РЕШЕНИЕ
гр.*** ,11.08.2014г.
***ският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести
май две хиляди и четиринадесета година
в състав:
Председател: Росица Савова
при участие на секретаря В.С., като разгледа
докладваното гр. дело №714 по описа за
Р.А.Д.,ЕГН: **********-лично и
като майка и законен представител на С.И.Д.,
ЕГН: **********,,двете с адрес: с.***, ул." ***" № 51, Община ***, Д.Л.Д., ЕГН: **********,***, и Р.И.Д., ЕГН: **********,***, всички със
съдебен адрес: гр.***, ул. „***" *** /Адв.Е.Ц./
, са предявили против ***" ЕАД
- гр.*** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** ***, ул."***" № ***- в качеството на
съдружник в гражданско дружество по ЗЗД „***" - гр.*** и на собствено
основание по превъзлагане ; . "***" ЕООД - гр.*** ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.***,ул."***" № ***, ет.***,ап.***,
ЕИК: *** - като съдружник в гражданско дружество по ЗЗД „***" - гр.***; ЕТ”В. ***
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***,вх.***,ет.***.ап.***, представляван от В. Й.Т.
с ЕГН: **********
;.Д.Г.Т. ЕГН: **********,***, и С.П.С. ЕГН: **********,*** , искове за
неимуществени вреди , претърпени от ищците в резултат на смъртта на И.Д.Д. ,
настъпила на *** г. при изпълнение на възложените му от техническите
ръководители строително ремонтни работи по външна топлоизолация на ОУ” ***"
в гр.***,както следва: по чл.49 във вр.с чл.45
от ЗЗД - срещу Д.Г.Т. като пряк причинител на увреждането (лице,допуснало
осъществяване на злополуката,в резултат на която е починал И. .Д.) и ЕТ”***"-
гр.*** като работодател на прекия
причинител Т. солидарно за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди от трудова злополука в общ размер на *****лв., разпределени, както следва
• на С.И.Д.- ***лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в
размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане;
• на Р.А.Д. - ***лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в
размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане
• на Д.Л.Д. - ***лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото
в размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане;
• на Р.И.Д. - ***лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото
в размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане ;
или АЛТЕРНАТИВНО- при липса на солидарна
отговорност :по
чл.200 от КТ - срещу ЕТ ***"- гр.*** в качеството му на работодател на
пострадалия И. Д. за заплащане на посочените по размер обезщетения за
неимуществени вреди от трудова злополука в общ размер на ***лв., разпределени
по същия , указан по горе начин спрямо ищците,
по чл.45 от ЗЗД срещу Д.Г.Т.
като лице, пряко отговорно за безопасността на пострадалия и допуснало
осъществяването на трудовата злополука - за заплащане на обезщетения за
причинени вреди в резултат от извършено престъпление в общ размер на ***лв.,
разпределени по отношение на ищците в същия .указан по-горе размер.
КУМУЛАТИВНО с
горепосочените са предявени следните искове:
-по чл.49
от ЗЗД - срещу ***" ЕАД - гр.*** с ЕИК;*** и "***" ЕООД - гр.***
с ЕИК: *** - в качеството им на съдружници в
гражданско дружество по ЗЗД „***" -гр.***/ - като възложител на СМР ,
включващи такива по външна топлоизолация на
ОУ”****" в гр.*** , където на ***г.е станала злополука с пострадал И.
Д. , починал на същата дата
-по чл.49 -
срещу ***" ЕАД - гр.*** - в качеството на работодател на С.П.С.- технически
ръководител на обекта и служител на „*** ЕАД, и дл.лице,
отговарящо за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд,
и по чл.45
от ЗЗД - срещу С.П.С. като дл.лице, отговарящо за
спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд .вкл.за
обекта, на който е станала трудовата злополука, довела до смъртта на И. Д.;
предвид на това, че същият – като технически ръководител на обекта по заповед
№213/10.09.2010г.на Изп.директор на „***”ЕАД и по дл.характеристика не е създал необходимата организация и не
е наредил и проконтролирал построяването на подходящо обезопасено скеле(в
т.ч.със съответните елементи -защитни
бордови ленти за крака,, главни перила за ръце,средни перила за ръце,стълби за
изкачване и слизане от скелето ), допуснал е на скелето да липсва платно ,а
работниците да извършват работа на това скеле,при което е предизвикат
вредоносният резултат - т.е.допуснати са
нарушения по чл.89,т.1,б.”б” във вр.с чл.61 от Наредба
№2/22.03.2004г.за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на
труд при извършване на СМР, които искове
са в общ размер на ***лв., разпределени, както следва
• на С.И.Д. - ***лв. ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в
размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане;
• на Р.А.Д. - ***лв. ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото
в размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане;
• на Д.Л.Д. - ***лв. ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото
в размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане;
• на Р.И.Д. - ***лв. ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в
размер на ***лв., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане.
Видно от исковата молба.претенцията се основава на следните
фактически обстоятелства:
Претендираните обезщетения са
поради смъртта на И. Д.Д., наследодател на първите две ищци (баща на първата и
съпруг на втората) и син на третия и четвъртия от ищците, която смърт е
настъпила при условията на ***г.- при изпълнение на възложените му от
техническите ръководители строително- ремонтни работи по външна топлоизолация
на ОУ”***" в гр.***,при което И. Д. е паднал от 14-метрова височина от
строително скеле и е починал. Пострадалият е работел по Трудов договор (№
3/11,10.2010г), сключен между него и ответния ЕТ „***" , а
злополуката е била призната за трудова приключило с Протокол № 12 от
03.12.2010г на Районно управление „Социално осигуряване" - гр.*** .Визират
се претърпени душевни болки и страдания, понесени от ищците вследствие смъртта
на техния близък.
Изложени са и следните
основания, на които се търси за ангажиране отговорността на ответниците:Поддържа се,че Община *** е сключила по
реда на ЗОП, Договор № ІХ-3/10.09.2010г., с гражданско дружество „***" ,гр.***, с предмет: „Изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за
пакета сгради на ОУ”Св.***" и СОУ „****" и съпътстващите ги СМР на
сградите" , като посоченото гражданско дружество е с учредители „***"
ЕАД -гр.*** и "***" ЕООД –гр..***
(първият и вторият ответници).
С Договор за
строителство от ***г.,
гражданско дружество „***" -
гр.*** е превъзложил на „***" ЕАД -гр.*** (подизпълнител)
да изпълни СМР на обекти ОУ „Св.***" и
СОУ „***" в гр.***.
Със Заповед №
213/10.09.2010г. на Изпълнителния директор на „***" ЕАД - гр.***, за
ръководител на строителния обект и отговорник за безопасността е определен
ответникът С.П.С. ,който считано от ***г., включително и към датата на
злополуката, работи на постоянен трудов договор с „***"ЕАД като технически
ръководител.
С Договор за
строителство от ***г., „***" ЕАД -гр.*** е превъзложил
на ответния ЕТ”В. *** (следващ подизпълнител) изпълнението на СМР за същите
обекти , който е и пряк работодател на пострадалия И. Д.
Както се посочи,
последният е работел по трудов договор при ответния ЕТ-***"- гр.***.
С Договор за търговско
управление от 17.09.2010г., ЕТ *** -гр.*** е възложено на Д.Г.Т. като прокурист
да управлява фирмата.,като са му възложени съответно функции по безопасност със
Заповед № 3/11.10.2010Г. на ЕТ”В. ***.
Сочи се и, че Д.Г.Т.
като прокурист на ЕТ-работодател , на който е възложено да упражнява функциите
по безопасност, е лично отговорен за смъртта на И. Д. . Срещу този ответник е
било образувано наказателно дело за причинена смърт по непредпазливост, което е
приключило със Споразумение с ***ската окръжна прокуратура, одобрено от ***ския окръжен съд с Определение от 15.06.2011 г, по
н.о.х.д.№ 291/11г.на КОС , като Т. се е признал за виновен и му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от
Наред
с отговорността на ответниците ЕТ "В. *** и Д.Т. - работодателя на
пострадалия и лицето, отговарящо за безопасността, работещо при този
работодател , обезщетения се претендират и от юридическото лице , в чиято полза
и по чието възложение е извършвана работата -***"ЕАД-
гр. ***, както и назначеният от нея отговорник по безопасността и технически
ръководител на целия обект - С.П.С. -като обезвреда
при непозволено увреждане, на основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД -солидарно.Ищците
поддържат.че отговорността е на този, чиято е и ползата и когато има превъзлагане следва да се установи кой е действителният
възложител. , а в случая при условията на чл.49 от ЗЗД, следва да се ангажира
солидарната отговорност на всички лица по веригата на превъзлагане
на СМР - от консорциума (неперсонифициран като юридическо лице), спечелил
обществената поръчка до последния
подизпълнител.
В отговорите на „***" ЕАД - гр.*** и "***"
ЕООД -гр.*** се поддържа,че предмет на спора не са общи права или
задължения между всички ответници, или права или задължения , които почиват на едно
и също основание,макар да се търси обезщетение за една вреда .По същество тези ответници заявяват,че исковете спрямо тях са
неоснователни,тъй като не е налице нарушаване на правилата за безопасност на
труда от други длъжностни лица, освен от Д.Т., а отговорността на едно юридическо лице може да
бъде ангажирана по трудова злополука , ако негово длъжностно лице е извършило
нарушение на правилата за безопасност на труда , което е в причинна връзка със
злополуката. В тази връзка се сочи.че С.С. - технически ръководител на обекта и
служител на „ ***' ЕАД не е извършил нарушение на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд и е признат за НЕВИНОВЕН за престъпление по чл.123
ал.1 от НК във връзка с трудовата злополука / присъда № 10/29.02.2012 г. по
НОХД №381/ 2011 на ОС-*** , потвърдена с решение №381/0111.2012 г. по
ВНОХД№913/2012 г. на Софийски апелативен съд/. Поради това не може да се търси
отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД нито от С.С. , нито от „ *** ЕАД,както и от„***"
ЕООД.
В отговорите е налице
позоваване и на договор за строителство от ** г. между ЕТ „ ***" и „ ***1
ЕАД ,визиращ,че „отговорността за правилното, сигурното и безопасно изпълнение
на всички дейности на обекта, както и провеждане на всички
мероприятия по ПП безопасност са задължения на изпълнителя - ЕТ „***" и са
за негова сметка.(чл.22 и чл.26 от договора)
в съответствие и на чл.4 ,ал.1 от ЗЗБУТ;респ.сочи се,че се касае за
вреди от трудова злополука , причинила смъртта на работник,.в който случай
отговорност носи предприятието -работодател,каквито тези две дружества не се
явяват.
В депозирания отговор от
ответника Д.Г.Т. се изразява становище.че предявените искове са допустими, но
по съществото си са неоснователни, а размерите им са прекомерно завишени.
Сочи , че част от
обстоятелствата, описани в исковата молба, са налице-относно осъществена на
посочената дата злополука, квалифицирана от РУ”СО" *** като трудова,
поради наличие на трудов договор между увреденото лице и ответника ЕТ „ ***".
Правят се възражения за
наличие на евентуален умисъл или груба небрежност от страна на пострадалия,
като се твърди,че преди да излезе на работа пострадалият И. Д. е предупреден от
прекия му ръководител заедно с останалите строителни работници за евентуалните
опасности, тъй като непосредствено преди това е валял дъжд и скелето е било
мокро. Вместо това, Д. самоволно, съзнавайки напълно опасността на която се
излага, е решил и излязъл на скелето, като освен това не е използвал средствата
за обезопасяване при височинна работа, които са били осигурени и вследствие на
рисковото му поведение и неблагоприятно стечение на обстоятелствата Д. се е подхлъзнал
и паднал, при което е последвала смъртта му.
Направеното
възражение се основава на това.че Д. е
съзнавал , че се качва на мокро скеле, при неподходящи метеорологични условия,
след като е бил предупреден изрично от прекия си ръководител, че няма да се
работи на скелето, съзнавал е, че това може да доведе до подхлъзване и падане
от голяма височина, при която смъртния изход е неизбежен, и въпреки това се е
качил на скелето,макар очевидно да е допускал ,че ще бъде увреден сериозно и
евентуално ще последва неговата смърт, и,
рискувайки, е излязъл на скелето при неблагоприятни метеорологични
условия и без предпазни средства - т.е. действал е при условията на евентуален
умисъл,което изключва отговорността на този ответник.Възражението за груба
небрежност,допусната от страна Д., се основава на гореописаните действия, при
което при определяне размер на обезщетение се иска да се вземе предвид наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на
около 80 %.
Визира се наличие на
валидно трудово правоотношение между пострадалия и ЕТ”***", като отв.Т. счита.че по силата на това трудово правоотношение
ответния ЕТ следва да изплати обезщетение на пострадалите.
В
депозирания от ответника С.П.С. отговор се изразява становище.че предявените
срещу този ответник, както и срещу ответниците „***г”ЕАД-гр.*** и „ *** „ ЕАД
,с правно основание чл.45 и чл.49 и сл. от ЗЗД за недопустими и неоснователни.
Относно допустимостта са
визирани аналогични на съображенията в депозираните от „***"ЕАД-гр.*** и „
*** „ ЕАД доводи ,а именно - относно обстоятелствата кой е възложител и кой е
изпълнител на работата, при която е станала трудовата злополука и оттук - кой,
с кого и на какво основание трябва да отговаря солидарно.Поддържа се и
възражението ,че не е налице хипотезата на чл.215 от ГПК доколкото предмет на
спора не са общи за ответниците права или задължения , или права или
задължения, които почиват на едно и също основание.
Поддържа се и наличие на
противоречие на ищцовите претенции ,тъй като от една
страна, се претендира ангажиране на гражданска отговорност на С.П.С., като
ръководител на строителния обект солидарно с работодателя на загиналия И. Д. -
ЕТ"***" и Д.Т., с посочване, че се претендира
гаранционно-обезпечителна отговорност, а от друга -заявена е претенция за
заплащане на суми за две отдели обезщетения, изключващо
солидарността.
По същество отв.С. намира.че исковете спрямо него не са основателни,
като поддържа,че не е налице деликт, предвид липсата
на негово виновно поведение, което да се намира в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на И. Д.; липсват данни за нарушаване на правилата
за безопасност на труда от други длъжностни лица, освен от Д.Т. , респ.спрямо отв. С.С. — технически ръководител на обекта и служител на
„ ***' ЕАД,се сочи,че същият не е извършил нарушение на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд , макар да извършва правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност .С. е признат за невиновен за
престъпление по чл.123 ал.1 от НК във връзка с трудовата злополука / присъда №
10/29.02.2012 г. по НОХД №381/ 2011 на ОС-*** , потвърдена с решение
№381/01.11.2012 г. по ВНОХД№913/2012 г. на Софийски апелативен съд /като
съгл.чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, извършено ли е деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца. Поради това, не може да се търси отговорност по чл.45 и
чл.49 ЗЗД нито от С.С. , нито от „ ***" ЕАД, а само от предприятието
-работодател,още повече.че съгласно договор за строителство от *** г. между ЕТ
„ ***" и „ ***' ЕАД - чл.22 и чл.26 „отговорността за правилното,
сигурното и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта, както и
провеждане на всички мероприятия по ПП безопасност са задължения на изпълнителя
/ ЕТ „***"/ и са за негова сметка.
Относно
обстоятелствата,при които е станала злополуката, се поддържа, че ответникът С.С.
не само не е имал задължение да провежда ежедневен инструктаж, но с цитираната
присъда обективно е прието за безспорно, че на ***год,,
той е разпоредил, поради влошени атмосферни условия, да не се работи на външни
обекти, което негово разпореждане управителите на други две подизпълнителски
фирми са изпълнили, за разлика от Д.Т..
Ответникът ЕТ” *** не е депозирал отговор и не е изразил
становище по същество.
Не се прави възражение
за местна подсъдност.респ.липсва надлежно искане за разделяне на исковете ,
направени в срока за отговор на ответниците ***" ЕАД - гр.***; "***"
ЕООД - гр.*** и С.П.С. ***, поради което КОС не следва да се произнася в такава
насока, правейки и преценка относно наличие на хипотезата на чл.215 от ГПК.
Относно родовата подсъдност в случая искът по КТ е съединен с искове по
чл.45 и 49 от ЗЗД, където подсъдността се определя от размера на всеки иск.а
същите надвишават посочения в чл.104, т.4 от ГПК .
При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното: удостоверение за наследници на И. Д.Д., същият е починал на ***г. и е
оставил за свои законни наследници ищците С.Д. – низходяща от първа степен, и Р.Д.
– преживяла съпруга (л.10 от делото), респ.от удостоверенията за родствени
връзки (л.12 и л.13 от делото) е видно, че ищците Д.Д. и Р.Д. са родители на
пострадалия.В представения препис-извлечение от акт за смърт с дата ***(л.9 от
делото) като причина за смъртта на И.Д. се сочи множествена травма,падане от
високо.
Както се установява
от протокол №12/03.12.2010г.на РУ”Социално осигуряване”-*** и декларация
–л.291 и сл.от делото, злополуката, станала около 9,45ч на ***г.в гр.***, на
строителен обект”Външна топлоизолация” на ОУ”***”,гр.***, при която И. Д. е починал, е призната за трудова
.Пострадалият е работел по трудов договор - №3/11.10.2010г.- с ЕТ” ***
на длъжност „Работник строителство”.
Самият обект , на който е станала злополуката, е включен
в обществена поръчка с предмет „Изпълнение на инженеринг за енергоефективни
мероприятия с гарантиран резултат за пакета сгради на ОУ”Св.***” и СОУ”***” и
съпътстващите ги допълнителни строително – ремонтни работи на сградите”.За
целта, на ***.на осн.чл.41 от ЗОП между Община *** и
гражданско дружество”***”,***, е сключен договор за изпълнение на посочената обществена
поръчка - № ІХ-3 / 10.09.2010г.-л.317 и сл.от делото..
С договор от 14.09.2010г. за строителство (л.332 от
делото) „***” е възложил на „***”
ЕАД,гр.*** да изпълни строително-монтажните работи на обектите, съответно
последното ЕАД възлага изпълнението на строително-монтажните работи
/топлоизолация/ на ЕТ” ***.с
договор от 16.09.2010г.- л.339 и сл.от делото.
Съгласно т.22 от
договора с подизпълнителя, последният носи цялата отговорност за правилното,
сигурното и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта, а съгласно т.26
- всички мероприятия по ПП безопасност са задължения на изпълнителя и са за
негова сметка.
Ответникът
С.П.С. е бил определен за технически ръководител на строителен обект "ОУ ***”- гр. *** със заповед №213/09.09.2010 год. на изпълнителния
директор на "***" ЕАД- гр. *** – преди сключване на договора с
ответния ЕТ за превъзлагане.
Към момента на злополуката ответникът Д.Т. бил прокурист на ЕТ „***” и
бил оправомощен да управлява фирмата. Със заповед
№3/11.10.2010г. отв.Д.Т. /в качеството си на прокурист
на ЕТ „***”/, на осн. чл.24,ал.2 и 3 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд , се определил като лице, изпълняващо функциите на орган по
безопасност и здраве при изпълняваната от неговите работници работа,респ.
съгласно чл. 4, т. 6 от Договор за търговско управление от 17.09.2010г.прокуристът "осъществява правата и задълженията на
работодател по индивидуалните трудови правоотношения със служителите на
търговеца, работещи в предприятието, в това число да изменя и прекратява трудовите
правоотношения, да налага дисциплинарни наказания, да разрешава ползване на
редовен годишен отпуск, да осигурява безопасни и здравословни условия на труд и
други".
От гласните доказателства се установява, че за извършване
на възложената им работа, работниците на ответния ЕТ изградили на място, на
фасадните стени на училището , скеле – сглобяема готова конструкция от желязо ,
нямало странични парапети за крака и ръце, като на височина по принцип се
изкачвали по диагоналите му,които укрепявали самата рамка, а материали се
доставяли на съответната височина с макара с въже.Работниците на ЕТ”***” извършвали СМР на две страни от училището ,
на ъгъл.
В деня на злополуката работите били достигнали до
последните етажи на училището.Свид.В.К., който
работел заедно с пострадалия от една и съща страна на училището и му подавал
материали , сочи, че през същия ден било валяло и скелето било мокро, но при
започване на работа дъждът бил спрял. На работниците , наети от посочения
ЕТ ответникът Д.Т. е възлагал
задачите за този обект и него са възприемали за началник.Посочва, че всеки от
работниците е имал каска ,а обезопасителният колан е
оставян от Д.Т., но свидетелят няма представа как се ползва и къде се закача и
не е ползвал такъв, както и останалите работници, защото създавал пречки при
придвижването; не му е известно и някой да е правил забележки, че скелето няма
парапети.Свид.К. , тъй като се страхувал да се
изкачва по скелето и минавал по вътрешните стълби на училището до съответната
височина, не е видял самото падане, тъй
като бил слязъл по стълбите в училището
за материали.При изкачването си, за да ги подаде през прозореца на И.Д., който
този ден трябвало да залепва материали за
изолация върху стените, и подавайки се на прозореца,свидетелят видял, че липсва платното от скелето за
последния етаж на училището , което счита, че било паднало на предпоследния , а
пострадалият бил паднал долу . Това станало още при самото излизане на
скелето.По това време отв.Т. не се намирал на обекта.
Чрез показанията на свид.Й.Г. (
който в качеството си на ЕТ също имал договор- вкл.и за същото училище- като
подизпълнител с „***” за извършване на СМР,като изпълнявал относно своите
работници и функциите на технически ръководител) , се установява, че тъй като на посочената дата атмосферните
условия били лоши, за да не се губи денят свидетелят Г. решил неговите
работници да извършват вътрешни строителни работи – във физкултурния салон.Обектите
били разделени по взаимно съгласие на три, колкото били подизпълнителските
фирми, като в т.ч. монтажът и демонтажът били задължения на подизпълнителя.Този
свидетел визира изискването за наличие на парапет – на 90см, към който се
закрепвал предпазният колан, и на 10-15см., но поддържа, че закрепването на
колана забавяло работния процес, защото при преминаване от платно на платно
трябвало да бъде откачан и съответно отново закачан и пречел на придвижването,
макар че можело да се закачи и за „хаш-рамката” и за
друго подходящо място, защото въжето било дълго
Свид.А.А. – който към момента
на злополуката изпълнявал длъжност”технически ръководител” на третия подизпълнител- ЕТ”***” , сочи, че с
изпълняващите длъжността „технически ръководител” на „***”,т.е.в т.ч. и отв.С.С., поддържали връзка – за материали,правили планове
къде и как ще се работи , кога ще се свърши, за да се актува и да се получи
възнаграждение.Този свидетел поддържа, че именно техническият ръководител на
всеки от подизпълнителите отговарял за безопасността на работниците си, негово
е задължението да прави инструктаж всеки ден и
вземал самостоятелни решения относно конкретното изпълнение на работа - преценява на място за всеки
обект,тъй като условията за работа са различни.Същият си спомня,че неговите
работници не са работили на датата на злополуката, защото времето не било
подходящо.Счита също, че работниците не ползвали предпазните колани,макар за
неговите да е имало зачислени такива, защото
са затруднявали работата и не им
е било удобно.Не може да каже дали скелето, от което е паднал пострадалият , е
било изградено в цялост, тъй като по принцип се е налагало преместване от
единия обект на другия, а доколкото си спомня няколко дни преди това се е
задържало дъждовно и предния ден неговите работници също не са работили.
Свид.Д. А. , който също бил
нает на работа от Д.Т., но работел на другия обект , сочи в показанията си,че
работниците сами сглобявали скелето и счита,че не може да се обърка начинът на
сглобяване, защото е на модули(сглобки) , закрепвало се е към сградата с анкерни болтове и не
е минавал технически ръководител да го проверява..Скелето било сглобено няколко
дена преди инцидента и доколкото си спомня било разположено чак до горе.Сочи
,че никой не ползвал каски и колани, защото пречели, а там трябвало да се
закачат на самите диагонали и ставало сложно.Поддържа,че никой не му е правил
инструктаж,а трудовият договор е сключил с ответника Т..Не си спомня дали след
сглобяването е работено на скелето, от което е паднал И., но не е имало
допълнителни парапети,а само на най-горния етаж нещо „ като предпазна ограда
един вид”..Свид.А. сочи,че преди инцидента валял дъжд
и работниците не искали да започват работа, защото било хлъзгаво , затова
казали на Т. да се обади на „техническия” и той на няколко пъти разговарял с
някого по телефона, но свидетелят не знаел какво са си говорили, а Т. ***.Когато
отишли, спряло да вали и им казали да започнат работа.Т. ги е разпределял кой
къде да работи.Свидетелят определя пострадалия Д. като опитен работник,тъй като доста години се е занимавал със
строителство .
От показанията на свидетелите Ц.Н. и Р.В. се установява,
че семейството на пострадалия И. Д. било много задружно , и заедно с родителите му живеели в общо домакинство .Те разчитали на
неговата помощ и подкрепа , изключително тежко понесли неговата смърт, станали
затворени , не контактували със съселяните си както преди, престанали да
обработват земеделската земя- за селскостопанската работа преди им помагал
техният син(пострадалият) , а бащата споделял,че и в къщи не му се стои, защото
всичко му напомняло за загиналия му син. Съпругата на И. – Р. останала да живее
при родителите на съпруга си заедно с детето .Те страдали от загубата на И.,
който бил изключително отговорен баща и съпруг и изцяло бил поел издръжката за
своето семейство.Ищцата Д. станала затворена след злополуката и отбягвала
социалните контакти .Детето, което вече е на 8 год.,като по-малко често
боледувало , но и понастоящем не можело
да превъзмогне смъртта на баща си .
От заключението на съдебно-техническата експертиза
№3241/12.05.2014г., изготвена от в.л.Д.Т. , се установява, че в книгата за ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве при работа не е регистриран проведен
ежедневен инструктаж на И. Д.Д. на *** г.Същият ден следвало да залепва топлоизолационни плоскости на височина около
В заключението се сочи, че използваното
строително скеле няма инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията,
допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа, съгласно
чл. 87, ал. 1, както и индивидуален проект, съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредба №
2 от 22 март
В тази връзка изрично се сочи, че към момента на
трудовата злополука монтажът на строителното скеле не е напълно завършен. По
този начин строителното скеле не е било обезопасено: липсват ,както бе
посочено,защитни бордови ленти за крака, главни перила за ръце, средни перила
за ръце, стълби за изкачване и слизане по скелето, които стълби да са елемент
на скелето, в нарушение на чл.89, т.1, буква"б", във връзка с чл. 61
от Наредба № 2 от 22 март
Допустимостта и условията за започване на работа преди
пълното монтиране на строителното скеле трябва да са отразени в инструкция от
производителя, каквато липсва в случая .С оглед на това , вещото лице
поддържа,че е било необходимо оценяване на риска на работното място и
предприемане на мерки за минимизиране на риска, работната площадка да бъде
обезопасена и да се използват необходимите лични предпазни средства за работа
на височина от работещите.
Като нарушени се визират разпоредби от Наредба № 2 от 22
март
Освен това нарушен е и
чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември
Констатирано е ,че нарушенията, които са в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука, се изразяват в следното:
На *** г. не е
проведен ежедневен инструктаж на И. Д.Д. на длъжност "работник
строителство" в ЕТ„В. *** /пострадалия/, в нарушение на чл. 15, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обн.
ДВ, бр. 102 от
Допуснати са до самостоятелна работа работници, които са
заети в дейности, създаващи опасност за живота и здравето им, без да са
положили успешно изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд, в нарушение на чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 от 16
декември
Допуснато е използването на строително скеле, което няма
защитни бордови ленти за крака, главни перила за ръце, средни перила за ръце,
стълби за изкачване и слизане по скелето, които да са елемент на скелето, в
нарушение на чл.89, т.1, буква"б", във връзка с чл. 61 от Наредба № 2
от 22 март
Извършвани са строително-монтажни работи на височина над
Работата е извършвана
на голяма височина върху необезопасено строително скеле, без да
използване на предпазен колан, захванат
към устойчива и здрава конструкция, при неполагане грижа за собствената безопасност, - срвн. чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, обн. ДВ,
бр. 124/1997 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март
В заключението се визират възможностите,при които би била
избегната злополуката, а именно ако не е била възобновена работата на височина
при неблагоприятните климатични условия в деня на злополуката, ако И. Д.
/пострадалият/ не е извършвал строително-монтажни работи на височина над
Със споразумение от 15.06.2011 г.по НОХД № 291/2011г.на
КОС ответникът Д.Т. се е признал за виновен в това, че на *** г. в гр. ***, ул.
„**” № *** в двора на ОУ „Св. ***” е причинил смъртта на И. Д.Д. с ЕГН **********
*** поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
като в качеството си на прокурист на ЕТ „ ***, осъществявайки правата и задълженията на
работодател по индивидуалните трудови правоотношения със служителите на ЕТ „ ***, работещи в предприятието, при изпълнение
на проект за извършване на строително-монтажни дейности (поставяне на външна
изолация на фасадата на ОУ „ ***”) е
нарушил чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, обн. ДВ бр. 102/2009 г.: ”Работниците и
служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна работа само след успешно
положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд”, като е допуснал до самостоятелна работа И. Д. - работник, зает в
дейност, създаваща опасност за живота и здравето му (поставяне на външна
изолация на фасадата на училището на височина
Спрямо
ответника С.С. също е водено наказателно производство, като с влязла в сила
Присъда от 29.02.2012г.по НОХД №381/2011г.на ***ския
окръжен съд , потвърдена с Решение от 01.11.2012г.по ВНОХД № 913/2012г.на
Софийския апелативен съд, същият е признат за невиновен в това, че на *** г. в
гр. *** в качеството си на технически ръководител на строителен обект ОУ „ ***”
гр. ***, е причинил смъртта на строителния работник на обекта - И. Д. ***,
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност при извършване на енергоефективни мероприятия - поставяне на външна изолация
на фасадата на училището, като е нарушил т.2 от Заповед № 213/10.09.2010 г. на
изпълнителния директор на „***” ЕАД гр. *** и чл. 15, ал.3, вр.
ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (като не е провел
ежедневен инструктаж на починалия И. Д.Д.) и дейността представлява източник на
повишена опасност, и е оправдан по
повдигнатото против него обвинение за престъпление по чл. 123, ал.1 НК.
Тази
присъда е влязла в сила след предявяване на иска (13.11.2012г.), тъй като
решението на САС е било връчено на страните съответно на подсъдимия – на
10.11.2012г., на частния обвинител – на 12.11.2012г.,на прокуратурата – на
05.11.2012г.,респ.15-дневният срок за обжалване не е бил изтекъл към момента на
предявяването , но в хода на производството, както се посочи, присъдата е
влязла в сила и този факт следва да се вземе предвид при условията на
чл.235,ал.3 от ГПК .
С оглед изложените обстоятелства,
установени на база визираните в хода на изложението доказателства, ***ският окръжен съд намира следното от правна страна :
И.
Д. е починал на ***г. вследствие множествена
травма при падане от високо, причинена при трудова злополука на същата
дата по време на изпълнение на служебните му задължения като строителен работник при ответника ЕТ”***”.
Вземайки
предвид сериозните морални страдания на съпругата и дъщерята от внезапната
загуба на близкия им човек, който бил тяхна морална и материална опора, и
нелепата му смърт в разцвета на силите , респ.с оглед момента на злополуката ,
съдът счита, че обезщетения в размер на претендираните суми …лв.за дъщерята, …лв.за
съпругата и по … лв.за всеки от родителите са в съответствие с обществения
критерий за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД.
Същевременно,
с оглед данните по делото , се налага изводът за наличие на проявена от
пострадалия груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, с което е допринесъл
за трудовата злополука. Небрежността като понятие в гражданското право
представлява поведение, свързано с неполагането на дължима грижа. Работникът
проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка – и то при видимо лоши атмосферни условия.
Несъмнено
установено е в тази връзка от показанията на свидетелите, както и от
техническата експертиза, че пострадалият не се е връзвал с предпазен колан и не ползвал каска при изпълнение на поставените му от
техническия ръководител задачи, които предпазни средства са били налични –
т.е.строителният работник е извършвал работи на голяма височина , като не се е
погрижил за собствената си безопасност, в нарушение на чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, обн. ДВ,
бр. 124/1997 г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март
Освен
това И. Д. е използвал необезопасеното
по горепосочения начин скеле,а залепване на топлоизолационни
плоскости се е извършвало вече на височина около
Основни
за станалата злополука обаче са нарушенията, за които носят отговорност
работодателят, респ.длъжностното лице от състава му, отговарящо за
безопасността на труда – отв.Д.Т..
Отговорен
е ответният ЕТ ”***” , който е
работодател както на пострадалия,така и на прекия причинител отв.Т., тъй като съгл.§1 ,т.1 от КТ "работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, респ.съгл.чл. 281 ,ал.5- работодателят
е длъжен да организира провежданего на периодично
обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.;срвн. и
Наредба № РД-07-2 от 16 декември
Последният
е признат за виновен, че е нарушил чл.
13, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обн. ДВ бр. 102/2009 г.: ,така също ,че е нарушил чл. 89,
т. 1, буква „б”, във вр. с чл. 61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн.
ДВ, бр. 37/2004 г.: за задължения за недопускане използването на скелета,
когато имат деформирани, пукнати, корозиращи, загнили или-както в настоящия
казус - липсващи елементи,съответно -приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи и да са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение,допускайки
това и нарушавайки чл. 6, ал. 1, т. 6 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд относно обучение по безопасност и
здраве при работа в дейности, които създават опасност, за тяхното или на други
лица здраве и живот- съответно – т.е.за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК .
Преценявайки
тези обстоятелства, съдът намира, че съпричиняването
е в размер на 20 %, при което посочените обезщетения следва да се редуцират
съответно до размери : ***лв.за ищцата С.Д., ***лв.за ищцата Р.Д. ; както и
по *** лв.за ищците Д. и Р. Д.
С
оглед на това, основателни се явяват и претенциите по чл.86 от ЗЗД , касаещи
обезщетение за забава за периода от осъществяване на деликта
до предявяване на иска .Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението възниква от момента на увреждащото действие -
арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, - в случая – от ***г., като периодът е ограничен от ищците до предявяване
на иска, съответно претендира се и от този момент до изплащане на
обезщетението.С оглед посочените размери, до които исковете за главница следва
да се уважат, за периода ***г.-12.11.2012г., претенциите по чл.86 от ЗЗД се
явяват основателни както следва: .за ищцата С.Д. , в. за ищцата Р.Д. и по в.за
ищците Д. и Р. Д..
Съдът
счита, че тези суми се дължат солидарно от работодателя и длъжностното лице от
състава му,отговорно за смъртта на пострадалия Д..
Съгласно
Решение № 141/01.08.2014г.,постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.д. № 5015
по описа за 2013 година на ІV ГО на ВКС :”… когато претенцията е за солидарно
осъждане (и солидарността е уговорена или следва от закона) съдът не може да
разпределя отговорността, тъй като кредиторът има интерес да разполага с
възможността да насочи изпълнението за цялото вземане срещу всеки от длъжниците. Съдът не може и да присъди и цялата сума да
бъде платена поотделно от всеки от длъжниците, тъй
като задължението е едно и може да бъде разпределено между тях само по волята
на кредитора или по вътрешно споразумение между длъжниците,
но при плащане на цялото задължение.”
Както
се сочи в цитираното решение, солидарността може да бъде последица както от
един, така и от различни юридически факти (т.н. неистинска солидарност) ;
респ.отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС). Когато един от ответниците е и работодател на пострадалия, то неговата
отговорност може да се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение №
45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК),, а отговорността на прекия причинител на деликта е по чл. 45 ЗЗД, като в случая ищците търсят
ангажиране отговорността на ответния ЕТ
в качеството му на първо място
като лице, отговорно за чужди действия , респ.чуждо задължение – това на прекия
причинител Т. (т.е.по чл.49 от ЗЗД).Налице е съдебна практика досежно
предявяване от страна на пострадалия срещу деликвента
и отговорния за чужди действия или чуждо задължение в общо производство. Ако
вземането бъде признато деликвентът и отговорният за
чужди действия или чуждо задължение се осъждат солидарно (макар в случая да не
е налице същинска солидарност). В този случай вземането на пострадалия се
установява със сила на пресъдено нещо както по
отношение на деликвента, така и по отношение на
отговорния за чужди действия или чуждо задължение – срвн. изрично Решение
№823/14.03.2011г.по гр.дело №1022/2009г.на ІV ГО на ВКС.
Окръжният
съд намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на останалите ответници , както на тези, които са юридически лица ( като
възложители на работата – по чл. 49 ЗЗД)
, така и на ответника С.С. – при дадената квалификация – чл.45 от ЗЗД.
Не
е налице сключване на споразумение между дружествата и работодателя на
пострадалия – ответния Едноличен търговец, за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда при работата на обекта, а изрично тази отговорност е била
делегирана на всеки от подизпълнителите , в т.ч. и на ЕТ”***” – видно от
цитирания по-горе договор , респ.от гласните доказателства, конкретно на
показанията на представителите на другите фирми подизпълнители.
Наред с това, по силата на чл.300 ГПК присъдата е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от това
деяние, относно извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Налице е влязла в сила оправдателна присъда за отв. С.С., визираща общо дейността му на „технически
ръководител”, доколкото обвинението по чл.123 от НК е било за немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на
повишена опасност.Същевременно, дори и при обсъждане на евентуални други
нарушения на правилата , касаещи безопасността на труда, то, както се посочи,
осигуряването на такива условия е било задължение на прекия работодател,респ.на
натоварено от същия лице, като не се
констатира от събрания доказателствен материал
по делото, в т.ч. и посредством техническата експертиза, нарушение, което е
вменено и извършено от отв.С., за да бъде ангажирана
отговорността му по чл.45 от ЗЗД - за деликт, а оттук
– и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
чл.78 от ГПК следва да се определят и дължимите разноски, с оглед изложеното
досежно основателността, респ.неоснователността на исковете Тъй като ищците са
представлявани от адв.Н. и адв.Ц. при условията на чл.38 от ЗА, то при
условията на чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
процесуалните представители съобразно уважаване на исковете се дължат от страна
на ответниците ЕТ”В.Туйов – Буда” и Д.Т.
възнаграждения за защита и процесуално представителство на ищцата С.Д. – в
размер на ***лв., респ.по отношение на ищцата Р.Д. – ***лв.,които ищци са
представлявани от адв.Х.Н. ***; съответно спрямо всеки от ищците Р. и Д.
Даскалови - по ***лв., които се дължат на
представляващия ги процесуален представител адв.Е.Ц. от САК.
С
оглед отхвърляне на исковете по отношение на ответниците „***”, „***” и С.С. и
данните за процесуалното им представителство от адв.Т.Д. и адв.И.А. , както и с
оглед представените договор от 05.02.2013г. , сключен между тези процесуални представители и „***”
и от извлечение от сметка за действително изплащане на адвокатското
възнаграждение от същото дружество в размер на ***лв.,тази сума като разноски е
дължима от ищците, която именно е
отразена и в списъка по чл.80 от ГПК. .
Предвид
уважаване на исковете в посочените им размери , ответниците ЕТ”***” и Д.Т.
дължат по сметка на КОС държавна такса в размер на общо ***лв. както и разноски
за вещо лице в размер на *** лв.
Воден
от изложеното, ***ския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ”В. ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***,вх.***,ет.***.ап.***, представляван от В. Й.Т.,
с ЕГН: **********, на осн.чл.49 от ЗЗД, и Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***, на осн.чл.45 от ЗЗД , да заплатят солидарно на С.И.Д. ЕГН: **********, чрез нейната
майка и законен представител Р.А.Д.
ЕГН: ********** , двете с адрес: с.***, Община *** ул." ***" №
51,обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на ***
лв. (**** лева ) претърпени от ищцата в резултат на
смъртта на наследодателя й И. Д.Д.(неин баща) , настъпила на ***г. при
изпълнение на строително ремонтни работи
по външна топлоизолация на ОУ” ***" в гр.***,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.11.2012г.до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава на посоченото парично задължение (***лв.) в размер на ***лв.за
периода ***г.-12.11.2012г. , като исковете за разликата до пълните им размери –
съответно ***лв.за обезщетение за неимуществени вреди и ***лв.за обезщетение за
забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ”В. *** ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***вх.***,ет.***.ап.***,
представляван от В. Й.Т. с ЕГН: **********, на осн.чл.49
от ЗЗД, и Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***,
на осн.чл.45 от ЗЗД , да заплатят солидарно на Р.А.Д.
ЕГН: ********** ***,обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
в размер на ***лв. (*** лева),. претърпени от ищцата в резултат на смъртта
на наследодателя й И. Д.Д. (неин съпруг)
, настъпила на ***г. при изпълнение на
строително ремонтни работи по външна топлоизолация на ОУ” ***" в
гр.***,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2012г.до
окончателното изплащане, както и обезщетение за забава на посоченото парично
задължение (***лв.) в размер на ***лв..за периода ***г.-12.11.2012г.
, като исковете за разликата до пълните им размери – съответно ****лв.за обезщетение
за неимуществени вреди и ***лв..за обезщетение за забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ”В. *** ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***,вх.***,ет.***.ап.**,
представляван от В. Й.Т., с ЕГН: **********, на осн.чл.49
от ЗЗД, и Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***,
на осн.чл.45 от ЗЗД , да заплатят солидарно на Д.Л.Д.
ЕГН: **********,***,обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
в размер на ***лв. (***яди лева),. претърпени от
ищеца в резултат на смъртта на неговия син И. Д.Д., настъпила на ***г. при
изпълнение на строително ремонтни работи
по външна топлоизолация на ОУ” ***" в гр.***,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.11.2012г.до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава на посоченото парично задължение (***лв.) в размер на **лв..за
периода ***г.-12.11.2012г. , като исковете за разликата до пълните им размери –
съответно ***лв.за обезщетение за неимуществени вреди и ***лв. за .обезщетение за забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ”В. *** ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***,вх.**,ет.***.ап.**,
представляван от В. Й.Т., с ЕГН: **********, на осн.чл.49
от ЗЗД, и Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***,
на осн.чл.45 от ЗЗД , да заплатят солидарно на Р.И.Д. ЕГН: ********** ***,обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на ***лв.
(*** лева),. претърпени от ищцата в резултат на смъртта на нейния син И. Д.Д.,
настъпила на ***г. при изпълнение на
строително ремонтни работи по външна топлоизолация на ОУ” ***" в
гр.***,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2012г.до
окончателното изплащане, както и обезщетение за забава на посоченото парично
задължение (***лв.) в размер на ***лв..за периода ***г.-12.11.2012г.
, като исковете за разликата до пълните им размери – съответно ***лв.за обезщетение
за неимуществени вреди и ***лв ..за обезщетение за забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ”В. ***
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.**,вх.***,ет.**.ап.* представляван от В. Й.Т. с
ЕГН: ********** и Д.Г.Т. ЕГН:
********** ***, да заплатят на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат Х.Н. ***, адвокатско възнаграждение в размер на общо ***лв.
ОСЪЖДА ЕТ”В. ***
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***,вх.**,ет.**ап.***, представляван от В. Й.Т. с ЕГН: ********** и Д.Г.Т. ЕГН: ********** ***, да заплатят
на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Е.Ц. ***,
адвокатско възнаграждение в размер на общо ***лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове: -по чл.49 от ЗЗД - срещу „***" ЕАД - гр.*** с ЕИК;*** и "***" ЕООД - гр.*** с ЕИК: ***
- в качеството им на съдружници в гражданско
дружество по ЗЗД „***" -гр.***/ - като възложител на СМР , включващи
такива по външна топлоизолация на ОУ”***"
в гр.*** , където на ***г.е станала злополука с пострадал И. Д. ,
починал на същата дата;
-по чл.49 -
срещу „***" ЕАД - гр.*** с ЕИК;***
- в качеството на работодател на С.П.С.- технически ръководител на
обекта и служител на „ *** ЕАД, и дл.лице, отговарящо
за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
и по чл.45
от ЗЗД - срещу С.П.С. ЕГН: **********,***.1, като дл.лице - технически ръководител на обекта по заповед
№213/10.09.2010г.на Изп.директор на „***”ЕАД,
отговарящо за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
, вкл.за обекта, на който е станала трудовата злополука, довела до смъртта на И.
Д.; за заплащане на сумите, както следва:
• на ищцата С.И.Д.,действаща чрез своята майка
и законен представител Р.А.Д.(двете с посочени данни) - ***лв. ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в размер на ***лв.,
както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане;
• на ищцата Р.А.Д. ( с посочени данни) - ***лв. ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в размер на ***лв.,
както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане;
• на Д.Л.Д. ( с посочени данни) - ***лв. ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в размер на ***лв.,
както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане;
• на Р.И.Д. (с посочени данни) - ***лв. ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането - ***г. до завеждането на делото в размер на ***лв.,
както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.А.Д. ЕГН: ********** -лично
и като майка и законен представител на С.И.Д.
ЕГН: **********,,двете с адрес: с.***, ул." ***" № 51, Община ***, Д.Л.Д. ЕГН: ********** ***, и. Р.И.Д. ЕГН: ********** *** , да
заплатят на „***" ЕАД - гр.*** с ЕИК;*** сумата ***лв.(*** лева),
представляваща сторени разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЕТ”В. ***
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***. ж.к.'"***",бл.***вх.***,ет.***ап.**, представляван от В. Й.Т.
с ЕГН: ********** и Д.Г.Т.
ЕГН: ********** *** , да заплатят по
сметка на ***ския окръжен съд държавна такса в размер на общо ***лв., както и разноски в размер на ****лв.
РЕШЕНИЕТО на КОС може да се обжалва
пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ