Решение по дело №371/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Кремена Данаилова

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева

       Димитър Михов

 

при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 371/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против Решение №82/14.12.2021 г. по НАХД № 30/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 03-012277, издадено на 11.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „В. 77 ” ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева.

Жалбоподателят сочи, че от събраните доказателства и попълнената декларация от лицето, което е установено че полага труд се установява наличието на вмененото нарушение, поради което незаконосъобразно НП е отменено.  В съдебно заседание, чрез процесуален представител – юрисконсулт жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Ответник – „В.77“ ООД не е изразил становище по спора.

 Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, тъй като не е установено безспорно нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С НП № 03-012277/11.12.2019 г. наложена имушествена санкция 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТна „Васелива 77“ ЕООД, за това че на 21.11.2019 г. в гр. Девня, в качеството на работодател е приел на работа лицето Р.В.Т.да престира труд в полза на фирма „В. 77“ ЕООД, като пазач невъоръжена охрана, с място на работа – автосервиз, ар. Девня, Промишлена зона – юг, от северната част на ПИ с ид. 20482, с определено работно време от 7 до 19 ч. и договорено трудово възнаграждение 400 лева, без да е налице сключен договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

РС – Девня е приел, че в АУАН и НП липсват мотиви, въз основа на какви доказателства е прието за установено нарушението, относно размера на наказанието и наличие на предпоставки за налагане на чл.28 от ЗАНН. Изведено е, че от събраните доказателства не се е установило наличието на трудово правоотношение.

Решението е незаконосъобразно. Постановено е в нарушение на материалния закон.

Няма спор, че на 21.11.2019 г. контролни органи на ДИТ – Варна са извършили проверка на обект, който е ограден и на входа е имало барака и бариера. На около 100 м от тях са се намирали халета. От  бараката е излязло лице, което се е представило с името Р.Т. и е свързал двамата проверяващи от ДИТ – Варна с управителя на „В. 77“ ЕООД по телефон. Единият от проверяващите е провел разговор с мъж, който се занимавал с управлението на фирмата. Свид. Н.В. - управител на „В. 77“ ЕООД потвърждава, че ползва халета, които се намират в двора на бивш захарен завод. Фактът, че Р.Т. е свързал проверяващите по телефона със  С.В.– съпруг на Н.В. потвърждава, че отношенията на установеното лице са с „В. 77“ ЕООД, а не на друга фирма която стопанисва халета в двора на бивш захарен завод. Р.Т. е попълнил собственоръчно на 21.11.2019 г. декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочен обекта в който работи, ратно време, трудово възнаграждение, почивни дни. Видно от представена справка от национална база данни за настоящ и постоянен адрес на Р.Т., същия е с настоящ и постоянен адрес ***. За да се приеме, че лицето живее в бараката на входа на обекта стопанисан от „В. 77“ ЕООД е следвало Р.Т. да има адресна регистрация на установения адрес. Липсата на такава и посочването първоначално от Т., че полага труд с посочените характеристика установяват наличие на трудово правоотношение, което е с определено работно място, време, почивки и възнаграждение. Поради това, че охраната на обекта не е въоръжена, органите на ДИТ – Варна е нямало какво друго да установят от характеристиките на трудовото правоотношение. Косвено доказателство за наличието на трудово правоотношение точно с наказаното дружество е сключване на Трудов договор № 2/25.11.2019 г. между Т. и „В. 77“ ЕООД, по силата на който Т. е назначен на длъжност – пазач невъоръжена охрана. Свид. Т. при разпита по делото отрича да е работил като охрана с работодател наказаното дружество, но съдът намира, че твърденията му се опровергават от събраните доказателства. Налице е нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, поради което изводите на РС - Девня за липсата на установено нарушение са в противоречие с материалния закон.

В НП са изложени в пълнота фактическите и правни основания за наложеното наказание. На основание чл. 415в, ал.2 от КТ нарушението не е маловажно.

Не са налице данни дружеството да е било наказано за друго подобно нарушение с влязло в сила НП. Съдът намира, че целите на наказанието предвидени с чл.12 от ЗАНН ще се изпълнят с налагане наказание в предвидения минимален размер 1500 лева. Не са налице мотиви изложени от АНО, които да обосновават налагане на наказанието в размер от 5000 лева.

Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде изменено, като на „В. 77“ ЕООД се наложи имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид изхода на спора и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя следва да се присъди такова в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал.3 вр. ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във вр. с чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №82/14.12.2021 г. по НАХД №30/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Девня като вместо него ПОСТАНОВЯВА: 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012277, издадено на 11.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „В. 77 ” ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева, като вместо него определя „Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „В. 77” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.  

 

 

 

 

 

                                                                  2.