Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Владимирова,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1501 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Х.А.А., ЕГН**********,***, подадена чрез адв. В., адрес *** против Заповед №
22-1993-000016/17.06.2022г. на младши оперативен дежурен към ОД на
МВР-Търговище, с която на основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, при
противоречие и неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с
целта на закона. Твърди, че констатациите на наказващия орган не отговарят на
действителността, респективно е издадена незаконосъобразна заповед за налагане
на ПАМ. Действително на името на Д.П.Д. е издадено НП № 22-08-19-002081 от
31.05.2022г., което му е връчено на 06.06.2022г., но към датата на издаване на оспорената
заповед, както и към датата на твърдяното от наказващия орган нарушение -
17.06.2022г. това наказателно постановление не е влязло в сила, респективно не
е осъществен съставът на твърдяното нарушение, а именно към 17.06.2022г. Д.Д.не
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, поради което оспореният акт следва да бъде отменен само
въз основа на този аргумент. Недопустимо е прилагането на ПАМ при липса на
всички нормативно установени за това условия. Твърди и че обжалваната заповед не
е издадена от компетентен орган, както и че е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не е бил
уведомен за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК, не са изпълнени и изискванията
на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт. Твърди, че не може еднозначно да се установи на коя точно
хипотеза по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се основава налагането на ограничението,
не е конкретизирано и индивидуализирано противоправното поведение на водача на
ППС, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по
чл,171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Липсата на знание от страна на собственика - жалбоподател
изключва наличието на виновно поведение като елемент от състава на нарушението
и посочената предпоставка за прилагането на принудителната административна
мярка. Независимо, че законът не регламентира като елемент от правопораждащия
фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно
отношение /знание, съгласие и т.н/ на собственика на автомобила към извършеното
с притежаваното от него МПС административно нарушение, то разпоредбите на чл.6,
ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността
задължението на административните органи да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Отделно от това в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е
обосновано основанието за налагане на ПАМ. Моли оспорената заповед да бъде
отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – младши
оперативен дежурен към ОД на МВР-Търговище, редовно призован, не се явява
представител и не изразява становище по жалбата.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед № 22-1993-000016/17.06.2022г.
на младши оперативен дежурен към ОД на МВР-Търговище, с която на основание
чл.171, т.2а б.А от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
От представеният по делото АУАН Серия АД №058641/17.06.22г. се установява, че е съставен на Д.П.Д. за
това, че на 17.06.2022 г., около 20.10ч., в община Търговище, на път II-51, разклона на ***, в посока гр.Шумен,
гр.Лозница, управлява лек автомобил ***с рег.№ ****, собственост на Х.А., след
като е лишен от това право по административен ред с връчено НП №
22-0819-002081/06.06.22г., с което е нарушил чл.150а ал.1 ЗДвП, като с АУАН са
иззети СУМПС № ********* и два броя табели. Отразено е в акта, че Д.няма
възражения и същият му е връчен. Приложена е справка за нарушител/водач на Д.,
от която е видно, че са му съставяни АУАН, НП, фишове, че СУМПС му е било
отнето на 08.06.2022г., като е възстановено СУМПС на 11.07.2022г. Представена е
и справка от АИС АНД за издаденото му НП № 22-0819-002081/31.05.22г.
От Заповед № 22-1993-000016/17.06.2022г. се
установява, че младши оперативен дежурен към ОД
на МВР-Търговище,
като е взел предвид, че е съставен АУАН Серия АД №058641/17.06.22г. за това, че на 17.06.2022 г., около 20.10 ч., на кръстовището за ***
и ***, в община Търговище, с посока на движение гр.Шумен- гр.Лозница, лишеният
по административен ред Д., управлява лек автомобил ***с рег.№ ****, собственост
на Х.А., след като е лишен от това право по администартивен ред с връчено на
06.06.22г. НП № 22-0819-002081/31.05.22г., на основание чл.22 ЗАНН е наложил на
жалбоподателката принудителна административна мярка по чл.171 т.2а
б.“а“ ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок
от 6 месеца. От заповед №363з-2315/31.12.21г.
на Директора на ОД на МВР-Търговище, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., акт за
встъпване, заповед № 363з-828/18.11.2015г., график за работата на младши оперативни
дежурни, заповед №353з-134/28.01.2022г. се установява, че оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП са служителите
от ОД на МВР-Търговище, сред които е и издателят на оспорената заповед.
От представените справки за собственост в
Централна база данни- КАТ се установява, че л.а. ***с рег.№ *** е собственост
на Х.А.. Представена е и справка за нарушител/водач на жалбоподателката, от
която е видно, че съгласно същата са й издадени 2 бр. фиша и оспорената заповед
за прилагане на ПАМ.
От НП № 22-0819-002081/31.05.22г. се
установява, че е издадено на Д.за това, че на 16.05.22г. в 07.45ч. в гр.Варна,
по ***, на кръговото кръстовище на Автогара, в посока центъра на града, управлява
автобил Фолксваген с рег.№ ***, собственост на частно основно училище, като от
лява пътна лента частично навлиза в съседна дясна пътна лента, не пропуска и
блъска движещият се в нея автобус ***, ПТП с материални щети, като водачът
напуска мястото на произшествието, без да спре и установи последиците от него и
същият управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност от 04.05.22г., с което е
нарушил чл.25 ал.2, чл.123, ал.1, т.1 и чл.150а ЗДвП, вследствие на което са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200лв., глоба в размер на
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и глоба в
размер на 320лв. Съгласно разписката към него, НП е връчено на 06.06.21г.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради
което оспорването пред съда е допустимо.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В случая видно от представената по делото заповед за определяне на
компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът
издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че със Заповед № 22-1993-000016/17.06.2022г. на младши
оперативен дежурен към ОД на МВР-Търговище на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца. Мярката е приложена на основание чл.171 т.2а б.а ЗДвП
предвид приетото, че на 17.06.22г. собственото й МПС е управлявано от лице, което
е лишено по административен ред от
право да управлява МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая безспорно е установено, че МПС- лек автомобил с рег. № *** е
собственост на жалбоподателката, което и не се оспорва от нея. Не се спори и че
на 17.06.22г. собственият й автомобил е управляван от Д.П.Д..
Съгласно текста на чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат посочените в разпоредбата принудителни административни мерки, като по
т.2а- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство. От текста на
разпоредбата се установява, че се налагат принудителни административни мерки –
ПАМ, които съгласно чл.22 от ЗАНН се налагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици. ПАМ следва да бъдат наложени със заповед на
съответното длъжностно лице.
В случая не са налице предпоставките на чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП за
прилагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията
на ППС на собственика. За да е налице хипотезата на цитираната разпоредба, на
която се е позовал административният орган, следва МПС, собственост на
жалбоподателката, да е било управлявано на посочената дата от лице, което е било
лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред.
В оспореният акт е прието, че Д.е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред с НП №
22-0819-002081/31.05.22г. Последното му е връчено на 06.06.2021г. и към
17.06.2021г. не е било влязло в сила. Следователно към датата, посочена в
оспореният акт, Д.не е бил лишен с влязъл в сила акт /НП/ от право да управлява
МПС.
Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без да
са налице предпоставките за това, административният орган е издал материално
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че
на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, от
които 10лв. за ДТ и 400лв.-адвокатско възнаграждение за оказаната й правна
помощ и защита по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 22-1993-000016/17.06.2022г. на младши оперативен дежурен към ОД на
МВР-Търговище, с която на основание чл.171, т.2а б.А от ЗДвП на Х.А.А. е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА ОД на МВР-Търговище да заплати на Х.А.А., ЕГН********** сумата от
10лв.-разноски по делото, както и на адв. Г.К.В. сумата
от 400 лв., представляваща разноски по чл.38 ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: