Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. №
307 по описа за 2018 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.341 и следващите от ГПК.
С исковата си молба ищецът П.И.А.,
ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.В. – САК, със съдебен адрес: ***, пл.
„Св. Николай Чудотворец“ № 2, ет.3, е предявил срещу ответниците Р.И.А., ЕГН **********
и К.И.А., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.341 от
Твърди се, че съсобствеността по отношение
на процесния имот е възникнала между ищецът и ответниците въз основа на
наследствено правоприемство от общия им наследодател И.С. А., починал на …..г.,
придобит от него чрез нотариално заверен договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот от 1982 г. Съсобствеността
в настоящото производство следва да се подели при квоти: Р.И.А. – 1/6 идеална
част и К.И.А. – 1/6 идеална част, а за ищеца П.А. - 4/6 идеални части по силата
на наследствено правоприемство от баща му И.А. и по силата на договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № .., том ., рег. № ..,
дело № 69/2006 г., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 929 от
11.04.2006 г., акт № 25, том IV, дело № …...,
партидна книга том № 12708, стр. 12709.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са изпратени на ответниците, които депозират отделни писмени отговори. В
своите писмени отговори ответниците Р.И.А. и К.И.А. по отделно твърдят, че не
оспорват обстоятелството, че заедно с П.И.А. са наследници по закон на
починалия наследодател И.С. А.. Оспорват обаче предмета на делба, описан в
исковата молба, като твърдят, че на делба жи цялата западна половина от жилищната
сграда със застроена площ от 120.40 /сто и двадесет цяло и четиридесет/ кв.м.,
състояща се от мазе, бокс, помещение за парно отопление в сутерена, дневна,
кухня-бокс, тоалетна и баня на първи етаж, две спални, хол и баня на втори етаж
и таванско помещение и дворното място, а не единствено по отношение на втория
етаж от сградата. Предвид изложеното се моли съдът да допусне делба и
посочените от ответниците имоти между ищеца и ответниците при следните квоти: П.И.А.
– 4/6 идеални части, Р.И.А. – 1/6 идеална част и К.И.А. – 1/6 идеална част.
Районен съд Елин Пелин, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
от ГПК, приема за установено следното:
От нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давностно владение № 53, том III, дело 453/1978 г. е видно, че лицето С. А.А. /дядо на
ищеца/ е придобил на основание давностно владение собствеността върху дворно
място, застроено, цялото от 1888 /хиляда осемстотин осемдесет и осем/ кв.м.,
урегулирано, съставляващо парцел….. /…………………./ в квартал …/………../ по
регулационния план на с. Н., С.. През 1981 г. С.А. се съгласил синовете му Г. и
И./починалият наследодател по настоящото дело/ да направят надстройка и
пристройка върху жилищна сграда в гореописаното дворно място съгласно
Заявление, вписано № 134, том I, от
01.10.1981г.. Видно от Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот
/жилище/ от 30.06.1982 г., вписан № 97, том I, в дял на И.С. А. /починалият наследодател по
настоящото дело/ се паднала западната половина от жилищната сграда, разположена
върху 120.40 кв.м. и се състояла от мазе в сутерен, бокс в сутерена и помещение
за парно отопление в сутерена; дневна, кухня-бокс, баня и тоалетна на първия
етаж; две спални, хол и баня на втория етаж.
Представени са още два броя нотариални
актове за дарение на недвижим имот, а именно: Нотариален акт №.., том . рег.№ ….,
дело … от 1999 г., съгласно който С. А. А. и М. П. А. /дядо и баба на ищеца/
даряват на своя внук П.И.А. дворно място, находящо се в с. Н., област С. с площ
от … /…………/ кв.м., съставляващо парцел XIV-…. ………… за имот с планоснимачен номер ………….. в квартал
…/ по плана на селото, ведно с ½ идеална част от пристройка към
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гореописаното дворно място,
цялата пристройка с площ от 51,50 /петдесет и едно цяло и петдесет стотни/
кв.м., състояща се от кухня-столова, спалня и сервизни помещения; както и
Нотариален акт № 87, том I, рег. № 1054,
дело № 69 от 2006 г., съгласно който М. Я. А. /майка на ищеца/ дарява на своя
син П.И.А. ½ идеална част от придобития по време на брака си с И. С. А.
недвижим имот, а именно: западна половина от жилищна сграда със застроена площ
от 120,40 /сто и двадесет цяло и четиридесет стотни кв.м., която се състои от:
мазе, бокс и помещение за парно отопление в сутерена; дневна, кухня-бокс,
тоалетна и баня на първия етаж; две спални, хол и баня на втория етаж, която
сграда е построена на регулационната линия в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с. Н., община Е., с площ от 878 /осемстотин седемдесет и осем/ кв.м.,
съставляващо парцел …./четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер
четиристотин двадесет и осем/ в квартал .. /……./ по плана на селото.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № ГСР-04-00158/ 21.02.2018 г. издадено от община Е.П. С. област на името
на И. С. А., същият е починал на 30.08.2013 г. и е оставил като свои наследници
по закон Р.И.А. - съпруга, П.И.А. и К.И.А.
– син и дъщеря.
От данъчна оценка № **********/07.03.2018 г. на община
Е. се установява, че имот находящ се в с.Н., ул. „……….“ № .., съставляващ жилище, втори етаж от къща е записан на П.И.А.,
К.И.А. и Р.И.А., като стойността на имота възлиза на 1727,40 лева.
По делото са приложени и 2 бр. скици на
УПИ ……, кв….., съответно: Скица № 331 от 24.03.2006 г. и Скица № 286 от
09.03.2018 г. по плана на с. Н., община Е..
В хода на съдебното дирене са разпитани
трима свидетели: А. М. А., М. Я.А. и Х. Т. Г.. Видно от показанията им ищецът П.А.
заедно със своите родители живеел в процесната масивна жилищна сграда - западен
близнак. Когато пораснал родителите му решили да му отстъпят първият етаж от
къщата и от тогава А. го владеел и се разпореждал с него като собственик. Това
не останало скрито нито от неговите родители, нито от съседи и познати. През
1997 г. А. се оженил и продължил да живее на първия етаж от къщата, като
направил цялостен ремонт, който продължил с години. Никой не се противопоставял
на тези негови действия, а напротив - неговите родители и приятели му помагали.
Първият етаж от въпросната къща представлявал самостоятелен обект, с отделни
партиди за ток, вода, с отделен вход, които преустройства били извършени лично
от ищеца и ключове за първия етаж имал единствено П. и семейството му. Дори
бащата на ищеца лично дал съгласие за обособяване на отделни партиди за ток, за
да могат да си плащат отделно сметките.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-техническа експертиза относно наличието и броя на самостоятелните
обекти в дворното място, находящо се в с. Н., съставляващо УПИ ….. в кв…. по
плана на селото. От заключението на експертизата се установява, че в дворното
място се намират двуетажна жилищна сграда, състояща се от първи и втори жилищен
етаж, сутеренен етаж и таван. В имота е изградена и едноетажна жилищна сграда,
представляваща лятна кухня с площ от
34,73 кв.м. и затворена тераса към нея с площ от 9,55 кв.м.; гараж със
застроена площ от 22,10 кв.м. и баня със застроена площ от 7,02 кв.м. изградена
до северната стена на лятната кухня.
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
За да бъде
постигната крайната цел на делбеното производство и да се прекрати
съществуващата съсобственост върху общата вещ, е необходимо да се установи предмета
на делба, дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви квоти.
Не е спорно
между страните по делото, тъй като това обстоятелство е прието за безспорно
между съделителите, че находящите се в процесния урегулиран поземлен имот - едноетажна
жилищна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 34,73 кв.м. и
затворена тераса към нея със застроена площ от 9,55 кв.м., гараж със застроена
площ от 22,10 кв.м. и баня със застроена площ от 7,02 кв.м. изградена до северната
страна на лятната кухня са изключителна собственост на ищеца П.И.А..
Горното
обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства – нотариален
акт № 64, том 1, рег. № 852, дело № 533/1999 г., с който С.А. А. и М. П. А. -
баба и дядо на ищеца му даряват следния недвижим имот – урегулиран поземлен
имот, находящ се в с.Н., О. Е.П. Софийска област, с площ от 878 кв.м., който по
регулационния и кадастрален план на селото одобрен със заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г.,
съставлява УПИ ……. ведно с ½ ид.ч. от пристройка към двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в гореописаното дворно място, цялата пристройка с
площ от 51,50 кв.м. състояща се от кухня, столова, спалня и сервизни помещения.
Така представените писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че
ищецът е единствен собственик на процесното дворно място с площ от 878 кв.м придобито
въз основа на разпоредителна сделка, а по отношение на едноетажната жилищна
сграда, представляваща лятна кухня и затворена тераса към нея, гаража и банята
както бе посочено и по-горе няма спор между страните, че са собствени само на
ищеца и освен това са придобити от последния и по силата на приращението поради
което не следва да бъдат включвани в предмета на делба.
Ищецът претендира да е едноличен собственик на първия
етаж от сградата и желае да се допусне делба само по отношение на втори етаж,
помещение за парно отопление и помещение за баня към сутеренния етаж и таван –
подпокривно пространство, но ответниците оспорват това негово право, с
твърдение, че и те са съсобственици на първия етаж, като претендират в предмета на делбеното производство да бъде включен и първи
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – западен близнак, освен заявените от
ищеца втори етаж, таванско помещение, помещение за парно отопление и бокс
преустроен в баня и тоалетна в сутерена, стълбищна клетка.
Правото на делба на съсобствен имот произтича от принадлежността на
правото на собственост върху вещта на страните. В случая от представените по
делото доказателства се установява, че правото на собственост по отношение на
делбените имоти е възникнало по силата на
наследствено правоприемство и извършено дарствено разпореждане на съсобствени
идеални части от съсобственик в полза на ищеца.
Представени са надлежи писмени доказателства по смисъла на чл.341, ал.1, т.2 от
Безспорно е установено, че масивната двуетажна
жилищна сграда - западен близнак е придобита по време на брака между починалия
наследодател И. С. А. и М. Я. А. и последната е станала собственик на ½
идеална част от имота. С Нотариален акт №
87, том I, рег. №1054, дело № 69/2006 г. М. А. е дарила своята
½ идеална част на ищеца по настоящото дело.
Безспорно е установено, че дворното
място, находящо се в с. Н., с площ от 878 кв.м., съставляващо УПИ …. и ½ идеална част от пристройка към двуетажната
жилищна сграда са собственост на ищеца П.А. по силата на Нотариален акт за
дарение № .., том I, рег. № 851, дело № 533 от … г.
Настоящият състав намира, че по делото
се установи по безспорен начин, че ищецът П.А. е придобил собствеността върху
първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда – западен близнак въз основа на
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение в период повече от
десет години, който започнал да тече от 1997 г. и продължил до 12.06.2018 г. –
датата на депозиране на писмен отговор от ответниците – 12.06.2018 г., когато е
оспорено правото му на собственост. През този период ищецът владеел имота с
намерение за своене, като явно манифестирал волята си, че счита имота за свой,
направил множество ремонти и подобрения на първия етаж, мазето и сутерена,
ограничил достъпа до първия етаж посредством изграждане на отделен вход, открил
отделни партиди за ток и вода. За посочения период никой не се противопоставил
на тези негови действия за своене на имота, които били изградено изцяло със
средства на ищеца и със знанието на неговия баща и ответниците, без последните
да се противопоставят по какъвто и да било начин. Единствено ищецът и
семейството му притежавали ключ от първия етаж на къщата и никой без тяхно
съгласие не можел да влезе в жилището. По този начин ищецът владял първия етаж от къщата и мазето към
сутерена изключително за себе си и демонстрирал спрямо останалите невладеещи
съсобственици поведение на пълноправен собственик. По настоящото дело също не
бяха направени възражения в обратна насока.
Изложеното сочи, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че ищецът е
единствен собственик на първия жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда – западен близнак,
състояща се от два етажа, като всеки етаж представлява самостоятелен жилищен
обект, който първи етаж се състои от затворена тераса, коридор, в който се
влиза през затворената тераса, спалня, баня с тоалетна, дневна с кухня-бокс,
втори коридор и втора спалня и маза към
сутеренния етаж, която жилищна сграда е построена в УПИ находящ се в с.Н., Община Е., С. област
с площ от 878 кв.м., който по регулационния и кадастралния план на селото,
одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г.,
съставлява УПИ …../……………., отреден за имот с планоснимачен номер …./ в кв…. при
съседи на имота по скица: улица, УПИ XIII-431,
УПИ XV-430, УПИ II-429,
УПИ
XII-428, като ги е придобил въз основа на
давностно владение продължило повече от десет години в периода от 1997 г. до
12.06.2018 г..
С оглед така установеното,
по-горе, че първият жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда западен близнак и маза
към сутеренния етаж са лична собственост на ищеца по делото, то до делба
следва да се допусне само ВТОРИЯ ЕТАЖ, от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЗАПАДЕН
БЛИЗНАК, със застроена площ на втория етаж от 66,20 кв.м., състоящ се от входно
антре, всекидневна-трапезария с кухненски бокс, хол, стая, баня и тоалетна; която
двуетажна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.
Н., Община Е., С. област, с площ от 878 кв.м., който по регулационния и
кадастралния план на селото, одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със
Заповед № ТС-28/1991 г., съставлява УПИ ……в кв… при съседи на имота по скица: улица,
УПИ ….., УПИ ….., УПИ …., УПИ ….
Искането на страните по делото в
предмета на делба да бъдат включени стълбищната клетка с площ от 12,42 кв.м.,
таван-подпокривно пространство, помещение за парно отопление и помещение за
баня към сутеренния етаж, съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за собствеността,
в сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици,
общи на всички собственици са стълбите, площадките, покривите, общите тавански
и избени помещения и пр. Подпокривното пространство на сграда е обща част само
когато не е изградено като жилище и в този смисъл е ТР № 34/1983 г. на ОСГК на
ВС. В Тълкувателно Решение № 34/1983 г. на ОСГК на ВС - т. 2-4 се разглеждат
хипотези, при които подпокривното пространство не е изградено като жилище и не
отговаря на необходимите изисквания на подзаконови нормативни актове за
изграждането на отделни самостоятелни обекти. Прието е, че в тези случаи,
подпокривното пространство е обща част на сградата по предназначение и съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за собствеността не може да бъде предмет
на сделки и на съдебна делба. В настоящия случай от изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че подпокривното пространство,
представлява двускатен вилообразен покрив, който се ползва единствено само като
таван и представлява надзид с височина
0,80 м. и било с височина 3,30 м., поради което не представлява самостоятелен обект
на собственост. Изложеното сочи, че подпокривното пространство /таванът/ не
представлява самостоятелен обект на собственост, а е обща част на сградата,
поради което не следва да бъде включван
е предмета на делба. Аналогични са и изводите относно искането за делба на
стълбищната клетка, помещение за парно отопление и помещение за баня към
сутеренния етаж, по отношение на които също не се установява да са отделни самостоятелни обекти на собственост,
поради което следва да се приеме че съставляват общи части по смисъла на чл.38,
ал.3 от Закона за собствеността и не следва да бъдат включвани в предмета на
делба.
Това е така, тъй като разпоредбата на
чл.38 от Закона за собствеността е императивна, което означава, че общите части
възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост.
В чл.38, ал.1 от Закона за собствеността са изброени примерно отделни
елементи от сградата, които представляват общи части и е обобщено, че такива
части са и "всичко друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване". Следователно общите части са два вида - такива по
естеството си и такива по предназначение. Съдебната практика приема, че общи
части по естеството си са тези конструктивни елементи, без които сградата не
може да съществува като такава /основи, външни стени, покрив, асансьор,
главните водопроводни и канализационни тръби и др./, а общи по предназначение са
тези части от сградата, без които сградата може да съществува, но същите са
създадени и предназначени, за да обслужват общо всички собственици на обекти в
нея /перални, портиерското жилище, сушилни и др./ Докато общите части от
втората категория могат да променят предназначението си, с изрично решение на
всички етажни собственици и така да престанат да бъдат такива и да станат
индивидуална собственост на отделен етажен собственик или на трето лице, то
общите по естеството си части задължително остават такива, не могат да променят
предназначението си и да се прехвърлят на отделен етажен собственик или на
трето лице или да бъдат предмет на делба. При етажната собственост е
недопустимо прекратяването на общността върху общите части чрез делба - чл.38, ал.3 от Закона за собствеността.
Общите части могат да бъдат предмет на делба само като принадлежности към
съответните обекти в етажната собственост.
По отношение иска за допускане на делба на помещенията,
находящи се в сутеренния етаж, представляващи помещение за парно отопление и
помещение за баня, съдът намира следното:
Предмет на придобиване на
вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи.
Съгласно чл.98 от Закона за собствеността, освен ако не е постановено или
уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не
може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ.
Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава
част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен
съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен
имот /жилище, ателие или др. подобни/.
При това разбиране, съдът
счита, че искът за допускане делба на помещението за парно отопление и
помещението за баня, находящи се в сутеренния етаж, представляват помещения със
спомагателно и обслужващо предназначение към жилищните обекти, поради което е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като сочените обекти са обща част
по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността и по естеството си са неделими,
като собствеността върху същите следва да се разпредели в съотношението на
собствеността на самостоятелните обекти. Изложеното сочи, че искът за включване в
предмета на делба на обособените в сградата помещение за парно отопление и помещение за баня към
сутеренния етаж и таван-подпокривно пространство, е неоснователен по изложените
по-горе съображения.
В обобщение съдът намира, че в предмета на
делба следва да бъде включен единствено втори жилищен етаж от процесната
двуетажна жилищна сграда-западен близнак, като делбата следва да се допусне при
следните квоти: за П.И.А. – 4/6
идеални части, за Р.И.А. – 1/6 идеална част и
за К.И.А. – 1/6 идеална част.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
да се извърши съдебна делба между П.И.А.,
ЕГН ********** ***, Р.И.А., ЕГН ********** и К.И.А., ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЗАПАДЕН БЛИЗНАК, като всеки етаж представлява самостоятелен жилищен обект, със
застроена площ на втория етаж от 66,20 кв.м. /шестдесет и шест цяло и двадесет
стотни/ кв.м., състоящ се от входно антре, всекидневна-трапезария с кухненски бокс,
хол, стая, баня и тоалетна; която двуетажна жилищна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Н., О. Е., С. област, с площ от 878 /осемстотин
седемдесет и осем/ кв.м., който по регулационния и кадастралния план на селото,
одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г.,
съставлява УПИ….. /…………., отреден за имот с планоснимачен номер ………../ в кв…..
при съседи на имота по скица: улица, УПИ XIII-431, УПИ XV-430, УПИ II-429, УПИ XII-428,
при квоти:
за П.И.А. – 4/6
идеални части,
за Р.И.А. – 1/6 идеална част и
за К.И.А. – 1/6 идеална част.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на дворното място находящо се в с. Н., О.
Е.П., С. област с площ от 878
/осемстотин седемдесет и осем/ кв.м., което по регулационния и кадастралния
план на селото, одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед №
ТС-28/1991 г., съставлява УПИ …… /….. отреден за имот с планоснимачен номер…………../
в кв…. /…… при съседи на имота по скица: улица, УПИ XIII-431, УПИ XV-430, УПИ II-429, УПИ XII-428
и на находящите се в него едноетажна жилищна сграда, представляваща лятна кухня със
застроена площ от 34,73 кв.м. и затворена тераса към нея със застроена площ от
9,55 кв.м., гараж със застроена площ от 22,10 кв.м. и баня със застроена площ
от 7,02 кв.м. изградена до северната страна на лятната кухня, както
и на първия жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда – западен близнак, представляващ самостоятелен жилищен обект,
който първи етаж е със застроена площ на етажа заедно със затворената тераса
без стълбищната клетка от 92.00 кв.м., състоящ се от затворена тераса, коридор,
в който се влиза през затворената тераса, спалня, баня с тоалетна, дневна с
кухня-бокс, втори коридор и втора спалня и
на маза към сутеренния етаж, помещение
за парно отопление и помещение за баня към сутеренен етаж и таван-подпокривно
пространство, от двуетажна жилищна сграда, която е построена в УПИ находящ се в с.Н., О. Е., С. област с
площ от ………./…………… кв.м., който по регулационния и кадастралния план на селото,
одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г.,
съставлява УПИ ………/………., отреден за имот с планоснимачен номер ……………. в кв…../……/
при съседи на имота по скица: улица, УПИ XIII-431, УПИ XV-430, УПИ II-429, УПИ XII-428
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: