Р Е Ш Е Н И Е № 260110
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 03.06.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
при
секретаря Силвия Методиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Стефанова в. гр. дело № 87 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260314/ 23.12.2020 год., постановено по гр. дело № 1152 по описа за
2020 год. на Районен съд – Шумен е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д.А.Д., действащ със
съгласието на родителите си А.Д.Д. и Г.К.Д. срещу С.К.Х. – Т. и И.К.Х. – Б. иск
с правно основание по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на
ищеца, действащ със съгласието на своите родители, върху южно таванско помещение - стая с тераса
със светла част от 2.50 кв.м., със застроена площ от 19.65 кв.м., при граници:
от изток – общ коридор и И.Й., от юг – бул.“*“, от запад – В.Д., от север – К.Х.,
отдолу – апартамент на К.Х. на трети жилищен етаж и отгоре – използваем таван,
заедно с 1/3 ид.ч. от коридор с тераса на север с общо застроена площ от 11.90
кв.м., заедно с приспадащите се ид.ч. от общите части на сградата по смисъла на
чл.38 от ЗС.
Недоволен
от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство,
който го обжалва изцяло. Счита, че съдът неправилно е приел, че южното таванско
помещение е самостоятелен обект – стая с тераса. Навежда твърдение, че южният
таван няма самостоятелен вход, липсва санитарен възел, липсват данни на същия
да е променено предназначението. Излага, че южното таванско помещение е
прилежаща част по смисъла на чл. 98 от ЗС. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
претенция. Претендира разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.К.Х.-Т. и И.К.Х.-Б. чрез
процесуалния им представител адв. А.Б.,***, са депозирали писмен отговор на
жалбата, в който вземат становище по неоснователността й. Молят атакуваното
решение да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото нотариален акт № 50, том ІІІ, дело № 860/1961 год. за
покупко-продажба на недвижим имот и отстъпване правото на надстройка на
Коларовградски Народен съдия, поправен с нотариален акт за поправка на
нотариален акт № 41, том І, дело № 84/1968 год. на Шуменски Народен съдия, И.К.Х.
е придобил право да надстрои трети жилищен етаж в западното крило на сега съществуващата
масивна жилищна сграда заедно с 0,14313 ид.ч. от общите части на сградата и
надстройката; избеното помещение под № 4; северното надстроено таванско
помещение, при граници: отдолу – трети жилищен етаж, отгоре-използваем таван,
от изток – покрит коридор, от юг – таванско помещение на Т.С.Г., от запад –
пристройката в парцела, от север – тераса, с общи коридор и тераса за това
таванско помещение и таванските помещения на Г.И.В.и Т.С.Г..
Съгласно
отразеното в Нотариален акт № 150, том
II, н.д. № 604/1968г. за собственост върху недвижим имот, издаден по § 149 от
ППЗПИНМ на Народен съдия, след отчуждаването на парцел VІІ-2711 в квартал 183
по регулационния план на гр. Ш., утвърден със заповед № 3726/ 58 год., за
групово и кооперативно жилищно строителство, и след надстрояването на
съществуващата в източната част на парцела масивна жилищна сграда, за която е
предвиден самостоятелен застроителен режим по § 135 от Правилника за
приложението на ЗПИНМ, И.К.Х. притежава и е станал собственик на следния
недвижим имот: апартамент на трети жилищен етаж, състоящ се от две стаи, едната
с тераса, хол, кухня с тераса, клозет-баня и входно антре, заедно с изба и
северно таванско помещение, при граници за тавана: отдолу – трети жилищен етаж,
отгоре-използваем таван, от изток – коридор, от юг – таванско помещение на Т.Г.,
от запад – пристройката в парцела, от север – тераса, с общи за това таванско
помещение и таванските помещения на Г.В.и Т.Г. коридор и тераса, заедно с
0.14313 ид.ч. от общите части на сградата.
По
делото е представен Нотариален акт № 151,
том II, н.д. № 604/1968г. за собственост върху недвижим имот, издаден по § 149
от ППЗПИНМ на Народен съдия, съгласно който след отчуждаването на парцел
VІІ-2711 в квартал 183 по регулационния план на гр. Ш., утвърден със заповед №
3726/ 58 год., за групово и кооперативно жилищно строителство, и след
надстрояването на съществуващата в източната част на парцела масивна жилищна
сграда, за която е предвиден самостоятелен застроителен режим по § 135 от
Правилника за приложението на ЗПИНМ, Т.С.Г. притежава и е станал собственик на
следния недвижим имот: апартамент на втори жилищен етаж, състоящ се от две
стаи, едната с тераса, хол, кухня с тераса, клозет-баня и входно антре, заедно
с изба и южно таванско помещение, при граници за тавана: отдолу – трети жилищен
етаж, отгоре-използваем таван, от изток – покрит коридор и таванско помещение
на Г.В., от юг – бул. „*“, от запад – пристройката в парцела, от север – таванското
помещение на И.Х., с общи за това таванско помещение и таванските помещения на Г.В.и
И.Х. коридор и тераса, заедно с 0.14518 ид.ч. от общите части на сградата.
От
приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.09.1993 год. се
установява, че И.К.Х. и С.Д. Х. дарили на сина си К.И.Х.следния недвижим имот:
апартамент на III жилищен етаж, със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от
две стаи, от които едната с тераса, хол и кухня с тераса, клозет-баня, входно
антре, при граници: отдолу II етаж, отгоре – използваем таван, от изток –
апартамент на Т.Т. и стълбище, от юг – бул.“*“, от запад – пристройка в
парцела, от север – двор и стълбище, ведно с избено помещение № 4, заедно със
северното надстроено таванско помещение, при граници: от долу трети етаж,
отгоре – използваем таван, от изток-коридор, от юг – таванско помещение на Т.Г.,
от запад – пристройка в парцела, от север – тераса с общи части за този таван и
таваните на Г.В.и Т.Г., коридор и тераса и 0.14313 ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж от дворното място, находящо се на ул.“*“ № .
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I, рег. № 6056,
дело № 185 от 07.07.2000г. на Нотариус *, рег. № *на НК, с район на действие РС
- Шумен Т.С.Г. и Д.Т.Г.прехвърлили на К.И.Х., техен съсобственик в етажната
собственост, правото на собственост върху южно таванско помещение-стая с тераса
със светла част от 2.50 кв.м., със застроена площ от 19.65 кв.м., при граници:
от изток – общ коридор и И.Й., от юг – бул.“*“, от запад – В.Д., от север – К.Х.,
отдолу – апартамент на К.Х. на трети жилищен етаж и отгоре – използваем таван,
заедно с 1/3 ид.ч. от коридор с тераса на север с общо застроена площ от 11.90
кв.м., заедно с приспадащите се ид.ч. от общите части на сградата, съставляващо
дворище пл.№ 2711 в кв. 183 по плана на гр.Ш.. При продажбата бил посочен
Нотариален акт № 151, том II, дело № 604/1968г. за собственост върху недвижим
имот, издаден по § 149 от ППЗПИНМ на Шуменски народен съдия, в който като
прилежащи части към апартамент на втория жилищен етаж от сградата, който
апартамент е собственост на Т.С.Г. и Д.Т.Г., са посочени изба и процесното южно
таванско помещение.
От
представеното Удостоверение за наследници изх. № 4007/ 24.11.2020 год. се
установява, че К.И.Х., починал на 18.05.2011 год. е оставил за свои наследници
по закон дъщерите си С.К.Х. – Т. и И.К.Х. – Б. (ответници в настоящото
производство).
От
Нотариален акт за покупко-продажба № 22, том I, рег. № 259, дело № 20 от 2020г.
на Нотариус , рег. № , с район на действие РС – Шумен се установява, че
ответниците С.К.Х. – Т. и И.К.Х. – Б. са прехвърлили на ищеца Д.А.Д., действащ
със съгласието на родителите си А.Д.Д. и Г.К.Д. право на собственост върху
следния недвижим имот: апартамент № 6, на трети етаж, в сграда построена в УПИ
IV, в кв. 183 по плана на гр.Ш., ул.“*“ № 3, със застроена площ от 70 кв.м.,
състоящ се от две стаи, едната от които с тераса, хол, кухня с тераса,
баня-тоалетна и входно антре, при граници: от долу – втори етаж, от горе-таван,
от изток-ап. и стълбище, от юг – бул.“*“, от запад – пристройка в парцела, от
север – двор и стълбище, заедно с избено помещение № 4, със застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка от 3 кв.м. и със северното надстроено таванско
помещение със застроена площ по данъчна оценка от 35 кв.м., при граници: от долу трети етаж, отгоре – използваем
таван, от изток-коридор, от юг – таванско помещение към апартамент, от запад –
пристройка, от север – тераса с обща тераса коридор за този таван и таваните на
Г.В.и Т.Г., коридор и тераса и 0.14313 ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, съгласно Нотариален акт № 120, том ХІІ, н.д. №
3032/1993 год. ШРС, а съгласно Схема № 177041/ 21.02.2020 год. на СГКК –
самостоятелен обект с идентификатор 83510.666.369.2.6. С Нотариалния акт е
учредено пожизнено право на ползване върху гореописания недвижим имот на
родителите на купувача.
По
делото е представено Удостоверение за данъчна оценка № ДО002677 от 24.06.2020г.
на Община Шумен, съгласно което данъчната оценка на имота възлиза на 55465,90
лева. В удостоверението е посочено, че таванът е с площ от 35 кв.м.
В
приложената схема на самостоятелен обект в сграда №15-537115/23.06.2020 год.,
изд. от СГКК – гр. Шумен е отразено, че към датата на издаването й собственик
на процесния имот с идентификатор 83510.666.369.2.6 с площ от 70 кв.метра е Д.А.Д.,
като в полза на Г.К.Д. и А.Д.Д. е учредено право на ползване върху имота.
От
заключението по назначената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че сградата е със 7 самостоятелни обекта – 6 апартамента
(по 2 на втори, трети и четвърти етаж от сградата), 1 търговски обект на първи
етаж и тавански и избени помещения с предназначение – за складови помещения.
Вещото лице е достигнало до извод, че северното таванско помещение се състои от
едно помещение с един вход от общ коридор за тавански етаж, с прозорец на север
към тераса, със застроена площ от 14 кв.м. с височина от 2.50 м., при граници:
от север – тераса, от юг – южно таванско помещение, от изток – общ тавански
коридор, от запад – калкан, от долу – четвърти етаж, от горе – покрив.
Експертът е уточнил, че в помещението има ел.инсталация, няма видими водопровод
и канал и обособена тоалетна, както и няма обособена самостоятелна тераса.
Посочил е, че предназначението му е складово помещение по см. на чл. 40,
ал. 1 от ЗУТ. Южното помещение се състои
от едно помещение и от една тераса, с един вход от общия коридор, със застроена
площ от 19.65 кв.м., при граници от север – северно таванско помещение, от юг –
бул.“*“, от изток-общ тавански коридор и тераса, от запад – калкан, от долу –
четвърти етаж, от горе – покрив, с височина от 2.50 м., като има ел.инсталация,
няма видими водопровод и канал и обособена тоалетна, като предназначението му е
складово помещение. Вещото лице е посочило, че няма данни за издадено
разрешение за строеж за промяна на предназначението на северния и южния таван в
самостоятелен обект или за преустройство в друг обект. И двата тавана са с
предназначение – складово помещение. В съдебно заседание експертът е допълнил,
че южното таванско помещение би могло да се оформи като жилище само ако може да
бъде обособен санитарен възел, но при огледа е констатирал, че няма видими
отклонения на сградната канализационна инсталация, която да позволява
обособяването на санитарен възел в част от южното таванско помещение. Двете
тавански помещения имат обща стена.
По
делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от
ответната страна свидетели – свид. Х. Х.и свид. Д. Т.– съпруг на ответницата С.Х.
– Т..
Свид.
Х.разяснява, че чрез агенция „Имоти Т.“, на която е собственик, осъществявал
огледи на апартамента. Излага, че имотът бил обявен за продажба около половин
година преди да бъде закупен от ищеца, бил посещаван от множество потенциални
купувачи, но нямало голям интерес към него, тъй като се нуждаел от ремонт.
Свидетелят сочи, че купувачите са ходили на 2-3 огледа преди да решат да
закупят жилището като на всички огледи е присъствал лично, а на последните
огледи е присъствал и свид. Т.. Разказва, че при огледите показвал жилището и
северното таванско помещение, а избеното помещение не е показвал. Сочи, че от
продавачите знае, че имат и друго таванско помещение, което гледа на юг, но не
го е посещавал и не е виждал документи за собствеността му. Навежда твърдение,
че продавачите проявявали готовност да продадат и него при интерес, но
купувачите не изявили желание да го закупят. Твърди, че южният таван не е бил
предлаган за продажба и огледи не са му правени.
Свид.
Т.разказва, че жилището се предлага за продажба от около 3 години като било
обявено в няколко агенции. Сочи, че е присъствал на два огледа с купувачите,
като южния таван никога не е предлаган за продажба. Излага, че на огледите е
пояснил, че южното таванско помещение всъщност представлява таванска стая,
която е отделен имот и не се предлага за продажба, тъй като в него се
съхраняват вещи. Твърди, че на агенцията не е било възложено да продава това
помещение, но съществувало договорка със свид. Х.ако някой купувач търси
по-голямо жилище, да му бъде предложено южното таванско помещение с оглед
възможността северното и южното таванско помещение да се свържат. Сочи, че няма
спомен някой купувач да е проявил интерес към тази опция и съответно южното таванско
помещение да е било предложено за продажба. Свидетелят допълва, че в северното
помещение има изведени ток, вода, канал, има и мивка, докато в южното таванско
помещение има само ток. Категорично заявява, че в южното помещение няма
възможност да се прокара вода и канал. Сочи, че след изповядване на сделката
отново уточнил пред купувачите, че южното таванско помещение към момента не се
продава.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявена е искова претенция с пр. осн. чл. 108 от
ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесното южно
таванско помещение и за осъждане на ответниците да му предаде владението върху
него.
За да бъде
уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: 1. Имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца;
2. Да се владее от ответниците; 3. да се владее от тях без правно основание. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищцеца
е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответниците - че
владеят на правно основание.
Не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е станал собственик на апартамент № 6, избено
помещение № 4, със застроена от 3 кв.м. и северното надстроено таванско
помещение със застроена площ от 35 кв.м, при граници на таванското помещение:
от долу трети етаж, отгоре – използваем таван, от изток-коридор, от юг –
таванско помещение към апартамент, от запад – пристройка, от север – тераса с
обща тераса коридор за този таван и таваните на Г.В.и Т.Г., коридор и тераса.
Не е налице спор по въпроса, че праводателят на
ответниците К.И.Х.е закупил от етажните си съсобственици Т.С.Г. и Д.Т.Г.южно
таванско помещение-стая с тераса със светла част от 2.50 кв.м., със застроена
площ от 19.65 кв.м., при граници: от изток – общ коридор и И.Й., от юг – бул.“*“,
от запад – В.Д., от север – К.Х., отдолу – апартамент на К.Х. на трети жилищен
етаж и отгоре – използваем таван.
Няма спор, а и от приложените справки от Агенция по
вписванията на името на ответниците и на техния праводател К.И.Х.се установява,
че не разполагат с друго жилище в сградата.
Спорно в случая е дали южното таванско помещение
представлява самостоятелен обект, който е бил предмет на сделката от 2000 год.,
каквито твърдения навеждат ответниците, или представлява складово помещение и със
сделката от 2020 год. ответниците са прехвърлили на ищеца правото на
собственост, както върху северното, така и върху южното таванско помещение,
като прилежащи обекти към апартамент №6, каквото становище поддържа ищецът.
За да се разреши възникналия между страните правен
спор, следва да се даде отговор на въпроса дали южното таванско помещение може
да бъде предмет на разпоредителни сделки самостоятелно, както и дали е
самостоятелен обект или представлява единствено принадлежност към жилище в
етажната собственост.
На първо място следва да се отбележи, че в случая
южният таван е прехвърлен на праводателя на ответниците чрез покупко-продажба,
като сделката е изповядана на 07.07.2000 год. Не е спорно, а и от материалите
по делото се установява, че към датата на сделката К.Х. е бил собственик на
апартамент № 6, изба № 4 и северно таванско помещение. Продавачите Т.С.Г. и Д.Т.Г.също
са били собственици на жилище в процесната сграда (апартамент на втория жилищен
етаж, заедно с изба и южно таванско помещение), което безспорно се установява
от приложения по делото Нотариален акт № 151, том ІІ, дело № 604/1968 год.
Настоящият съдебен състав намира, че с горепосочената сделка валидно е било
прехвърлено правото на собственост върху южното таванско помещение, като
съображенията за това са следните:
Таванските и избените помещения в сграда – етажна
собственост не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към
обект и не могат да се придобиват отделно от обекта, към който принадлежат,
било чрез правна сделка, било по давност. По изключение таванско помещение може
да се придобие по давност или чрез правна сделка отделно от обекта, към който
принадлежи, но само от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата
сграда и то само ако към обекта, към който принадлежи това складово помещение,
по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение
(Решение № 81 от 04.04.2014 год. по гр.д. № 5556/2013 год. на ВКС, І г.о.;
Решение № 87/26.05.2017 год. по гр.д. № 3595 по описа за 2016 год. на ВКС, І
г.о.). Доколкото купувачът и продавачите към датата на изповядване на сделката
са били собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост,а продавачите
са имали повече от едно складово помещение към своето жилище – избено и
таванско такова, то същите са разполагали с правото да продадат второто си
складово помещение - таванското на съсобственик в етажната собственост и не са
нарушили изискванията на чл. 83, ал. 1 и чл. 93, ал. 3 от действалата към 2000
год. Наредба № 5 от 17.05.1995 год. за правила и норми по териториално и
селищно устройство, съгласно който жилищните сгради включват жилища с осигурен
самостоятелен достъп и с най-малко по едно складово помещение за всяко жилище,
което може да се намира във или извън жилището.
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че
преценката дали едно помещение (складов обект, находящ се в тавана или зимника)
представлява принадлежност към жилищен обект в сградата в режим на етажна
собственост или е самостоятелен обект на право на собственост следва да бъде
направена към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ
(сделка или придобивна давност), въз основа на който се поддържа, че е
придобито правото на собственост от лицето (Решение № 26 от 23.02.2017 год. по
гр. д. № 3024 от 2015 год. на ВКС, І г.о.).
По арг. от чл. 39 от ЗС основната характеристика на
самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като
етаж, или част от етаж е и тази да може
да се ползва самостоятелно.
С оглед събраните по делото доказателства, обаче, настоящият
съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че южното таванско
помещение представлява самостоятелна стая с тераса и с отделен вход.
На първо място, категорично се установи, че южното таванско
помещение се състои от едно помещение и тераса с един вход от общ коридор за
тавански етаж. Към помещението има самостоятелна тераса и прекаран ток, но в
него няма водими водопровод и канал, няма обособена тоалетна, като в съдебно
заседание свид. Т.(съпруг на едната ответница) допълва, че в южното помещение
няма възможност да се прокара вода и канал. На второ място, не бяха открити
строителни книжа за извършено преустройство на южното таванско помещение в друг
обект, нито има данни за издадено разрешение за строеж за промяна на предназначението
му в самостоятелен обект. Съгласно чл. 88 от действалата към 2000 год. Наредба
№ 5 от 17.05.1995 год. в подпокривното пространство на жилищните сгради могат
да се проектират жилища, ателиета и складови помещения, както и стаи за
ползване от обитателите на жилищата за творческа, научна и друга дейност. Към
ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За
стаите за творческа, научна и друга дейност не се изисква санитарен възел. Не бяха ангажирани доказателства, обаче, за
промяна на предназначението на южното таванско помещение поне в стая за
творческа, научна или друга дейност, предвид невъзможността да се прекара
самостоятелен санитарен възел. На трето място, южното таванско помещение няма
самостоятелен идентификатор. Вярно е, че заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само
по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на
собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и
има посоченото предназначение.
Предвид изложеното, съдът намира, че не беше
установено към 2000 год. южното таванско помещение да е отговаряло на
изискването за самостоятелен обект от какъвто и да е вид по смисъла на Наредба
№ 5 от 17.05.1995 год. за правила и норми по териториално и селищно устройство
(чл. 45, чл. 83). През 2000 год. праводателят на ответниците - К.Х. е придобил
валидно процесното южно таванско помещение (което се установи, че не е
самостоятелен обект), в качеството си на съсобственик в етажната собственост и
собственик на друг самостоятелен обект в същата сграда и по този начин това
южно таванско помещение е станало прилежаща част към неговия апартамент (апартамент
№6) (в този см. Решение № 1368/03.12.2008 год. по гр.д. № 4834/2007 год. на
ВКС, ІV г.о.). Не се установява южното
таванско помещение да отговаря на изискванията за самостоятелен обект, съгласно
разпоредбата на пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, и към датата на изповяданата
разпоредителна сделка с апартамент № 6, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба № 22, том I, рег. № 259, дело № 20 от 06.03.2020г. Към датата
на тази сделка ответниците
(правоприемници на К.Х.) вече не са притежавали самостоятелен жилищен или друг
самостоятелен обект в сградата, поради което няма как да се приеме, че са
собственици на южното таванско помещение, което има предназначение на складово
такова и е несамостоятелен обект. Същото като принадлежност към апартамент № 6
е прехвърлено на ищеца с договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 22, том I, рег. № 259, дело № 20 от 2020 г., по правилото на чл. 98 от ЗС
– принадлежността следва главната вещ. Следва да се отбележи още, че в
нотариалния акт по сделката, прилежащото към жилището таванско помещение,
въпреки, че е отбелязано само като „северно надстроено таванско помещение“, е с
квадратура 35 кв.метра. Същата квадратура е отразена и в удостоверението за
данъчна оценка на имота и съответства на сбора от площите на северното и южното
таванско помещение.
В настоящия случай, с оглед изложеното по-горе се
установи, че първата предпоставка за уважаване на исковите претенции е налице.
Между страните няма спор, а и от показанията на
разпитаните свидетели се установи, че в процесното южно таванско помещение
ответниците държат свои вещи, като не бяха ангажирани доказателства да владеят
помещението на някакво правно основание.
Налице
са всички кумулативно дадени предпоставки за уважаване на исковата претенция,
поради което същата се явява основателна и следва да бъде уважена. Достигайки
до различен извод първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено изцяло.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора в настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззиваемите страни следва да заплатят на въззивника направените от него
разноски в общ размер на 672,50 лева, от които 622 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение и 50,50 лева – заплатена държавна такса. Следва да
бъдат присъдени и сторените пред първата инстанция разноски в размер на 1194
лева, от които 833 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 240 лева –
заплатен депозит за вещо лице, 100,92 лева – заплатена държавна такса, 10,09 –
държавна такса за вписване на исковата молба, 10 лева - държавни такси за изд.
на съдебни удостоверения. За останалите разноски, вписани в списъка по чл. 80
от ГПК, не са представени доказателства за направата им, поради което не следва
да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 260314/ 23.12.2020 год., постановено по гр. дело № 1152 по описа за
2020 год. на Районен съд – Шумен, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 от ЗС по отношение на С.К.Х. – Т., ЕГН: ,* и на И.К.Х.
– Б., ЕГН: , с пост. адрес: *** – първа част“, бл. 16В, вх. А, ет.3, ап. 12, че
Д.А.Д., ЕГН: , действащ със съгласието на родителите си А.Д.Д., ЕГН: и Г.К.Д.,
ЕГН: , с адрес: , е собственик на южно таванско помещение – стая с тераса, със застроена площ от 19,65
кв.метра, при граници: от изток: общ тавански коридор и тераса, от юг – бул.“*“,
от запад – калкан, от север – северно таванско помещение, отдолу – четвърти
етаж на сградата и отгоре – покрив, находящо се в жилищна сграда, с идентификатор
83510.666.369.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.666.369 по
кадастралната карта на гр. Ш., с адрес: ул. „*“ № и ОСЪЖДА С.К.Х. – Т. и на И.К.Х. – Б. да
предадат на Д.А.Д., действащ със съгласието на родителите си А.Д.Д. и Г.К.Д. владението
върху описаното по –горе помещение.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК С.К.Х. – Т. и на И.К.Х. – Б. да заплатят на Д.А.Д.,
действащ със съгласието на родителите си А.Д.Д. и Г.К.Д. сумата от общо 1866.50
лева – съдебно деловодни разноски, от които 672,50 лева – пред въззивната
инстанция и 1194 лева – пред първоинстанционния съд.
Решението
на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.