РЕШЕНИЕ № 260108
гр. Пещера, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното
от съдията Павлова гр.д. № 400 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от П.Ф.Ф. роден на *** год.,
паспорт №*****год. изд. от гр.Брюи, Англия, с постоянен адрес *****, чрез И.Б.,***, съдебен адрес:***,адв.
И.Б. против Ю.А.М. ЕГН **********,***
Твърди
ищеца, че по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот вх.peг.№994/04.08.2010 год., акт №136, т.4,
н.д.№454/2010 год. по описа на СВ при PC Пещера, ищецът П.Ф.Ф.
е собственик на сграда с идентификатор №76162.502.38.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Фотиново, общ.Батак, обл.Пазарджик, одобрени със
Заповед №РД-18-1636/20.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение: няма, съгласно Скица №15-140170-18.02.2019 год. на СГКК- Пазарджик,
разположена в поземлен имот с идентификатор №76162.502.38.1, със застроена площ
от 734,00 кв.м., брой етажи: два, с предназначение на самостоятелния обект: селскостопанска
сграда.
Собственик
на поземлен имот с идентификатор № 76162.502.38 е ЕТ „ЮСС- Ю.М." с ЕИК
*********, но тъй като в законния срок едноличният търговец не е пререгистриран
и е заличен, собствеността е придобил физическото лице- търговец Ю.А.М. ЕГН **********.
Твърди
, че под влиянието на атмосферните условия дървената покривна конструкция на
сградата е прогнила и са рухнали наклонените покривни плоскости. Проникващата
вода и влага са полуразрушили покритието с керемиди, изпаднала е външната
мазилка на места и тухлените стени са започнали да се рушат. Поради тези
обстоятелства, а и с оглед нормалното функциониране на самостоятелния обект, ищецът
желаел да ремонтира и възстанови сградата.
С
оглед факта, че имотът, в който е построена сградата, е ограден и заключен,
ищецът нямал достъп. Твърди , че съгласно чл.64 от ЗС собственикът на сградата
може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за нормалното
ежедневно използване на постройката според нейното предназначение, като е
необходимо на собственика да се осигури достъп до сградата откъм двора, както и
достъп за обслужване на фасадите на сградата.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да определи
правото на собственика П.Ф.Ф. роден на *** год., паспорт №*****год. изд. от
гр.Брюи, Англия, с постоянен адрес *****, да ползва съответната прилежаща площ
към Сграда с идентификатор №76162.502.38.1, необходима за достъп, обслужване,
извършване на основен ремонт и ползване по предназначение на сградата,
построена в поземлен имот с идентификатор №76162.502.38.1, който е собственост
на ответника Ю.А.М. ЕГН **********. Ангажира доказателства и претендира
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника Ю.А.М., чрез особения представител адв. В.Т.. Не оспорва иска по
основание. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез адв. И.Б.
поддържа иска и прави доказателствени искания.
Ответникът чрез договорно упълномощения
адв. Н. С. в съдебно заседание оспорва
иска и прави доказателствени искания.
Въз основа на приетите по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка :
Видно от приетия Нотариален акт №
92/2010 г. на нотариус Г. Връбчев и скица на сграда, ищецът П.Ф. е закупил
двуетажна масивна сграда със застроена
площ от 728 кв.м., а по скица със застроена площ от 734 кв.м., построена в имот
№000237 находящ се в м. Куртлуджа, в землището на с. Фотиново,общ. Батак, обл.
Пазарджик. Сградата по действащата кадастрална карта има идентификатор
76162.502.38.1 и е построена в имот с идентификатор 76162.502.38.
Видно от приетата по делото скица на
имот 000237 в землището на с. Фотиново и
Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по покупко-продажба на публичен търг № 9/1994г. на
Пещерския районен съд, ЕТ“ЮСС- Ю.М.“ е закупил Стопанска сграда -
Картофохранилище и Битова сграда, както и
терена в размер на 7 140 кв.м. От
приетата по делото скица на поземлен имот с идентификатор 76162.502.38, се
установява, че отговаря на имот по
предходен план с номер 000237 с площ от 3215 кв.м.
Приети са писма до ищеца от Община Батак,
с направени констатации, че сградата се руши и има нужда от ремонт на покрива и
изгнили елементи от покривната конструкция. В тази връзка са и приетите
констативни протоколи от 24.06.2016г. и от 04.07.2019г. на комисии създадени при Община Батак, от
които става ясно, че сградата е застрашена от самосрутване, като на собственика
и настоящ ищец са дадени препоръки да предприеме конкретни действия.
От приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, се установява, че площта, необходима за да бъде
използвана сградата по предназначение с
прилежаща площ и необходим достъп за извършване на ремонт е в размер на
1 355,82 кв.м. с приложена скица.
От приетото допълнително заключение се
установява,че има само една възможност за подход към сградата, и тя е през
единствения вход. Вещото лице
посочи в съдебно заседание, че от входа
за да се създаде друг подход трябва да се завие веднага наляво за да избегне
изградения на място трафопост. Там обаче теренът е със скат и разлика към
нивото на трафопоста от 2 метра, ето защо следва да се извърши насипване на
този скат, да се преустрои и да се промени терена, тъй като в момента не може
да се използва. Поради което към настоящия момент не съществува друг подход към
сградата.
Съдът кредитира заключенията като
компетентно изготвени.
Въз основа на изложеното съдът направи
следните правни изводи:
По допустимостта на иска
Съдът намира така предявения иск по чл.
64 от ЗС за допустим, поради следните съображения: евентуално инициирана процедура пред Община Батак за учредяване на
право преминаване в полза на ищеца е ирелевантно първо защото не се събраха
доказателства за това, но и поради различната цел която преследват двете
производства. Процедурата по чл. 192 и сл. от ЗУТ дава право за преминаване
през чужд имот, докато настоящият иск цели да защити правото на суперфициарния
собственик да ползва такава част от недвижимия имот, която му позволява да го
ползва по предназначение, както и да го поддържа в състояние годно за
експлоатация. Предвид на което възражението за недопустимост се явява
неоснователно. В
този смисъл искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Докато
постройката съществува, тя е годен обект на правото на собственост и може да се
ползва по предназначение независимо от статута й. Настоящият състав на съда
намира, че при така установените факти, безспорно е налице интерес, като
собственикът на постройка, който не е собственик и на земята, не е задължен да
изчерпи и да се ползва от друга защита, различна от тази по чл. 64 ЗС. Той
разполага, в случай на невъзможност за доброволно уреждане на спора, с правото
да претендира безпрепятствено осъществяване на горното му законоустановено
право като суперфициарен собственик на постройка в чужд имот да се ползва от
терена, върху който е изградена, така че да осигури ползване на сградата по
предназначение. В този случай постройката има главно предназначение, а
прилежащият терен обслужващо.
По отношение на основателността
Съгласно
чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само
доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС не е постановено
друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до
правомощията, установени с чл. 64 ЗС -
ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му
осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането
й в нормално и годно за ползване състояние, както и че носителят на правото на
строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва
самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща
площ/, като Законът за устройство на територията създава ред, по който да се
определят прилежащите площи към съществуващите сгради - чл. 22, ал. 7 ЗУТ
препраща за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите
сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на
отделните видови територии и устройствени зони, която наредбата се прилага при
определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята
следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките
върху нея. Методиката по приложение № 1 към чл. 21 от наредбата изисква
собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на
сградата. Така е и решение № 538/9.07.2010 г. по гр.д. №
519/2009 г., IV гр. отд., допуснато до касационно обжалване по въпроса дали
Наредба № 7 има универсален характер и дали е приложима и по отношение на процедурите
по чл. 64 ЗС, или е приложима само за новопостроени сгради.
В този смисъл е и практиката по чл. 290
от ГПК- Решение № 33 от 26.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., ГК, решение № 363/17.10.2011 г. по гр.
д. № 663/2011 г., I г. о. и решение № 75/28.02.2012 г. по гр. д. № 1283/2010
г., I г. о, решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о. и др.
Предвид на изложеното по делото
безспорно се установява, че сградата изградена в чужд имот е собственост на
ищеца, а имотът , в който е построена е собственост на ответника. Спор по тези
обстоятелства няма и между страните.
По делото се установи и че ищецът няма
достъп до сградата си и не може да я ремонтира, съобразно дадените предписания
от Общината.
От приетите по делото заключения на вещото
лице Б.Г. се установява каква площ е необходима, за да се ползва сградата по
предназначение и за извършване на ремонт, като е взел в предвид, че същата е
разположена самостоятелно в центъра на имота, както и особеностите на терена. Предвид
на което искът следва да се уважи в този размер.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените разноски съобразно
списъка в размер на 570.00 лева.
Мотивиран от горното Пещерският районен съд,
Р
Е Ш И :
О П
Р Е Д Е Л Я на основание чл. 64
от ЗС режим на ползване на ищеца от П.Ф.Ф. роден на *** год., паспорт №*****год.
изд. от гр.Брюи, Англия, с постоянен адрес *****, във връзка с достъп, обслужване, извършване на
основен ремонт и ползване по предназначение на сграда с идентификатор № 76162.502.38.1,
да ползва в рамките на поземлен имот
с идентификатор № 76162.502.38 с адрес
на имота м. Куртлуджа, с. Фотиново, общ.Батак, обл.Пазарджик, собственост на
ответника Ю.А.М. ЕГН **********,***, площ
от 1355,82 кв.м. повдигната в син цвят на Скица към заключението вещото
лице /л.95 от гр.д. №400/2019 г. по описа на РС- Пещера/, приподписана от съда
и която да се счита за неразделна част
от настоящото решение.
ОСЪЖДА Ю.А.М. ЕГН **********,***,
да заплати на П.Ф.Ф. роден на *** год., паспорт №*****год. изд. от гр.Брюи,
Англия, с постоянен адрес *****, сторените разноски в размер на 570,00 лева.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Пазарджишкия окръжен
съд.
Районен съдия: