Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 19.01.2017година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на двадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря……..Л.Д.………..……..и в присъствието на прокурора…………………………...…………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 831 по описа на съда за 2016 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.

                       Постъпила е искова молба от Л.Т.Я. от с.*******, Плевенска област, в качеството и на майка и законен представител на малолетното си дете Г.В.К., чрез пълномощникът и адв. Н.Н.Д. против МБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, представлявано от управителите д-р В.А. и С.А., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лева за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица, които по силата на трудов договор изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица, при МБАЛ“АВИС МЕДИКА“ООД-изпълнител и възложител на медицинска помощ, изразяващи се в ненавременна/неточна/ диагностика и неправилно лечение на Г.В.К. за периода 27.01.2014г.-03.02.2014г., в резултат на което впоследствие детето е получило  усложнения –абсцедираща левостранна бронхопневмония, с натичане на гной в лявото плеврално пространство, което е могло да бъде избегнато с навременна намеса и лечение в Отделението по детски болести при ответника.Сумата се претендира ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.01.2014г. до окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

                       Първоначално исковата молба е била подадена до Софийски градски съд, като след възражение на ответника за местна подсъдност, делото е изпратено на Плевенски ОС, на основание чл. 118, ал.2 вр. с чл.119, ал3, чл.105 и чл.115 от ГПК, по подсъдност. При Плевенски ОС е образувано като ТД № 183/2016г., което с определение № 835/26.10.2016г. е прекратено и преобразувано в настоящото гр.д. № 831/2016г.  Няма спор, че с оглед цената на иска, същият е родово подсъден на окръжния съд при условията на чл. 103 т. 4 ГПК и в частност на Плевенски ОС, с оглед направеното от ответника възражение.

  В исковата молба се твърди, че на 27.01.2012г. малолетният Г.В.К. е бил приет в МБАЛ“Авис медика“ООД гр.Плевен, в Отделение по детски болести, с оплаквания от зачервено гърло и кашлица.Съгласно История на заболяването № 936, му е поставена диагноза:деструктивна плевропневмония в ляво. На направента рентгенограма има данни за бронхопневмония.Постъпва с интоксикиран фациес, честа дълбока влажна кашлица, дихателна недостатъчност. След приемането му в болничното заведение, ищецът счита, че на белия дроб на детето не е проведено адекватно лечение и това е довело впоследствие до абсцедираща левостранна бронхопневмония с натичане на гной в лявото плеврално пространство, състояние което е могло да бъде избегнато с навременна намеса в Отделението по детски болести. В исковата молба се твърди и това, че след изписването на детето, състоянието му е останало непроменено-с изразена дихателна недостатъчност, поради което е преведен в ДИО на ДК при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД-Плевен. Съгласно епикриза от 03.02.2014г. на Клиниката по педиатрия към университетската болница, диагнозата на пациента е плевропневмония в ляво. Твърди се също, че поради съмнения за чуждо тяло и по технически причини, интервенция не е предприета, а детето е насочено към УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД. Там е извършена оперативна интервенция-декортикация на бял дроб, при което се установило фибриново срастване и при освобождаването на интерлоба, се е открил абсцес, като е евакуирана гнойта и санирана кухината.

Ищцата твърди, че детето и е получило абсцедираща левостранна бронхопневмония с натичане на гной в лявото преврално пространство поради ненавременно лечение в МБАЛ“Авис медика“ООД гр.Плевен. Счита, че характерът на полученото увреждане е разстройство на здравето, временно опасно за живота, което след преодоляването на това състояние, поради извършената декортикация на белия дроб, е преминало в постоянно разстройство на здравето, което продължава и в момента и детето често прави дихателни инфекции. Твърди, че дихателният капацитет на белите му дробове е намален поне с 20%, като за в бъдеще дихателната му способност не може да бъде възстановена напълно. Счита също, че здравословното състояние на детето се е усложнило, тъй като се е получил абсцес на левия бял дроб, който се е отворил в плевралната кухина, при което белият дроб е започнал да залепва и да прираства към гръдната плевра, което е намалило неговата дихателна ефективност. Счита, че това усложнение се дължи на неадекватно лечение и че лекуващия персонал в ответното лечебно заведение не разпознава абцеса на белия дроб и не включва в лечението му протовогъбичково средство. Позовава се на чл. 6 от Закона за лечебните заведения, Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, Националния рамков договор за 2015г., като счита че ответникът има задължение за грижа към своите пациенти, адекватна диагностика и съответни адекватни медицински мерки. Следва като възложител да спазва и съответните Общи медицински стандарти в областта на хирургията. Пациента разполага с право на информираност, достъпност, своевременност и достатъчност на медицинските грижи.

Поради изложеното ищцата счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за осъществения спрямо детето и деликт, в резултат на лекарска немарливост, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди болничното заведение да и заплати за претърпените от малолетното и дете болки и страдания, обезщетение в размер на 30 000лева, ведно със законната лихва върху него считано от 27.01.2014г. – датата на увреждане, когато детето е постъпило за лечение. Счита, че обезщетение в претендирания размер  пълно и справедливо ще обезвреди пострадалия. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, представляван от управителя д-р В.В.А., чрез пълномощника му адв.С.М. ***, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва факта, че в периода 27.01-03.02.2014г. Г.К. е бил приет в Отделението по детски болести при МБАЛ„АВИС-МЕДИКА“ООД, както и че е имал качеството „пациент“ по см. на Закона за здравето. Оспорва твърдението, че не му е било проведено адекватно лечение на белия дроб и това е довело впоследствие до обсцедирана левостранна бронхопневмония с изтичане на гной в лявото пространство.Оспорва и твърдението, че едва в УМБАЛ “Д-р Г.Странски“ЕАД е била поставена диагнозата „бронхопневмония-плевропневмония в ляво“, като твърди, че тази диагноза е била поставена от лекарите при ответника, след изследвания/ехография и компютърна томография/ и е била описана в епикризата на пациента. Оспорва и твърдението, че пациента е постъпил с „абсцес на белия дроб“, като противопоставя твърдението че, става въпрос за развило се в хода на заболяването усложнение, което след установяването му на 03.02.14г. е довело до насочване на пациента към друго болнично заведение, тъй като ответното не притежава право да осъществи необходимата медицинска интервенция.Взето е и становище по въпроса за включването на противогъбично средство в терапията на пациента, като ответникът счита, че не се е налагало прилагането на такова лечебно средство, по време на престоя му в МБАЛ„АВИС-МЕДИКА“ООД.

По молба на ответника, на основание чл.219, ал.1 от ГПК е конституирано по делото като трето лице помагач ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”гр.София, с което дружество ответникът е сключил застрахователни договори с клауза „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал”. Третото лице, чрез пълномощникът си Б.А.-главен юрисконсулт, е взело становище за неоснователност на иска. Становището е, че за да е налице отговорност на лекуващите лекари и/или „МБАЛ АВИС МЕДИКА“ООД, трябва да е налице неправомерно неизпълнение на техни договорни или законово установени задължения и причинно - следствена връзка между действията, респ.бездействията на лекаря или болницата. Третото лице счита, че липсват доказателства, удостоверяващи нарушение на правилата, нормите и медицинските стандарти по съответната клинична пътека за извършване на подобен род прегледи, диагностика и дори манипулации, вследствие на което се е стигнало до настоящото състояние на детето.Счита, че претенцията е необосновано завишена по размер и възразява срещу претенцията за заплащане на мораторна лихва.        

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 и 52 от ЗЗД, от Л.Т.Я., като майка а законен представител на малолетния си син Г.В.К. *** УМБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лева за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица, които по силата на трудов договор изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица в УМБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД-изпълнител и възложител на медицинска помощ, изразяващи се в ненавременна/неточна/ диагностика и неправилно лечение на малолетното дете на ищцата Г.В.К., за периода 27.01.2014г.-03.02.2014г., в резултат на което впоследствие детето е получило  усложнения–абсцедираща левостранна бронхопневмония, с натичане на гной в лявото плеврално пространство, което е могло да бъде избегнато с навременна намеса и лечение в Отделението по детски болести при ответника.Сумата се претендира ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.01.2014г. до окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.Иска е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

  Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, като във всички хипотези на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

 В нормата на чл. 79 от Закона за здравето е предвидено, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ /чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ/. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество.

Безспорно е между страните, че на 27.01.2014г. малолетното дете на ищцата Г. В. К., род. на ***г., е било прието в МБАЛ“Авис Медика“ Отделение по детски болести, с оплаквания от зачервено гърло и кашлица. Съгласно История на заболяването № 936, му е била поставена диагноза:деструктивна плевропневмония в ляво.  Имал честа дълбока влажна кашлица, дихателна недостатъчност.Детето е било лекувано с комбинация от антибиотици и инхалации. Въпреки лечението, състоянието на детето не се подобрявало, затова на 03.02.2014г. му била направена компютърна томография-скенер на белия дроб. Установено било наличие на масивен плеврален излив в ляво с разместване/дислокация/ на средостението, данни за разпад на участъци в белия дроб.При установяване на усложнението, на същия ден е било преведено в детско интензивно отделение в Детска клиника към университетската болница – Плевен, където е пролежало 3 часа и консултирано с професор по педиатрия и доцент по гръдна хирургия.Тяхното становище е било, че се налага изследване и лечение, което не може да бъде извършено в болницата, поради липса на съответната медицинска апаратура и поради съмнения за наличие на чуждо тяло. Това е наложило детето да бъде насочено към УМБАЛСМ “Пирогов“ЕАД, където му е била извършена оперативна интервенция-декортикация на бял дроб, при което са отстранени плевралните сраствания, получени от гнойното възпаление.Детето било изписано в добро общо състояние на 17.02.2014г.

 Спорно е какъв е бил обема от дължимите грижи и необходимост от оказване на медицинска помощ на ищеца и при изпълнение на тези задължения допуснали ли са съответните длъжностни лица /лекари и медицински персонал/ непозволени действия и/или бездействия, от които да са причинени на детето описаните в исковата молба неимуществени вреди/болки и страдания/. Налице ли е причинно-следствена връзка между предприетите действия/бездействия по диагностициране, лечение и наблюдение на пациента и получените от него усложнения в хода на лечението и свързаните с тях болки и страдания.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че вредите на детето, за които се претендира обезщетение произтичат от следното: По време на престоя в МБАЛ“Авис Медика“-Плевен, то е получило усложнение абсцедираща левостранна бронхопневмония с натичане на гной в лявото преврално пространство, поради неправилно и ненавременно лечение. Получило е увреждане-разстройство на здравето, временно опасно за живота, което след лечението в болница „Пирогов“-София, е преминало в постоянно разстройство на здравето, продължаващо и в момента, поради намален  дихателен капацитет на белите му дробове поне с 20%.

 За установяване на твърденията са събрани писмени и гласни доказателства, назначена е и съдебно-медицинска експертиза. 

От показанията на свидетелка Д.И.Я.-баба на Г.К., се установява, че тя е била с родителите на детето, когато е било прието в ответната болница. Свидетелката дава показание, че родителите и детето живеят в друго населено място от нейното и че от тях знае, че са завели детето си в болницата в гр.Червен бряг, при д-р Т., който ги е изпратил за лечение в гр.Плевен. Детето е било с температура и трудно е дишало. Приели са го в болница „Авис медика“, където е престоял една седмица, а близките му са го посещавали всеки ден. Твърди, че от болницата са ги успокоявали, че „Ще му мине на детето, спокойно, ще мине на детето“, а детето е дишало трудно, не е имало апетит и много е плачело.Свидетелката не знае кога детето се е разболяло и с какви оплаквания е било, но твърди че родителите, след като един-два дена  го заболи гърло или има температура, водят детето на доктор. Дава показание, че след изписването му от „Авис медика“, детето е било в тежко състояние: „беше се надуло, ръцете, краката посиняло, като го водихме на окръжната болница, само дишаше нищо друго, беше в безсъзнание“. Никакви допълнителни изследвания не са му били правени, а е било насочено към болница Пирогов, където са го оперирали.Изписали са го след 20 дни, с лекарства за в къщи.Твърди, че след това детето е  боледувало от  бронхит и че са му останали в лявата страна белези от  операцията. 

 Свидетелските показания на свидетеля д-р Д.Ц.Д., която е работила по време на приемането на пациента в „Детско отделение“ към МБАЛ „АВИС МЕДИКА“, установяват, че детето е било прегледано от нея на кабинет в ДКЦ „АВИС МЕДИКА“ и е било насочено за хоспитализация, с данни за пневмония. При прегледа му, свидетелката е   установила, че детето е било болно от няколко дни, със зачервено гърло и е било лекувано с антибиотика „Азатрил“. Установила е данни за бронхопневмония, двустранно. Детето е постъпило в болницата на същия ден и му е била направена рентгенова снимка, която е доказала наличието на пневмония. Снимката е удостоверила наличието на инфилтрат, което е допълнило данните от прегледа установяващи наличие на крепитации. В този момент не е имало данни за усложнението, което след това е настъпило. Данните са били само за пневмония, дишане се е чувало до основата, имало е изобилие от хрипове. При постъпване в  болницата му е било назначено лечение със широкоспектърни антибиотици-в началото един, но още същият ден е преценено, че трябва още един, защото и преди това е било лекувано с антибиотик. Направено е необходимото микробиологично изследване-още същия ден е била взета храчка, но не е било установено нищо, за това е била назначена двойна комбинация от антибиотици, за да се покрие по-голяма част от възможните причинители на инфекцията. Свидетелката дава показание и за това, че няколко дни след постъпването му, е видяла детето и то все още е било с данни за пневмония. Общото му състояние е било средно-увредено, непроменено от приема, но не и влошено. Пояснява, че влошаване на състоянието е налице, когато се появяват данни за дихателна недостатъчност и детето започва да пъшка и на слушалка не се чува дишане. Това е станало последния ден, когато е бил направен скенера и е бил установен излив. Детето не е било силно отпаднало и когато не е имало температура, е било добре и бодро. Само при висока температура е ставало малко по-капризно, но не е било с постоянно с температура. Първият ден е имало еднократно, вторият също, след това е имало период на относително подобрение в състоянието му.Едва на 5-ия ден е започнало да прави високи температури. На въпроса било ли е задължително да се направи скенер по рано, свидетелката отговаря, че скенера не е безобидна манипулация, прави се под обща анестезия, облъчването е значително и за да се направи трябва да има наистина сериозни основания. На тридесет и първи януари данните са били за инфилтрат и не е имало индикации да се прави скенер. Липсата на дишане е довело до направата на такъв по-късно. Разяснила е, че общата анестезия е необходима, защото трябва децата да са неподвижни.

От показанията на свидетеля д-р В.П.М. се установява, че през 2014 година и сега работи в МБАЛ „Авис Медика“. Твърди, че си спомня случая с Г.К., че детето е било  прието с данни за пневмония, инфилтрат и при проследяването му е правило впечатление, че не се повлиява достатъчно добре от лечението. Очаквало се температурата да спадне и да изчезне дихателната недостатъчност и да настъпи обратно развитие на клиничната картина. Всички тези фактори не са се подобрявали с тази скорост, с която се е очаквало. Температурата е имала спадане, между 3-4 ден, след това отново се е покачила. При прегледите на детето се е виждало, че инфилтрата си стои там. Лекарят пояснява че в болнична среда се правят клинични прегледи на слушалка, с което се цели да се види има ли динамика в развитието и ако се наложи да се правят допълнителни прегледи. В този случай, след като е установил, че има промяна в клиниката, свидетелят е  направил ехографски преглед на белите дробове. Установил е масивен плеврален излив и това е наложило изследването на скенера, защото вече е имало основания за това. На въпросите могло ли е по-рано да се установи наличието на излив, свидетелят отговаря, че е могло скенер да се прави и всеки ден, но не е имало основание/клиника/, което да го наложи. По принцип не е прието да се прави ехографско изследване, защото промените в белия дроб не се верифицират с ехографско изследване. В случая свидетелят твърди, че е успял, защото конкретното усложнение /плевралния излив/ може да се види на ехограф. Ако има друг вид усложнение, то може да не се види на ехограф. Най-сериозното усложнение е пневмоторакс със запушване, а в патолого-анатомичен аспект най-лошото усложнение е ако настъпи тотална деструкция на белия дроб и премахването му, но за това е нужно време и се появяват предварително симптоми. В случая, в определен момент се е появило отслабено дишане в съответната гръдна половина, което е дало основание да се предполага, че има плеврален излив. Ако е имало пневмоторакс съответната гръдна половината е щяла да бъде раздута и да липсва дишане.По отношение на превенцията, за да не се стигне до усложнения протичащи по скрит начин, свидетелят заявява, че това е правилното лечение-наблюдение и в момента, в който има данни за настъпило усложнение се коригира лечението, няма какви други превантивни мерки да се вземат. Необходимото лечение - с антибиотици е приложено, като няма друга превантивна мярка, която да гарантира, че няма да настъпи такова усложнение. Колкото и прецизно да се следи, ще се хване момента на настъпване на усложнение, когато тъканта се е деструкторирала в огнището.Тъй като не се е указало ефективно, поради различни причини/сформиране на капсула или неизвестна такава/ и  инфилтрата не се е повлиял, антибиотикът е сменен. Приложени са антибиотици от няколко различни групи, за да се покрие по-широк спектър. Съвсем теоретично, ако са били приложени неподходящи медикаменти, може да се очаква такова усложнение. Свидетелят счита, че няма изследвания, които да е могло да се направят по-рано и това да е пропуснато от лекуващия екип.Състоянието на пациента е било наблюдавано, то се е променяло-първите 2-3 дни е имал високи пикове на температурата, на 3-4-5 ден температурата вече не е била толкова висока, но не е имало намаляване на находката, поради което състоянието не е преценено като трайно подобрение. На втория ден е направена втора рентгенова снимка, която е потвърдила първата рентгенова снимка. Свидетелят твърди, че каквито и изследвания да са били направени тогава, те са щели да покажат едно и също-наличието на филтрат. На третия ден малко е спаднала температурата, филтрата е продължил да стои там без да се развива, не е имало проява на усложнение, което да изисква друго да се предприеме.На въпроса има ли междинен етап на усложнение преди настъпването на плевралния излив, свидетелят пояснява следното : „По-нисък етап на усложнение е да се хване момента, в който е настъпило асцедиране вътре в инфилтрата, което ще доведе или до пробив в плевралното дърво или до капсулиране на един абсцес. Този етап на ехограф няма да се види, защото ехографът хваща или наличие на излишна течност или ако има въздух в плевралното пространство. Много е спорно дали една рентгенова снимка може да го хване този междинен етап. Трябва да е томография, за да се хване наличието на разпад. Апаратурата е налице, но провеждането при деца е изключително несигурно и трудно, защото детето първо трябва да бъде седирано, да се направи анестезия, за да е неподвижно и това е високолъчево натоварване. По-добре би било да се направи скенер. Технически изпълнението в тази възраст е много трудно. Детето трябва да бъде вкарано в анестезия, която също е рискова сама по себе си. Основната причина да не бъде направено по-рано е, че не е имало находка“.

От показанията на свидетелката д-р М.С.С., която също работи в „Детско отделение“ на МБАЛ „Авис медика“, се установява, че тя е видяла детето на втория ден от постъпването му в болницата. То е било с клинични данни за пневмония. Само тогава го е видяла, но била в течение на лечението му, тъй като работата на лекарите в отделението екипна. Твърди, че детето е постъпило в увредено общо състояние – температура, дихателна недостатъчност, рентгенови данни за бронхопневмония.  Кръвната картина не е показвала нищо особено. Твърди също, че антибиотиците са сменени на четвъртия ден, когато детето е продължавало да прави температури. Първите два антибиотика са били за гамаотрицателните бактерии, а после са включили и антибиотик за гамаположителните бактерии. Детето е било слушано всеки ден и когато лекуващите са установили липсващото дишане в ляво, са направили компютърната томография.Твърди и това, че на предишния ден се е чувало дишане от ляво и от дясно. Не е имало междинен етап, външно не е имало друга промяна в състоянието, а изведнъж се е появило отслабеното дишане. Свидетелката установява, че извършваните на детето манипулации са били : венозно вливане на антибиотик и инхалации. Твърди, че други превантивни мерки не могат да се вземат.

От показанията на свидетеля д-р Н.П.В., който също работи в МБАЛ „Авис Медика“, се установява, че детето Г.К. е било прието в болницата с тежка пневмония.Имал е фебрилитет, на четвъртия ден е започнало леко подобрение – спаднала е  температурата. Изследванията му, като кръвно-газовия анализ, са били добре. Установява се, че практиката в отделението, при случай на тежка пневмония, е да се включат широкоспектърни антибиотици, като уточнява че за всяко дете на такава възраст, пневмонията е тежка. Твърди, че освен рентгеновите снимки, прегледа на слушалка и кръвното изследване, други изследвания, не са необходими. Тъй като не може да се предвиди какво усложнение ще настъпи, трябва да се случи симптома, за да се вземат и други мерки. Заболяването протича тежко и трябва време, за да се повлияе, изчаква се действието на антибиотиците. Отначало са започнали лечението с два антибиотика, след това на четвъртия ден единия от тях е бил сменен с трети вид. На следващия ден, след като се изявяват нови симптоми и със слушалка се установява промяната във физикалните изследвания –дишането е изчезнало в ляво, е назначено ехографско изследване на белия дроб. Преди това са се чували хрипове, което означава, че тъканта е била проводима. Свидетелят твърди, че не може без причина да се прави скенер, нищо че е тежко състоянието. Няма междинен етап на усложнение, поради което трябва да се появи нещо, за да се види, било на рентген, било на скенер. По отношение на това как се е стигнало до излива, свидетелят твърди, че причинителят на възпалението е по-агресивен и разяжда тъканта. Развива се различно, в различен интервал от време, има момент, в който се задържа на определен етап.

Представени са писмени доказателства за проведеното лечение на Г.К. – епикризи и история на заболяването, съдържаща медицинските документи за извършеното в ответната болница диагностициране, наблюдение и лечение на детето, които са изследвани подробно от назначената съдебно-медицинска експретиза.От заключението  на вещото лице д-р Д.Д. се установява, че детето Г.В.К./на 1г. и 9м. тогава/, е бил приет в ответната болница на 27.01.2014г. в Отделение по детски болести.Оплакванията на детето датирали от две седмици, когато то имало зачервено гърло и кашлица.Лекували го амбулаторно, но състоянието му не се е подобрило.При постъпването било в увредено общо състояние-с температура и учестени дишане и сърдечна дейност.Г. имал честа, дълбока и влажна кашлица с дребни влажни хрипове.В болницата е лекуван с антибиотици, инхалации и симптоматични средства.Въпреки това състоянието му не се подобрявало. На 03.02.2014г. му е било направено компютърно томографско изследване/скенер/ на бял дроб, при което се установил масивен плеврален излив в ляво с разместване на средостението, данни за разпад на участъци в белия дроб. Поставената диагноза е деструктивна плевропневмония в ляво, която фигурира и в издадената от болницата епикриза. Изследването дало основание на лекарите да допуснат възможността за наличие на чуждо тяло в разклонение на левия бронх, което би могло да бъде причината за неповлияването на пневмонията от приложеното лечение.Детето е преведено в УМБАЛ“Д-р Георги Странски“ЕАД, където е консултирано с професор по педиатрия и доцент по гръдна хирургия, които са дали заключение, че е необходимо извършване на торакоцентеза и фибробронхоскопия, които изследвания не са могли да извършат в университетската болница в Плевен. Поради това и поради съмнение за чуждо тяло в левия долно дялов бронх, детето е било изпратено в отделение по Детска гръдна хирургия на болница „Пирогов“ София.Там е била извършена радикална хирургична операция – декортикация на бял дроб-интервенция, при която се прониква в гръдната кухина и се извършва премахване на висцералната плевра и се отстраняват плевралните сраствания, получени от гнойното възпаление. Детето е било изписано в добро общо състояние на 17.02.2014г. със следната диагноза : пиоторакс без фистула, абсцес на белия дроб, други бактериални пневмонии.

Вещото лице е посочило,че пневмонията представлява остро или хронично възпаление на белите дробове.Причинява се от бактерии, вируси, гъбички, химични, алергични и други фактори, като най-честите са бактериалните пневмонии. Лечението включва общи мероприятия /физически покой, понижаване на температурата, секретологични средства, дихателна гимнастика, инхалации/ и антибиотично лечение според причинителя на заболяването.За последния се съди комплексно, тъй като микробиологичното изолиране не винаги е възможно, както и в конкретния случай не е изолиран бактериален причинител. Използват се широкоспектърни антибиотици. Видно от заключението, острата гнойна деструктивна пневмония е една от най-тежките форми на възпаление на белите дробове, която се характеризира с деструктивни изменения в белодробната тъкан. Процесът започва остро и нерядко води до тежки усложнения. Гнойно-десткруктивните заболявания на белия дроб в ранна детска възраст се отличават с динамично развитие и множество усложнения, при които често се налага хирургично лечение.В случая, независимо от 7-дневното лечение, пневмонията се е усложнила в деструктивна плевропневмония, с наличие на пиоторакс/натрупване на гной в плевралната кухина/ и белодробен абсцес/гнойно-некротично образувание със собствена капсула/ в интерлоба/между дяловете/ на левия бял дроб.

Заключението на вещото лице д-р Д. е, че диагностиката и лечението на детето в „Авис медика“ООД е било правилно и отговарящо на правилата за добра медицинска практика. Няма данни за действия или бездействия на лекарите и медицинския персонал, които да имат пряка причинна връзка с развитието на гнойно-некротичните усложнения на пневмонията. Изтъкнато е, че болестните процеси от този вид в детска възраст се развиват много бързо.Комплексът от фактори водещи до усложнения, няма как да бъдат избегнати с други лечебни средства от медицинския персонал, в това число включването на противогъбично средство с нищо не би предотвратило усложнението и не би подобрило състоянието, тъй като инфекцията е била бактериална, а не гъбична. Вещото лице е изтъкнало, че скенерът на белите дробове е могло да бъде направен на третия или четвъртия ден от лечението, без да се твърди категорично, че тогава деструктивните усложнения са щели да бъдат избегнати и излекуването да стане с по-лека оперативна намеса, напр. плеврална пункция или торакоцентеза с активен аспирационен дренаж. Посочено е още, че настъпилите усложнения са създали временна  опасност за живота на пациента.Като остатъчно явление от хирургичното лечение – декортикация на левия бял дроб в някаква степен е намаляла ефективността на дихателната функция на левия бял дроб, но не е възможно да се измерят процентите на снижаване на дихателната функция. Като медико-биологична квалификация, тази интервенция е „постоянно разстройства на здравето, неопасно за живота“. Посочено е, че детето тепърва ще расте и белите му дробове ще увеличават своя дихателен обем и също, че може да има по-чести инфекции на дихателните пътища.

При изслушването си в съдебно заседание д-р Д., е пояснил още, че при изпълнение на възложената му задача не е установил нарушение на медицинските стандарти или на добрата медицинска практика. Заявил е, че има медицински стандарт за пневмония, има стандарти на Здравната каса, които също са спазени. По отношение на проведено два месеца по-късно лечение в болницата в гр.Червен бряг, вещото лице е посочило, че е възможно детето да бъде по-често боледуващо, но то може да бъде често боледуващо дете и без да е преживяло подобна интервенция. Счита, че не може да се търси никаква причинна връзка с предходното лечение и хирургична намеса. Не изключва възможността действително детето, да има по-чести инфекции, но това не може да се твърди с категоричност и не е задължително.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД е недоказан, поради което и неоснователен. От събраните доказателства не се установяват елементите на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД по отношение на ответната болница и тя не следва да понесе отговорност за вреди на малолетния ищец.Преди всичко - не се установява  противоправно поведение на лекарите и другите служители на болницата при диагностицирането, лечението и наблюдението на пациента. Нито едно от действията по оказаната на ищеца медицинска помощ не са квалифицирани от вещото лице, като неправилни или неадекватни и несъответстващи на медицинските стандарти.В заключението не е описано действие или бездействие, което да може да се квалифицира като противоправно. Обстоятелството, че е могло да се направи по-рано /на 3-тия или 4-тия ден/ изследване на белия дроб на скенер, е взето предвид от вещото лице, но при положение, че не е имало, видно от показанията на свидетелите, проявена клинична картина на усложнението, то такова изследване не би дало допълнителна информация за хода на заболяването. Още повече, д-р Д. приема, че не може да се твърди категорично, че тогава деструктивните усложнения са щели да бъдат избегнати и излекуването да стане с по-лека оперативна намеса. Заключението обаче е категорично досежно това, че действията на медицинския персонал не нарушават, а отговарят на критериите за навременност и достатъчност по медицинските стандарти. Вещото лице не е открило пропуск нарушаващ добрата медицинска практика, нито допуснати съществени грешки било от некомпетентност, било от бездействие или небрежност.Напротив – своевременната диагностика на усложнението е довела до насочване на детето към друго лечебно заведение, което разполага с хабилитирани специалисти и апаратура за лечение на тежкото възпаление на левия бял дроб. Действително детето е претърпяло множество болки и страдания, свързани с настъпилото усложнение – гнойна деструктивна пневмония, която е наложила извършването на радикална хирургична операция, но не се установява пряка причинно-следствена връзка между действията по оказване на медицинска помощ в МБАЛ“Авис медика“-Плевен и претърпените от детето болки и страдания. Лечението е проведено правилно, със широкоспектърни антибиотици, като дали заболяването ще се повлияе от него или не, дали ще се появят усложнения, зависи от множество комплексно действащи фактори, изтъкнати подробно в заключението на д-р Д., а не само от действията на лекарския екип.Ето защо няма основание да се приеме, че настъпилото усложняване на заболяването по време на лечението в ответната болница, се дължи на виновно поведение на медицинския персонал, нито че се касае за допусната "лекарска грешка“ или на неизпълнение на професионалните им задължение.

  Отговорност за вреди би възникнала само, когато правилото да не се вреди е нарушено чрез противоправно действие или бездействие на лекар и наличие на причинна връзка между действието/бездействието и настъпването на вредата. Няма бездействие, при положение, че пациента е наблюдаван, следван е необходимия алгоритъм за лечението му, при проява на симптоми за възникнало усложнение, е диагностициран правилно и насочен за лечение съобразно възникналата необходимост от спешно такова.Няма констатирани прояви на небрежност или немарливо изпълнение на служебните задължения.По изложените съображения съдът приема, че не са се осъществили два от основните елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, респ. фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД-липсва противоправно поведение и причинно-следствена връзка между такова поведение и настъпилите болки и страдание. Поради това, искът предявен срещу ответника МБАЛ“Авис медика“ООД следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника разноски в размер на 1716лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно списъка на разноските на л.13 от делото и договора за правна помощ с адв.М., приложен към отговора на исковата молба, съдържащ разписка за плащането им в брой. Следва да бъде осъдена да заплати и сумата **4.97лева по см. на Плевенски ОС –разход от бюджета на съда за възнаграждение за ВЛ.

                     Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

оТХВЪРЛЯ, предявеният от Л.Т.Я. от с.*******, Плевенска област, в качеството и на майка и законен представител на малолетното си дете Г.В.К.,  против МБАЛ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, представлявано от управителите д-р В.А. и С.А., иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лева за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица при МБАЛ“АВИС МЕДИКА“ООД - изпълнител и възложител на медицинска помощ, изразяващи се в ненавременна/неточна/ диагностика и неправилно лечение на Г.В.К., за периода 27.01.2014г.- 03.02.2014г., в резултат на което е търпял болки и страдания и е получил усложнения на здравословното състояние, ведно със законната лихва върху него, считано от 27.01.2014г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Л.Т.Я. от с.*******, Плевенска област, ул.“******“ № **, с ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на МБАЛ ”АВИС МЕДИКА”ООД гр.Плевен, представлявано от управителите д-р В.А. и С.А., сумата 1716лв. за направени по делото разноски.

        ОСЪЖДА Л.Т.Я. от с.*******, Плевенска област, ул.“******“ № **, с ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата **4.97лв. за направени по делото разноски за ВЛ.

         Делото е решено с участието на трето лице-помагач на страната на ответника  - ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Позитано” № 5, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р..

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: