РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000501631 по описа за 2024 година
и взе предвид следното:
С решение № 843 от 24.02.2024 г. по гр.д. 1719/2023 г. Софийски градски съд Първо
отделение 4 състав приема за установено в отношенията между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Б. П.
К., че Б. П. К., дължи на банката суми по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително
споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., а именно: 169 263,17 лв.,
главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 29.06.2022 г.; 159 020,06 лв. -
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 30.06.2013 г. до 08.06.2022 г.; 4
525,85 лв - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) до датата на настъпване
на изискуемост за периода 30.07.2013 г. - 08.06.2022 г. вкл.; 940,35 лв - законна лихва на
основание ТР по т.д. 3/2017 на ВКС за периода от 09.06.2022 г. до 28.06.2022 г., както и
сумата 6881.91 лв. – държавна такса и 50.00 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
сторени разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед № 660 от
30.06.2022 година за изпълнение на парично задължение въз основа документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист от 30.06.2022 г., по ч.гр.д. № 20224110101657/2022 г. на РС -
Велико Търново, като е отхвърлил иска за установяване дължимост на сумата 10 345,97 лв.
заемни такси, които включват: 120.00 лв. - разходи за изискуем кредит, 7646,52 лв. - такса
управление, 1896,15 лв. - застраховка обезпечение, 683,30 лв. - подновяване на ипотека, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ.
С решението банката е осъдена да заплати на адв. Й. М. П. сумата 554.00 възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 38 ЗА, а ответницата е осъдена да
заплати на банката 7451.00 лв. съдебни разноски съобразно уважената част от иска.
Подадена е въззивна жалба от ответницата чрез адв. П. в осъдителната част на решението.
Подадена е въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД срещу отхвърлителната част решението, на
1
която е постъпил отговор от ответника чрез адвокат П..
В жалбата на ответницата са изложени съображения за неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон поради постановяване на решението преди изтичане на
срока за писмена защита. СГС бил пропуснал да се произнесе по възражението за погасяване
по давност на вземанията на банката поради поставяне на нейното начало на 17.04.2014 г.
В жалбата на ищеца се посочва, че сумите, за които искът е отхвърлен, се дължат на
основание т. 12 от договора и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните за таксата за
изискуем кредит и такса управление. Застрахователните премии се дължат на основание т.
13.5 и 13.6 във връзка с т. 26 от ОУ, а нотариалните такси – на основание т. 17.2. от ОУ.
Страните не са направили доказателствени искания.
Съгласно правилото на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни
клаузи в договор с потребител. Предвид предмета на спора – установяване на вземания по
договор за ипотечен кредит, по който длъжник е физическо лице – вероятно имащо
качеството „потребител“, настоящият съдебен състав следва да уведоми страните, че ще се
произнесе относно неравноправността на чл. 7, чл. 12 от договора за кредит, чл. 9.1 – 9.6.,
20.1, 20.2, 20.1, 24.1, 24.3 от Общите условия.
Жалбите са допустими. С определението за насрочване е указано на страните, че съдът ще се
произнесе относно неравноправността на чл. 7, чл. 12 от договора за кредит, чл. 9.1 – 9.6.,
20.1, 20.2, 20.1, 24.1, 24.3 от Общите условия. В тази връзка е дадена допълнителна
възможност на страните за становище по наличието на такава неравноправност, както и за
представяне на доказателства във връзка с това становище, в двуседмичен срок от
получаване на определението. В молба от 18.07.2024 г. ищецът, а в молба от 25.07.2024 г.
ответникът са взели становище във връзка с предоставената възможност.
Назначена е служебно от съда съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: като
вземе предвид лихвен процент от 9,29 %, вещото лице да посочи в табличен вид:
непогасените главници за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2017 г. и за периода от 30.06.2017
г. до 08.06.2022 г. и сборът на тези главници за посочените периоди; непогасените договорни
лихви за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2019 г. и от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. и сборът
на тези лихви за посочените периоди; лихвена надбавка за забава 3 % върху непогасените
главници за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2017 г. и за периода от 30.06.2017 г. до
08.06.2022 г. По искане на ищеца-жалбоподател задачите на ССЕ са допълнени с
определение на съда от 12.08.2024 г. както следва: 1. Колко пъти и на какво основание е
увеличен лихвеният процент по кредита? На кои дати, колко пъти и с колко процента
лихвата е била увеличена на договорно основание? На кои дати, колко пъти и с колко
процента, лихвеният процент е увеличен едностранно по решение на кредитора? 2. Да се
извърши преизчисление в табличен вид с постъпилата сума колко погасителни вноски
следва да бъдат погасени при първоначално договорените условия на договора за кредит
според подписан от страните погасителен план без едностранните изменения на лихвения
процент. 3. След извършване на изчисленията вещото лице да посочи в табличен вид, колко
броя са падежиралите непогасени вноски към : а/ датата на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/ и б/ към /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист/? 4. Вещото лице, като вземе предвид изчисленията по
първоначално договорените условия в договора за кредит и по погасителен план да посочи
какъв е начисленият и непогасени остатък в табличен вид: към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по главница, договорна лихва - период за
който е начислена, размера на начислената и непогасена санкционна лихва включваща: 5.
Размер на обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава 3%) до датата на настъпване
на изискуемост и периода, за който е начислена. 6. законна лихва за забава след датата на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист- 29.06.2022 година 7. размерът на начислените и
неплатени такси по дълга, както и основанието за начисляването на всяка от таксите.
2
В съдебно заседание от 24.10.2024 г. е прието без оспорване от страните заключение на ССЕ,
изготвено от Л. Б. Б. по задачите, поставени от съда служебно и от по задачите, поставени от
ищеца.
В същото заседание юрк. П. от името на банката и адв. П. от името на ответника молят за
уважаване на съответните жалби. Адв. П. в пледоарията и в писмена защита от 01.11.2024 г.
подчертава погасяването по давност на всички задължения на ответника на 25.09.2019 г.
преди подаване на заявлението, предмет на сега разглеждания установителен иск.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с
допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на установяване в рамките на настоящото производство са суми, присъдени на
ищеца срещу ответницата със заповед № 660 от 30.06.2022 година за изпълнение на парично
задължение въз основа документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново. Правното основание на исковете е
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК. По делото се установява, че в
законоустановения срок, след дадени указания от съда, заявителят- ищец е депозирал искова
молба, с която е иска установяване на вземанията си, предмет на заявление по чл. 417 от
ГПК. Производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК, е предназначено да стабилизира
ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в
производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато незабавно изпълнение) да
запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл.
417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането,
предявено със заявление в заповедното производство.
Твърденията, на които ищецът основава иска си, са, че въз основа на договор за кредит от
08.10.2008 г., допълнителни споразумения към него от 29.12.2010 г., 04.06.2015 г. и
22.06.2016 г., за сумата 200 000 лева, усвоен изяло на 30.09.2008 г., по разплащателна сметка
02/16199050, видно от приложеното извлечение от кредитна сметка 17/16233125 и
разплащателна сметка 02/16199050. Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца,
считано от усвояването. Предвидена била и първоначална лихва, за период от три години,
считано от датата на усвояване на кредита - 4,69 % и надбавка 1,9 процентни пункта, а за
останалия срок от кредита – лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и
надбавка която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма УЮТ - Приложение 2 към договора за кредит.
„БАНКА ДСК“ ЕАД била изправна страна по договора, т.к. изцяло изпълнила ангажимента
си да предостави на кредитополучателя договорената сума на 30.09.2008 година, но
кредитополучателят бил неизправна страна, т.к. допуснала просрочие и към датата на
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 09.06.2022 година, останала задължена
със 107 погасителни вноски. Поради допуснатото нередовно обслужване настъпили
предпоставките по т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции", от Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, и поради непогасяване в срок на месечните
погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, кредитът станал
автоматично предсрочно изискуем и непогасения остатък се отнася в просрочие. „БАНКА
ДСК“ ЕАД, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, поискала издаването на Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство. За настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по отпуснатия банков кредит ответницата е
уведомена с уведомление № 01-2010145/03.06.2022 г., получено на 09.06.2022 г. от В. И. К., -
съпруг на адресата, със задължение да я предаде. След получаване на нотариалната покана
за предсрочна изискуемост на 09.06.2022 година не са постъпили плащания за погасяване на
кредита и същият е осчетоводен в изискуемост. За вземанията по договора за кредит е
водено исково производство между същите страни, приключило с Решение № 123/12.12.2014
г. на ОС-Велико Търново, по т.д. № 25/2014 г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно
3
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради неустановена от ищеца предсрочна изискуемост на
вземането, и прието за установено, че Б. П. К. не дължи на банката вземания по договор за
кредит № 16233125, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 2305/2013 г. на РС - Велико Търново. С Решение № 151/08.06.2015 г. АС
Велико Търново по в.т.д. № 73/2015 г., е отменил частично решението на ОС Велико
Търново и е приел за установено, че Б. П. К. дължи на "Банка ДСК" АД сумите: 24 212,36
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2013 г. до окончателното
изплащане, представляващи неплатени месечни погасителни вноски за периода от
30.12.2011 г. до 30.06.2013 г. включително. Решението на АС Велико Търново е потвърдено с
Решение № 153/19.10.2017 г. на ВКС по т.д. № 2869/2015 г. С оглед влязлото в сила решение
кредитът е осчетоводен, съгласно приетото в него, като вземането е „възстановено"
счетоводно в сметката като „редовен" със закъсняло плащане на погасителни вноски.
Кредитът е преизчислен и банката изпратила уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита № 01-2010145/03.06.2022 г., което е получено на 09.06.2022 г. Съгласно т.12 от
договора за кредит от 29.09.2008 г. кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на
клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане, като
кредитополучателят дължи 120 лева разходи за изискуем кредит. Съгласно чл. 13 от
Договора за кредит кредитополучателя е запознат с тарифата действаща към датата на
сключване на договора за кредит. Съгласно т. 24.1.2 кредитополучателят дължи такса за
управление на кредита. Предвидената в Тарифата за таксите по жилищни кредити годишна
такса за управление на предоставения жилищен кредит е в размер на 0,40 % годишно върху
остатъка на кредита. Така дължимата към банката от кредитополучателя такса управление
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 7
646,52 лева. Съгласно т. 13.5. и т. 13.6. от Общите условия кредитополучателят задължен да
застрахова в полза на кредитора приетите по договора вещни обезпечения и да подновява
договора за застраховка до изтичане на крайния срок на договора. На основание т. 26 от
Общите условия, поради неизпълнение на това задължение на кредитополучателят,
кредиторът сам заплатил застрахователната премия от името и за сметка на последния, като
общата дължима от кредитополучателя такса за застраховка на обезпечението е в размер на
1 896,15 лева, за периода 2012-2022 година.
Ответницата оспорва изцяло исковете, като възразява, че не дължи претендираните в
настоящото производство суми по договора за кредит, т.к. кредитът не е предсрочно
изискуем към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото не е налице надлежно получено от длъжника волеизявление за обявена предсрочна
изискуемост от банката. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчване на исковата
молба – на 17.04.2014 г., по която е образувано предходно воденото т.д. № 25/2014 г. От тази
дата тече предвидената в чл. 110 ЗЗД 5-годишна давност, изтекла още към 17.04.2019 г.,
поради което и към датата на предявяване на иска в настоящото производство вземането е
погасено по давност и като такова не се дължи. С решението по т.д. № 25/2014 г. искът е
отхвърлен, поради което давността не се смята прекъсната. Не оспорва, че между банката
като кредитор и нея като кредитополучател е сключен посоченият договор за кредит от
08.10.2008 г., с допълнителни споразумения към него от 29.12.2010 г., 04.06.2015 г. и
22.06.2016 г., за сумата 200 000 лева, усвоен изяло на 30.09.2008 година с твърдените в
исковата молба параметри. Не оспорва и, че между страните е водено исково производство
за вземания по договора за кредит, приключило с Решение № 123/12.12.2014 г. на ОС-Велико
Търново, по т.д. № 25/2014г, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, поради неустановена от ищеца предсрочна изискуемост на вземането,
частично отменено с влязло в сила Решение № 151/08.06.2015 г., АС-Велико Търново, по
в.т.д. № 73/2015 г., потвърдено с Решение № 153/19.10.2017 г. на ВКС по т.д. № 2869/2015 г.
От писмените доказателства и заключение на ССЕ от ВЛ Л. Б. Б., събрани от СГС, както и
от заключението на същото вещо лице пред САС, се установява следното. Между страните е
сключен договор за кредит със срок за издължаване на кредита - 360 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Договорът е действителен в неговата цялост, което е
4
преценено и в предходно воденото производство между същите страни. Предвидена е
първоначална лихва, за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита -
4,69 % и надбавка 1,9 процентни пункта, а за останалия срок от кредита – лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
УЮТ - Приложение 2 кьм договора за кредит. Съгласно т.12 от Договора за кредит от
29.09.2008 г. кредитополучателят заплаща такси по Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата),
която е в сила към деня на съответното плащане. В чл. 13 от Договора за кредит
кредитополучателят е декларирал, че е запознат с тарифата, действаща към датата на
сключване на договора за кредит. Съгласно т. 24.1.2 от ОУ кредитополучателят дължи такса
за управление на кредита. Предвидена в Тарифата за таксите по жилищни кредити годишна
такса за управление на предоставения жилищен кредит в размер на 0,40 % годишно върху
остатъка на кредита. Съгласно т. 13.5. и т. 13.6. от Общите условия кредитополучателят е
задължен да застрахова в полза на кредитора приетите по договора вещни обезпечения и да
подновява договора за застраховка до изтичане на крайния срок на договора. Вземанията по
кредита са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя.
Съобразно договора кредитополучателят заплаща първоначално лихва за период от три
години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит и надбавка в размер на 1.4 процентни пункта. За останалия срок на кредита
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит
и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма уют.
За да се прецени основателността на исковете, следва да се обсъди действителността на
уговорките между страните предвид служебно дължимата проверка, като се съобрази и
произнасянето на АС Велико Търново по в.т.д. № 73/2015 г.
По повод текстовете от договора и общите условия съдът излага следните съображения.
В т. 9.1, 9.2. и 9.4. от ОУ е посочена възможността на банката да променя едностранно БЛП.
Съгласно погасителния план, приложение към договора, подписан от клиента, лихвеният
процент е 6,59 % за първите три години и 9,29 % за периода след това. Това е и лихвеният
процент, който банката твърди, че е използвала при изчисляване на вноските, в исковата си
молба и в заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, това е и лихвеният процент, посочен в
определението за назначаване на ССЕ, приета от САС и ще бъде взет предвид при
определяне на задълженията на ответницата. Промененият едностранно от банката лихвен
процент, посочен от вещото лице при работата му по задачите, назначени от съда по искане
на банката, няма да бъде съобразяван, тъй като при отпускане на кредит банката не е
предоставила на клиента си в писмена форма данни метода за изчисляване на лихвата, както
и за условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Уговорката е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя на финансовата услуга.
Съгласно т. 20.1 от Общите условия при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от три %. Ако кредитополучателят
погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежа, наказателна надбавка не се
прилага. Този уговорка не е неравноправна, тъй като не нарушава баланса между интересите
на по-слабата икономически страна и интереса на кредитора да получи в срок дължимите
плащания. Надбавката от 3 % над лихвата върху непогасената главница, формираща всяка
вноска, не е в противоречие с добрите нрави.
Обратното важи обаче за т. 20.2 от ОУ, според която при допусната забава в плащанията над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 %. Съдът счита, че
5
неустойка от 10 % върху целия остатък от кредита, формиран от главници и договорни
лихви, излиза извън обезпечителната си функция, както поради големия си размер – в
случая 19,49 %, така и поради факта, че се начислява върху целия остатък, а така също и
поради факта, че изцяло от кредитора зависи кога ще предяви вземането си пред съд и по
този начин периодът, за който ще се начислява, е изцяло в неговата власт. С тези мотиви
съдът счита, че т. 20.2 от ОУ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Банката не е
претендирала суми на основание на този текст от ОУ.
По повод валидността на чл. 24.1.2. относно таксата за управление на кредита, която според
Тарифата е в размер на 0,40 % върху остатъка от кредита съдът излага следните
съображения. Тези клаузи обосновават нарушаване принципа за добросъвестност в
отношенията между страните по сключения договор с финансовата институция.
Действително съгласно разясненията дадени с т.49 от решение на СЕС по дело С-621/2017
/Gyula Kiss срещу CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyulane Kiss/, не посочване конкретно на
услугите, предоставени като насрещна престация за таксата за управление и за
комисионното възнаграждение за опускане на кредита, да не означава, че съответните клаузи
не отговарят на изискването за прозрачност, предвидено в член 4, параграф 2 и в член 5 от
Директива 93/13, то преценката на националния съд следва да е в насока, доколко естеството
на действително предоставените услуги срещу посочените такси да може разумно да се
разбере или да се изведе от разглеждането на целия договор. В конкретната хипотеза от
банката не са ангажирани никакви доказателства какви услуги обезпечава таксата по
отпускане на кредита, а такива не са подразбират и в контекста на съдържанието му.
/Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 CY срещу Caixabank SA и LG и РК
срещу Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA/. Същата не би могла да се отнесе към услуга,
свързана с проверка на финансовото му състояние и преценка платежоспособността, тъй
като такава такса би била дължима преди договореното отпускане на кредита.
По отношение на таксата за управление на кредита не са ангажирани доказателства от
ищеца за действително предоставени услуги или извършени разходи, за които да се дължи
подобно вземане, още повече такова което да е пряко обвързано в процентно съотношение с
размера на непогасената главница. С оглед на което, се формира извод за създадено в полза
на финансовата институция допълнително възнаграждение, наред с договорената
възнаградителна лихва. С оглед естеството, общата структура и разпоредбите на договора за
кредит, съответната клауза обосновава извод дължимото въз основа на нея задължение да е
съществен елемент от престацията на длъжника за погасяване на отпуснатата му от
кредитора сума. Предвид защитата, която Директива 93/13 цели да предостави на
потребителя, е важно естеството на действително предоставените услуги да може разумно
да бъде разбрано или изведено от разглеждането на целия договор./т.43 от Решение на СЕС
С-621/17/.
Договорът може да се изпълни и след премахването на неравноправната клауза, като
длъжникът дължи връщане на заетата сума ведно с лихвите, които не са неравноправни,
съобразно размера на анюитетните вноски по погасителния план и както беше посочено и
по-горе, е действителен в своята цялост.
По повод задължението си да прецени дали е настъпила предсрочна изискуемост в
настоящото дело съдът излага следното. От значение в случая е дали е имало съществено
неизпълнение на длъжника към момента, в който изявлението е достигнало до длъжника и
дали банката добросъвестно се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. За да прецени дали са съществували обективни условия за предсрочната
изискуемост, съдът взема предвид, че последното плащане по договора е на 28.05.2013 г.
(заключение на ССЕ, л. 269 от дело на СГС), както и че неизпълнението от страна на
ответницата е съществено, включително и като се съобрази сумата, за която е осъдена с
решението на АС Велико Търново по предходно воденото производство. Уведомление № 01-
2010145/03.06.2022 г., описано по-горе, е получено на 09.06.2022 г., с което са настъпили и
двете предпоставки по Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК. Ето защо, към
момента на подаване на заявлението предсрочната изискуемост е била настъпила.
6
Възражението за изтекла погасителна давност на цялото вземане, което за яснота на
изложението ще бъде разгледано преди посочване на конкретните суми, които се дължат,
съдът намира за неоснователно. С Решение на АС Велико Търново, потвърдено с Решение №
153/19.10.2017 г. на ВКС по т.д. № 2869/2015 г., по обвързващ страните и настоящия съд
начин е прието, че както към момента на подаване на първото заявление по чл. 417 ГПК,
така и в хода на производството по чл. 422 ГПК предсрочна изискуемост не е настъпила. На
основание чл. 298 и чл. 299 ГПК няма как да се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила в хода на първото водено между страните дело – на 17.04.2014 г. по твърдения в
отговора на исковата молба или 25.09.2014 г. по твърдения във въззивната жалба.
Цитираната във въззивната жалба практика на ВКС, според която исковата молба може да
има характер на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост, е неотносима към
настоящия случай, в който има влязло в сила решение, че такава не е настъпила към деня на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 12.05.2015 г.
Поради силата на пресъдено нещо настоящият съд не е възложил задача на ССЕ да
преизчислява съобразно първоначалния погасителен план погасяването на вноските и
плащанията им преди юни 2013 г.
По повод възражението за изтекла петгодишна, съответно тригодишна давност на
главниците и лихвите по вноските съдът излага следното. Вярно е, както приема СГС, че
при договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му. Това обаче не означава, че трябва да се чака падежът на
последната вноска – в случая 30.09.2038 г. или обявяването на предсрочната изискуемост, за
да се сложи началото на давността. Не е необходимо да настъпи падежът и на последната
погасителна вноска, респ. – не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне
да тече давността по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.
Вярно е също така, че вноските по договора за кредит не са периодични плащания, поради
което за главниците по тях не се прилага кратката тригодишна давност. Институтът на
погасителната давност е предвиден, за да не толерира кредитора да бездейства, като нито
води иск за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна
изискуемост на вноските с ненастъпили падежи. Подаването на заявление по чл. 417 от ГПК
през 2013 г. нито е спряло, нито е прекъснало давността за цялото вземане, а за съдебно
признатите вземания с падеж от 30.12.2011 г. до 30.06.2013 г. е започнала да тече
петгодишна погасителна давност.
За вноските, предмет на настоящото производство, за всяка от вноските с падеж от
30.07.2013 г. до 30.05.2017 г. главниците, включени в анюитетните вноски са погасени с
петгодишна давност, предвид факта, че заявлението е подадено на 29.06.2022 г. на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК. За всяка от вноските с падеж от 30.07.2013 г. до 30.05.2019 г.
лихвите, включени в анюитетните вноски, са погасени с тригодишна давност на основание
изричната норма в ЗЗД относно давността за лихвите.
Като съобрази изложените по-горе мотиви относно първоначалния погасителен план,
настъпване на предсрочна изискуемост на 09.06.2022 г. и частично основателното
възражение за давност, изчисленията на вещите лица пред двете инстанции, въззивният съд
намира следното.
Погасените по давност главници с настъпил падеж преди подаване на заявлението за
периода 30.06.2013 г. ди 30.05.2017 г. са в размер на 21906,75 лева (заключение на ССЕ пред
САС, стр. 14, л. 100 от делото на въззивна инстанция) Дължимите главници с настъпил
падеж преди подаване на заявлението за периода 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. са в размер на
27966,06 лева, за които искът следва да се уважи. От претендирания общ размер на
непогасена главница от 169263,17 лева тези суми следва да се извадят, като искът за
погасените по давност бъде отхвърлен по тази причина, искът за непогасените по давност с
настъпил падеж бъде уважен и разликата от 119 390,36 лева бъде присъдена със законната
лихва от 29.06.2022 г. до плащането.
Договорните лихви върху вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2019
г. са в общ размер от 93036,91 лева (заключение на ССЕ пред САС, стр. 14, л. 100 от делото
7
на въззивна инстанция), като те са погасени по давност и не се дължат. Договорните лихви
за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 47566,76 лева се дължат и за тях
искът следва да се уважи. Общият размер на договорните лихви за претендирания период е
140 603,67 лева, като над този размер искът за разликата до 159 020,06 лв. е неоснователен.
Решението следва да бъде потвърдено за договорните лихви за периода от 30.06.2019 г. до
08.06.2022 г. в размер на 47566,76 лева и отменено за периода от 30.06.2013 г. до 30.05.2019
г. в размер на 93036,91 лева поради погасяване по давност и за 18 416,39 лева,
представляваща разликата между 140 603,67 и 159 020,06 лева поради неоснователност.
Дължимата лихвена надбавка от 3 % е 2 418,02 лева, до която съдът достига по следния
начин. В заключението на ССЕ, прието от СГС, в табличен вид е посочена добавката за всяка
вноска до 09.06.2022 г. В колона 15, последен ред от таблица – приложение 1 и обобщение в
края на л. 283 от делото на СГС е посочена общата сума от 4525,84 лева. От тази сума
следва да се извади сумата на лихвите до вноска с падеж 30.05.2017 г., която е 2107, 83 лева
(л. 281, колона 15). Разликата е 2 418,02 лева. Ето защо искът е основателен за 2 418,02 лева
и следва да се отхвърли за сумата от 2107,83 лева. Решението следва да се отмени за
разликата от 2 418,02 лева до 4525,84 лева за периода от 30.07.2013 г. до 30.05.2017 г. поради
погасяване по давност и да се потвърди за 2 418,02 лева за периода от 30.06.2017 г. до
08.06.2022 г.
Такса управление от 7646,52 лв. не се дължи поради приетата по-горе нищожност и
решението на СГС следва да се потвърди в тази част. Такса изискуемост в размер на 120
лева не е доказана и решението следва да се потвърди в тази част.
Относно претендираните други заемни такси съдът взема предвид заключението на ССЕ,
прието от СГС, в което е посочено кога са начислени тези такси, съответно от кога са били
дължими. От таксите за застраховка, плащането на които е доказано с представените
сертификати на л. 71 до л. 98 от делото на СГС, предвид основателното възражение за
погасяване по давност дължими са тези с падеж 31.05.2022 г., 28.05.2021 г., 29.05.2020 и
30.05.2019 г. (колона 22, приложение 1) в общ размер на 569, 29 лева
73,63+78,49+76,20+340,97). Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част до
тази сума и потвърдено за разликата до 1896,15 лв. Таксата за подновяване на ипотека,
начислена на 30.09.2018 г., се дължи предвид факта, че не е периодично плащане и към
29.06.2022 г. не е погасена по давност. Банката е доказала плащане на тази такса до размер
от 558,30 лева (молба за подновяване на ипотека на л. 102 и 103) Решението следва да бъде
отменено в отхвърлителната част до 558,30 лева за тази такса и потвърдено за разликата до
683,30 лева.
С оглед изхода на спора разноските, присъдени от първата инстанция, следва да бъдат
променени. Дължимите от ищцата на банката разноски за производството пред СГС са 4430,
80 лева (7681,91 х198468,79/344095,4) и решението следва да бъде отменено за сумата до
7451 лева.
Дължимите от ответницата разноски за заповедно производство са 3 998,2 лева и решението
следва да бъде отменено за сумата до 6931,91 лева (6931,91х198468,79/344095,4). В полза на
адв. П. се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 7 797 лева
(554х145626,61/10345,97) и следва да му се присъди допълнително 7243 лева.
За въззивната инстанция банката-ищец претендира 1000 лева депозит за ССЕ, 206,92 лева
държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, от които според обжалваемия
интерес по двете въззивни жалби се дължат 869 лева (1506,92х198468,79/344095,4).
Банката следва да плати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса съобразно уважената
част от жалбата сумата от 2912 лева по сметка на АС София в полза на бюджета на
съдебната власт. На адв. П. следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв съобразено с вида на защитата, проведеното едно заседание, изслушаното заключение
на ССЕ от 4000 (четири хиляди) лева, като според уважената съответно защитената част от
обжалваемия интерес му се присъдят 1692 лева (4000х145626,61/344095,4).
Предвид горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 843 от 24.02.2024 г. по гр.д. 1719/2023 г. на Софийски градски съд
Първо отделение 4 състав в следните части:
В частите, в които е признато за установено по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.422 от ГПК съществуването на вземане в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към
него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г. срещу длъжника Б. П. К., ЕГН
**********, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново: 1. за разликата от 119 390,36 лева до
169 263,17 лева със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане,
представляващо предсрочно изискуема главница; 2. за разликата между 47566,76 лева
и 159 020,06 лева договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 08.06.2022 г.; 3. За
разликата от сумата от 2 418,02 лева - санкционна лихва (лихвена надбавка от 3 % ) за
периода от 30.07.2013 г. до 08.06.2022 г.; 4. В частта, в която е отхвърлен искът за
заемни такси както следва: в отхвърлителната част до 569, 29 лева такси за застраховка
и в отхвърлителната част до 558,30 лева такса за подновяване на ипотека, начислена на
30.09.2018 г.,
В частта, в която Б. П. К. е осъдена да плати разноски за заповедното производство по
ч гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново за разликата над 3 998,2 4430,
80 лева до 7451 лева и за исковото производство пред СГС за разликата над 4430, 80
лева до 6931,91 лева
И вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Банка ДСК“ АД да се признае за установено на основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, че Б. П. К., ЕГН ********** дължи следните суми
договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г.
04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново:
21906,75 лева главница вноски с настъпил падеж за периода 30.06.2013 г. ди 30.05.2017
г. поради погасяване по давност
93036,91 лева договорни лихви за периода 30.06.2013 г. до 30.05.2019 г. поради
погасяване по давност
2107,83 лева санкционна лихва (лихвена надбавка от 3%) за периода от 30.06.2013 г. до
30.05.2017 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, че
Б. П. К., ЕГН ********** дължи следните суми по договор за кредит от 29.09.2008 г. и
допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г. 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико
Търново: 569, 29 лева такси за застраховка и 558,30 лева такса за подновяване на ипотека,
начислена на 30.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението във всички останали обжалвани части, както следва:
- в частта, в която е признато за установено, че Б. П. К. дължи на „Банка ДСК“ АД по
договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г.
04.06.2015 г. и 22.06.2016 г. следните суми, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС - Велико Търново:
Главница с настъпил падеж за периода 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. в размер на
27966,06 лева;
предсрочно изискуема главница 119 390,36 лева със законната лихва от 29.06.2022 г. до
окончателното й изплащане;
договорна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 47566,76 лева
лихвена надбавка 3 % от 2 418,02 лева за периода от 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г.
9
- в частта, в която е отхвърлен искът на „Банка ДСК“ АД срещу Б. П. К. за следните суми,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 20224110101657/2022 г. на РС
- Велико Търново: за такса управление в размер на 7646,52 лв.; за такса изискуемост в
размер на 120 лева; за разликата от 569, 29 лева до 1896,15 лв. такси за застраховка; за
разликата от 558,30 лева до 683,30 лева такса за подновяване на ипотека.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН ********** да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* разноски
за въззивната инстанция в размер на 869 лева.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Й. М. П. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за първата инстанция в размер на 7243 лева и за въззивната
инстанция в размер на 1692 лева.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати сумата
от 2912 лева по сметка на АС София в полза на бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10