О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 950
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев
в. гр. д. № 785 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г.Д. против
Разпореждане № 41241/ 12.09.2019 г. по изп. д. № 201892990401335 на ЧСИ № 929 –
Николета Кавакова за връщане на Жалба вх. № 28209/ 21.08.2019 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, като се поддържа,
че са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите на жалбата. Предвид
изложеното се иска да се отмени атакуваното разпореждане, като делото се върне
на съдебния изпълнител за администриране на жалбата.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди изложените
доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
С Жалба вх. № 28209/ 21.08.2019 г. П. Г. Д. чрез адв.
Л.Д. е обжалвал мълчалив отказ за спиране на принудителното изпълнение по изп.
д. № 201892990401335 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова.
Жалбата е оставена без движение от съдебния изпълнител
с указания в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на съдебния
изпълнител такси в размер на 72 лв. по ТТРЗЧСИ за връчване на преписи от
жалбата на взискателите и за изготвяне на копие от изпълнителното дело, както и
да представи пълномощно на адв. Л. Д. по изпълнителното дело.
С Молба вх. № 29763/ 02.09.2019 г. жалбоподателят П.
Г.Д. е уточнил, че жалбата е подписана от него, а не от посочения в нея
адвокат, като е изложил доводи, че невнасянето на дължимите такси към съдебния
изпълнител не е основание за връщане на жалбата.
Поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на
такси в размер на 72 лв. с разпореждане от 12.09.2018 г. съдебният изпълнител е
постановил връщане на жалбата.
Съдът намира обжалваното разпореждане за законосъобразно,
но не по изложените в него съображения.
На първо място въззивният съд не споделя изложените в
жалбата доводи, че невнасянето на дължимите към съдебния изпълнител такси не е основание
за връщане на жалбата. Съгласно разпоредбата на 436, ал. 4 ГПК по отношение на
жалбите против действията на съдебния изпълнител се прилагат съответно
разпоредбите на чл. 260, 261 и 262. Внасянето на такса е изискване за редовност
на жалбата (чл. 260, т. 4 ГПК), неспазването на което е основание за нейното
връщане (чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК). За обжалване действията на съдебния
изпълнител законът предвижда внасянето на два вида такси – ДТ в размер на 25
лв. по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и ДТ по чл. 35 от тарифата в размер на 10 лв. за изготвяне на копие
от изпълнителното дело или такса в размер на 20 лв., която се внася по сметка
на частния съдебен изпълнител за изготвяне на копие от изпълнителното дело за
предоставянето му на съда (чл. 8 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители). Според чл. 436,
ал. 4 ГПК разпоредбите на чл. 260, 261 и чл. 262 ГПК се прилагат съответно в
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, което означава,
че задължението за внасяне на такси обхваща както дължимите към съда държавни
такси, така и таксите, събирани от частните съдебни изпълнители, плащането на
които е условие за разглеждане на жалбата. В този смисъл становището на
съдебния изпълнител, че невнасянето на таксата за изготвяне на копие е достатъчно
основание за връщане на жалбата съответства на закона.
Вторият въпрос, който следва да се обсъди, е за вида
на таксите, които жалбоподателят дължи на съдебния изпълнител като условие за
разглеждането й по същество. Настоящият състав намира, че съдебният изпълнител
неоснователно се е позовал на разпоредбата на чл. 5 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, въз основа на която е указал на жалбоподателя да внесе
такса от 40 лв. без ДДС за връчване на преписи от жалбата на
взискателите. Цитираната разпоредба следва да се тълкува във връзка с нормата
на чл. 42, ал. 1 ГПК, която дава възможност на частния съдебен изпълнител по
разпореждане на съда след искане на страната и за нейна сметка да връчва
съдебни книжа. В този случай задължението за връчване не произтича пряко от
закона, а по нареждане на съда, за което частният съдебен изпълнител има право
на възнаграждение в размер на дължимите за това действие такси. Изпращането на
препис от жалбата съгласно чл. 436, ал. 2 ГПК е задължителен елемент от
процедурата по обжалване действията на съдебния изпълнител, изпълнението на което
е възложено на съдебния изпълнител. Посоченото действие не се обхваща от
хипотезата на чл. 5 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни
изпълнители и за него жалбоподателят не дължи заплащане на такса.
По принцип даването на неточни указания за
отстраняване нередовностите на жалбата е основание за отмяна на разпореждането
за връщането й, но независимо от дотук изложеното същото следва да се потвърди
поради липса на предмет на обжалване. С върнатата от съдебния изпълнител жалба
длъжникът П. Г.Д. атакува три изпълнителния действия: мълчалив отказ за спиране
на принудителното изпълнение на основание чл. 454 ГПК; извършване на действия
на принудително изпълнение въпреки наличието на основание за спиране; липса на
уведомление за насрочен опис на имущество.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение. Спирането
на принудителното изпълнение представлява преустановяване на изпълнителните
действия за определен период от време. Спирането се постановява с акт на
съдебния изпълнител, който може да бъде с конститутивен или декларативен
характер (при условията на чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК - смърт на страна или
необходимост за учредяване на настойничество или попечителство). Разпореждането
за спиране на принудителното изпълнение по чл. 454 ГПК има конститутивен
характер, тъй като в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени налице ли
са предвидените в посочената разпоредба предпоставки. Поради това до
произнасянето на съдебния изпълнител с изричен акт за спиране принудителното
изпълнение продължава своя ход. Едва след произнасянето на съдебният изпълнител
с изричен акт за спиране на изпълнението или отказ за спиране ще е налице
подлежащ на обжалване акт, което налага извод, че мълчаливият отказ не подлежи
на обжалван. Съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе по всяка молба,
отнасяща се до образуването, движението и приключването на изпълнителното
производство, неизпълнението на което задължение е основание за ангажиране както
на дисциплинарната му отговорност по чл. 67 ЗЧСИ, а така също и на
имуществената му по чл. 74 ЗЧСИ, ако въпреки предпоставките за спиране е
продължил изпълнението и с това му е причинил вреди.
Що се отнася до жалбата в частта, в която предмет на
обжалване е насроченият за 21.08.2019 г. опис поради несеквестируемост на
недвижимия имот, същата е недопустима поради просрочието й. Съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение върху
имущество, което смята за несеквистируемо. Според разясненията, дадени в т. 1
от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта.
Насочването на изпълнението може да се изрази в налагане на запор или възбрана,
опис на недвижим имот, насрочване на публична продан. Срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на
съобщението за съответното действие. В случая, видно от направеното отбелязване
в Призовка за принудително изпълнение изх. № 29690/ 03.07.2019 г., длъжникът е
уведомен за насрочения за 21.08.2019 г. опис по телефона на 09.07.2019 г., от
което следва, че жалбата от 21.08.2019 г. е подадена извън едноседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е недопустима. Следва да се има предвид, че
според тълкувателното решение пропускането на този срок не осуетява правото на
длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди
издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да
оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан
сума преди тя да е получена от кредитора, тъй като съдебният изпълнител може да
предпочете да обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан,
вместо да продължи да уврежда длъжника. Длъжникът може също да обжалва
разпределението на основание несеквестируемостта.
По изложените съображения съдът намира частната жалба
на П. Г. Д. за неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 41241/ 12.09.2019 г. по изп. д. №
201892990401335 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова за връщане на Жалба вх. №
28209/ 21.08.2019 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
АС Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: