О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 4520 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 14.10.2018г. по НЧД № 14120/2018г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав, с което на основание чл.243, ал.5 от НПК е отменено постановление
на СРП от 28.02.2017г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 5522/2015г. по описа на СДВР, пр.пр.№
56888/2015г. по описа на СРП.
В протеста се излагат доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт, като се твърди, че в производството са събрани
всички необходими доказателства, чийто анализ води до извод, че не е осъществен
състав на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. В подкрепа на изложеното се сочи,
че въпреки проведените разпити на свидетели, изготвени експертизи, приложени
документи и извършени проверки, не е установен предмет на престъпление –
козметика, парфюми или други стоки, които да носят защитени търговски марки,
чиито вносител и разпространител да е юридическото лице, жалбоподател по
делото.
По изложените съображения е и
отправеното до въззивната съдебна инстанция искане, протестираното определение на бъде отменено.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 5522/2015г.
по описа на СДВР, пр.пр.№ 56888/2015г. по описа на
СРП, е образувано на 13.10.2015г. срещу неизвестен извършител за това, че на
неустановена дата пред 2014г. в гр.София, без необходимото по закон съгласие на
носителя на авторското право, е използвал по друг начин чужди обекти на
авторското и сродни на него права – марката „BEAUTY ZONE“,
като предлагал за продажба по интернет на неограничен брой лица козметични
продукти от името на тази марка, която е изключителен вносител на козметика с
търговски марки, обекти на това право – престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.
С постановление от 17.06.2016г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура, горепосоченото досъдебно
производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.
С определение от 08.10.2015г. по НЧД №
12420/2016г. по описа на СРС, НО, 21- ви състав, прекратителното
постановление на СРП от 17.06.2016г. е било потвърдено. Визираното определение на
СРС е било атакувано по надлежния за това ред пред Софийски градски съд, който
с определение от 08.12.2016г. по ВНЧД № 5232/2016г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав е отменил
същото и делото е било върнато на СРП за извършване на действия по разследване
с конкретни указания и предвид констатирана доказателствена
непълнота.
С постановление от 28.02.2017г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура, досъдебно производство № 5522/2015г.
по описа на СДВР, пр.пр.№ 56888/2015г. по описа на
СРП е било прекратено повторно, отново на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.
С определение от 14.10.2018г. по НЧД № 14120/2018г.
по описа на СРС, НО, 115-ти състав, цитираното постановление на СРП от
28.02.2017г. е било отменено и делото върнато на Софийска районна прокуратура
за извършване на действия по разследване. Видно от мотивната
част на атакуваното определение СРС е приел, че мотивите на представителя на
СРП за прекратяване на производството са идентични с тези, с които същото е
било прекратено с постановление от 17.06.2016г., отменено от СГС. Съдът е
констатирал, че в тях не се съдържат съображения защо приобщените след отмяната
на предходното постановление документи, не са проверени за установяване вида на
доставената козметика, като лисва и извършена надлежна проверка чрез средствата
и способите за доказване и проверка на доказателствата по реда на НПК на
представени документи и изложени твърдения от страна на представители на
ощетеното юридическо лице. Отделно от това първоинстанционният съд е приел, че
по делото са налични данни, че дружеството, поддържащо процесния
сайт, е било в правоотношения със служители, за които не са събрани данни –
нито за наличие на сключени и/ или прекратени трудови договори, нито са
установени с оглед конституирането им в процесуалното качество на свидетели и
провеждане на разпит за установяване на релевантните с оглед предмета на
доказване в производството доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че депозираният
частен протест е допустим, като подаден в срок, от легитимирана да атакува определението
страна, както и срещу акт, подлежащ на въззивна
проверка. Разгледан по същество, същият е неоснователен, като съображенията за
това са следните:
Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на
проверяваната инстанция, а изводът й за непълнота на доказателствения
материал по делото е законосъобразен.
В хода на досъдебното производство не са
изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства, като са налице
съществени пропуски, констатирани както от контролирания съд, така и от
настоящата съдебна инстанция, същите отстраними към
настоящия момент. В този смисъл първоинстанционният съд, проучил събраните на
досъдебното производство доказателства, аргументирано е изложил съображенията
си защо приема извода на наблюдаващия прокурор при СРП за липса на осъществен
състав на престъплението по чл.172б,
ал.1 от НК за необоснован. С тази констатация въззивната
инстанция се солидаризира изцяло.
Не може да се сподели възражението, обективирано в депозирания пред въззивния
съд частен протест, че неправилно районният съд е приел, че не са извършени
всички възможни действия по разследване за разкриване обективната истина в
процеса. Видно от събраните в производството доказателствени
материали, а и не на последно място видно и от самия частен протест, в
производството са останали неустановени и неразпитани лица, като не са изложени
каквито и да било съображения от представителя на прокуратурата, защо същият
приема, че разпитът им не е необходим и не би допринесъл за изясняване на
обстоятелствата, предмет на производството. Контролиращият съд, също както и
районният такъв, намира пълно тъждество в мотивите между визираните по – горе
два броя постановления за прекратяване на наказателното производство, като във
второто така и не са намерили необходимото отразяване и анализ доказателствата,
събрани по делото посредством допълнително извършени действия по разследване.
Според настоящия състав правилно и обосновано
е прието от първостепенния съд, че в хода на проведеното разследване не са
извършени всички необходими и възможни действия по разследване за разкриване
обективната истината по делото, както и не са събрани възможните доказателства
и доказателствени средства. Въззивният
съдебен състав се съгласява с извода на районния съд, че се налага извършване
на допълнителните действия по разследване, подробно посочени в съдебния акт, в
хода на които да се уточнят релевантни за производството факти. Правилно е посочил
първоинстанционният съд, че крайният извод на прокурора за липса на достатъчно
данни за извършване на престъпление от общ характер, е постановен при непълнота
на доказателствата. В тази връзка са останали неизяснени обстоятелства, които
биха могли да потвърдят или опровергаят твърденията на жалбоподателя.
Противно на застъпената в протеста теза, от
постановлението на прокурора, с което наказателното производство е прекратено,
не може да се проследи формирането на волята на решаващия орган. Вътрешното
убеждение следва да е основано на доказателствата по делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени
факти, доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и
съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния
случай убеждението на прокурора не е намерило мотивиран израз. Това е така,
защото без да са изчерпани всички способи за събиране и проверка на
доказателства и без подробна аргументация, прокурорът е стигнал до извод, че липсват
данни за извършено престъпление по чл.
172б, ал.1 от НК, както и за друго такова от общ характер, с оглед на което
и е прекратил наказателното производство.
Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на
Софийски районен съд, в което е констатирано, че формираното вътрешното
убеждение на наблюдаващия прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и
обективност на разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено в неговата цялост.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, ХIII въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2018г.
по НЧД № 14120/2018г. по описа на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав,
с което е
отменено постановление на СРП от 28.02.2017г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 5522/2015г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 56888/2015г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.