Р Е Ш Е Н И
Е
№………./………..2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1469 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК(2007г) и чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба
рег. № 20190903171957 от управител Д.Р.С.,
законен представител на „СТАН 25“ЕООД, ЕИК205711485, чрез адв. Зеленкова-Амуджиева
(ВАК), действащ като заявител, срещу отказ на длъжностното лице по
регистрацията от 30.08.19г, постановен по заявление за вписване на промени в
обстоятелства вх.№ 20190827155129. В жалбата се твърди, че длъжностното лице
неправилно е преценило, че вписан запор е бил наложен върху всички дялове на съдружник и необосновано е счело, че обезпечението
е пречка за действително разпореждане с тези дялове, без да съобрази съгласието
на обезпечения кредитор за сключване на тази сделка. Отделно оспорва
констатацията за необходимост от изрично пълномощно за придобиване на дялове и
пренебрегването на личното изявление на упълномощителя, изразяващо зачитане на
действията извършени от негово име. Сочи и неправилна преценка на решението на
прехвърлителя за приемане на новия съдружник и едноличен собственик, като
оспорва изискването на такова решение и от приобретателя. Жалбоподателят счита,
че всички изискуеми от закона приложения за доказване на факта на промяната в
членския състав са били представени. Моли незаконосъобразният отказ да бъде
отменен и на длъжностното лице се дадат указания за вписване на заявените
промени.
Жалбата е
представена в заверено копие, придружено с възпроизведени копия от електронно заявление и приложени към него книжа, регистрирани с вх.№
20190827155129 и постановен отказ по него, съобразно
изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Регистрираната на 03.09.19г жалба е депозирана преди изтичане на срока по чл.25
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата е подадена от името на лицето, действало като
заявител, чиято самостоятелна легитимация е предвидена в чл. 15 ал.1 т. 4 ТЗ и производството по нея е допустимо. Държавна
такса е внесена авансово.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и представените при регистрацията на
заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп до
данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Адвокатът, подал
заявление за вписване по партидата на дружеството е упълномощен от законен представител на
търговеца –вписван управител. Жалбоподателят е подал заявление за вписване на
обстоятелства относно промяна в основни обстоятелства (прехвърляне на дялове на
нов едноличен собственик) с надлежния образец № А4, придружено с документи за
установяване на законосъобразното настъпване на заявените обстоятелства, внесена
е държавната такса. Приложена е
изискуема по чл. 13 ал. 4 ЗТР декларация. Допълнително(макар и да не е получал
указания), заявителят е допълнил с две заявления обр. Ж1 вх. №20190829202522 и 20190828125614 приложените доказателства.
Съответно на заявлението, изискуемите
приложенията, за чието наличие длъжностното лице следи служебно в изпълнение на
чл. 22 ал.5 ЗТР се определят според изискванията на чл. 21 ал.3 т. 1, 2,3, 5
и 10 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър( Наредбата). Преценката за
външна редовност, за която могат да се дават указания без да се нарушава
диспозитивното начало (като общ принцип на съдопроизводство при защита на
права, приложим и в охранителни производства) налага съпоставка на посочените
приложения( чието прилагане дори не е било посочено в образеца на заявлението)
с изискваните по Наредбата. В случая приложенията са налице по заявените
обстоятелства в цялост(протокол с решение на едноличен собственик, нов учредителен акт, молба за приемане на нов
съдружник и решение на органа му за придобиване на членство, договор за
прехвърляне на всички дружествени дялове, декларации по чл. 129, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ТЗ). Допълнително заявителят е приложил и съгласие на
кредитора, наложил запор относно извършената разпоредителна сделка.
При така
обоснованото с изискуеми приложения заявление не се налага даване на указания
за непълнота на доказателствата. Преценката на съдържанието на така
представените документи обаче, е в компетенцията на длъжностното лице при
произнасяне по съществото на заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР. Въззивният съд
осъществява същото правомощие( чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271
ал.1 ГПК), в рамките на оплакванията по жалбата.
На първо място, съдът
констатира вписването на запор върху притежавани от едноличния собственик СТАН
– 1 ЕООД дялове като обезпечение по изпълнително дело No: 20193220400094 на
съдебен изпълнител при Районен съд - Ген. Тошево, в полза на взискателя ДОНКА Г.
ЯНЕВА. Вписването на обезпечението е извършено след като е вписано увеличението
на капитала до 27100лв, поради което констатацията за разпростиране на
действието му върху цялото дружествено участие на този съдружник се споделя от
съда. Това е така, защото независимо, че запорното съобщение е било съставено
преди увеличението, то е визирало цялото членствено правоотношение и при
вписване по партидата на дружеството запорът е наложен върху всички налични към
този момент дялове.
На второ място,
съдът отчита, че с вписването на запора се цели противопоставяне на обявените
по партидата на търговеца обстоятелства на претенция на взискателя на трети
лица, които биха се договаряли с притежателя на запорирания дял. Както правилно
е посочило длъжностното лице, наложената мярка произвежда предвидено по ГПК
действие, а доколкото за запора на
дружествен дял няма специално правило, следва да се приложат съответно
правилата за запориране на вземане. Тези правила обаче са неправилно изтълкувани,
като абсолютна забрана за каквато и да е разпоредителна сделка със запорираните
права. Посочената от длъжностното лице касационна практика изобщо не се отнася
за въпросите, решавани в охранителното производство. Така в определение № 3 от
12.01.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1321/2008 г., IV г. о., ГК е съпоставяно
действие спрямо претендиращия собственост ответник на вписване на искова молба
и налагане на възбрана, а в определение № 16 от 19.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
199/2009 г., I т. о., ТК, е коментиран обезпечителен интерес от спиране на
изпълнение на арбитражно решение. И в двата акта мотивите на съда са ограничени
до последиците спрямо обезпечения кредитор и ответника по обезпечението, като
приравняването на обезпечението на „забрана“ за извършване на фактически и
правни действия е изведено именно според тези вътрешни отношения. Няма обаче
каквато и да е индиция, че несъобразяване на поведението на длъжника с наложено
обезпечение представлява такова нарушение на закона, което да изключва
валидността на сделката, като основание за абсолютна нищожност, на която всеки
може да се позове. Напротив, подобно тълкуване е в пряко противоречие с изричен
текст на чл. 451 ал.1 ГПК и чл. 452 ал.1 ГПК, предвиждащи като последица от
нарушението на забраната за разпореждане само относителна недействителност на
сделката и съхраняване на възможностите на кредитора – взискател да насочи
изпълнение върху вземането, въпреки придобиването им от друго лице.
Респективно, при отчитане на специфичния
способ на изпълнение на паричен дълг, насочен към комплексно членствено право,
със само отчасти имуществено изражение, действието на запора следва да се
отчита само като запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се
формира при прекратяване на членството с
предизвестие по реда на чл. 517 ал.3
ГПК, когато взискателят, чрез съдебен изпълнител пристъпи към изпълнение. Затова
и обвързаността на дружеството като трето задължено лице от запора ще следва да
се прояви само и когато настъпи хипотеза на прекратяване на членство с
изплащане на ликвидационен дял. Придобиването на правата от новия съдружник по
никакъв начин няма за затрудни или осуети подготвеното със запора принудително
изпълнение, тъй като дружеството остава задължено по запора трето лице. Тази
специфика е намерила отражение и в специална норма на чл. 73в ТЗ, гарантираща,
че имуществените права на съдружника (плащания за текущи дивиденти и всички
вземания, породени от дружествено участие, съответно и от прекратяването му,
каквото е вземането за равностойност на дела на бивш съдружник) се реализират в
полза на обезпечения кредитор, независимо кой е конкретния титуляр на
членството. В случаите на прехвърляне на дял обаче, напускащият съдружник няма
вземане към дружеството, а само към заместващия го в членството новоприет член.
Затова и при такъв вид разпореждане не е накърнен изобщо нито публичния интерес
( в лицето на кредиторите на дружеството, гарантирани при съхранено имуществено
покритие на капитала), нито индивидуалния интерес на обезпечения кредитор на
съдружника (съхраняващ право на принудително изпълнение върху ликвидационен дял
на новия титуляр поради относителна недействителност на прехвърлянето). Затова и в регистърно производство, започнато
от търговеца за оповестяване на промяната в членския състав длъжностното лице
няма основание поради запора да отрича действието на сделката, породено във
вътрешните отношения между праводател и приобретател и противопоставянето
последиците й на останалите трети лица чрез вписването на промяната в членския
състав. Извън тези принципни положения, в конкретния случай съдът констатира и
липса на какъвто и да било защитим интерес на обезпечения кредитор, който
длъжностното лице да е било нужно да закриля. Представената автентична
декларация несъмнено установява пълно удовлетворяване без съдебна принуда на
обезпеченото вземане на кредитора, поради което е изключена възможността той да
се позовава на относителна недействително в бъдеще. При липса на интерес на
единственото лице, чийто права са оповестени в регистъра, каквото и да е
основание за отричане на валидност на сделката липсва. Фактът, че такава
декларация не била предвидена в Наредбата като допустимо приложение за доказване
на законосъобразността на заявлението няма никакво значение, доколкото
приложенията не са изчерпателно изброени и чл. 21 ал.3 в т. 13 допуска
заявителят да се позова на допълнителни доказателства за да установява спазване
на законови изисквания( в случая да докаже отпадане на интереса на лицето, в
чиято полза е наложен запор).
В заключение съдът
приема, че вписания запор върху дялове не е абсолютна пречка за
разпоредителната сделка с тях.
Заявителят се позовава на промяна, настъпила на 27.08.2019г., когато след вземане на решение на собственика
на дружеството за уважаване на молбата за приемане на нов съдружник, е сключен
и договора за прехвърляне на цялото
дружествено участие на новоприетия собственик, който от своя страна е приел нов
учредителен акт, като е изменил предходния и е възложил управлението на досегашния
управител на дружеството Към тази дата, изискванията за форма на тези сделки са
уреждани от редакциите на чл.129 ал.2 предвиждащи писмена форма с нотариална
заверка на подписите и съдържанието за договора за прехвърляне на дружествени
дялове и протокола за решенията и на едноличния собственик както за приемане на
съдружници и прехвърляне на дялове, така и за промени в дружествения договор и
избора на управителя. Наличието на тази форма не се установява от приложените
към заявлението писмени доказателства. Прехвърлителната сделка е сключена в предвидената квалифицирана
форма ( едновременна заверка на подпис и съдържание), но приобретателят е бил
представляван от пълномощник. Овластяването с права за такова договаряне следва
да е в аналогична форма( чл. 37 ЗЗД), а представеното пълномощно на Теодора
Василева носи само заверка на подпис на законния представител на купувача
„ИЙСТЛЕНД“ЕООД. Пълномощното е съставено след въвеждането на специалната форма
на договора по чл. 129 ТЗ с изменението с ДВ бр. 105/30.12.2016г., поради което
е следвало да е със заверка и на съдържанието, за да може да легитимира общия
пълномощник и с права за такова договаряне. Ратификацията от ненадлежно
представлявания купувач също следва да е във формата, изискуема за самата
сделка (чл. 42 ал.2 ЗЗД), а в случая
решението на Мария Ненков, с което придобиването на правата е констатирано от
името на купувача „ИЙСТЛЕНД“ЕООД, в качеството му на нов едноличен собственик е
в обикновена писмена форма.
Със същият
протокол, новия едноличен собственик е предприел и изменение на дружествения
договор в частта на наименованието на дружеството и е отразил в новия учредителен
акт напускането на досегашен съдружник и промяната в титулярството на
членството на едноличния собственик. За такива промени сделката-решение също
следва да се извърши в квалифицирана форма на заверка на подпис и съдържание (чл. 147 ал.2
вр. 137 ал.1 ТЗ), но представения от заявителя документ не удостоверява такава.
Липсата на
доказателства за изявена воля в предвидена в закона квалифицирана форма,
наложена с цел гарантиране на обществения ред и правната сигурност на
инвестициите при регистрацията на търговското дружество, сочи несъобразяване с императивно законово
изискване. Промяната не е осъществена законосъобразно и не следва да бъде
регистрирана.
В заключение, съдът
макар да не споделя констатациите на длъжностното лице по отношение на
действието на запора и нуждата от изрично пълномощно на представител на
купувача, достига също до краен извод за неоснователност на искането за
регистриране на заявените промени. Отказът следва да бъде потвърден.
По тези съображения
и на осн . и чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал. 4, вр. чл. 272 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ
на длъжностното лице по регистрацията от
30.08.19г, постановен по заявление за вписване на промени в
обстоятелства вх.№ 20190827155129 на
„СТАН 25“ЕООД, ЕИК205711485, представлявано от
управител Д.Р.С., чрез адв.
Зеленкова-Амуджиева (ВАК), действаща като заявител.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на
препис на заявителя- жалбоподател, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/
22.02.2008г. на адреса на пълномощника,
посочен в жалбата.
ПРЕПИС от решението
да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: