№ 122
гр. Велико Търново, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20244000600243 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. И. Н., подадено чрез адв.Д. Д. от
ГАК, за възобновяване на ВНОХД №541/2023г. по описа на Окръжен съд - гр.
В.Търново, отмяна въззивно Решение №8/18.01.2024г. и връщане на делото на
Окръжен съд - Велико Търново за ново разглеждане от стадия на съдебното
заседание. на основание чл.422ал.1 т.1 от НПК, поради допуснати съществени
нарушения по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В подкрепа на искането се твърди, че
въззивниото решение не съдържа никакви мотиви и обосновка за това, чрез
кои и какви доказателствени средства се приема, че престъплението е
извършено от подсъдимия по безспорен и несъмнен начин.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че искането за възобновяване не е
основателно и следва да се остави без уважение.
Осъденото лице не се явява, за да изрази становище.
Процесуалния представител на осъдения адв. Д. Д. от ГАК, не се явява,
но излага съображения в писмено становище до съда, че поддържа искането,
1
че са налице основанията за възобновяване на наказателното производство и
следва решението на ОС-Велико Търново да бъде отменено и делото се върне
за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание
за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Искането е направено в
законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №30/05.05.23г. по НОХД №312/22г. ГРС е постановил:
Признава подсъдимия Д. Г. Т. за виновен в това, че в периода 01.07.-18.07.2018
г. от строяща се сграда на бул. „Никола Вапцаров” № 35 в гр. Габрово, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор
със С. И. Н. и Г. З. И., в немаловажен случай, при условията на продължавано
престъпление и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот - разместване на метални платна, отнел от владението на собственика Г.
Т. Г. от гр. Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
присвои следните чужди движими вещи - настолен циркуляр „Райдър МС 21”,
60 м. трифазен удължител с напречно сечение 4х6 кв.мм., 80 м. проводник с
напречно сечение 3х2,5 кв.мм., 5 кг. кабелни парчета със сечение 3х2,5 кв.мм.
и дължина 35,71 метра, 40 л. хидравлично масло „МХЛ 68”, 20 литра
кофражно масло, 5 л. сулфорно масло и 60 л. отработено масло, всичко на
обща стойност 1 151,17 лв. и с това е осъществил престъпление, поради което
и на основание чл. 195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1
във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и чл. 54, ал.1 от НК го осъжда на девет месеца
2
лишаване от свобода. На основание чл. 69 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Признава подсъдимия С. И. Н. за виновен в това, че в периода 01.07-‐
18.07.2018 г. от строяща се сграда на бул. „Никола Вапцаров” №35 в гр.
Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след
предварителен сговор с Д. Г. Т., в немаловажен случай, при условията на
продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - разместване на метални платна, отнел от
владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи -
настолен циркуляр „Райдър МС 21”, 80 м. проводник с напречно сечение 3х2,5
кв.мм., 5 кг. кабелни парчета със сечение 3х2,5 кв.мм. и дължина 35,71 метра,
40 л. хидравлично масло „МХЛ 68”, 20 литра кофражно масло, 5 л. сулфорно
масло и 60 л. отработено масло, всичко на обща стойност 659,17 лв. и с това е
осъществил престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3 и 5
във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и чл.
54, ал.1 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода. На основание
чл. 69 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Признава подсъдимия Г. З. И. за виновен в това, че на неустановена дата
в периода 01.07.-18.07.2018 г. от строяща се сграда на бул. „Никола Вапцаров”
№ 35 в гр. Габрово, след предварителен сговор с Д. Г. Т., в немаловажен
случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
разместване на метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои следната чужда
движима вещ - 60 м. трифазен удължител с напречно сечение 4х6 кв.мм. на
стойност 492.00 лв. и с това е осъществил престъпление, поради което и на
основание чл. 195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК
го осъжда на една година лишаване от свобода. На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.
Б от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Д. Г. Т. и С. И. Н. да
3
заплатят солидарно на Г. Т. Г. сумата от 516.67 лв. /петстотин и шестнадесет
лева и шестдесет и седем ст./, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със законната
лихва от 18.07.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля в
останалата част предявеният граждански иск над уважения размер, като
неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА подсъдимите Д. Г. Т. и Г. З. И. да
заплатят солидарно на Г. Т. Г., сумата от 492лв. /четиристотин деветдесет и два
лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат противоправното деяние, ведно със законната лихва от 18.07.2018г.
до окончателното й изплащане. Съдът се е произнесъл по веществените
доказателства и разноските по делото.
С Решение № 8/18.01.2024 г., постановено по ВНОХД №541/2023 г. на
Окръжен съд – Велико Търново, е потвърдена изцяло присъдата по
№30/05.05.2023 г. постановена по НОХД №312/2022 г., по описа на Габровски
районен съд, като правилна и законосъобразна.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
Решението на Великотърновския окръжен съд е постановено при
допускане на съществено нарушение на процесуалните правила - липса на
мотиви - касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 вр. с ал.1,т.2 НПК.
Решението на ОС-Велико Търново не отговаря на изискванията на чл.339,ал.2
НПК и съдържанието на мотивите в него по същество водят до извод за липса
на такива, което от своя страна е довело и до нарушение на правото на защита
на подсъдимия.
Липсата на мотиви ограничава и възпрепятства упражняването на
правата на страните в наказателния процес по ефективен начин, ограничава
възможността за обжалване на съдебните актове. Изискването за
мотивираност е водещ елемент за наличието на справедливост в процеса. В
практиката си ЕСПЧ приема, че съдилищата следва да правораздават като
излагат ясни и адекватни аргументи за вземаните от тях решения и само
мотивираните съдебни актове са в състояние да демонстрират на страните , че
са изслушани от съда и доводите им са били разгледани. В конкретния случай,
по настоящото наказателно дело, въззивното решение не отговаря на
законовия стандарт.
Във въззивната жалба са направени възражения относно липсата на
4
годни доказателства за авторството на подсъдимия Н.. Посочени са
противоречия относно предмета на престъплението, а именно такива
вътрешни в показанията на гражданския ищец, дадени от него в различните
фази на процеса. Изтъкнати са противоречията между тези показания и
показанията на останалите свидетели по делото - Ю., П., М. и Ш., както и
между гласните доказателства и останалите писмени такива-писмени
договори, експертни заключения. По-конкретно, обърнато е внимание на вида
и количеството на отнетите проводници, вида и количеството на закупените от
свидетелите масла, несъответствието между количеството медни отпадъци,
изкупени от св.Пушкаров и теглото на медта от проводниците, за които се
твърди, че са отнети. Посочено е в жалбата и неправилното приложение на
материалния закон, а именно приетата квалификация по т.3 и т.5 на чл.
195,ал.1 НК.
Не са отстранени пороци на обвинителния акт, инкорпорирани и в
порочния съдебен акт, а именно пълната липса на конкретизация от какъвто и
да е порядък, при приетата квалификация на инкриминираното деяние,
разглеждано в светлината на конструкцията на продължаваното престъпление,
а именно, не посочване на конкретни деяния, като време, предмет, начини и
механизъм на извършване. Такива възражения и констатации са направени и в
съдебните заседания пред две съдебни инстанции, пред съставите на PC-
Габрово, ОС- Габрово и ОС-В.Търново.
Тези противоречия са откроени от предходната въззивна инстанция. В
Решение №27/10.05.2022г. с което е отменена изцяло присъдата по НОХД
№609/2020г. на ГРС, състав на Окръжен съд-Габрово е дефинирал пороци на
първоинстанционното решение, които са допуснати повторно от PC-Габрово и
не са отстранени при повторното въззивно разглеждане: Липса на анализ на
показанията на пострадалия-гражданския ищец, съпоставка на данните от
показанията му, дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното
производство, съпоставка с показанията на останалите свидетели; Не са
обсъждани данните от двата договора за покупко-продажба за предадени вещи
в пункта на св.Пушкаров и съпоставка с показанията на св.Г.; Не е обсъждано
заключението на допълнителната оценъчна експертиза и не е съпоставено с
останалите, гласни и писмени доказателства; Не е даден отговор относно
възражението относно недопустимостта на показанията на св.Е. - полицейски
служител; Процесуалният проблем, заложен с обвинителният акт, в който
5
липсва описания на отделните деяния от състава на продължаваното
престъпление; Липса като цяло на мотиви относно авторството на
престъплението; Липса на анализ на отделните доказателствени източници
В хода на процеса са събрани същите доказателства от идентични
доказателствени източници и се установява аналогична фактическа
обстановка. От тях по никакъв начин не се доказа фактологията, твърдяна в
обвинителния акт. С присъда №30/2023г. ГРС произнася отново порочен акт,
не съобразявайки решението и мотивите си с въззивното решение на ОС-
Габрово. Мотивите на PC-Габрово са формирани от изцяло декларативни
правни съждения и при липса на конкретен анализ на доказателствената
съвкупност, в нарушение на изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Районният съд
е приел фактическа обстановка, приемайки изцяло показанията на св.Г. като
напълно неоснователно и немотивирано посочва, че същите не са изолирани, а
изцяло подкрепени от свидетелските показания и писмените доказателства.
Абсолютно безпочвено се приема, с изброяване на доказателствените
източници, че същите очертавали единна и непротиворечива фактическа
обстановка.
При наличието на същата тази съвкупност, при очевадната й
противоречивост, съдебният състав е задължен да изложи кои обстоятелства
приема за установени, от кои доказателствени източници, и защо приема или
отхвърля едни и кредитира други. Вместо това, при едно напълно превратно
интерпретиране на доказателствата се правят изводи, че същите налагали
еднозначни такива за авторството на деянието и начина му на извършване,
както и вещите, предмет на престъплението. Изцяло голословно се твърди в
мотивите, че е налице съвпадение между всички обстоятелства, очертаващи
престъпното посегателство, предмета и автора.
При пълен дефицит на доказателствен анализ и посочване от кои точно
източници се извлича, PC приема, че писмените и гласни доказателства
установяват фактическата обстановка относно начина на извършване на
престъплението. Съдът приема, че между тях няма противоречие, като няма и
доказателства в обратна посока. Твърди се, че всички събрани доказателства
по категоричен начин установявали авторството на деянието и механизма на
извършването му. Така формулирани мотивите не позволяват обстоен и
аргументиран анализ на съдебният акт. Тази пестеливост не позволява да се
6
разбере кои доказателствени източници са възприети за определящи при
извеждане на заключението относно авторството на подсъдимия Н..
Същевременно липсва отговор на възражението относно допустимостта
на показанията на св.Е..
Гореизложеното сочи, че първата инстанция отново е допуснала същите
пропуски, довели до съществено нарушаване на процесуалните права на
подсъдимия. Въззивният съд, като втора инстанция по фактите има законовата
възможност да анализира, детайлизира, прецизира и поправи, доколкото
законът позволява, мотивите на контролираният съд. Великотърновският
окръжен съд би следвало да изложи своя интерпретация на доказателствената
съвкупност и ако приеме тази, направена от първата инстанция, следва да
изложи аргументи за това, което не е сторено.
Не са дадени отговори на поставените пред две инстанции въпроси, от
съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. ОС-
В.Търново прави частичен и лаконичен препис на мотивите на РС-Габрово,
без да излага аргументирани съображения по същество, запълва съдебният акт
с обем, а не със съдържание. Въззивниото решение не съдържа никакви
мотиви и обосновка за това, чрез кои и какви доказателствени средства се
приема, че престъплението е извършено от подсъдимия по безспорен и
несъмнен начин.
Изключително пестеливо са изброени всички събрани гласни
доказателство, като напълно превратно е прието, че те представлявали
непротиворечива картина на установеното в обвинителния акт. Абстрактно е
прието, че писмените доказателства кореспондират с изяснената фактическа
обстановка. Въззивният съд, неколкократно, немотивирано приема, че
показанията на свидетелите не са противоречиви, независимо от
констатациите на първият въззивен състав по делото. В резултат на тези
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
въззивният съд, правото на защита на подсъдимия Н. е накърнено. Тези
нарушения обуславят наличие на основанието по чл.422,ал.1, т.5 вр. с чл. 348,
ал.1, т.2 от НПК и водещо според нас до необходимост от възобновяване на
производството по делото.
Относно изложените по-горе основания за възобновяване на
производството ВТАС намира за установено следното:
7
Във връзка с горните оплаквания следва да се посочи, че те са смесица
между оплаквания за липса на мотиви и за необоснованост на изводите на
съда. Във връзка с изложените основания и доводи за възобновяване на
производството следва да се отбележи, че производството по възобновяване е
извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и съдът, при
преценката на основателността на искането, е обвързан само от основанието и
подкрепящите го доводи, изложени в иницииращия процесуален документ/
арг. Решение № 162 от 4.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 814/2022 г./.
Необходимо да се отбележи, че доводите изложени от защитата на
осъдения са почти изцяло за необоснованост на изводите на съдилищата,
въпреки, че се сочи като нарушение липса на мотиви по чл.348 ал.1 т.2 вр.
ал.3, т.2 от НПК. Необосноваността на изводите на съдилищата не е основание
за възобновяване на производството по този извънреден способ.
След горното уточнение е необходимо да се посочи, че ВТОС, както и
РС-Габрово са изложили убедителни мотиви по почти всички пунктове на
изложените основания за възобновяване на производството. Това се посочва,
тъй като всъщност искането за възобновяване може да се разгледа само в
частта относно липсата на мотиви, като твърдение за допуснато съществено
процесуално нарушение.
В тази насока в мотивите си ГРС е обсъдил заключението на съдебно -
икономическата експертиза, от която се установява, стойността на отнетите
вещи. Обсъдил е и това, че и тримата подсъдими оспорват авторството на
деянията, като е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е безспорно установен факта на извършените кражби в
инкриминирания период от сградата на улица „Никола Вапцаров” №35 в гр.
Габрово, както и техния предмет. В тази насока съдът възприема показанията
на пострадалия Г. Г., който точно описва вида и количеството на вещите, които
са отнети от неговия имот, начина на проникване в самия имот, както и всички
обстоятелства съпътстващи установеното от него посегателство спрямо
собствените му движими вещи. РС-Габрово още посочва, че основно значение
сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалия и
съобщеното от него относно извършеното деяние. Показанията на
пострадалия не са изолирани, а намират изцяло подкрепа и продължение в
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и в приложените
писмени доказателства. Налице са, посочва РС-Габрово, показания на
свидетелите Г. Ю., Д. П., Н. Ш., Л. М., И. Е.. ГРС се е позовал и на
показанията на Г. Т., баща на подсъдимия Д. Т., които наред с договорите за
покупко-продажба от 05.07.2018г. и 06.07.2018г., протокола за доброволно
8
предаване от 20.07.2018г., очертават единна и непротиворечива фактическа
обстановка, в която в последователност са очертани действията на
участниците в деянието, вида на вещите, предмет на престъпното
посегателство, както и начина на разпореждане с тях. ГРС още е обсъдил
показанията на свидетелите Г. Ю., Н. Ш., Д. П. и Л. М., като е посочил, че в
пълнота разкриват детайли от поведението на всеки от подсъдимите след
осъществените посегателства. Разкриват хронологично и последователно
начина на разпореждане с всяка от вещите, предмет на престъпното
посегателство, като между показанията на свидетелите липсва противоречие
досежно това. Още продължава РС-Габрово свидетелят Г. Ю. свидетелства за
обстоятелства свързани с предаването на обгорените кабели от подсъдимите
Д. Т. и Г. И., а на следващия ден от Д. Т. и С. Н. на пункта за вторични
суровини при свидетеля В. П.. Показанията му разкриват подробности
относно проведените между тях разговори, във връзка с предавания меден
отпадък, посочения от подсъдимия Т. негов произход, както и заплащането на
свидетеля от страна на подсъдимите Т. и И. за направената им от Ю. услуга
във връзка с превоза до пункта за вторични суровини. Показания на свидетеля
Ю. разриват факта на разпореждане от страна на подсъдимите Т. и Н. с
отнетите масло и циркуляр „Райдър”. Още посочва РС-Габрово, че
показанията на свидетеля Ю. намират естествено продължение и допълнение
в показанията на свидетелите Н. Ш., Д. П. и Л. М., които отново сочат на
разпореждането от страна на подсъдимите Т. и Н. с отнетите вещи. Свидетели
посочват вида, количеството и съдовете в които е било поставено маслото,
заплатената от тях цена. Свидетеля Н. Ш. разкрива и съобщеното му от страна
на подсъдимите Т. и Н. за начина, по който са се снабдили с маслото - че
маслото им е даден от човек на който са вършили работа и им е заплатил с
него. Относно вида на отнетото масло от имота на пострадалия, в показанията
на свидетелите се установява, че маслото е било отработено, за каквото
именно съобщава и пострадалия.
Още РС-Габрово посочва, че показанията на посочените свидетели
намират подкрепа и в показанията на свидетеля Е., провел беседи с
подсъдимите Д. Т., Г. И. и С. Н., при които установил специфични
подробности относно извършените кражби и лицата взели участие в тях.
Още посочва РС-Габрово, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че кабелите отнети от имота са обгорени и
9
предадени на пункт за вторични суровини, за което има издадени документи.
Установени са лицата, закупили както отнетия циркуляр, така и продаденото
машинното масло. Видно от събраните по делото доказателства е, че
подсъдимите Т. и Н. нееднократно са влизали в имота на пострадалия, като са
отнели кабели, настолен циркуляр „Райдер” и част от съхраняваните в масла,
различни по вид и в различни по обем туби. При последващо влизане, след
извършено вече разпореждане с отнетите при първото влизане в имота туби с
масла, подсъдимите Т. и Н. са отнели и останалите намиращи се в имота туби
с масло, с което отново впоследствие са се разпоредили. По делото се
установява, че количеството масло заявено от пострадалия е продадено от
подсъдимите Т. и Н.. Отнемането на настолният циркуляр „Райдър”, е част от
цялостното престъпно посегателство осъществено от Т. и Н. и от
последователните им действия насочени към отнемане и разпореждане с
вещите собственост на пострадалия.
Във връзка с горното РС-Габрово прави извод, че по делото са налице
събрани доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
налагат еднозначен извод за авторството на деянието и начина му на
извършване, както и вещите предмет на престъпление. Налице е съвпадение
между всички обстоятелства, очертаващи престъпното посегателство,
предмета и автора.
Налице са писмени и гласни доказателства, посочва РС-Габрово, които
установяват цялостната фактическа обстановка относно начина на
извършването на престъплението, както и начина на разпореждане на вещите,
предмет на престъплението. Между тях няма противоречие, няма и
доказателства в обратна насока. Всички събрани доказателства по
категоричен начин установяват авторството на деянието и механизма на
извършването му. Установените от показанията на свидетелите факти са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Същите очертават
цялата последователност на събития, разкриват такива детайли от случилото
се, че не може да бъде направен друг извод, различен от този, че Д. Т., Г. З. И.
и С. Н. са отнели вещите, собственост на пострадалия Г..
При така обсъдените мотиви на РС-Габрово няма как да се направи
извод, че има доказателства, които не са обсъдени надлежно, а още по-малко
може да се приеме, че липсват мотиви.
Относно мотивите на ОС-Велико Търново следва да се посочи, че те
10
също изпълват изискванията в степен, че да не може да се направи извод за
липса на мотиви. В тази насока ОС-Велико Търново посочва, че показанията
на основните свидетели Г., М., Е., Пушкаров, Т. и Ш. дават картина която по
никакъв начин не противоречи с установеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Писмените доказателства съдържащи се в материалите по
досъдебното производство кореспондират с изяснената фактическа
обстановка. И тримата подсъдими са работели и са извършвали строителни
дейности в имота на Г. Г. през 2018 г., именно когато са работели там те са
видели какви вещи има в тоз имот които чрез тяхното набавяне и продаване
могат да реализират като печалба. Уговорили са своите действия и през
инкриминирания период юли месец 2018 г. Последователно на няколко пъти са
влизали в имота чрез повреждане на преградата, която е служила за защита на
имота умишлено, изнесли са вещи собственост на гражданския ищец, като
настолен циркуляр с трифазен удължител, проводници, кабели, хидравлично и
кофражно масло. Обсъдена е и оценъчната експертиза. Още се посочва от ОС-
Велико Търново, че част от свидетелите са закупували въпросното машинно
масло за което са дали показания. Ш. е намерил купувач за циркуляра, като го
е взел от двамата подсъдими - Д. Т. и С. Н.. На свидетеля В. П. продали
проводниците, които обгорили преди това, а на свидетеля Ю. машинното
масло. Тяхната дейност по отнемането и продажбата на въпросните движими
вещи е описана подробно в мотивите на районния съд. Показанията на
свидетелите не са противоречиви. Още от досъдебното производство и при
разглеждане на делото пред първата инстанция тези свидетели са дали
показания за начина по който са придобили въпросните вещи или са намирани
пазар за част от тях. Безспорно е установено, че въпросните кабели са
предадени на пункта за вторични суровини и има издаден документ.
Установени са лицата закупили циркуляра, както и продаденото машинно
масло.
Още в мотивите на ОС-Велико Търново се посочва, че е преценено както
по отделно всяко едно от доказателствата, така и съвкупността на всички
гласни доказателства, ведно с писмените такива, като протоколи за
доброволно предаване, оценъчни експертизи, че именно тримата подсъдими
са отнели вещите собственост на пострадалия Г.. Направен е извод, че както от
обективна така и от субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и
т.5 от НК е осъществено.
11
Още ОС-Велико Търново посочва, че възраженията на подсъдимите
изразена чрез техните защитници са неоснователни. Както районният съд така
и въззивната инстанция е прела, че не са налице съществени противоречия
между показанията на разпитаните свидетели. В различен период от
разглеждане на делото от досъдебното производство до момента техните
показания са били приобщени като доказателства, не са налице такива
противоречия, които да будят съмнение за правилността на постановения
съдебен акт. Анализирани са от състава на районния съд гр. Габрово и същият
е мотивирал своята присъда като е отговорил защо не са налице такива
съществени противоречия. Показанията им са кореспондиращи взаимно,
допълващи се и очертават фактическата обстановка такава каквато е
възприета а именно, че тримата подсъдими в различен период от време
отнемайки движимите вещи на Г. Г. за отчуждили същите или директно на
свидетелите или чрез тяхното посредничество на трети лица. Обсъден е и
въпроса за стояността на обгореното масло. Още се посочва, че са налице и
писмени доказателства, като протоколи за предаване и писма както и
кантарни бележки за предадени обгорени кабели, които също кореспондират с
казаното от свидетелите за начина на отчуждаване на отнетите незаконно
движими вещи.
Всъщност от твърденията в искането за възобновяване не става ясно за
какви противоречия в доказателствения материал се твърди, че не са обсъдени
от двете инстанции. Единственото съществено противоречие е между общото
твърдение на подсъдимия Н. пред инстанциите че е невинен и събрания
доказателствен материал. Последния е обсъден достатъчно надлежно от ГРС и
в необходимата степен от ОС-Велико Търново, за да не може да бъде направен
извод за липса на мотиви.
Основателно е твърдението в искането за възобновяване, че липсва
отговор на възражението относно допустимостта на показанията на св.Е..
Действително нито първата, нито втората инстанция са обсъдили изрично
това, че тези показания са производни в тази част, в която пресъздават казано
от подсъдимите. Във връзка с показанията на този свидетел следва да се има
предвид, че изменението на чл.118 ал.2 от НПК е в ДВ бр.18 от 01.03.2024г.
т.е. след постановяване както на присъдата на ГРС, така и на решението на
ВТОС. Действително съдебната практика до изменението на чл.118 ал.2 от
12
НПК е изяснила, че беседа на органите на полицията не представлява
доказателствено средство за установяване на релевантните факти, относими
към самопризнанието. Свидетелски показания на полицейски служители,
възпроизвеждащи извънпроцесуално признание, не могат безусловно да се
ценят като подкрепящи обвинителната теза, тъй като това би означавало чрез
тях да се "замести" липсващо самопризнание, депозирано по реда на НПК,
което е недопустимо. В този смисъл е трайната съдебна практика и практиката
на Съда по правата на човека. Действително този свидетел, обаче не е
оперативен работник и не е провеждал разузнавателна беседа. Той е
инспектор към детска педагогическа стая и в регламентираните му функции в
чл.7 от Правилника за детските педагогически стаи не влиза провеждане на
разузнавателна беседа. Всъщност той е присъствал на провеждана такава от
съответния оперативен работник и направеното самопризнание от
подсъдимия. Въпреки, че този свидетел не е оперативен работник по
провеждане на разузнавателна беседа не е допустимо, обаче да се приемат
неговите показания за направени самопризнания на подсъдимия. Но следва да
се има предвид, че нито РС-Габрово, нито ОС-Велико Търново са се позовали
на тази част от показанията на свидетеля и на пресъздадено от свидетеля
самопризнание от подсъдимия. На следващо място тези показания не са
единственото доказателство за авторството на деянието, а само са посочени от
съдилищата, като налични. Това налага извода, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение нито от първата, нито от втората инстанция при
оценка на доказателствения материал. Действително и двете инстанции е
следвало да направят разграничение в показанията на този свидетел и да
изключат тази част, която се базира на депозирани самопризнания, но
нарушението не се е отразило на крайния извод и не може да се приеме, че е
налице допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.422
ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Предвид гореизложеното искането за възобновяване следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Н., подадено чрез
13
адв.Д. Д. от ГАК, за възобновяване на ВНОХД №541/2023г. по описа на
Окръжен съд - гр. В.Търново.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14