№ 50
гр. Троян, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100765 по описа за 2022 година
Настоящето дело е образувано по предявен от „Профи кредит България“
ЕООД – гр. София, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. против Н. М. А. и Р.
П. М., двете от с. О., общ. Троян осъдителен иск общо за сумата 1 875,59
лева, представляваща дължима сума по сключения между страните на
23.06.2016 г. Договор за потребителски кредит № **********.
Процесната сума е била предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
572/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, по което съда изцяло е
отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е дал указание на
ищцовото дружество да предяви осъдителен иск относно претендираното си
вземане.
Ищцовото дружество е редовно призовано, в с. з. не се явява
представител, изразено е писмено становище по същество, прави се искане по
реда на чл. 238 от ГПК съда да постанови неприсъстевно решение.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците
не са представили отговор в указания едномесечен срок. А. и М. са редовно
призовани, не се явяват в с. з. и не изпращат представител, не е изразено
1
становище по иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Не се оспорва от страните, че на 23.06.2016 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България" ЕООД,
като кредитор и Н. М. А. и Р. П. М., като солидарни длъжници.
Видно от приложения договор, отпуснатия кредит бил в размер на 4 500
лева, която сума съгласно договорните условия длъжниците се задължили да
върнат в срок от 36 месеца при месечна вноска в размер на 219,58 лева, при
годишен процент на разходите – 41,00 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %,
Общо задължение по кредита: 7 904,88 лева.
А. и М. са избрали и закупили пакет от допълнителни услуги на
стойност 4 067,64 лева, като размера на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги е 112,99 лева. При това общото задължение възлязло на
сумата от 11 972,52 лева, общо размера на вноската – 332,57 лева, дължима на
20-число от месеца. С подписването на договора ответниците са поели
описаните горе задължения. На 28.06.2016 г. ищцовото дружество е превело
парична сума в размер на 1 557,40 лева по посочената от длъжника Н. М. А.
банкова сметка.
На 30.11.2016 г. между „Профи кредит България" ЕООД и длъжниците е
сключен Анекс № 1 към договора № **********, с който страните са се
договорили да бъдат отложени три погасителни вноски № 4, 5 и 6 като те
трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, по който погасителните
вноски се променят от 36 на 39 броя.
На 04.09.2017 г. между „Профи кредит България" ЕООД и длъжниците е
сключен Анекс № 2 към процесния договор, с който страните са се
договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 13, като тя трябва
да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
2
Анекс е нов коригиран погасителен план, по който погасителните вноски се
променят от 39 на 40 броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №
********** длъжниците дължат на дружеството договорно възнаграждение
за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително
определено в погасителния план. Видно от клаузите по процесния договор,
страните са се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото се твърди, че е в размер на 571,56 лева.
Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 20.06.2019 г. до дата на предсрочна изискуемост -
03.09.2019 г.
Ответниците не са оспорили твръдението на ищеца, че са погасили
тридесет пълни погасителни вноски и една частична. На длъжниците е
изпратено уведомително писмо, с което са информирани, че задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо. Ищцовото дружество с настоящата
искова молба претендира ответниците Н. А. и Р. М. да заплатят солидарно
процесната сума в общ размер 1 875,59 лева, от които: главница в размер на
739,08 лева, договорно възнаграждение в размер на 571,56 лева,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 564,95 лева.
Процесното вземане е било предмет на заповедно производство, по
подадено заявление на „Профи кредит България" ЕООД, по което е
образувано ч. гр. д. № 572/2022 г., като съда е отхвърлил изцяло заявлението
на дружеството и е дал указания за завеждане на настоящият осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Решаващият съд намира предявения осъдитилен иск за неоснователен и
недоказан.
В настоящето исково производство ищцовото дружество не доказа
какъв е размерът на просрочените вноски, как е формирана неиздължената
част от дълга. Не се установи с направените вноски от страна на длъжника
3
каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се включва сумата
на пакета за допълнителни услуги и на разходите за извънсъдебно събиране.
В случая претенцията на ищеца, наред с главница, лихва за забава и
договорно възнаграждение, включва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги на стойност 4 067,64 лева. В заявлението
кредиторът твърди, че предоставената сума е под формата на потребителски
кредит, който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
за това нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-
конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от
ЗПК. Нормата на ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а ал. 2 – в случай, че потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая уговореното възнаграждение по закупен
допълнителен пакет в общ размер 4 067,64 лева, която сума е почти равна на
отпуснатия кредит от 4 500 лева, поради което се явява прекомерно.
Сключването на споразумение за закупен допълнителен пакет е
свързано с приоритетно разглеждане на кредита и възможност за промяна на
погасителни вноски. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът намира, че
претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията межу кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни нормиразпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща
тяхното заобикаляне. Предвид, че съдът приема, че тази уговорка за
4
предоставяне на допълнителни услуги е нищожна, то посочената сума се
явява недължимо платена от страна на ответниците, а претендираната в
настоящето производство сума е недължима.
Предвид, че ищеца не изпълни указанията на съда да посочи отделно с
направените вноски от страна на длъжника каква част е платена за главница и
договорна лихва, без да се включва сумата на пакета за допълнителни услуги,
счита, че претендираните вземания не са надлежно индивидуализирани.
При тези изводи предявения осъдителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските: При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК право на присъждане на сторени разноски има ответниците Н. А. и Р. М.,
но същите не е предявявали подобни претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В представлявано
от С.Н., Ц.С. и Я.Ч. осъдитилен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК - да бъдат осъдени Н. М. А., ЕГН
**********, адрес: с. О., общ. Троян, ул. „Х.“ № 46 и Р. П. М., ЕГН
**********, адрес: с. О., общ. Троян, ул. „Х.“ № 46 да заплатят солидарно, на
ищеца претендирано задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, сключен между страните на 23.06.2016 г. в общ размер на 1
875,59 лева, от които: главница в размер на 739,08 лева, договорно
възнаграждение в размер на 571,56 лева, възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги – 564,95 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
друседмичен срок от съобщението.
5
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6