Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 285

                                                                         

гр.Ловеч, 13.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                          

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                                             

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                      КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

       

При секретаря Веселина Василева, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№561 по описа за 2019г. на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А.Н.Й., чрез адв.Ж.Д.Е. - САК, със съдебен адрес:*** против Решение №131 от 05.08.2019г. постановено по гр.д.№942 по описа за 2018г. на Районен съд – Тетевен, с което е  отхвърлен като неоснователен предявения от въззивника иск против  „******”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.*****, ул.*****№1, за заплащане на сумата от 20 000.00 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на ексцес след загуба на долен ляв крайник от настъпила на 21.01.2015г. трудова злополука, ведно с дължимата законна лихва от датата на ексцеса 26.04.2018г., като неоснователен. Отхвърлен е и иска за заплащане на сумата от 13 723.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за протеза, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 12.10.2018 година.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и следва изцяло да бъде отменено и предявените искове уважени. Излага, че по делото не е спорно, че на 21.01.2015. при изпълнение на трудовите си задължения, като работник при ответника е претърпял трудова злополука, довела до принудителното хирургическо отстраняване на долната част на левия му крак. С Решение  от 04.05.2017г. постановено по гр.д.№672 по описа за 2016г. на Районен съд – Тетевен бил решен спора за размера на обезщетението за причинените му болки и страдания в резултат на това произшествие.

Твърди, че в настоящето производство е установено, че след постановяване на Решение  от 04.05.2017г.  се е наложил първоначално ремонт на съществуващата протеза, а в последствие и нова оперативна интервенция и лечение на ампутирания крак, нов престой в болница, и съответно е понесъл нови болки и страдания. След стабилизиране на състоянието му се е изработена нова протеза, за която той е заплатил със собствени средства.

От изготвената по делото експертиза от вещото лице Минчев е установено, че претендираното обезщетение за имуществени впреди не са възстановени от Дирекция „Социално подпомагане” и следователно се дължат от ответника по силата на чл.200 от КТ.

В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за имуществени вреди, като го е свързал с този за неимуществени вреди. Искът за имуществени вреди е самостоятелен иск, с който се цели обезвреда за материалната щета, която търпи ищеца в резултат на  трудовата злополука. По делото е изслушано вещо лице – медик, който е потвърдил, че протезите са вид консуматив, който подлежи на периодична подмяна, поради износване, но въпреки това съдът е приел, че разходите за текущ ремонт и подмяна на амортизираната протеза не са в пряка връзка с ампутацията на крака.

Относно обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на нова операция на ампутирания крак, сочи, че без съмнение последните се явяват ексцес на  неговото здравословно състояние – същото се е влошило, след като му е присъдено обезщетение. Позовава се на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Сочи практика на ВКС в насока на твърдяното, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано е с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.

Въззивникът е направил доказателствени искания на основание чл.266, ал.3 от ГПК да се допусне назначаването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставените въпроси.

Моли да бъде постановено решение, с което се отмени изцяло обжалваното и се уважат предявените искове , така както са предявени.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от „*****”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.*****, община Ябланица, ул.*****№1, представлявано от Изпълнителния директор А. *****, чрез адв.А.Х.,*** е постъпил отговор на въззивната жалба, с който смята постановено решение за правилно, а подадената въззивна жалба за неоснователна.

Сочи, че в самата искова молба не са изложени твърдения, че здравословното състояние на ищеца се е влошило. По делото не са събрани доказателства, че след новата оперативна намеса засегнатия крайник е в по-тежко здравословно положение, което да има траен характер. Не е установено по несъмнен и категоричен начин каква е непосредствената причина за настъпилото възпаление и на какво именно се дължи то. В съдебно заседание от вещото лице – медик са изказани предположения за причините довели до това здравословно състояние. Твърди, че по делото е установено, че ищецът не се е подлагал на кинезитерапия. При изслушване на експерта в съдебно заседание проведено на 24.06.2019г., същото е заявило, че вероятността да се проявят усложнения довели до операцията по принцип е много малка. Следва, че  липсва пряка връзка между самата ампутация и възпалението, наложило операция. В случая не е установена конкретната причина и причинната връзка с трудовата злополука не е доказана.

Въззиваемият сочи, че с Решение  от 04.05.2017г. постановено по гр.д.№672/2016г. Районен съд – Тетевен при определяне на обезщетението е  съобразил всички релевантни факти и обстоятелства, включително и възрастта на пострадалия, че полученото травматично увреждане е трайно и невъзвратимо. Извършената през м.април 2018г. оперативна интервенция не е довела до промяна на това положение. Заключава, че в случая липсва ексцес, при което искът за неимуществени вреди е неоснователен.

Неоснователен е и искът за имуществени вреди, с който се претендира заплащането на стойността на новата протеза. Възразява, че по делото не е доказана необходимостта от закупуването й. Не е станало ясно защо се е наложила смяна на протезата, в която връзка няма конкретни твърдения в исковата молба, както и на въпросите по чл.176 от ГПК не е бил изяснен характера на повредата на първата протеза и в какво се е изразявал ремонта й. В мотивите на Решение  от 04.05.2017г. постановено по гр.д.№672/2016г. е посочено, че  поставената протеза подлежи на смяна след 4 години, като събраните в това производство доказателства следва да се ценят и в настоящето. Въззиваемият смята че не е доказана необходимостта от подмяна на протезата, за да е налице основание ищеца да претендира имуществени вреди.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на Районен съд – Тетевен.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, вместо него адв.Ж.Е. - САК, който поддържа въззивната жалба. Моли изцяло да бъде уважена исковата претенция, като е безспорна връзката между трудовата злополука претърпяна от А.Н.Й. и последвалата интервенция, както и направените  разходи във връзка с трудовата злополука.

Въззиваемият редовно призован се представлява от адв.А.Х. - САК, която моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение. В писмени бележки са развити доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Ловеч с оглед на наведените оплаквания и след преценка на събраните  доказателства в пределите на въззивната жалба, приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд – Тетевен е сезиран от А.Н.Й. с обективно съединени искове да бъде осъден ответника „******”АД да му заплати  сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на ексцес, след настъпила на 21.01.2015 г. трудова злополука – загуба на долен ляв крайник, ведно с дължимата законна лихва от датата на ексцеса 26.04.2018г. до окончателното плащане, както и иск за заплащане  на сумата от 13 723.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за протеза, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 12.10.2018 година.

Ответникът „******”АД счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

По делото няма спор, че ищецът е работил по трудово правоотношение с „******”АД, като е изпълнявал длъжността „Оператор производство цимент-Топлообменна кула“. На 21.01.2015г., около 23.00 часа претърпял злополука, която с  Разпореждане №10/16.02.2015г. на ТП на НОИ-Ловеч, на основание чл.60, ал.1 от КСО е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

С Експертно решение №1095/18.04.2016г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „*****“АД - Ловеч, на ищеца е определена  трайно намалена работоспособност от 75%.

От приложеното по делото гр.д.№672 по описа за 2016 г. на Районен съд – Тетевен се установява, че с влязло в сила Решение от 04.05.2017г. „******“АД, ЕИК:****** е осъдена да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1, вр. с ал.4 от КТ, вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 75 665.34 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с претърпяна трудова злополука на 21.01.2015г, като работник на „******“-АД, която злополука е довела до ампутация на лява подбедрица на ищеца на проксимално ниво /осакатяване/, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.01.2015г. до окончателното и заплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 150 000 лева, отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

Пред първоинстанционният съд са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установяват следните факти:

Свидетелката  И.С.И., която живее на семейни начала с ищеца заявява, че през пролетта на 2018 г. забелязала, че А. като седне на стола има оток под коляното на левия ампутиран крак. След два дни той отишъл на лекар и му бил изписан антибиотик. При повторното посещение при лекар му било казано, че се налага оперативна намеса. Бил опериран и около два месеца останал в къщи, през което време имал болки и зачервяване около мястото на операцията. През това време бил с патерици, тъй като не си слагал протезата. Наложило се да смени протезата и да направи нова, за да може да се движи. Пояснява, че на старата протеза се е налагало да се прави ремонт на лайнера, което представлява гумено уплътнение и което често се сменя, тъй като се разтяга. Сочи, че А. е спазвал всички препоръки относно начина на поставяне на протезата, но не е ходил на терапия - на раздвижване, на масажи и други процедури.

От представените по делото : фактура №********** от 25.01.2018 г.; фактура №********** от 14.06.2018г. и  фактура №********** от 25.06.2018г.; оферта от доставчик „Ото Бок България”ЕООД и опис на вложените материали, е видно че с 2 броя преводни кредитни нареждания са заплатени сумите  6 000.00 и 7 423.00 лева.

От назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза не се установява, че от Дирекция „Социално подпомагане” – ******/към която е настоящия адрес на ищеца/ за  периода от 25.04.2018г. до 28.04.2018г. /времето на престоя в болничното заведение/ до датата на справката – 22.02.2019г. помощни средства на ищеца не са заплащани.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р ******се установява, че през месец януари  се е наложил ремонт на протезата носена от ищеца, без по делото да има данни относно причините за този ремонт. По повод болки в чукана и  повишена температура на 25.04.2018г. ищеца е приет на лечение в хирургично отделение на МБАЛ – Луковит с диагноза – Флегмон – остро гнойно възпаление на  меките тъкани, приложено е хирургично лечение – инцизия – отваряне на колекцията и дренаж, като три дни по-късно  пациента е изписан. Като причини за възпалителния процес експерта сочи най-често претоварване до степен на развитие на декубитос /рана от продължително притискане/ с последваща инфекция, неспазване на хигиенен режим, износване на латексовия чорап или недостатъчно уплътняване към гилзата на протезата, като полученото възпаление не е задължително усложнение при този вид травматизъм, още повече, че се е развило в значително по-късен период – три години след инцидента. Два месеца по-късно е направена нова протеза.

Експертът не е посочил категорично по какви причини се е наложил ремонт на съществуващата протеза, тъй като по делото няма данни. В зависимост от ежедневната употреба и нивото на активност и натовареност, е заявил, че протезата може да се ползва от две до пет години.

На въпроса: Спазвал ли е ищеца медицинските предписания и режим съответстващ на състоянието му, вещото лице е дало теоретичен отговор. Относно направените разходи за ремонт на протезата през м.януари 2018 г.  д-р Доровски е отговорил, че са подменени механични части по нея, като ремонта е в зависимост от натовареността и нивото на активност в ежедневната употреба.

На основание чл.266, ал.3 от ГПК с определението по реда на чл.267 от ГПК съдът е допуснал и назначил нова съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси. Съдът е назначил д-р Н.Х.В. – специалист в областта на ортопедията и травматологията. След като се е запознал с данните по делото вещото лице отговоря, че няма причинна връзка между злополуката и усложнението на ампутирания чукан – флегмона. Възпалителния процес най-често е в следствие на хронично травмиране, неправилно поставени буферни маншони и чорапи, както и лоша хигиена на чукана. Оперативната интервенция /на 25.04.2018г./ в МБАЛ – Луковит не е реампутация /оформяне на нов чукан/, при което не се налага изработване на нова протеза.  Ползващите протеза имат право на подмяната й на 4 години, като през този период помощното средство може да се отремонтира 4 пъти, като общата стойност на ремонтите не може да бъде по- голяма от първоначалната му стойност.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото пояснява, че са редки случаите при които гилзата да травмира ампутационния чукан, като вероятността това да се случи е голяма, ако не се поддържа хигиена, ако не се спазват буферните помощни средства и чорапа. Вещото лице  не намира връзка между случилите се усложнения на ампутационния чукан с извършената ампутация по-рано, тъй като от 2015г. до 2018г. този ампутационен чукан е използван с протезата. Относно причините довели до травмирането, вещото лице предполага, че това се дължи на неспазен режим при обслужване на протезата, но по делото няма данни в тази насока, както и данни за хопотрофия -  намаляване на мускулната маса, тъй като пациента не е обездвижен – той се е върнал на работа. В случая не е правена реоперация, т.е. да се прави нов чукан за да е необходима нова протеза. Има инцизия за премахване на острото възпаление, което се отстранява за 2-3 седмици и раната заздравява за около 20 дни.

Относно подмяната на протезата вещото лице сочи, че тя се дава за 4 години, като стойността й се заплаща от Държавата, както и че лицето има право на 4 ремонта, чиято стойност също се заплаща. По отношение качеството на използваната от ищеца протеза вещото лице казва, че тя е със средно качество и много хора с такива протези нямат проблеми, като същите работят и тежка физическа работа. Тез протези добре се приемат от пациентите в България, за което той има ежедневно наблюдение при работата му с много пациенти.

При така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционния съд  е направил извода,  че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество.

С разпоредбата на чл.200 от КТ се вменява имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по своята  правна характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностното лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.

Работодателят дължи обезщетение и за влошеното здравословно състояние след първоначалното травматично увреждане, т.нар.ексцес. В този смисъл т.10 от Постановление №4/1975г. на  Пленума на ВС: „...от принципа за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди /чл.51, ал.1 ат ЗЗД/ следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл.114 от ЗЗД. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение – чл.84, ал.3 от ЗЗД”.

Относно претенцията за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева:

Безспорно е , че ищецът е претърпял трудова злополука през 2015 г. – смазване на лява подбедрица довела до ампутация на лява подбедрица на промсимално ниво, което е наложило протезиране.

Въз основа на заключенията на съдебно-медицинските експертизи не може да бъде направен извод, че след оперативната интервенция, видно от Експертно решение 1095 от 18.04.2018г. на МБАЛ – Ловеч, здравословното състояние на ищеца е влошено. В самата искова молба и в хода на производството такива обстоятелства не се твърдят, а и няма данни по делото. Наложилата се хирургична намеса на 28.04.2018г. се е изразявала  в инцизио, дренаж, при локална анестезия, което е видно от Експертиза на МБАЛ – Луковит, Хирургично отделение. В съдебно заседание вещото лице д-р В. пояснява, че се касае за цепване на кожата и подкожието за да бъде изкарана навън събралата се колекция и зоната да се излекува. Вещото лице е категорично, че няма причинна връзка между злополуката  и усложнението на ампутационния чукан.

По делото не е установено настъпилото усложнение на какво се дължи, не само че не са наведени факти в тази насока, но и като причини вещото лице сочи, че най-често това е в следствие на хронично травмиране – неподържана хигиена, ако не се спазват буферните помощни средства и чорапа, вероятността е голяма.

Следва да бъде отбелязано, че заключенията на вещите лица  не само не си противоречат, но те взаимно се допълват и изясняват каква е причината за процесното възпаление.

От събраните пред първоинстанционният съд свидетелски показания, както и от отговорите по реда на чл.176 от ГПК не е установено ищеца да е спазвал хигиенния режим.

Така също следва да се изтъкне, че  единствено от компетенциите на ТЕЛК/НЕЛК е установяване наличието на ексцес, на степента на влошаване на здравословното състояние, на причинната връзка с първоначалното увреждане, началото му и периода, които да са обусловили преосвидетелстването – в този смисъл Решение №35 от 23.05.2019г. на ВКС по гр.д.№1499/2018г. , ІV г.о., ГК.

Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция  намира, че не е доказана пряката причинна връзка между наложилата се оперативна намеса и ампутацията, при което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 20 000.00 лева, представляващи причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на ексцес, след настъпила на 21.01.2015 г. трудова злополука – загуба на долен ляв крайник, ведно с дължимата законна лихва от датата на ексцеса 26.04.2018г. до окончателното плащане.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 13 723.00 лева:

В хода на производството не е доказана необходимостта, след наложилата се оперативна намеса, да бъде извършено ново протезиране. Назначените съдебно-медицински експертизи са единодушни, че въз основа на данните по делото, не могат да установят причини, поради които се е наложила смяна на протезата. От заключението на вещото лице д-р В. – ортопед, травматолог и от разпита му в съдебно заседание, е установено, че направената инцизия /оперативна намеса/  не представлява реопарация, при която задължително се изработва нова протеза. Дори при рамонт на протезата /д-р Доровски/  се подменят отделни компоненти,  като д-р В. се позовава на Наредбата за предписване, ползване и заплащане на помощните средства, с която  се предвиждат  4 ремонта на обща стойност не по-голяма от стойността на протезата. Вещото лице е категорично, че няма данни, въз основа на които да се приеме, че се е налагала смяна на протезата, а и тази ползвана от ищеца е със средно качество и от неговия професионален опит заявява, че при тези протези няма проблеми и се използват и от хора, които работят тежка физическа работа. Право на нова протеза имат пациентите след 4 години, като представят ново решение на ТЕЛК, като новата протеза се заплаща от Дирекция „Социално подпомагане”, след представяне на фактура.

При изложеното неоснователен е и иска за заплащане на имуществени вреди, ведно със законните лихви, тъй като ищецът не е доказал, че те са в резултат на трудовата злополука, поради което въззивната жалба и в тази й част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Направените от двете инстанции крайни изводи съвпадат, при което следва бъде потвърдено обжалваното решение.

От въззиваемият не е доказано, че са направени разноски за тази инстанция, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №131 от 05.08.2019г. постановено по гр.д.№942 по описа за 2018г. на Районен съд – Тетевен.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на основанията  за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

                                                             ЧЛЕНОВЕ: