РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 27.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Стефка
Александрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2605 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.В.К., Ж.Д.К., Г.Г.К. и Ж.А.К. срещу З. „Л.И.“ АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата С.В.К. (майка), Ж.Д.К.
(баща), Г.Г.К. (съпруга) Ж.А.К. (син) – чрез законният си представил Г.К.
твърдят, че на 14.09.2017 г., около 21.45 ч. А.Ж.К. се е намирал на
автомагистрала „Тракия“, в района на км. 188+200, където докато предприемал
действия по сигнализиране на вече станало ПТП, бил ударен с предната част на лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******, управляван от В.И.. Вследствие
получените травми починал, което причинило скръб на цялото му семейство. Ищецът
Ж.К. сочи, че понася тежко смъртта на баща си и останал без пример в живота.
Съпругата на пострадалия Г.К. твърди, че приживе с него живели хармонично и
сплотено и след трагедията останала без житейска опора, плачела, избухвала в
сълзи, изпадала в тежки емоционални състояния. По повод погребението направила
разходи в размер на 733 лв. Поддържат, че отговорността на виновния водач е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, както и че са предявили извънсъдебно претенциите си. Молят
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Г.Г.К.
в размер на 200 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 733 лв., обезщетение в размер на
200000 лева за неимуществени вреди, претърпени от Ж.А.К., както и по 150000
лева на С.В.К. и 150 000 лева на Ж.Д.К., ведно със законната лихва върху
тези суми от 23.11.2017 г. (датата по чл. 106, ал. 3 КЗ) до окончателното
изплащане. Претендират направените по делото разноски. Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че липсват елементите на деликтния състав. Обосновава със
създалата се на платното обстановка възражението, че не соченият водач, а друг
е причинил произшествието. Въвежда възражение за съпричиняване от пострадалия. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТ ИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.С.Б. и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на
14.09.2017 г. около 21.30 часа товарен автомобил Ивеко Магирус 440 с рег. № *******с
прикачено към него полуремарке Кьогел СН 24 с рег. № *******се движел по
автомагистрала Тракия в посока запад – изток. В района на 188 +200 километър
след загуба на контрол над управлението, товарният автомобил се ударил в разделителните мантинели от ляво
на пътното платно и продължил движението си между тях до установяване на покой.
В резултат на удара превозваният от него товар и отломки от МПС – то се
разпилели по цялото пътно платно. В района на ПТП спрели и други МПС, като
водачите им са оказвали съдействие при сигнализиране на наличие на опасност,
като включили аварийни светлини, сигнални лампи, подавали сигнали с фенерчета,
ръкомахане и били облечени в светлоотразителни жилетки. Установява се, че
водачът на самокатстрафиралия товарен автомобил А.К. се намирал на южната
разделителна мантинела и навлязъл върху изпреварващата лента, където бил ударен
от лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******. Ударът бил в лявата част на
лекия автомобил. Пешеходецът се движел срещу движението на лекия автомобил като
непосредствено преди удара се насочил към мантинелата. Бил е на 1,30 метра в
дясно от левия край на пътното платно. Установява се, че в момента на удара с
пешеходеца скоростта на лекия автомобил е била 106 км.ч. Вещото лице от
приетата съдебно-автотехническа експертиза посочва, че основна причина за
настъпване на ПТП са действия от страна на лекия автомобил Фолксваген Пасат с
рег. № *******, тъй като водачът е имал възможност от голямо разстояние (300-400 м.) да възприеме светлините на
спрелите за оказване на помощ автомобили с включени аварийни светлини, сигнални
лампи и подаваните от водачите с фенерчета светлинни сигнали и да предприеме
мерки за намаляване на скоростта. Освен това, посочва, че друга причина е и
скоростта, с която се движел автомобила, която не му е позволила да спре след
като е възприел опасността. Скоростта, с което е можел да предотврати ПТП е
60,98 км.ч. В показанията си свидетелят Б. установява, че зад катастрофиралия
камион е бил поставен триъгълник, а два други камиона са били с включени
аварийни светлини и „буркани“. На авариралия камион светели габаритите. Преди
удара пострадалият А.К. бил със светлоотразителна жилетка и сигнализирал с
фенерче.
Видно от приетите по делото
писмени доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
133/15.09.2017 г., материали от ДП № 375 Зм326/2017 г. по описа на ОДМВР –
Стара Загора, Съобщение за смърт № 247/15.09.2017 г. и Препис – извлечение от
Акт за смърт № 0199/15.09.2017 г. се
установява, че при настъпилото на 14.09.2017 г. ПТП е починал А.Ж.К. в резултат
на множествена травма. От представеното Удостоверение за съпруга и родствени
връзки № ГС/02-009781/22.09.2017 г. се установява, че Г.Г.К. е съпруга, Ж.А.К.
е син, а Ж.Д.К. и С.В.К. са родители на починалия при ПТП А.Ж.К..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалия и ищците са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Ж.К. и И.С.В.. В показанията си свидетелят К. - брат на починалия
А., установява, че отношенията с родителите им били добри. А.живеел с тях в
едно домакинство, докато не се оженил. Имали семеен бизнес. Свидетелят разбрал
за случилото се докато бил в семейния магазин, тъй като карал предимно нощни
смени. Получил обаждане в 4 часа през нощта от полицай. Родителите им видели,
че има нещо, тъй като имали охранителни камери. Слезли при него и тогава той им
съобщил. Било голям шок за тях. Не знаели какво да правят, ходели из къщи не
можели да си намерят място, не можели да повярват. Оттогава има една голяма
травма, която няма да се забрави никога. Родителите им били възрастни, но от
този момент нататък малко или много емоционално се съсухрили. А.бил отзивчив
човек, добър с жена си, с детето си. По празници и по рождени дни всички се
събирали. Работели заедно и постоянно били заедно. Били сплотени. Целият род
бил на погребението. Правели помени. В семейството нещата се променили по
негативен начин. По лицата им нямало усмивки. Родителите му не са преодолели
загубата.
В показанията си
свидетелят Вълев установява, че познава Г. и съпруга й от 2007 г., както и Ж.,
който израснал заедно с дъщеря му. Г.и А.имали добри отношения, обичали се.
Доста силна била връзката на детето с баща му. Постоянно били заедно. Заедно
със свидетеля доста често ходели заедно в гората за гъби, в градския парк, за
да карат децата колела През септември 2017 г. свидетелят бил със съпругата си в
центъра на града и техен познат им казал, че Наско е претърпял злополука и
починал. Съпругата на А.го преживяла много тежко. Затворила се в себе си.
Детето също. Първите дни след трагедията
Г.всеки ден била в дома на свидетеля. За нея и за детето било много трудно.
Мъката била голяма.
Установява се, че Г.К.
е заплатила общо сумата от 733 лева по Фактура № 747529/16.09.2017 г. и Фактура
от 15.09.2017 г., представляващи разходи, свързани с погребение.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № 116002964278, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 13.10.2017 г. ищците са направили искане до
застрахователното дружество да им бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение. С писмо изх. № 3437/17.10.2017 г. застрахователят е направил искане да бъдат
представени допълнително документи. С молба от 02.11.2017 г. са представени
допълнителни документи във връзка с установяване на застрахователното събитие и
причинените вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от В.М.И.в резултат, на което е
починал А.Ж.К.. Механизмът на ПТП, смъртта на А.Ж.К. и причинната връзка между
тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от основното и
допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства,
които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на
процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Ищците са от кръга на лицата,
които имат право да получат обезщетение за вреди, причинени от смъртта на А.Ж.К.
с оглед разпоредбата на чл. 493а, ал. 3 от КЗ, както и се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че между тях и починалия е била установена трайна и дълбока
емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищците и починалата са били установени трайни емоционални връзки. Живеели в
разбирателство и любов. Установява се, че след смъртта на А.Ж.К. близките му
преживяват трудно загубата. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди на сина на починалата съдът отчита неговата възраст и установената близка
връзка с бащата. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на
близък – съпруг, баща, дете е много тежко негативно емоционално преживяване,
както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищците да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за
справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди на Г.Г.К. е в размер на 120 000 лева, на Ж.А.К. –
150 000 лева, на С.В.К. и Ж.Д.К.– по
150 000.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на ПТП пострадалият
е сигнализирал за настъпило преди това ПТП, като катастрофиралият автомобил е
бил с включени габарити, имало е поставен знак за това, както и А.К. е бил с
светлоотразителна жилетка. Следователно не е налице нарушение на правилата,
предвидени в Закона за движение по пътищата, които да обосновават наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид на изложеното, направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
По
отношение на претенцията на Г.Б.И.за имуществени вреди, съдът намира, че същата
е установена по основание и размер от представените по делото писмени
доказателства.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата следваща
тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното искане за
определяне на обезщетение след представяне на доказателства, поискани от
застрахователя (т.1 – 15 дни, считано от 02.11.2017 г.) – 21.11.2017 г. С оглед
направеното искане законна лихва следва да бъде присъдена от 23.11.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 22850 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 280 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. По делото не са
представени доказателства адв. В. да е оказала безплатна правна помощ на ищците
по силата на договор. Предвид на изложеното, съдът не следва ответникът да бъде
осъждан да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Г.Г.К., ЕГН-**********,*** сумата от 120 000 (сто
и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, както и сумата от 733 (седемстотин тридесет и три) лева, причинени от смъртта на съпруга
й А.Ж.К., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 14.09.2017 г. от В.М.И., водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 116002964278,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.11.2017 г. до
окончателното й изплащане като отхвърля
иска за разликата над сумата от 120000 лева до предявения размер от 200000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Ж.А.К., ЕГН-**********,***, действащ чрез законния си
представител Г.Г.К., ЕГН-**********, сумата от 150
000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на баща му А.Ж.К., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 14.09.2017 г. от В.М.И., водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 116002964278,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.11.2017 г. до
окончателното й изплащане като отхвърля
иска за разликата над сумата от 150000 лева до предявения размер от 200000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.В.К., ЕГН-**********,***,
сумата от 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сина й А.Ж.К., настъпила в резултат
на ПТП, причинено на 14.09.2017 г. от В.М.И., водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 116002964278,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.11.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от Кодекса
за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ж.Д.К., ЕГН-**********,***
сумата от 150 000
(сто и петдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на баща му А.Ж.К., настъпила в резултат
на ПТП, причинено на 14.09.2017 г. от В.М.И., водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 116002964278,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.11.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 22850
(двадесет и две хиляди осемстотин и петдесет) лева,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева, представляващи
платени от бюджета на съда разноски.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: