира от бюджетни средства, които включват
трансфери от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията за разходи по изпълнението на държавните функции на Агенцията и за
заплащане на необходимите за дейността активи и услуги.
Обстоятелството, че съгласно чл. 7 от устройствения правилник, Агенцията администрира
приходи от таксите по чл. 103в, ал. 6 ЗМПВВППРБ; дейности по предоставяне за ползване
на рейдови лодки; възнаграждения за спасяване на имущество на море и река; провлачване
или тласкане на кораби и други плаващи обекти; предоставяне на данни от публичните
регистри, водени от Агенцията; наеми от имущество и други дейности и услуги, не може да
се приеме като довод, превръщащ Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в
търговско предприятие, чиято основна цел е постигане на търговска, стопанска печалба.
За пълнота на съдебния акт, настоящият състав намира за необходимо да се направи
разграничение между „Държавно учреждение“, ползващо се от защитата по смисъла на чл.
519 от ГПК и „Бюджетно субсидирано заведение“ по смисъла на чл. 520 от ГПК.
Държавните учреждения, както беше посочено по-горе, не притежават свой патримониум, а
организират и извършват законоустановената си дейност чрез средства от държавния
бюджет. За разлика от тях, бюджетно субсидираните заведения имат свое имущество, като в
допълнение към него получават средства с целево предназначение, които постъпват като
субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет или от бюджета на
Европейския съюз. Такива целеви средства са например субсидиите, които получават
земеделските производители от Държавен фонд „Земеделие“. Видно от устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, издръжката на последната се
осигурява от бюджетни средства, а не от субсидии, било то целеви или други такива.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства, настоящата съдебна инстанция счита
за неоснователно поддържаното от взискателя правно съждение, че длъжникът не е
държавно учреждение, а бюджетно субсидирано заведение по смисъла на чл. 520 ГПК.
Напротив, длъжникът като специално учредено с нормативен акт юридическо лице на
бюджетна издръжка, чийто началник е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, е
създадено за постигане на държавни цели, изрично посочени в чл. 4 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Доколкото тези цели са свързани с гарантиране ефективното осъществяване на публичните
функции на държавните учреждения, които имат за основен предмет нестопанска дейност,
която извършват в интерес на широк кръг лица, респективно в общонационален интерес, то
размерът на техния бюджет, независимо от финансирането, не следва да бъде зависим от
възможността частни субекти да поискат насочване на принудително изпълнение спрямо
него. Обратното би могло да доведе до ситуация, при която държавното учреждение да не
може да изпълнява обществените си функции поради липса на средства, който резултат не
следва да се допуска, при отчитане баланса на интересите на обществото и отделния частен
кредитор.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е недопустимо да се насочва принудително
изпълнение по отношение на източници на финансиране на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“. Такава е и волята на законодателя изразена в разпоредбата на чл. 519, ал. 2
ГПК, в която последният е определил друг ред за удовлетворяване на парични вземания, а
именно те да се събират от предвидения за това кредит от бюджета им, като не следва да се
образува принудително изпълнително производство, а изпълнителният лист се предявява на
финансовия орган на съответното учреждение. Ако за конкретната бюджетна година няма
кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да предвиди такъв
най-късно в следващия бюджет.
Разчита се на принципа за добросъвестност на държавата, която разумно следва да предвиди
в бюджета си средства, които да послужат за удовлетворяване на кредиторите на
държавното учреждение. Балансът на насрещните интереси в правоотношението се накланя
в полза на държавното учреждение, предвид специфичните функции, които осъществява.
Всичко гореизложено води настоящия състав до извода, че срещу длъжника в настоящото
производство не следва да се допуска принудително изпълнение.
След прекратяването на производството, изпълнителният лист следва да се върне на
взискателя, който може да го предяви пред финансовия орган на съответното държавно
учреждение по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК.
Съобразно изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на длъжника
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ следва да се присъдят сторените в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
изчислено съгласно чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП.
Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената Жалба с вх. № 6378/12.06.2020 г. от Н. И. Д. с ЕГН
**********, чрез адв. Даниела Демерджиева от ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Зеленика 1-ва“ № 131 в качеството му на взискател по изп. д. № 20207190400398, срещу
Постановление от 27.05.2020 г. на ЧСИ № 719 Станислава Янкова, с което е прекратено
образуваното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 519 от ГПК, поради
невъзможност да бъде изпълнено принудително срещу имущество на длъжника
Изпълнителна агенция „Морска Администрация“.
ОСЪЖДА Н. И. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Зеленика 1-ва“, №
131, да заплати на Изпълнителна агенция „Морска Администрация“ с ЕИК *********, със
седалище: гр. София 1000, ул. „Дякон Игнатий“ № 9, представлявана от к.д.п. инж. Живко
Петров – изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт Мартина Маринова, сумата от
100 лв. /сто лева/, представляващи извършени разноски в производството, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________