Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2017 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.
Средец
Наказателен състав
На 27 юни 2017
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка
Лапова
Като
разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 164 по описа за 2017 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Н. ***,
представлявано от Н.Н.Н., против Наказателно постановление № 532/05.04.2017 г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева
за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място е
посочено, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – в нарушение на
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено без извършена проверка за обоснованост на АУАН въз
основа на събрани доказателства – в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. На
следващо място се изтъква, че в наказателното постановление не е посочена дата
на извършване на нарушението – абсолютно задължителен реквизит на НП и
съществен обективен признак на всяко административно нарушение. Сочи се, че в
АУАН е НП фактически описаното нарушение е подведено под разпоредбата на
нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС, вместо като нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Поддържа се теза за доказателствена недостатъчност по
административно-наказателната преписка. При условията на евентуалност се
излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай и са налице
предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател
стопанисва търговски обект – щанд за месо, находящ се в гр. Средец, ул. “Васил
Коларов” № 94.
На 17.03.2017 г. свидетелката Т.К.С. и В.Ж.
Мусабашаева – инспектори по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, извършили
проверка на горепосочения обект в присъствието на Николай Н.Н. – работник. Проверяващите
съставили Протокол № 0228165/17.03.2017 г., в който отразили резултатите от
проверката, а именно, че в обекта е налично фискално устройство, посредством
което се отчитат продажбите, като при контролна покупка на 1 кг. свинска кайма
на стойност 6,40 лева, след предаване на стоката и заплащането й с пари в брой,
не е издаден фискален бон от наличното и работещо към момента на проверката
фискално устройство.
В резултат на проверката св. С., в
присъствието на св. М. е съставила на дружеството-жалбоподател Акт № F294617/20.03.2017 г. за установяване на нарушение,
квалифицирано по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че при извършена проверка в обект – щанд за
месо, находящ се в гр. Средец, ул. “Васил Коларов” № 94, стопанисван от “Н.
ДЖИ” ЕООД, с ЕИК *********, се е установило, че при контролна покупка на 1 кг.
свинска кайма на стойност 6,40 лева, след предаване на стоката и заплащането й
с пари в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от работещото в
обекта фискално устройство с ИН DY351428 и номер
на фискалната памет 36432228. Описано е в АУАН, че сумата е заплатена от Т.С. –
инспектор по приходите, плащането е прието от Николай Н.Н. – работник на щанда.
АУАН е подписан от упълномощен представител на дружеството-жалбоподателя.
В показанията си свидетелките С. и М.
поддържат гореизложените обстоятелства.
Административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации по акта и е издал обжалваното Наказателно
постановление.
Наказателното постановление е връчено
на упълномощен представител жалбоподателя на 21.04.2017 г.. Жалбата е
депозирана на 25.04.2017 г.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При преглед на направеното в АУАН и НП
описание на нарушението става ясно, че липсва обстоятелство, което да
индивидуализира нарушението по начина, изискуем съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1 т. 5 от ЗАНН. В наказателното постановление, възпроизвеждащо
констатациите по АУАН, не се посочва кога е
реализирано според актосъставителя и наказващия орган твърдяното нарушение. Единствено
е визиран констативен протокол от проверката, индивидуализиран по номер и дата.
Датата на извършване на нарушението е особено съществен елемент от императивно
изискуемото съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съдържание на АУАН и издаденото въз основа на
него НП, който при това е от пряко значение относно преценката спазени ли са в
конкретния случай уредените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН преклузивни срокове за
образуване на административно-наказателно производство. Фактите, които
административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства,
които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във
времето и пространството, следва да бъдат описани в наказателното
постановление. Това изискване към фактическото обвинение по АУАН и НП гарантира
спазване на принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е
установено по реда на ЗАНН. Допуснатата
нередовност на АУАН и НП опорочава административно-наказателно производство и
обуславя отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно, тъй като противното
би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде
санкциониран за нарушение, за което /доколкото времето на извършване на
деянието е обективен признак от състава на всяко едно нарушение/ в действителност
не му е бил съставен АУАН. Без правно значение е в случая дали се касае за явна
фактическа грешка, допусната при издаването на НП, а и не са налице данни по
делото в тази насока.
Описаното
нарушение е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление поради неговата незаконосъобразност, но за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
отговори на част от останалите оплаквания в жалбата.
Ал. 4 на чл. 118 от ЗДДС е препращаща
към Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което разпоредбата на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС е цитирана в АУАН и НП във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Няма пречка при квалифициране на извършеното деяние да бъде посочена и само
съответната норма от Наредбата.
Не могат да бъдат споделени и доводите
за опорочаване съставянето на АУАН предвид изготвянето му в присъствието само
на един свидетел. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Аргумент
в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите
на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не
води и до съществен порок на акта, а наказателното постановление да бъде
отменено само на това основание.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 532/05.04.2017
г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, с което на “Н.
ДЖИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. „Васил Коларов“ №
1А, вх. Б, ет. 3, ЕИК *********, представлявано от Н.Н.Н., на основание чл. 185,
ал. 1 от Закона за данък добавена стойност е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: