РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ЧЕТВЪРТИ „А“ въззивен състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева
гр. дело № 13611 по описа за
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 437115
от 25.06.2018 г. на Софийския районен съд, 71-ви състав, ЗДД „ОЗК - З.“ АД е
осъдено да заплати на Р.В.Д. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 15000
лв. в обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили като
резултат от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 31.07.2014г., причинено
виновно от П.К.К.- лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за т.а.
„МАН“ с peг. № *******с прикачено полуремарке „Тайлор СДР 32“, ведно със законната
лихва от датата на ПТП - 31.07.2014г. до окончателното плащане, както и сумата
791,40 лв. в обезщетение на имуществени вреди - медицински разходи във връзка с
настъпилите травматични увреждания вследствие на горното ПТП, ведно със
законната лихва от 11.01.2016г. до окончателното плащане.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от
ответника в цялост. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на
решението. Въззивникът поддържа довод за необоснованост на обжалвания съдебен
акт, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната
транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че съдът
избирателно е формулирал изводите си на отделни доказателства, което е довело
до уважаване на исковата претенция в завишен размер. Счита и, че е следвало да
бъде взето предвид, че ищецът вече се е възстановил от получените травми, a и по делото се установява и съпричиняване от страна на ищеца за настъпване
на произшествието. Моли отмяна на обжалваното решение.
Въззиваемият-ищец е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който поддържа
становище за нейната неоснователност и правилността на обжалвания съдебен акт.
Според въззиваемия от доказателствата по делото се установява, че травмите не
са напълно отзвучали, довели са до нарушения на нормалния ритъм на живот на
ищеца, който не е могъл да упражнява професията си. Моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на въззивна
проверка е единствено решението на СРС по отношение на претенцията за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, доколкото с влязло в сила
определение от 04.11.2019 г. въззивният съд е прекратил въззивното производство
по отношение на претенцията за имуществени вреди, в която част е влязло в
законна сила решението на СРС.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 71 състав, е бил сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
/приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г./, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, а както беше посочено по-горе предмет на
въззивното производство е единствено претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от ПТП-то.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради
което следва да се произнесе само
в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само
когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязла
в сила присъда по НОХД № 698/2014г. по описа на PC – Карлово, с която П.К.К.е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б. „б”,
пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Цитираната присъда
с обвързваща гражданския съд материална доказателствена сила по чл. 300 ГПК
установява, че на 31.07.2014г. на общински път PDV-2078, км.З+6ООм. от гр. Карлово
посока към с. Ведраре, обл. Пловдивска, при управление на МПС - седлови влекач
марка „МАН“ с peг. № *******, с прикачено полуремарке марка „Тайлор СДР 32 П.К.К.е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1 и чл. 127, ал. 1 ЗДвП
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда - фрактура на раменна
кост на ляв горен крайник на Р.В.Д., изразяваща се в счупване на главата на
лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Обвързваща сила присъдата има, независимо дали е осъдителна или оправдателна,
при тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд, тъй като предмет на изследване
в наказателното дело е поведението на увредителя.
Механизмът на деянието, приет от наказателния съд, обвързва гражданския съд
да приеме, че на 31.07.2014г. на общински път PDV-2078, км.З+6ООм. от гр.
Карлово посока към с. Ведраре, обл. Пловдивска, при управление на МПС - седлови
влекач марка „МАН“ с peг. № *******, с прикачено полуремарке марка „Тайлор СДР
32 П.К.К.е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1 и чл. 127,
ал. 1 ЗДвП.
Присъдата обвързва гражданския съд и по отношение на резултата от неправомерното
поведение, доколкото деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"в" във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, който престъпен състав
включва като елемент и причиняването на съставомерни неимуществени вреди,
поради което и настоящият съд е обвързан да приеме, че на Р.В.Д. е причинена средна
телесна повреда - фрактура на раменна кост на ляв горен крайник, изразяваща се
в счупване на главата на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник.
По делото се установява от неоспореното от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и
задълбочено изготвено, че следствие на процесното ПТП е причинена и разкъсно-контузната
рана на рамото, самостоятелно, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Страните не спорят, а се установява и от представената застрахователна полица
№ 23113003048005 от 20.12.2013 г., че към процесната дата гражданската отговорност
на водача на т.а. „МАН“ с peг. № *******е била застрахована при ответника.
По изложени съображения настоящият състав намира, че са се осъществили материалните
предпоставки за уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди, причинени
от ПТП на дата 31.07.2014 г., настъпило следствие на виновно поведение на Петко
Колев Костов.
Основният спор между страните е концентриран досежно размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата вреди. В тази връзка настоящият състав
намира следното:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът
на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
възрастта, причинените неудобства и
дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност".
Следва да се вземе предвид още, че заместващото обезщетение представлява парично
право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени
блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално
да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки
и страдания. Нещо повече, в понятието "неимуществени вреди", според
последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост
формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е
ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това социален
дискомфорт. В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към
реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания),
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството,
че от процесното ПТП са настъпили: фрактура на раменна кост на ляв горен
крайник, изразяваща се в счупване на главата на лявата раменна кост, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, както и разкъсно-контузна
рана на рамото самостоятелно, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че специфичната локализация на счупването вътре
в ставата - главата на раменната кост, съпроводено с разкъсване на самата
става, т.е. на сухожилната й структура, предопределя категорично невъзможност
за пълно излекуване, независимо от проведения оперативен метод. Вещото лице
сочи, че възстановяването на раменната кост в областта на главата е около 3-4
месеца, като заявява, че в случая са настъпили допълнителни усложнения.
Съдът взе предвид и обстоятелствата, че следствие на травмите ищецът е
претърпял оперативно лечение, около първите шест месеца е имал нужда от съдействието
на близките си, не е могъл да се обслужва самостоятелно, наложило се е извършване на нова оперативна
интервенция, тъй като болките не са отшумявали, и към настоящият
момент ищецът не е напълно излекуван, за което дава информация свидетелят И.Д..
Независимо че свидетелят е брат на ищеца, настоящият състав не намира основание
да не кредитира показанията, свидетелят като близък на ищеца е бил непосредствено
до пострадалия и има преки впечатления за неговото състояние. Свидетелят дава
логична, последователна и подробна информация за физическите и душевни
страдания на Р.Д.. Споделя и, че ищецът е работил като фризьор и следствие на
травмите значително е бил затруднен да упражнява занаята си, като и до сегашния
момент същият изпитва болки и е необходимо често да почива.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е правилно определен от първоинстанционния съд в размер на 15000 лв.
Настоящият състав намира, че определеният размер на обезщетението е съобразен и
с икономическата конюктура в страната, както и с общественото възприемане на
справедливостта на съответния етап от развитието на обществото. Взета е предвид
и изживяната психическа травма от преживяното и травматичният стрес, свързана с
изживяното.
Неоснователно е наведеното в отговора на исковата молба, възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на вини”,
уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма
на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът не са само не е установил, същият дори и не
твърди конкретно поведение от страна Р.Д. в нарушение на правилата за движение,
което да е спомогнало за настъпване на телесните увреждания. С отговора е
въведено бланкетно възражение, конкретни твърдения не са изложени пред СРС, не
са заявени и пред въззивният съд, поради което доводите на въззивника в тази
насока са неоснователни.
Тъй като правният
извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
При този изход на правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство право на разноски има само
въззиваемата страна, която претендира сума в размер на 2000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция. Видно от представения договор за правна защита и съдействие това е
уговореният между Р.Д. и адв. К. размер на адвокатското възнаграждение, което
видно от обективираната разписка за плащане в договора е било заплатено в брой.
Основателен е доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящата инстанция, като взе предвид фактическата и правната сложност на
делото, броя на проведени съдебни заседания, обстоятелството, че в хода на
въззивното производство не е било провеждано съдебно дирене, намери, че следва
да се присъди сума в размер на 1200 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437115 от
25.06.2018г., постановено по гр. д. № 7687/2017 г. по описа на Софийския
районен съд, 71 състав – в обжалваната му част досежно претенцията за
обезщетение на причинени неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК ЗДД „ОЗК - З.“ АД,
ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „****** да заплати на Р.В.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сумата 1200 лева – разноски за заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.