Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 371/2022 г. по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против
Решение №82/14.12.2021 г. по НАХД № 30/2021 г. по
описа на Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-012277, издадено на 11.12.2019 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „В. 77 ” ЕООД, ЕИК *** за нарушение
на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 5000 лева.
Жалбоподателят
сочи, че от събраните доказателства и попълнената декларация от лицето, което е
установено че полага труд се установява наличието на вмененото нарушение,
поради което незаконосъобразно НП е отменено. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител – юрисконсулт жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и оставяне в сила на НП. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответник – „В.77“
ООД не е изразил становище по спора.
Представителя на Прокуратурата счита жалбата
за неоснователна, тъй като не е установено безспорно нарушение на чл. 62, ал.1
от КТ.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството
по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С НП № 03-012277/11.12.2019
г. наложена имушествена санкция 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТна „Васелива 77“ ЕООД,
за това че на 21.11.2019 г. в гр. Девня, в качеството на работодател е приел на
работа лицето Р.В.Т.да престира труд в полза на фирма „В. 77“ ЕООД, като пазач
невъоръжена охрана, с място на работа – автосервиз, ар. Девня, Промишлена зона
– юг, от северната част на ПИ с ид. 20482, с определено работно време от 7 до
19 ч. и договорено трудово възнаграждение 400 лева, без да е налице сключен
договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.
РС – Девня е
приел, че в АУАН и НП липсват мотиви, въз основа на какви доказателства е
прието за установено нарушението, относно размера на наказанието и наличие на
предпоставки за налагане на чл.28 от ЗАНН. Изведено е, че от събраните
доказателства не се е установило наличието на трудово правоотношение.
Решението е незаконосъобразно. Постановено
е в нарушение на материалния закон.
Няма спор, че
на 21.11.2019 г. контролни органи на ДИТ – Варна са извършили проверка на
обект, който е ограден и на входа е имало барака и бариера. На около 100 м от
тях са се намирали халета. От бараката е
излязло лице, което се е представило с името Р.Т. и е свързал двамата
проверяващи от ДИТ – Варна с управителя на „В. 77“ ЕООД по телефон. Единият от
проверяващите е провел разговор с мъж, който се занимавал с управлението на
фирмата. Свид. Н.В. - управител на „В. 77“ ЕООД потвърждава, че ползва халета,
които се намират в двора на бивш захарен завод. Фактът, че Р.Т. е свързал
проверяващите по телефона със С.В.–
съпруг на Н.В. потвърждава, че отношенията на установеното лице са с „В. 77“
ЕООД, а не на друга фирма която стопанисва халета в двора на бивш захарен завод.
Р.Т. е попълнил собственоръчно на 21.11.2019 г. декларация по чл. 402, ал.1,
т.3 от КТ, в която е посочен обекта в който работи, ратно време, трудово
възнаграждение, почивни дни. Видно от представена справка от национална база
данни за настоящ и постоянен адрес на Р.Т., същия е с настоящ и постоянен адрес
***. За да се приеме, че лицето живее в бараката на входа на обекта стопанисан
от „В. 77“ ЕООД е следвало Р.Т. да има адресна регистрация на установения адрес.
Липсата на такава и посочването първоначално от Т., че полага труд с посочените
характеристика установяват наличие на трудово правоотношение, което е с
определено работно място, време, почивки и възнаграждение. Поради това, че
охраната на обекта не е въоръжена, органите на ДИТ – Варна е нямало какво друго
да установят от характеристиките на трудовото правоотношение. Косвено
доказателство за наличието на трудово правоотношение точно с наказаното дружество
е сключване на Трудов договор № 2/25.11.2019 г. между Т. и „В. 77“ ЕООД, по
силата на който Т. е назначен на длъжност – пазач невъоръжена охрана. Свид. Т. при
разпита по делото отрича да е работил като охрана с работодател наказаното
дружество, но съдът намира, че твърденията му се опровергават от събраните
доказателства. Налице е нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1
от КТ, поради което изводите на РС - Девня за липсата на установено нарушение
са в противоречие с материалния закон.
В НП са
изложени в пълнота фактическите и правни основания за наложеното наказание. На
основание чл. 415в, ал.2 от КТ нарушението не е маловажно.
Не са налице
данни дружеството да е било наказано за друго подобно нарушение с влязло в сила
НП. Съдът намира, че целите на наказанието предвидени с чл.12 от ЗАНН ще се
изпълнят с налагане наказание в предвидения минимален размер 1500 лева. Не са
налице мотиви изложени от АНО, които да обосновават налагане на наказанието в
размер от 5000 лева.
Налице е
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС -
Варна и вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде изменено,
като на „В. 77“ ЕООД се наложи имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Делото не е с
фактическа и правна сложност. Предвид изхода на спора и искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя следва да се присъди такова в
размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал.3 вр. ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от
НЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във вр. с чл.221 ал.2 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, Съдът
ОТМЕНЯ Решение
№82/14.12.2021 г. по НАХД №30/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Девня като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-012277, издадено на 11.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Варна, с което на „В. 77 ” ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл.62 ал.1,
вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.5
вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 5000 лева, като вместо него определя „Имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „В.
77” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.