Определение по дело №1073/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по искане на П. С. Т. от [населено място], [улица] М. С. Й. от [населено място], к-с „З.“, [адрес] за спиране изпълнението на заповед №РД-16-975 от 03.06.2024 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл.194, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ е наредено, като собственици на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ от 506.00 кв.м, с адрес: [населено място], [улица], със стар номер 1082, кв.87, УПИ І, да осигурят свободен достъп до имота си на М. Б., гражданин на Полша, с удостоверение за постоянно пребиваване в Република България №*********/11.08.2014 г., за извършване на строително-монтажни работи/СМР/ на сграда с [идентификатор] с адрес: [населено място], община Поморие, [улица]; задължен е изпълнителят на обекта, след извършването на строително-монтажните работи, веднага да отстрани всички повреди, причинени на поземлен имот/ПИ/ 35033.501.1082 във връзка с изпълнението на заповедта; посочено е, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на свободен достъп до поземлен [имот номер] в определения със заповедта период - 01.07.2024 г. - 31.08.2024 г. с продължителност от 2/две/ седмици от започване на СМР, достъпът да се осъществи принудително по административен ред, а при необходимост със съдействието на РУ Поморие, съгласно чл.194, ал.3 ЗУТ; в случай, че повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащите се обезщетяват за причинените вреди като размерът на обезщетението ще се извърши по реда на чл.210 ЗУТ и се изплаща в едномесечен срок от влизане в сила на оценката.

Искането е обективирано в жалба, с която се оспорва заповедта на кмета на община Поморие, подадена е в предвидения от закона срок, от легитимирани лица, поради което искането е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно, при следните съображения:

Специалната разпоредба на чл.217, ал.1 ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които жалбите срещу определена категория индивидуални административни актове по ЗУТ не спират изпълнението им. Процесната заповед е издадена на основание чл. 194, ал.1 ЗУТ и попада в нормата на чл.217, ал.1, т.8 ЗУТ, като в чл.217, ал.2 ЗУТ е предвидена възможност съдът, при направено изрично искане, да спре изпълнението на този вид административни актове.

Налага се изводът, че законовата норма на чл.217, ал.2 ЗУТ съдържа изключение от правилото на чл.166, ал.1 АПК, според което оспорването спира изпълнението на заповедта, т.е. по силата на специален законов текст е дерогиран суспензивния ефект на жалбата.

Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо при преценката на основателността на направеното искане по чл. 217, ал.2 ЗУТ, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на молителите е в това производство да докажат, че от изпълнението на заповедта ще им бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.194, ал.1 ЗУТ е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл.60 АПК, какъвто в случая не се сочи.

В това производство молителите са длъжни да обосноват и докажат основанията за спиране изпълнението на административния акт, а именно настъпването за тях на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 АПК, а не съдът да ги извлича по реда на тълкуването от доказателствата в административната преписка. Доказателства в тази насока не са представени. Не е обоснована вредата по вид и размер, за да се прецени нейната значителност или трудно поправимост. Дори и да се приеме, че от предварителното изпълнение на заповедта биха настъпили някакви вреди, то те биха били свързани единствено с ограничения в правото на ползване на собствения им имот и не биха били значителни такива и обосноваващи наличието на противопоставим на важните обществени интереси по чл. 60, ал. 1 АПК правен интерес. В случая самата правна норма, въз основа на която е издадена заповедта, предвижда ред и основания за репариране на вредата, която евентуално би могла да настъпи. Освен това в АПК е изрично разписан отделен процесуален ред за възмездяване на вредите, след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед.

Следователно, молителите не могат да противопоставят доказателства на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

По тези съображения искането за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед като неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран така Административен съд Бургас, осми състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. С. Т. от [населено място], [улица] М. С. Й. от [населено място], к-с „З.“, [адрес], за спиране предварителното изпълнение на заповед №РД-16-975 от 03.06.2024 г. на кмета на община Поморие.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.