№ 353
гр. С., 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500269 по описа за 2022 година
Подадена е частна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, гр. С. срещу определение от 01.03.2022 год. по
гр.д. № 1361/2018 год. по описа на РС-С., с което съдът е оставил без уважение молбата на
дружеството-ищец за изменение на решението по делото в частта за разноските. Моли
определението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да присъди
претендираните разноски в пълен размер.
Ответникът Б. В. М. чрез особения си представител адв. Т. оспорва частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено следното:
С решение № 166/14.09.2021 год. по гр.д. № 1361/2018 год. РС-С. е признал за
установено по отношение на ответника Б.М., че дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата 253,44 лева –
главница за използвана и незаплатена ел. енергия, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 423,44 лева, като неоснователен поради това, че длъжникът
доброволно е погасил тази част от задължението след предявяването на иска.
Направените от ищеца разноски по делото в заповедното и исковото производство
възлизат общо на 1450 лева, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК от 21.11.2019
год. на л. 85, който е актуализиран с подадена молба от 06.11.2020 год., с която в списъка са
включени и направените разноски след приключване на устните състезания, тъй като в
последното открито съдебно заседание на 13.10.2020 год. съдът е увеличил депозита за
извършената съдебно-техническа експертиза и е възложил допълнителни разноски в тежест
на ищеца в размер на 300 лева, които са внесени в определения от съда срок и заедно с
вносния документ е представен и актуализирания списък по чл. 80 от ГПК.
С молба от 20.09.2021 год. ищецът чрез адв. Д. е поискал да бъде изменено
1
решението в частта за разноските, като се присъдят направените разноски в пълен размер, с
оглед обстоятелството, че искът е отхвърлен поради направено плащане в хода на
производството, като ответникът е станал причина за завеждането на делото.
С обжалваното определение от 01.03.2022 год. съдът е отхвърлил молбата по чл. 248
от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1
от ГПК и е процесуално допустима.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските също е подадена в срока
по чл. 248, ал. 1 от ГПК - решението е връчено на ищеца на 21.09.2021 год., а молбата е
подадена в законоустановения срок за обжалване на решението, поради което също е
допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: В
съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато
той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, респ. когато искът е отхвърлен поради
извършено плащане на задължението или на част от него в хода на процеса. В този смисъл е
определение № 98 от 20.02.2009 год. по гр.д. № 91/09 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 518
от 15.06.2012 год. по ч.т.д. № 156/11 г. на ВКС, II т.о.; определение № 1176 от 28.12.2012 г.
по ч.т.д. № 560/2012 г. на II т.о.; определение № 767/05.09.2012 г. по ч.т.д. № 251/2012 г. на
II т.о. които са постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от
ответника в хода на висящия процес. С изброените определения на ВКС не е допуснато
касационно обжалване по частни касационни жалби срещу определения на въззивни
съдилища за присъждане на разноските на ищеца в посочената хипотеза, като по този начин
обжалваните определения са влезли в сила. От същите принципни съображения изхожда и
определение № 626 от 20.08.2012 год. по ч. гр.д. № 275/10 год. на ВКС, IV ГО, в което е
прието, че ответникът не може да претендира присъждането на разноски в тази хипотеза.
С оглед изхода на спора и предвид заявената от ищеца претенция за присъждане
на направените по делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да заплати
разноските в пълен размер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, или общо 1450 лева – разноски
в заповедното и исковото производство. Съдът присъжда направените разноски в пълен
размер доколкото плащането на процесните суми от ответника е станало в хода на делото
(след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца срещу
ответника и след предявяване на иска). С поведението си ответникът е предизвикал
образуването на заповедното производство, а впоследствие и на исковото такова /след като
не е платил на падежа и до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, поради което той не може да се позовава на извършеното плащане в хода на
процеса, за да избегне възлагането на разноските. Това произтича от правилото, че всеки
следва да понесе разноските, когато е предизвикал възникването на правния спор. В тази
2
насока са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС по гр. д.
№ 112/1956 г. на ОСГК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да осъди ответника да заплати на ищеца допълнително сумата 560,80 лева,
представляваща направени по делото разноски до пълния им дължим размер от 1450 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 01.03.2022 год. по гр.д. № 1361/2018 год. по описа на РС-
С., с което съдът е оставил без уважение молбата на „Ч.Е.Б.“ АД, гр. С. за изменение на
решение № 166/14.09.2021 год. по делото в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. В. М. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, гр. С.
допълнително /освен присъдените от районния съд разноски в размер на 889,20 лева/ сумата
560,80 лева, представляваща направени разноски по делото в пълен размер /общо 1450
лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по подадена молба с правно основание чл. 248, ал. 1
от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3