Решение по дело №824/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Г. В. Г. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2. Касаторът взема участие в касационното производството чрез пълномощник – адвокат Е. Д. от АК Бургас.

Ответник по касация е главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието [населено място]. Ответникът не взема участие в касационното производството, редовно уведомен.

В касационното производство участва и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 2186/15.03.2024г. по а.д. № 1809/2023г. на А. съд Бургас, с което е отхвърлен иска на Г. против ГДИН за заплащане на 8 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от лоши условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в нарушение на изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, за периода от 01.01.2019г. до 13.09.2023г., изразили се в бездействие на ГДИН да осигури на ищеца достъп до обособено място за простиране на пране и достъп до обща пералня.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Касаторът счита, че в първоинстанционното производство неправилно са ценени събраните доказателства, както и че неправилно установените факти не са квалифицирани като основание за присъждане на търсеното обезщетение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Не се представят нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Обосновано и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е изложил в мотивите на решението фактическите си констатации. Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно цялостното им преповтаряне в настоящите мотиви, при което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съдът приел, че през процесния период от 01.01.2019г. до 13.09.2023г. ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор Бургас, ЗО Дебелт. Във връзка с направените в исковата молба оплаквания за липса на достъп до обособено място за простиране на пране и достъп до обща пералня съдът констатирал, че постелъчния инвентар на затворниците се перял по график служебно, а относно прането на личното облекло на лишените от свобода, включително и на Г., била осигурена възможност, отново въз основа на утвърден от ръководителя график, за ползване на пералня в общо помещение, при употреба на лични перилни препарати. Наистина в мястото за лишаване от свобода нямало специални помещения или уреди за изсушаване на личното пране на затворниците и те го простирали по елементите на обзавеждането в спалните помещения. Съдът обсъдил данните в показанията на разпитания като свидетел лишен от свобода Р., който сочил, че през процесния период ищецът се оплаквал, че заради влажността от прострените дрехи Г. придобил различни алергични реакции по кожата, не можел нормално да диша, имал главоболие. Съдът констатирал, че тези показания по никакъв начин не се потвърждават от налични медицински документи – Г. не е отправил до ръководството искане за оказване на медицинска помощ във връзка с оплаквания от здравословен характер, индициращи здравословни проблеми от категорията на посочените от свидетеля.

Оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд е основал неправилно констатациите си относно въведените в затворническото общежитие правила за пране и сушене на дрехи, на заповед № ЗНД-349/20.10.2023г., са неоснователни. Наистина тази заповед е издадена и влязла в сила след процесния период, приключващ на 13.09.2023г., но тя е обсъдена от съда само за пълнота на изложението, а констатациите относно обсъжданите дейности през процесния период не са основани на тази заповед, а на утвърдени от ръководството графици за ползване на пералнята.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни изводи за произтичаща от установените факти липса на конкретни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът, след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието процесния период, продължителността, както и всички други установени обстоятелства (в рамките на въведения с исковата молба предмет на делото), които имат значение за правилното решаване на спора. Конкретно съдът обосновано е приел, че периодичността по график за пране на дрехите и липсата на друга възможност за сушене на прането, освен в спалните помещения, макар и неблагоприятни условия, в съвкупността си не могат да достигнат праг на същественост, позволяващ квалификация по чл.3 от ЗИНЗС. Установените неблагоприятни условия не надвишават прага на рестрикциите, произтичащи от характера на изтърпяваното наказание и определения режим.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 2186/15.03.2024г. по а.д. № 1809/2023г. на А. съд Бургас

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.