Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІІ гр. състав, в публично заседание на 20. 06 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията Дилова гр.д.№ 1939 по описа за 2019 г. за да се произнесе,
взема предвид:
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от от „Т.Б.А.Б.” ЕАД-гр.София Л.М.Б.
***, в която се твърди че на 29.03.2017г. с ответника е бил сключен Договор за
потребителски кредит № **********. Твърди се, че според уговореното в чл.7,
ал.1 от договора размера на потребителския кредит бил определен на 1590,67 лв.
с прибавена към този размер еднократна такса за оценка на риска в размер на
190,88лв., финансирана от кредитора и възстановявана от потребителя с дължимите
месечни вноски.Твърди се, че кредиторът бил задължен да преведе средствата по
кредита по банкова сметка ***. Излага се, че потребителят пожелал сключване на
застраховка „живот“ при дължима
застрахователна премия 10,35лв. и застраховка „защита на уреда“ при дължима
застрахователна премия в размер на 120,96лв. По уговорка между страните тези
суми били преведени на застрахователя от кредитора, за което потребителя дал
изричното си нареждане и съгласие. Общото крайно задължение по сключения между
страните договор възлязло на
2277,80лв., която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски – 23 по
94,91лв. и последна изравнителна в размер на 94,87лв. Твърди се, че между
страните бил уговорен лихвен процент в размер на 24,80%. В месечните вноски се
включвали два компонента – главница и договорна лихва. Излага се, че длъжникът не е извършил нито
едно от предвидените плащания по договора, като е пропуснал да изпълни падежиралите задължения
изразяващи се в три последователни месечни вноски съгласно погасителния план с
падежи 05.05.2017г., 05.06.2017г. ш 05.07.2017г., поради което настъпила
уговорена в чл.16, ал.2 от Договора автоматична предсрочна изискуемост на
кредита.Твърди се, че за нея длъжникът е бил уведомен от кредитора на посочен
при сключване на договора адрес за кореспонденция. Излага се също, че към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.12.2017г. задължението
на ответника възлизало на 2277,70лв. главница, 496,25лв. договорна лихва и
87,41 лв обезщетение за забава към 05.12.2017г. Тези вземания на кредитора били
претендирани в производството по ч.гр.д.№ 9446/2017г. по описа на ПлРС, но на
кредитора били дадени указания да предяви иск за съществуване на вземанията си
при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Това мотивирало правният интерес за
ищеца да претендира установяване съществуването на вземанията си за главница и
лихва в сочените размери.
Ответникът Л.Б. не е депозирала писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание,
редовно призована не се явява и не се представлява.Не е направила искане делото
да се гледа в нейно отсъствие.
В съдебно
заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При събраните доказателства до края на първото
по делото съдебно заседание и поведението на ответника в производството, съдът
намира, че претенциите на ищеца за главница и лихви са вероятно основателни,
подкрепят се изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в
претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК, и в съответствие с
направеното от ищецът искане, в негова полза следва да се присъдят и разноски
по делото, които възлизат на 94,60 лв за
държавна такса в исковото и сумата 47,30 лв в заповедното производство. По
отношение на юрисконсултското възнаграждение съдът намира, че същото е дължимо,
но не в претендирания размер. Съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.)
от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, както и предвид
това че юрисконсулта се е явявал в едно съдебно заседание възнаграждението за
юрисконсулт по делото следва да бъде определено в размер на 100лв за исковото и
50 лв за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***–
Изпълнителен директор, ***– Изпълнителен директор, сумата 2 365,21 лв , от
която сумата 1781,55лв. – главница;496,25лв. – договорна лихва за периода от
05.05.2017г. до 06.07.2017г.;87,41лв. - лихва за забава за периода от
05.05.2017г. до 05.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.
9445/2017г. по описа на ПлРС
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК
Л.М.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, законен представител: ***– Изпълнителен директор, ***–
Изпълнителен директор сумата 94,60 лв и сумата 47,30 лв представляваща направени разноски да държавна такса в исковото и заповедното
производство, както и сумата 150 лв представляваща направени разноски за
юрисконсулт в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: