Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 14770 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 442340 от 03.07.2018 г., постановено по гр.дело № 51443/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 72 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че Ю.К.К. и Е.Н.К. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1364,
22 лв. за потребена топлинна енергия в периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2014
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (30.11.2016 г.) до окончателното й изплащане,
сумата от 467, 40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
30.11.2013 г. – 28.11.2016 г., сумата от 2, 04 лв. такса за дялово
разпределение за периода м. 10.2013 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК (30.11.2016 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от
0, 72 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.11.2013 г. – 28.11.2016
г., за които суми на 09.12.2016 г. е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69279/2016 г. по описа на СРС,
72 състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
ищцовото дружество, с която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Изложени
са доводи, че районният съд неправилно е приел, че ответниците не са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, тъй като от представените по
делото доказателства се установявало, че те са били собственици на процесния
имот в режим на съпружеска имуществена общност. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците чрез адв. С., с който се моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Твърди се, че ответниците не са били собственици
или ползватели на процесния имот в периода м. 10.2013 г. – м. 04.2014 г., който
факт се установявал от приетото по делото влязло в сила решение от 16.09.2014
г. по гр.д. № 2812/2008 г. по описа на СГС, I-17 състав, като К.С.
следва да се счита за собственик на апартамента до влизане в сила на посоченото
решение.
Третото лице-помагач не е взело становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, а разгледано по същество, е и правилно по следните
съображения.
По делото не е установено при условията на пълно и
главно доказване, че ответниците са били клиенти на топлинна енергия за имота
през процесния период. В тази връзка по делото е представено решение от
28.04.2014 г. по гр.д. № 2812/2008 г. по описа на СГС, I-17 състав, с което е признато
за установено по отношение на К.С. Симеонов правото на собственост върху
процесния апартамент в полза на Ю.К. и Е.К., като решението е влязло в сила на
16.09.2014 г. Приети са и нотариален акт № 113 от 13.07.2016 г., с който
ответниците са продали апартамента на Н.Б.Б.и заявление от 28.09.2016 г., с
което последният е поискал партидата да бъде променена на негово име. Приложено
е споразумение от 03.09.2015 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД и Е.Н.К., с което
страните са постигнали съгласие непогасеното задължение за процесния имот в
размер на общо 2285, 37 лв. главница за доставена топлинна енергия в периода
01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. съгласно обща фактура № ********** да бъде
изплатено на 7 вноски, описани подробно в споразумението по размер и падеж,
като са представени и фискални бонове за извършени седем броя плащания. От
представената от третото лице-помагач индивидуална справка се установява, че
титуляр на процесната партида е К.С..
След анализ на посочените по-горе документи настоящият
съдебен състав намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установява, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в приложимата към процесния период редакция след изменението с
ДВ, бр. 54 от 2012 г., което качество законът свързва с притежаване на право на
собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот. В разглеждания случай
не са събрани доказателства за това Ю.К. и Е.К. да са притежавали право на
собственост или вещно право на ползване върху апартамента през процесния
период, за който се претендира главница – 01.10.2013 г. – 30.04.2014 г. От
представените доказателства се установява, че те са били признати за
собственици по отношение К.С., на чието име през същия период е била водена
партидата на имота при ищеца, със съдебно решение, което е влязло в сила
няколко месеца след процесния период. Представеното споразумение от 03.09.2015
г. и извършените по него плащания също се отнасят до задължения, формирани
повече от година след процесния период. Не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че ответниците са били собственици на имота в периода
01.10.2013 г. – 30.04.2014 г. При това положение направеното с отговора на
исковата молба оспорване, че ответниците не са били собственици на апартамента
в посочения период, се явява основателно.
В тежест на ищцовото дружество е било да установи, че
ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия. При прилагане на
неблагоприятните последици от разпределянето на доказателствената тежест,
въззивният съд приема, че предявените искове са недоказани и неоснователни,
поради което правилно са били отхвърлени. Следователно обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът-ищец няма право на
разноски за въззивното производство. В полза на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, платено в
брой съобразно направеното отбелязване в приложения на л. 32 договор за правна
защита и съдействие.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
442340 от 03.07.2018 г., постановено по гр.дело № 51443/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 72 с-в.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Е.Н.К., ЕГН ********** и Ю.К.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното
производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.